Алън Кар
Не пуша вече! (5)

Въведение

„ЩЕ ИЗЛЕКУВАМ СВЕТА ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО.“ Разговаряхме с жена ми. Тя си мислеше, че съм изперкал. Съвсем естествено, защото и беше добре известно, че сериозно се опитвам да зарежа цигарите кажи-речи на всеки две години. Още повече че при последния си опит се разплаках като дете, тъй като след шест месеца въздържание, превърнали се за мен в същинско чистилище, отново се бях провалил. Плаках, защото знаех, че ако и този път не успея, ще си остана пушач завинаги. Бях положил толкова много усилия и чувствах, че никога повече няма да имам сили да премина отново през такова мъчително изпитание.

По принцип не съм склонен към насилие, но ако в този момент някой снизходителен непушач бе проявил неблагоразумието да ми каже, че всички пушачи могат лесно да спрат цигарите, незабавно и завинаги, нямаше да отговарям за действията си. И съм убеден, че всеки състав от съдебни заседатели-пушачи щеше да ме помилва заради оправдано убийство.

Може би и на вас ви е трудно да повярвате, че за един пушач може да бъде лесно да се откаже. Ако е така, умолявам ви да не хвърляте книгата в кошчето за боклук. Моля ви, имайте ми доверие. Уверявам ви, че дори за вас ще се окаже лесно.

Така или иначе, ето ме две години по-късно току-що изгасил цигарата, която щеше да ми е последната, и не само казвам на жена си, че вече съм непушач, но и че ще излекувам целия свят. Трябва да си призная, че в този момент нейният скептицизъм малко ме подразни. Това обаче по никакъв начин на накърни ентусиазма ми. Вероятно ликуващото ми съзнание, че вече съм щастлив непушач, по някакъв начин ми е изкривявало перспективата. Сега, мога да приема нагласата и и разбирам защо Джойс и близките ми приятели и роднини ме смятаха за кандидат за жълта книжка.

Сега, когато обръщам поглед назад, ми се струва, че цялото ми съществуване е било една подготовка за разрешаване на проблема с тютюнопушенето. Дори онези омразни години на подготовка и практика като експерт-счетоводител се оказаха безценни, защото ми помогнаха да разгадая тайните на капана, в който попадат пушачите. Казват, че не можеш непрекъснато да мамиш всички, но тютюневите компании правят именно това, и то от години. Мисля, че съм първият, осъзнал в какъв капан се оказват пушачите. Вероятно ви изглеждам твърде самонадеян, затова бързам да заявя, че заслугата не е моя, просто така се стече животът ми.

Съдбоносният за мен ден бе 15 юли 1983 г. Не съм бил в Колдиц^[1], но според мен спасилите се от него са почувствали същото облекчение като мен, след като угасих последната си цигара. Осъзнах, че съм открил нещо, за което се моли всеки пушач: лесен начин за отказване от пушенето.

В началото работех експериментално с приятели и роднини, после посветих цялото си време на задачата да помогна на пушачите да се освободят от заробващия ги навик.

Първото издание на книгата бе публикувано през 1985 г. Реших да я напиша след неуспешния си опит да помогна на един човек, за когото става въпрос в глава 25. Той беше при мен на два пъти и в двата случая ни идеше да се разплачем. Беше толкова развълнуван, че не можех да го накарам да се отпусне, за да осъзнае какво му говоря. Реших, че ако напиша всичко на хартия, той би могъл да го прочете в удобно за него време, да го препрочита колкото пъти си иска и така в крайна сметка да разбере за какво става дума.

Не се съмнявах, че „Лесният начин“ ще работи толкова ефективно върху другите пушачи, колкото и върху мен. Когато обаче обмислях оформянето на метода като книга, имах известни опасения. Направих собствено проучване на пазара. Коментарите не бяха много окуражаващи:

„Как би могла една книга да ми помогне да се откажа? Нужни са усилия на волята!“

„Как би могла една книга да ме спаси от ужасната и мъчителна абстиненция?“

И аз имах съмнения. В клиниките често ставаше ясно, че някой клиент е разбрал погрешно някои важни моменти. Можех да коригирам нещата. Как би могла обаче една книга да го направи? Добре помнех случаите, докато учех за счетоводител, когато не разбирах или не бях съгласен с нещо в дадена книга, и колко разочарован бях, че не мога да помоля книгата за обяснение. Знаех също така, че в тези времена на телевизия и видео, хората не са свикнали да четат.

Към тези фактори се добавяше едно съмнение, което натежаваше над всички останали. Не бях писател и много добре съзнавах ограничените си възможности в това отношение. Бях уверен, че мога да седна очи в очи с някой пушач и да го убедя колко по-приятни ще бъдат компаниите, колко по-добре ще се концентрира и ще се справя със стреса като непушач, и колко лесен и приятен може да бъде процесът на отказването. Щях ли да съумея обаче да предам тази лекота на хартия?

За щастие, боговете бяха благосклонни към мен. Получих хиляди благодарствени писма, съдържащи коментари от типа:

„Това е най-великата книга за всички времена.“

„Вие сте моят гуру.“

„Вие сте гений.“

„Трябва да ви удостоят с титла.“

„Трябва да станете министър-председател.“

„Вие сте светец.“

Надявам се да не съм се главозамаял от тези коментари. Напълно съзнавам, че ми правеха комплименти не заради литературните ми способности, а въпреки липсата им. Правеха ги, понеже независимо дали хората предпочитат да прочетат книга или да посетят клиника, СИСТЕМАТА НА „ЛЕСНИЯ НАЧИН“ РАБОТИ!

Сега не само имаме световна мрежа от клиники на „Лесният начин“, но и тази книга е бестселър на „Пенгуин“ всяка година от първото и издание насам. Наскоро в Норвегия дори надмина по продажби „Хари Потър“ и се превърна в бестселър номер едно сред всички издания в художествената и документалната литература. Продадени са около шест милиона екземпляра и е преведена на над двадесет езика.

След приблизително една година ръководене на клиники за пушачи, реших, че съм научил всичко, което може да се научи за помощта към пушачите да се откажат. За голямо мое удивление, двадесет години след откриването на метода, аз продължавам да научавам по нещо ново практически всеки ден. Този факт ми причини известни терзания, когато ме помолиха да прегледам първото издание шест години след публикуването му. Бях ужасен, че трябва да преправя общо взето всичко, което бях написал.

Напразно се бях притеснявал. Основните принципи на „Лесният начин“ важат със същата сила и днес, както и в деня, в който открих метода. Прекрасната истина е, че е ЛЕСНО Е ДА СПРЕМ!

Това е факт. Единствената трудност е да убедя всеки пушач в този факт. Използвам всички знания, които съм натрупал през последните двадесет години, за да дам възможност на пушача да види светлината. В клиниките се опитваме да постигнем съвършенство. Всеки провал дълбоко ни наранява, понеже знаем, че всеки пушач може лесно да се откаже от цигарите. Когато пушачите се провалят, имат склонността да го разглеждат като свой личен неуспех. Ние го считаме за наш провал — не сме успели да убедим тези пушачи колко лесно и приятно е да се откажат.

Посветих първото издание на онези 16 до 20 процента от пушачите, които не бях успял да излекувам. Неуспехът се изчисляваше въз основа на върнатите такси, което гарантираме в нашите клиники. Средният процент на неуспеваемост на клиниките ни по целия свят сега е под десет процента. Това означава над деветдесет процента успех.

Макар да знаех, че съм открил нещо чудесно, никога, дори и в най-необузданите си мечти, не съм си представял подобен успех. Може да възразите, че ако действително съм вярвал, че ще излекувам света от тютюнопушенето, би трябвало да съм очаквал постижение от сто процента.

Не, никога не съм очаквал да постигна 100 процента. Смъркането на енфие е било предишната най-популярна форма на никотинова зависимост, докато не се е превърнало в антисоциално и е отмряло. Въпреки това, все още има някои чудаци, които продължават да смъркат енфие, и вероятно винаги ще ги има. Колкото и да е учудващо, Парламентът продължава да бъде един от последните бастиони на смъркането на енфие. Предполагам, че това не е чак такава изненада, ако се замислим, че политиците обикновено изостават с около сто години. Така че винаги ще има и чудаци, които продължават да пушат. Със сигурност никога не съм очаквал да излекувам лично всеки пушач.

Смятах, щом веднъж обясня тайните на никотиновия капан и разпръсна всички илюзии от типа:

• пушачите обичат да пушат;

• пушачите избират да пушат;

• пушенето намалява скуката и стреса;

• пушенето помага на концентрацията и почивката;

• пушенето е навик;

• нужни са усилия на волята, за да се откажем;

• пропушиш ли веднъж, оставаш пушач завинаги;

• да казваш на пушачите, че цигарите убиват, ще им помогне да се откажат;

• заместителите, особено никотиновите, помагат на пушачите да се откажат, и най-вече, след като развенчая мита, че отказването е трудно и трябва да се мине през преходен период на мъки и страдание, наивно си мислех, че целият свят също ще съзре светлината и ще възприеме моя метод.

Смятах, че основният ми противник ще бъде тютюневата индустрия. За мое удивление, главните ми препъни-камъни се оказаха точно онези институции, които мислех, че ще бъдат най-големите ми съюзници — медиите, правителството, организациите като АШ, КУИТ^[2] и лицензираните медици.

Вероятно сте гледали филма „Сестра Кени“. В случай, че не сте, в него става дума за времето, когато детският паралич, или полиомиелитът, беше бич за нашите деца.

Ярко си спомням как тази дума предизвикваше у мен същия страх, който сега предизвиква думата „грак“. Полиомиелитът не само парализираше ръцете и краката, но и изкривяваше крайниците. Установеното лечение бе тези крайници да се поставят в шини и така да се предотврати разкривяването. Резултатът бе парализа до живот.

Сестра Кени вярваше, че шините пречат на възстановяването и хиляда пъти доказа, че мускулите могат да бъдат отново научени да служат на тялото, така че детето да може да ходи. Сестра Кени обаче не беше лекар, а обикновена сестра. Как смееше да се бърка в област, определена само за квалифицирани доктори? Като че ли нямаше значение, че е открила разрешението на проблема и е доказала неговата ефективност. Тя лекуваше децата, както считаше за редно, същото правеха и родителите им, но въпреки това дипломираните доктори не само не възприеха методите и, но и я лишиха от практика. На сестра Кени и бяха нужни двадесет години, докато медиците приемат очевидното.

За първи път гледах филма години, преди да открия „Лесния начин“. Беше много интересен и в него несъмнено имаше елемент на истина. Също толкова очевидно обаче бе, че Холивуд е използвал голяма доза художествена измислица. Нямаше как сестра Кени да е открила нещо, което всеобщите усилия на медицинската наука не са успели. Нима дипломираните специалисти по медицина са били такива динозаври, каквито ги описваха? Как би могло да им отнеме двадесет години да приемат нещо, което е било пред очите им?

Казват, че реалността е по-странна от измислицата. Извинявам се, задето обвиних създателите на „Сестра Кени“ в поетична волност. Дори в тази тъй наречена просветена ера на модерни комуникации, двадесет години по-късно, даже с достъпа си до средствата за комуникация, аз не успявам да разпространя посланието си. О, аз съм доказал, че съм прав — вие четете тази книга, само защото някой друг бивш пушач ви я е препоръчал. Не забравяйте, че аз нямам масивната финансова подкрепа на институции като Британската медицинска асоциация, АШ или КУИТ. Подобно на сестра Кени, аз съм сам. Подобно на нея, аз съм известен, само защото системата ми работи. На мен вече гледат като на гуру номер едно в помощта за отказване от цигарите. Подобно на сестра Кени, доказал съм, че съм прав. И сестра Кени доказа, че е права. Но какво от това, щом целият свят продължава да прилага процедури, които са точната противоположност на това, което би трябвало да се направи?

Последните изречения в тази книга са същите, както в оригиналния и ръкопис: „В обществото се чувства вятърът на промяната. Началото е поставено и се надявам, че книгата ми ще бъде полезна за окончателното осъществяване на тази промяна“.

От бележките ми по-горе може да сте си направили извода, че не уважавам медицинската професия. Нищо не може да е по-далеч от истината. Единият ми син е лекар и аз не познавам по-добра професия. Наистина, за клиниките си сме получили повече препоръки от медици, отколкото от всяка друга професия, и изненадващо, сред клиентите си имаме повече представители на медицината, отколкото на всяка друга професия.

Първите няколко години медиците гледаха на мен като на нещо средно между шарлатанин и баба баячка.

През август 1997 г. имах голямата чест да бъда поканен да изнеса лекция на Десетата световна конференция за тютюна и здравеопазването в Пекин. Мисля, че съм единственият неспециалист, удостоен с тази чест. Самата покана бе мярка за напредъка ми.

Със същия успех обаче можех да изнеса лекцията си пред тухлена стена. След като никотиновите дъвки и лепенки не успяха да излекуват проблема, самите пушачи като че ли приеха, че човек не се лекува от една наркомания с предписване на същия наркотик. Това е все едно да кажеш на пристрастен към хероина: „Недей да пушиш хероин, пушенето е опасно, пробвай да си го инжектираш във вената (не се опитвай да го направиш с никотин, ще те убие на мига)“. Тъй като медиците, медиите и благотворителните организации като АШ и КУИТ нямат представа как да помогнат на пушачите да се откажат, непрекъснато говорят на пушачите неща, които те отдавна знаят: „Пушенето е нездравословно, мръсно и отвратително, асоциално и скъпо“. Като че ли изобщо не им хрумва, че пушачите пушат не по причините, по които не трябва да пушат. Истинският проблем е да се отстранят причините за пушенето.

На националните дни против тютюнопушенето задължителният медицински експерт казва нещо от сорта: „Днес е денят, в който всеки пушач се опитва да се откаже!“ Всеки пушач знае, че това е денят, в който повечето пушачи пушат два пъти повече от обикновено и два пъти по-безочливо, тъй като пушачите не обичат да им се казва какво да правят, особено от хора, които гледат на тях като на идиоти и не разбират защо пушат.

Тъй като не разбират докрай пушачите, нито пък знаят как да направят отказването лесно, отношението им гласи: „Опитайте този метод. Ако не стане, пробвайте друг“. Представете си, че има десет различни начина за лекуване на апендицит. Девет от тях лекуват 10 процента от пациентите, което означава, че убиват 90 процента, а десетият лекува 95 процента. Представете си, че този метод е известен от двадесет години, но огромното болшинство медици продължават да препоръчват останалите девет метода.

Един от лекарите на конференцията повдигна много уместен въпрос, който не ми бе хрумвал. Той изтъкна, че някой може да подведе лекарите под отговорност за небрежност, задето не препоръчват на пациентите си най-добрия начин за отказване от тютюнопушенето. По някаква ирония той беше голям защитник на терапията с никотинови заместители (никотинови дъвки, лепенки и прочие). Опитвам се да не бъда отмъстителен, но се надявам той да стане първата жертва на предложението си.

Правителствата редовно пилеят милиони за шокови кампании, целящи да убедят подрастващите да не се захващат. Със същата сила можеха да ги пилеят в усилия да ги убедят, че моторите могат да те убият. Подрастващите знаят, че една цигара не може да ги убие, а и никой подрастващ не очаква да се пристрасти. Връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб бе установена преди повече от 40 години. Въпреки това в наши дни се пристрастяват още повече подрастващи от преди. На младежите не им трябва да гледат пушачески ужаси по телевизията. Пушачите и без това гледат да избягват подобни предавания. На практика всеки младеж в страната е ставал свидетел на опустошителните следствия от тютюнопушенето върху някого от собственото му семейство. Аз самият видях как тютюнът погубва баща ми и сестра ми, но това не ми попречи да падна в капана.

Появих се в едно национално телевизионно предаване заедно с лекарка от АШ, която никога в живота си не бе пушила и никога не бе излекувала и един пушач, но енергично информира нацията как последната шокова кампания на правителството, струваща два и половина милиона лири, ще попречи на младежите да се пристрастяват. Ако правителството бе имало благоразумието да даде тези пари на мен, можех да финансирам кампания, която да елиминира никотиновата пристрастеност само за няколко години.

Благодарен съм на милионите бивши пушачи, посетили клиниките ми, прочели книгите ми, гледали филмите ми и препоръчали „Лесният начин“ на свои приятели, роднини и всички, които биха се вслушат в тях. Моля се да продължавате да го правите. Наистина, промяната няма да се осъществи докато медиците, медиите, АШ и КУИТ не спрат да препоръчват методи, които правят отказването по-трудно, и не приемат, че „Лесният начин“ не е просто поредният метод, а

ЕДИНСТВЕНИЯТ РАЗУМЕН МЕТОД!

Не очаквам да ми повярвате на този етап, но щом дочетете книгата докрай, ще разберете. Дори и сравнително малкото неуспели да се откажат, казват:

„Още не съм успял, но вашият метод е по-добър от всички останали, които познавам.“

Ако довършите книгата и почувствате, че ми дължите благодарност, можете да направите нещо. Не само да препоръчате „Лесният начин“ на ваши приятели, но и когато по телевизията, радиото или в печата се препоръчва друг метод, пишете им или им се обадете да попитате защо не препоръчват „Лесният начин“. Това ще отприщи лавината и ако доживея да го видя, ще умра щастлив.

Това издание на „Лесният начин“ отбелязва 20-та годишнина от откриването на метода и ви дава най-съвременната технология по въпроса колко лесно и приятно е да се откажат цигарите. Докато седя пред най-съвременния лаптоп, ми е трудно да повярвам, че оригиналният вариант на тази книга бе написан на ръка, почти нечетливо, най-малкото за автора, а после преписан на древна машина „Ъндъруд“. Когато загасих последната си цигара на 15 юли 1983 г., със сигурност знаех, че съм открил нещо, което всеки пушач търси — лесен и незабавен начин за избавление от никотиновото робство. Това, което не знаех категорично, беше дали ще успея да убедя и един-единствен пушач, камо ли целия свят.

При продажби над шест милиона екземпляра и превод на над 20 езика „Лесният начин“ надхвърли очакванията ми.

Всичко започна само от нас, двамата с Джойс, в дома ни в Рейнс парк. Днес имаме мрежа от над петдесет клиники на „Лесният начин“ в двадесет страни по целия свят. Моите 30 години пушене на цигара от цигара бяха кошмар и съм щастлив да благодаря на колегите си, издателите си и милионите бивши пушачи, които са се отказали с помощта на „Лесният начин“, че накараха последните двадесет години да приличат на рай.

Изпитвате ли чувство на обреченост и потиснатост? Забравете го. Аз съм постигнал някои чудесни неща в живота си. Дотук най-великото беше, че избягах от робството на никотиновата зависимост. Избягах преди повече от двадесет години и все още е жива радостта от това, че съм свободен. Няма защо да се чувствате потиснати, нищо лошо не се случва — напротив, вие сте на път да постигнете нещо, за което жадува всеки пушач на планетата.

ДА БЪДЕ СВОБОДЕН!