Алън Кар
Не пуша вече! (40)

35. За мен няма ли да бъде по-трудно?

Комбинациите от фактори, които определят доколко ще бъде лесно на отделния пушач да откаже цигарите, са неизброими. Първо, това зависи от характера на индивида, спецификата на работата му, обстоятелствата, свързани с личния му живот, избора на време и т.н.

При някои професии е по-трудно човек да спре да пуши, отколкото при други, но ако успее да се пребори със зомбирането, нищо не би трябвало да му попречи. Ще изясня какво имам предвид с няколко примера.

За медиците отказът от цигарите е особено труден. Мислим си, че на лекарите би трябвало да им е по-лесно, защото са наясно с вредните последствия от тютюнопушенето върху здравето и всеки ден се сблъскват с такива случаи. Макар че имат солидни основания да спрат да пушат, съвсем не им е лесно да го направят. Причините са следните:

1. Самата мисъл, че пушенето е вредно за здравето, ги плаши, а това е едно от обстоятелствата, при които имаме нужда да облекчим абстинентния синдром.

2. Професията на лекаря е свързана със силен стрес и обикновено той не може да се справи с допълнителния стрес, предизвикан от абстинентния синдром, по време на работа.

3. Към това се наслагва и стресът, породен от чувството за вина. Лекарят осъзнава, че трябва да служи за пример на другите. Така напрежението, на което е изложен, се увеличава и засилва чувството за някаква липса.

По време на заслужената с тежък труд почивка, когато нормалният стрес моментално преминава, цигарата е особено ценна, защото „лекарят“ най-после облекчава абстинентния синдром. Тази форма на нередовно пушене е типична за всички пушачи, принудени да се въздържат от цигарите за по-дълъг период от време.

При волевия метод в такива случаи пушачът е потиснат, защото усеща някаква липса. Почивката с чаша чай или кафе не му доставя удоволствие. Поради изградените от пушенето асоциативни връзки чувството му на загуба още повече се изостря. Но ако човек се освободи от зомбирането и престане да унива поради липсата на цигари, той ще изпита удоволствие от почивката и чашата чай, въпреки никотиновия глад, който организмът му изпитва.

Друг сериозен проблем е скуката, особено когато е съчетана с периоди на стрес. Типичен пример в това отношение са шофьорите и домакините с малки деца. Работата им е стресираща и в същото време монотонна. Прилагайки волевия метод за отказ от пушенето, домакинята разполага с достатъчно време да съжалява за „загубата“, а това още повече я депресира.

И все пак, при правилна психическа настройка това лесно може да се преодолее. Не се тревожете, макар и всичко наоколо непрекъснато да ви напомня, че сте спрели да пушите. Използвайте тези моменти, за да се радвате на факта, че се отървавате от злото чудовище. Ако сте настроени позитивно, мъчителните пристъпи ще ви доставят радост.

Помнете, че независимо от възрастта, пола, интелекта и професията, за всеки пушач е лесно и приятно да спре цигарите, ако СЛЕДВА ВСИЧКИ ИНСТРУКЦИИ.