Алън Кар
Не пуша вече! (37)

32. Как да спрем да пушим по лесния начин

В тази глава се съдържат инструкциите, които правят отказа от цигарите лесен. Ако ги изпълните стриктно, ще се убедите, че да спрете да пушите съвсем не е толкова трудно и дори е приятно! Но помнете определението за брюнетката: момиче, което не е прочело инструкциите на етикета върху шишето с боя.

Отказването от цигарите е удивително лесно. От вас се искат само две неща:

1. ДА ВЗЕМЕТЕ РЕШЕНИЕ ДА НЕ ПУШИТЕ ПОВЕЧЕ.

2. ДА НЕ ИЗПАДАТЕ В УНИНИЕ. ДА СЕ РАДВАТЕ.

Вероятно си задавате въпроса: „За какво ни е тогава останалата част от книгата? Защо не започна първо с това?“ Отговорът е, че в противен случай има опасност по някое време да изпаднете в униние и тогава рано или късно ще промените решението си. Вероятно вече много пъти ви се е случвало.

Пак казвам, че цялата работа с пушенето е един невидим, коварен капан. Главният проблем при отказа от цигарите не е химическото пристрастяване, а зомбирането, затова трябваше първо да развенчая митовете и илюзиите. Опознайте врага си. Разгадайте тактиката му и тогава лесно ще го победите.

Голяма част от живота си прекарах в опити да откажа цигарите. Седмици наред страдах в мрачно униние. Когато накрая наистина спрях да пуша, от сто цигари на ден минах на нула, без да изживея нито един неприятен момент. Бях в добро настроение, дори докато действаше абстинентният синдром и оттогава не съм чувствал никаква болка. Това е най-хубавото нещо в моя живот.

Не можех да разбера защо спрях да пуша толкова лесно и мина дълго време, преди да открия причината. Ето в какво се състои цялата работа. Знаех със сигурност, че вече никога няма да пропуша отново. При предишните опити независимо колко твърдо бе решението ми да спра цигарите, по принцип аз се опитвах да не пуша с надеждата, че ако издържа достатъчно дълго без цигари, желанието ми да пуша ще изчезне. Разбира се, то не изчезваше, защото чаках нещо да се случи, и колкото повече се измъчвах, толкова повече ми се искаше да си запаля. И все не успявах да се преборя с това желание.

Последният ми опит беше различен. Както всички пушачи в наше време, бях се замислил сериозно върху проблема. Преди при всеки провал се утешавах с мисълта, че следващия път ще ми бъде по-лесно. Дотогава не ми бе дошло наум, че ще трябва да пуша до края на живота си. Тази мисъл ме изпълни с ужас и ме накара да се замисля дълбоко.

Вместо да паля цигарите си несъзнателно, започнах да анализирам чувствата, които изпитвам, докато пуша. Анализът потвърди онова, което вече знаех. Цигарите не ми доставяха удоволствие, те бяха нещо мръсно и неприятно.

Започнах да се вглеждам в непушачите. Дотогава ги смятах за безинтересни, необщителни и дребнави хора. Но когато започнах да ги изучавам, те се оказаха много по-силни и по-спокойни хора от мен. Бяха в състояние да се справят със стреса и напрежението в живота и извличаха много по-голямо удоволствие от общуването си с другите, отколкото пушачите. Бяха по-весели и интересни от пушачите.

Започнах да разговарям с бивши пушачи. Преди си мислех, че са били принудени да откажат цигарите поради здравословни причини или липсата на пари, но продължават тайно да си мечтаят за една цигара. Няколко души наистина споделиха, че от време на време наистина изпитват подобно желание, но то не е много силно и се появява толкова рядко, че изобщо не ги безпокои. Но повечето заявяваха: „Да ми липсват? Сигурно се шегуваш. Никога не съм се чувствал толкова добре“.

Разговорите ми с бивши пушачи развенчаха един друг мит, който не излизаше от ума ми. Смятах, че при мен пушенето се дължи на някаква вродена слабост, но изведнъж ми просветна, че всички пушачи минават през този личен кошмар. В общи линии, ето какво си казах: „Вече милиони хора престават да пушат и живеят щастливо. Преди да пропуша не изпитвах нужда от тютюн и си спомням колко ми беше трудно да свикна с отвратителния му вкус. Защо ми трябва да пуша сега?“ Така или иначе, за мен пушенето не беше удоволствие. Мразех този мръсен ритуал и не исках да прекарам остатъка от живота си, робувайки на отвратителния плевел.

Казах си: „АЛЪН, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТИ ХАРЕСВА ИЛИ НЕ, ТИ ТОКУ-ЩО ИЗПУШИ ПОСЛЕДНАТА СИ ЦИГАРА“.

Тогава разбрах, че никога няма да пропуша отново.

Не очаквах да ми е лесно, напротив. Бях убеден, че ще се чувствам потиснат месеци наред, и че мисълта за цигара ще ме измъчва цял живот. Нищо подобно. Почувствах се щастлив още от първия момент.

Мина дълго време, преди да разбера защо толкова лесно се отказах от цигарите и защо този път не страдах от ужасния абстинентен синдром. Работата е там, че той не съществува. Онова, което ни измъчва, е съмнението и несигурността. Чудесната истина е, че ДА СПРЕШ ДА ПУШИШ Е ЛЕСНО. Единствено липсата на решителност и съжалението, че си отказал цигарите, правят нещата трудни. Дори и напълно зависимите от никотина пушачи могат да се въздържат сравнително дълго време, без да това да ги тормози. Страдаме само когато ни се иска цигара, но не можем да запалим.

Следователно ключът към лесния отказ от цигарите е да спрете да пушите веднъж завинаги. Не да се надявате, но да знаете, че щом сте взели такова решение, връщане назад няма. Не се измъчвайте от съмнения и не поставяйте решението си под въпрос. Точно обратното — радвайте се.

Ако сте твърдо убедени още в началото, ще ви бъде лесно. Но възможно ли е това, ако не сте сигурни, че ще ви бъде лесно? Ето защо е необходима и останалата част от книгата. Преди да спрете да пушите, трябва да сте наясно с някои основни положения.

1. Бъдете сигурни, че можете да го постигнете. По нищо не се различавате от другите и дали ще запалите цигара зависи единствено от вас.

2. Няма какво да губите. Напротив, само ще спечелите, и то много. Здравето и парите, които вече няма да пилеете за цигари, са само част от хубавите неща. Ще изживявате щастието си по-пълно и няма да изпадате в такова безпросветно униние, когато настъпи лош момент.

3. Разберете, че такова нещо като „само една цигара“ няма. Пушенето е наркомания, то е верижна реакция. Да се вайкате, че не можете да палите по някоя цигара от време на време означава непрекъснато да се самонаказвате.

4. Пушенето не е вреден за здравето социален навик, а наркомания. Приемете факта, че независимо дали това ви харесва или не, ВИЕ СТЕ БОЛЕН. Болестта няма да премине, ако заравяте главата си в пясъка. Помнете, че както при всички осакатяващи болести, вие не само ще страдате цял живот, но състоянието ви все повече ще се влошава. Най-лесно е да се излекувате сега.

5. Отделете в съзнанието си болестта (т.е. химическата зависимост) от психическата нагласа на пушача и непушача. Ако имаше начин да се върнат назад към времето преди пристрастяването си, всички пушачи охотно биха се възползвали от тази възможност. Вие имате тази възможност днес! Не го приемайте като „отказ“ от цигарите. Щом вземете окончателно решение, че сте изпушили последната си цигара, вие вече сте непушач. Пушачът е едно от онези окаяни същества, които до края на живота си ще се самоунищожават с цигарите. При непушача не е така. Окончателното ви решение означава, че сте постигнали целта си. Радвайте се на този факт. Не изпадайте в меланхолия, очаквайки химическата зависимост да изчезне. Вървете и се наслаждавайте на живота. Животът е хубав, дори когато си зависим от никотина, и с всеки ден ще става все по-хубав, когато се пребориш с него.

Ключът към лесния отказ от цигарите е увереността, че ще успееш да издържиш през критичния период (максимум три седмици). При подходяща психическа нагласа това е съвсем лесно.

На този етап — ако сте непредубедени, както помолих в началото, — сигурно вече сте решили да спрете да пушите. И вероятно усещате възбуда като куче, надушило следата, в нетърпението си да изкарате отровата от своя организъм.

Ако изпаднете в мрачно настроение на обреченост, това се дължи на някоя от следните причини:

1. Има нещо, което не сте разбрали. Прочетете отново горните пет точки и си задайте въпроса дали вярвате, че всичко, казано в тях, е вярно. Ако имате съмнения за някоя от точките, върнете се отново към съответния текст в книгата.

2. Притеснявате се да не се провалите. Не се безпокойте. Продължавайте да четете. Ще успеете. Цялата работа с пушенето е една голяма измама. Един интелигентен човек може да бъде измамен веднъж, но само глупакът се оставя да бъде мамен след като е прозрял истината.

3. Съгласни сте с всичко, но въпреки това се чувствате нещастни. Освободете се от това чувство! Отворете очите си. С вас става нещо чудесно. Скоро ще бъдете свободни.

Подходящата психическа нагласа е от съществено значение. Мислете си: „Не е ли прекрасно, че съм непушач?“

Единственото, което ви остава, е да поддържате този дух по време на абстинентния период. В следващите глави се изясняват някои конкретни моменти, които ще ви помогнат в това отношение. След като мине критичният период, няма да има нужда съзнателно да си вдъхвате кураж. Това ще става автоматично и единствената неразрешена загадка в живота ви ще бъде: „Как съм могъл да бъда сляп за нещо толкова очевидно?“ Трябва обаче да ви предупредя за две важни неща:

1. Не пристъпвайте към изпълнение на решението си за последната цигара, преди да сте дочели книгата.

2. Няколко пъти споменавам, че критичният период трае три седмици. Не оставайте с погрешно впечатление. Първо, това може да предизвика във вас подсъзнателното чувство, че трябва да страдате три седмици. Няма такова нещо. Второ, пазете се да не паднете в капана поради следната мисъл: „Трябва по някакъв начин да успея да се въздържам три седмици, после ще бъда свободен“. Всъщност след три седмици нищо няма да ви се случи. Няма изведнъж да се почувствате като непушач. Непушачите не се чувстват по-различно от пушачите. Ако се измъчвате от липсата на цигари през тези три седмици, вероятно ще се чувствате така и след тях. Имам предвид, че ако пристъпите веднага към изпълнение на решението си с мисълта: „Вече никога няма да пуша. Не е ли чудесно?“, след три седмици изкушението да си запалите цигара ще е изчезнало. Но ако още от началото в главата ви се върти следната мисъл: „Ох, дано оцелея без да пуша тези три седмици!“, след като трите седмици изминат, вие направо ще умирате за една цигара (играта на думи е неволна).