Алън Кар
Не пуша вече! (33)

28. Избор на подходящ момент

Като оставим настрана въпроса, че от цигарите полза няма и е най-добре да се откажем от тях незабавно, смятам, че изборът на подходящ момент е важен. Обществото се отнася с пренебрежение към пушенето и го счита за един не много приятен и вреден за здравето навик. Но то не е навик. Пушенето е наркомания, болестно състояние и е убиец номер едно в западното общество. Най-лошото е, че пушачите стават зависими от ужасния плевел. Ако не отхвърлят тази зависимост, чакат ги ужасни неща. Изборът на момента е от значение за осигуряване на правилното лечение.

Първо, изяснете си ситуациите и случаите, в които пушенето за вас е важно. Ако се занимавате с бизнес и си въобразявате, че цигарите намаляват стреса, изберете относително ненатоварен период; не е лошо това да стане по време на годишната ви отпуска. Ако пушите предимно когато сте отегчени или си почивате, направете точно обратното. Във всеки случай замислете се сериозно по въпроса и направете най-важната стъпка в своя живот.

Помислете си за следващите три седмици и се опитайте да предвидите събитията, които биха могли да провалят намерението ви да откажете цигарите. Не бива да променяте решението си поради факта, че сте канени на сватба или наближават коледните празници. Не си мислете, че се лишавате от нещо. Междувременно не се опитвайте да пушите по-малко, защото това само ще поддържа у вас илюзията, че цигарата ви доставя удоволствие. Всъщност така ще изпушите куп цигари и ще се нагълтате със зловонна отрова. Когато пушите последната си цигара, съсредоточете вниманието си върху отвратителната миризма и неприятния вкус и си мислете колко хубаво ще ви бъде, когато спрете да пушите.

В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗКУШИ МИСЪЛТА: „НЕ СЕГА. ПО-КЪСНО“. ИЗБИЙТЕ СИ Я ОТ ГЛАВАТА. ОПРЕДЕЛЕТЕ МОМЕНТА И ЧАКАЙТЕ ДА НАСТЪПИ ЧАСЪТ.

Помнете, че няма какво да загубите. Напротив, само ще спечелите, и то прекрасни неща.

От години повтарям, че знам много повече за мистериите на пушенето от всеки друг на света. Проблемът е следният: макар че хората пушат, за да задоволят химическата потребност от никотин, само по себе си пристрастяването към него не е причина за зависимостта на пушача, а зомбирането, което се получава в резултат от това пристрастяване. Един интелигентен човек може да се остави да го измамят веднъж. Но само глупакът ще се остави да бъде непрекъснато мамен, след като вече е разбрал, че злоупотребяват с доверието му. За щастие, повечето пушачи не са глупаци; те само си мислят, че са такива. При всеки пушач зомбирането е различно. Това обяснява съществуването на толкова различни типове пушачи, което още повече усложнява нещата.

Приятно бях изненадан, че анализът на данните, натрупани след публикуването на книгата ми и всичко ново, което ежедневно научавам за пушенето, потвърждават валидността на изложената в нея философия. Проблемът е как да предам знанията си, придобити с течение на годините, така че да стигнат до всеки пушач. В случая фактът, че всеки може лесно да се откаже от цигарите и това ще му бъде приятно, не само няма да помогне, но дори би попречил, ако не съумея да накарам пушача да го осъзнае.

Много хора са заявявали: „Казвате, че пушачът трябва да продължава да пуши, докато не прочете книгата докрай. Така той може да я чете с години и никога да не стигне до края. Значи трябва да отмените тази инструкция“. Подобни разсъждения изглеждат логични, но знам, че ако кажа: „Спри незабавно да пушиш“, някои пушачи няма дори да започнат да четат книгата ми.

В началото, когато се заех да помогна на пушачите, при мен дойде един човек. „Неприятно ми е, че се налага да търся помощта ви. Знам, че имам достатъчно воля. Мога да се справя с всичко останало в този живот. Защо всички пушачи, които имат достатъчно воля сами да се откажат от цигарите, идват при вас?“ — каза ми той и продължи: „Смятам, че и сам бих се справил, ако мога да пуша, докато разреша този проблем“.

На пръв поглед тук няма логика, но аз знам какво имаше предвид този човек. Мислим си, че да спрем да пушим е много трудно. И какво правим, когато сме изправени пред някаква трудност? Имаме нужда от малкия си „приятел“. Така че отказът от цигарите е двоен проблем. От една страна, ни предстои да се справим със сериозна и трудна задача, а, от друга страна, опората, на която обикновено разчитаме в такива случаи, вече я няма.

Дълго след като този човек си отиде ми хрумна, че хубавото в моя метод е инструкцията ми към читателите междувременно да не спират да пушат. Можеш да продължиш да пушиш в процеса на отказването. Първо се отърсваш от всякакви страхове и съмнения, а когато угасиш последната си цигара, ти вече си непушач и това ти е приятно.

Единственото, което ме накара да изпитам сериозни съмнения относно първоначалната си инструкция, е настоящата глава, в която се разглежда избора на подходящ момент. В началото и ви посъветвах да изберете ваканцията си за отказ от цигарите, ако пушите най-вече в стресовите ситуации, които се получават в службата ви, и обратно. Всъщност това не е най-лесният начин. Най-лесно ще ви бъде, ако изберете момента, когато ще ви бъде най-трудно да спрете да пушите — стресова ситуация, празненство, необходимост от концентрация или период на скука. Щом веднъж докажете, че можете да се справите и да се радвате на живота във възможно най-неблагоприятната ситуация, във всички други случаи ще ви бъде лесно. Но ако ви дам такава категорична инструкция, дали ще направите опит да спрете да пушите?

Да прибегнем до една аналогия. Жена ми и аз възнамеряваме да плуваме заедно. Пристигаме на басейна по едно и също време, но рядко плуваме заедно. Причината е, че тя топва пръста си във водата и започва да плува половин час по-късно. Аз не мога да издържа на това бавно мъчение. Предварително знам, че колкото и студена да е водата, така или иначе трябва да вляза в басейна. И съм се научил да го правя по лесния начин: гмуркам се веднага. Но що се отнася до жена ми, аз знам, че ако настоявам да скочи веднага в басейна, тя изобщо няма да плува. Нали разбирате какъв е проблемът?

От информацията, която стигна до мен след публикацията на книгата, разбрах, че много пушачи използват съвета ми като претекст, за да отлагат възможно най-дълго съдбоносния ден. Помислих си дали да не приложа същия метод като в главата за предимствата от пушенето. Споменавам, например, че „изборът на момента е много важен, в следващата глава ще ви кажа кога е най-удобното време за отказ от цигарите“, после обръщате страницата и там просто пише „СЕГА“. Това всъщност е най-добрият съвет, но дали ще се вслушате в него?

Именно затова капанът на пушенето е толкова коварен. Когато сме наистина в стрес, не е време за отказ от цигарите, а ако не сме в стресова ситуация, нямаме никакво желание да се отказваме от тях.

Задайте си следните въпроси:

„Когато сте запалили първата си цигара, дали наистина решението ви е било да пушите всеки ден без прекъсване до края на живота си?“

ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ НЕ!

„Ще продължите ли да пушите непрекъснато цял живот?“

ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ НЕ!

„И така, кога ще спрете да пушите? Утре? Следващата година? По-следващата?“

Не са ли това въпросите, които ви тормозят, откакто сте осъзнали, че сте се пристрастили? Може би се надявате, че някоя сутрин ще се събудите и просто няма да имате желание да пушите повече? Не се заблуждавайте. Живях с тази надежда цели тридесет и три години. При наркоманите зависимостта от наркотика прогресивно се засилва, не се намалява. Въобразявате си, че утре ще ви бъде по-лесно? Лъжете се. Ако не можете да спрете да пушите днес, какво ви дава основание да си мислите, че утре ще ви е по-лесно? Наистина ли трябва да чакате да ви хване някоя смъртоносна болест? Тогава отказът от цигарите едва ли би имал някакъв смисъл.

Човек се изкушава от мисълта, че сега не е най-подходящият момент за това — утре винаги е по-лесно.

Смятаме, че животът ни неизменно е съпроводен от стрес. Всъщност не е така. Хората до голяма степен са се освободили от истинския стрес. Когато излизаме от дома, не ни е страх, че ще ни нападнат диви животни. На повечето от нас не се налага да се тревожат как ще си намерят храна и къде ще се подслонят през нощта. Но помислете си какъв е животът на едно диво животно. Веднъж излязъл от дупката си, заекът е изложен на какви ли не опасности. И все пак той може да се справи с тях. Въпросът опира до адреналина и другите хормони — също както и при нас. Истината е, че за всяко живо същество най-стресовите ситуации се получават в ранното детство и периода на съзряване. Но в процеса на естествен подбор, продължил милиони години, ние сме си изградили механизъм за преодоляване на стреса. Бях петгодишен, когато избухна войната. Поради бомбардировките живях разделен от родителите си две години. Настаниха ме при хора, които се отнасяха зле с мен. Това бе труден момент в моя живот, но се справих. Не смятам, че този период е оставил някакви белези в мен, напротив. Убеден съм, че така закалих характера си. Обръщайки поглед назад, виждам, че има само едно нещо, с което не бях в състояние да се справя — робуването на проклетия плевел.

Допреди няколко години смятах, че на главата ми са се струпали най-големите нещастия на света. Бях жив самоубиец — не че съм имал намерение да скоча от покрива на някоя сграда, но съзнавах, че пушенето ме убива. А пушех, защото вярвах, че цигарите са ми опора и без тях просто не си струва да живея. Но тогава не разбирах, че когато си потиснат физически и психически, всичко ти е криво. Сега отново се чувствам като младо момче. И тази промяна в живота ми се дължи само на едно нещо: измъкнах се от капана на тютюна и вече не пуша.

Знам, че фразата „Без здраве няма сполука“ звучи банално, но това си е чиста истина. Преди фанатиците на тема добра физическа форма, като Гари Плейър, ми се виждаха досадни. Твърдях, че в живота има много други неща, освен доброто здраве — има алкохол и тютюн, например. Глупости. Когато човек се чувства физически и психически силен, той е в състояние истински да се радва на хубавото и да се справя с лошото в живота. Хората са склонни да объркват стреса и отговорността. Отговорностите пораждат стрес само когато не сме достатъчно силни, за да се справим с тях. Ричард Бъртъновците на този свят са физически и психически силни. Онова, което ги погубва, не е житейският стрес, работата или старостта, а нещата, в които търсят опора и които се оказват илюзия. За нещастие, тези опори убиват и тяхна жертва е не само Ричард Бъртън, а и милиони хора като него.

Погледнете на проблема по следния начин. Вече сте взели решение, че няма да прекарате целия си живот в капана. Следователно по някое време — било то лесно или трудно — ще трябва да се освободите от него по някакъв начин. Пушенето не е нито навик, нито пък удоволствие. То е наркомания, болест. Вече сте наясно, че ако отложите отказа си от пушенето за утре, няма да ви е по-лесно, напротив, с течение на времето това ще става все по-трудно. Ако ви хване някоя болест, положението ще се вложи. Така че времето да спрете да пушите е СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ — или възможно най-скоро. Само си помислете как животът ни бързо се изнизва седмица след седмица. Нищо повече не ви трябва. Просто си помислете колко хубаво би било да живеете без ставащите все по-мрачни черни сенки. При това, ако следвате инструкциите ми, не е нужно да чакате дори и пет дена. Не само че ще ви бъде по-лесно, когато угасите последната си цигара, уверявам ви, че ТОВА ЩЕ ВИ ДОСТАВИ УДОВОЛСТВИЕ.