Алън Кар
Не пуша вече! (49)

44. Съвет към непушачите

НАКАРАЙТЕ ПРИЯТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ СИ, КОИТО ПУШАТ, ДА ПРОЧЕТАТ ТАЗИ КНИГА.

Първо се запознайте със съдържанието на книгата и се опитайте да се поставите на мястото на пушача.

Не го насилвайте да чете книгата или да спре цигарите, като му втълпявате, че разбива здравето си и пилее парите си. Той знае това много по-добре от вас. Пушачите не пушат, защото това им прави удоволствие, или защото искат да пушат. Те само повтарят тези приказки пред себе си и пред другите, за да запазят самоуважението си. Пушачите пушат, защото се чувстват зависими от цигарите, защото мислят, че те им дават кураж и увереност, и че животът им няма да бъде приятен без тях. Ако се опитате насила да накарате пушача да се откаже от цигарите, той ще се чувства като животно, попаднало в капан, и ще пуши още повече. Принудата може да го превърне в таен пушач и в ума му цигарата ще стане още по-ценна (виж глава 26).

Трябва да използвате съвсем друг подход. Съберете го с компания на бивши пушачи, които са пушили много, но вече са се отказали от този навик (само в Англия има 10 милиона бивши пушачи). Нека му обяснят как те също са смятали, че пушенето ще им остане за цял живот и колко по-хубаво се живее, когато си непушач.

Щом го убедите, че може да се откаже от пушенето, очите му ще се отворят. Разяснете му илюзията, която създава абстинентния синдром. Цигарите не само не го тонизират, а напротив, разрушават вярата му в себе си, правят го раздразнителен и му пречат да се отпусне.

Сега вече пушачът би трябвало да е готов да прочете книгата. Той ще очаква да чете страница след страница за рака на белите дробове, сърдечните болести и така нататък. Обяснете му, че използваният в книгата подход е съвсем различен, и че за болестите се споменава съвсем рядко.

ПОМОЩ ПО ВРЕМЕ НА АБСТИНЕНТНИЯ ПЕРИОД

Дали страда бившият пушач, или не? Приемете, че страда. Не се опитвайте да облекчавате страданията му с утешението, че да спреш да пушиш е лесно; той сам ще се убеди в това. Повтаряйте му колко се гордеете с него, колко по-добре изглежда, колко по-хубаво мирише и колко му е леко да диша. Много е важно да не преставате с похвалите си. Когато пушачът полага усилия, за да се откаже от цигарите, одобрението и вниманието от страна на неговите приятели и колеги може да са му много полезни. Дори и другите да забравят, вие продължавайте със своите похвали.

Тъй като той не говори за пушенето, може да си помислите, че е забравил за него и не желае да му го напомняте. При волевия метод се получава точно обратното, защото бившият пушач само за това си мисли. Не се страхувайте да говорите на тази тема и продължавайте да го хвалите; той ще ви каже, ако не желае да повдигате този въпрос.

Направете всичко възможно, за да го разтоварите от напрежението по време на абстинентния период. Измислете начин да направите живота му приятен и интересен.

За непушача този период може да се окаже време на изпитание. Ако един от членовете на дадена група е изнервен, това се отразява зле на всички около него. Така че опитайте се предварително да усещате настроението на бившия пушач. Когато е изнервен, може да си го изкара на вас, но вие не му отвръщайте; в такива моменти той има най-голяма нужда от похвала и съчувствие. Ако сами усетите раздразнителност в себе си, постарайте се да не я показвате.

Когато се опитвах да откажа цигарите чрез волевия метод, един от триковете ми беше да избухна с надеждата, че жена ми и приятелите ми ще кажат: „Не мога да те гледам повече как се измъчваш. За бога, запали си цигара“. Така пушачът запазва достойнството си, защото излиза, че той е „устоял на изкушението“, но другите са го накарали да пропуши. Ако бившият пушач използва същата тактика, в никакъв случай не го насърчавайте да пуши. Вместо това му кажете: „Ако така ти се отразяват цигарите, слава богу, че скоро ще бъдеш свободен. Колко е хубаво, че си достатъчно смел и разумен, за да ги откажеш“.