Алън Кар
Не пуша вече! (7)

2. Лесният начин

Целта на тази книга е да създаде у вас онази психическа нагласа, която ще ви позволи да престанете да пушите незабавно, и то с приповдигнато настроение, все едно сте се отървали от страшна болест, докато при използване на обикновения метод човек има чувството, че изкачва връх Еверест и седмици наред си мечтае за една цигара, завиждайки на другите пушачи. От този момент нататък колкото повече гледате цигарите, толкова повече ще се чудите как изобщо сте могли да ги пушите. И пушачите ще будят у вас съжаление, а не завист.

Ако не сте непушач или бивш пушач, по принцип особено важно е да продължавате да пушите, докато не прочетете книгата докрай. Може би ви се струва, че си противореча. По-нататък ще разберете, че цигарите нищо не ви дават. Всъщност една от множеството загадки, свързани с пушенето е, че когато държим в ръката си цигара, ние я поглеждаме и се чудим защо изобщо я пушим. Цигарите придобиват стойност за нас само когато сме лишени от тях. Сега да приемем, че независимо дали това ви харесва или не, вие сте убедени в своята пристрастеност към пушенето. Убеждението, че сте пристрастени, не ви позволява никога да се отпуснете напълно или да се концентрирате както трябва, ако в ръката ви не дими цигара. Ето защо не се опитвайте да спрете да пушите, преди да сте прочели цялата книга. Докато я четете, желанието ви да пушите постепенно ще намалява. Не действайте прибързано; това може да се окаже фатално. Помнете, че единственото, което се иска от вас, е да следвате инструкциите.

Като оставим настрана глава 28, „Избор на подходящ момент“, инструкцията към читателите да продължат да пушат, докато не стигнат докрая, ме безпокоеше повече от всичко друго при анализа на резултатите от петгодишния период, последвал първото издание на книгата. Когато оставих цигарите, много от близките и приятелите ми също престанаха да пушат, само защото аз го бях направил. „Щом той може, значи и ние можем“ — мислеха си те. С течение на годините постепенно успях да внуша на онези, които все още не бяха спрели да пушат, колко хубаво е да бъдеш свободен! Когато книгата ми бе публикувана, раздадох по един екземпляр на всички, които не бях успял да убедя и които продължаваха да димят. Разчитах, че дори книгата ми да е най-скучната на света, те все пак ще я прочетат, пък било и само поради факта, че е написана от приятел. Бях изненадан и обиден, когато няколко месеца по-късно разбрах, че те не са си дали труд да я прочетат докрай. Дори открих, че най-близкият ми приятел, на когото бях дал един екземпляр с мой автограф, не само не я е прочел, но я подарил на друг човек. Стана ми болно, но тогава не си давах сметка за ужасния страх, който робуването на тютюна всява в душата на пушача. Този страх е по-силен от приятелството. По същата причина при мен едва не се стигна до развод. Майка ми веднъж посъветвала жена ми: „Защо не му кажеш, че ако не престане да пуши, ще го напуснеш?“ Жена ми отвърнала: „Защото ако го направя, той ще ме напусне“. Срам ме е да си призная, но е била права. Ето докъде води страхът на пушача. Сега съм наясно, че много пушачи не дочитат книгата докрай, защото се страхуват, че тогава ще трябва да оставят цигарите. Някои нарочно четат по ред на ден, за да отложат съдбоносния момент. Знам, че много пушачи са притискани от близките си да прочетат книгата. Погледнете на проблема по следния начин: какво ще загубите? Ако не оставите цигарите след прочитането на книгата, няма да сте по-зле от сега. НЯМА ДА ЗАГУБИТЕ АБСОЛЮТНО НИЩО, НО КОЛКО МНОГО МОЖЕТЕ ДА СПЕЧЕЛИТЕ! Ако случайно не сте палили цигара от няколко дни или седмици и се чудите дали сте пушач, бивш пушач или непушач, не пушете, докато четете книгата. Фактически вие вече сте непушач. Единственото, което ви остава да направите, е да дадете време на ума си да догони тялото. В края на книгата вие ще сте щастлив непушач.

В своята същност моят метод е коренно различен от обикновения начин за отказване от цигарите. При обикновения метод се изброяват вредите от пушенето и човек си казва: „Ако издържа достатъчно дълго време без цигара, в крайна сметка, желанието ми да пуша ще изчезне. Тогава ще мога отново да се радвам на живота, без да робувам на този плевел“.

Това е логичният подход към проблема и хиляди пушачи отказват цигарите всеки ден, като използват негови варианти. Но да се постигне успех с този метод е много трудно, и то по следните причини:

1. Истинският проблем не е да спреш да пушиш.

Всеки път, когато угасите цигарата си, вие преставате да пушите. Вероятно имате много солидни причини да си кажете първия ден: „Не искам да пуша повече“. Всички пушачи имат такива причини във всеки ден от своя живот, а те са далеч по-сериозни, отколкото може да си представи човек. Истински проблематичен е вторият, десетият или десет хилядният ден, когато в момент на слабост, опиянение или въодушевление изпушвате една цигара, и тъй като това е своего рода наркомания, иска ви се да си запалите още една, и ето че изведнъж вие сте отново пушач.

2. Предупрежденията, че тютюнопушенето е вредно за здравето би трябвало да ни спрат. Разумът ни казва: „Спри да пушиш. Ти си глупак!“, но всъщност това прави нещата още по-трудни. Човек пуши, когато е изнервен, например. Кажете на един пушач, че пушенето го убива, и той ще си запали цигара. Пред болницата „Роял Марсдън“ — най-престижния британски център за лечение на ракови заболявания — има повече фасове, отколкото пред което и да било друго болнично заведение.

3. Именно доводите за отказ от пушенето го правят толкова трудно. Това е така поради две обстоятелства. Първо, те създават чувството, че човек жертва нещо. Непрекъснато ни подтикват да се откажем от своя малък приятел, от една опора, порок или удоволствие, в зависимост от това как го вижда пушачът. Второ, това измества въпроса. Не причините, поради които трябва да откажем цигарите, ни карат да пушим. Истинският въпрос е: „Защо имаме желание или нужда да го правим?“

Лесният метод по същество се състои в следното: в началото забравяме причините за отказ от цигарите и пристъпваме към проблема, като си задаваме следните въпроси:

1. Какво печеля от това?

2. Наистина ли пушенето ми доставя удоволствие?

3. Наистина ли трябва цял живот да плащам прескъпо, само за да пъхам тези неща в устата си и да се задушавам?

Истината е, че от пушенето човек не печели нищо. Едно пояснение — нямам предвид, че вредата от тютюнопушенето е по-голяма, отколкото преимуществата му; това е ясно за всички пушачи. Мисълта ми е, че пушенето няма никакви преимущества. Единствената полза от него е социалният „плюс“, в наше време дори самите пушачи го смятат за антисоциален навик.

Повечето пушачи се опитват разумно да обяснят влечението си към цигарите, но изтъкваните от тях причини са несъстоятелни и илюзорни.

Първото нещо, което ще направим, е да разсеем тези илюзии и заблуди. Всъщност ще разберете, че няма какво да жертвате. При това не само че няма какво да жертвате, а напротив, ще спечелите много, и то хубави неща — доброто здраве и спестените по този начин пари са само част от тях. Щом веднъж се разсее илюзията, че животът ни не е толкова хубав без цигари, щом осъзнаем, че той е не просто приятен, а безкрайно по-приятен без тях, след като се освободим от чувството, че се лишаваме от нещо, или че нещо ни липсва, тогава можем да се върнем към здравето и парите — и към всички други причини, поради които трябва да спрем да пушим. Осъзнаването на всичко това ще ви помогне да постигнете истински желаната цел — да се радвате пълноценно на живота, освободени от робуването на един плевел.