Марио Пузо
Сицилианецът (29)

Двадесет и девета глава

Закараха арестуваните Майкъл Корлеоне и Питър Клеменза в затвора в Палермо, откъдето ги заведоха на разпит при инспектор Веларди.

Шестима въоръжени до зъби карабинери седяха в кабинета на инспектора. Той кимна с ледена учтивост на новодошлите и се обърна към Клеменза.

— Вие сте американски поданик. В паспорта ви е обозначено, че сте на гости при своя брат, дон Доминик Клеменза от Трапани. Казаха ми, че донът бил достоен човек. Уважаван човек. — Инспекторът произнесе традиционната фраза с явен сарказъм. — Но ето че ви намираме въоръжен до зъби в компанията на Майкъл Корлеоне, в същия град, където само преди няколко часа бе убит Джулиано. Как ще обясните поведението си?

— Бяхме тръгнали на лов за зайци и лисици — каза Клеменза. — Отбихме се да закусим в едно кафене и забелязахме суматохата в Кастелветрано. Полюбопитствувахме да видим какво става.

— Навярно американците ходят на лов за зайци с автомати — язвително процеди инспекторът и се обърна към Майкъл Корлеоне. Имах удоволствието да се срещна с вас и зная защо сте тук. Знае го и дебелият ви приятел. Но обстоятелствата се промениха след приятния обед преди няколко дни. Джулиано е мъртъв, а вие сте съучастници в престъпен заговор за организиране на бягството му. Вече не съм задължен да се отнасям любезно с мръсници като вас. Подготвили сме вашите признания — съветвам ви да ги подпишете.

В този момент в кабинета се появи офицер от карабинерите и прошепна нещо на инспектора.

— Нека влезе — раздразнено отсече полицаят.

Неканеният гост се оказа дон Кроче; беше все така небрежно облечен, както в деня на прочутия обяд с Майкъл. Лицето му с цвят на махагон беше безизразно. Приближи се към Майкъл с клатушкащата си походка и го прегърна, ръкува се с Питър Клеменза, обърна се и безмълвно втренчи поглед в инспектора. Мощното му тяло излъчваше животинска сила, лицето му бе властно, очите му хвърляха мълнии.

— Тези хора са мои приятели — заяви той. — С какво право се отнасяте към тях с подобно неуважение?

Отмереният му глас не издаваше гняв — просто задаваше въпрос, който изискваше конкретен отговор. Но тонът му ясно показваше, че нищо не оправдава арестуването на приятелите му. Инспектор Веларди вдигна рамене.

— Делото им ще бъде разгледано в съда — заяви той.

Дон Кроче се отпусна в креслото до бюрото на полицая и избърса челото си с кърпа. След това промълви спокойно, без следа от заплаха:

— От уважение към приятелството ни ви моля да позвъните на министър Треца и да го запитате за мнението му по този въпрос. Ще ви бъда безкрайно признателен.

Инспектор Веларди отрицателно поклати глава. Сините му очи бяха загубили студенината си и горяха от омраза.

— Никога не съм бил ваш приятел — процеди той. — Действах по заповед, която вече не е в сила след смъртта на Джулиано. Тези хора ще се явят пред съда; ако имах власт, вие щяхте да седите редом с тях на подсъдимата скамейка.

В този момент телефонът на бюрото иззвъня. Инспекторът, който наблюдаваше реакцията на дон Кроче, изобщо не протегна ръка към слушалката.

— Обадете се, сигурно е министър Треца — каза донът.

Инспекторът бавно вдигна слушалката, без да сваля поглед от мафиоза, и мълчаливо слуша няколко минути.

— Ще бъде изпълнено, ваше превъзходителство — каза той и затвори.

Отпусна се тежко в креслото си и се обърна към Майкъл й Питър Клеменза:

— Свободни сте.

Дон Кроче се изправи и размаха ръце, сякаш пропъждаше пиленца от някой двор, за да насочи Майкъл и Клеменза към вратата. Сетне се обърна към инспектор Веларди.

— Цяла година се отнасях към вас изключително любезно, въпреки че не обичам чужденците в родната си Сицилия. За награда днес ме оскърбихте пред моите приятели и пред вашите колеги. Но аз не съм злопаметен. Надявам се скоро да вечеряме заедно и да подновим приятелството си на основата на взаимното разбирателство.

След пет дни инспектор Фредерико Веларди бе застрелян посред бял ден на главния булевард в Палермо.

 

 

Два дни по-късно Майкъл се завърна в родината. По този повод роднините му устроиха голямо семейно тържество. Брат му Фреди долетя от Лас Вегас, пристигна Кони с мъжа си Карло, тук бяха семейство Клеменза и Том Хейгън със съпругата си. Гостите прегърнаха Майкъл, пиха за негово здраве и му правеха комплименти за външния му вид. Не споменаваха дългите, прекарани в изгнание години, нито смъртта на Съни, правеха се, че не забелязват обезобразеното му лице. Тържеството бе в чест на завръщането на сина в родния дом, сякаш бе пристигнал от колежа или от дълго пътуване. Майкъл седеше от дясната страна на баща си; най-сетне се чувствуваше в пълна безопасност.

На другата сутрин спа до късно — първият му спокоен сън, откакто беше избягал от Америка. Майка му беше приготвила закуската и го целуна, когато седна на масата — твърде необичаен жест на привързаност от нейна страна. Досега го бе целунала само при завръщането му от фронта.

След закуската Майкъл отиде в библиотеката и откри, че баща му го очаква. Остана учуден от отсъствието на Том Хейгън, но разбра, че Кръстникът иска да говори с него насаме.

Дон Корлеоне тържествено наля две чашки мастика и подаде едната на Майкъл.

— За нашето бъдещо сътрудничество — произнесе той.

— Благодаря — каза Майкъл. — Страхувам се, че трябва още много да се уча.

— Така е — рече дон Корлеоне. — Но разполагаме с много време, аз ще ти помагам.

— Смятам, че първо трябва да изясним историята с Джулиано.

Донът тежко се отпусна в креслото си и изтри влажните си от питието устни.

— Да — промълви той, — много печална история. Надявах се да избяга, едно време бях много близък с родителите му.

— Така и не успях да разбера сложните машинации, нито кой на чия страна беше. Ти ми заповяда да се доверя на дон Кроче, но Джулиано го ненавиждаше. Предполагах, че бандитът ще бъде в безопасност, щом Завещанието пристигне в Америка, а излезе, че съм сгрешил. Но сега няма да им се размине: когато публикуваме Завещанието във всички вестници, ще се окаже, че правителството в Рим само е нахлузило примката на шията си.

Майкъл забеляза студения поглед на баща си.

— Типично за Сицилия — каза донът. — Предателството винаги води след себе си друго предателство.

— Навярно дон Кроче и правителството са сключили сделка с Пишота — замислено рече Майкъл.

— Несъмнено — съгласи се донът.

Както и преди, Майкъл не разбираше нищо.

— Но защо го убиха? В ръцете ни е Завещанието, което доказва връзките на християндемократите с Джулиано. Италианското правителство ще падне веднага след като вестниците отпечатат материала, който ще им дадем. Тук има нещо неясно.

— Завещанието ще остане в сейфа — каза дон Корлеоне с лека усмивка. — Пресата няма да научи за него.

Измина повече от минута, докато Майкъл схвана смисъла на думите му. Лицето му пребледня, за първи път в живота си усети истински гняв към баща си.

— Излиза, че през цялото време сте действували в съюз с дон Кроче — разгорещено извика той. — Вместо да му помогна, аз предадох Джулиано, излъгах родителите му. А ти измами приятелите си, съдействува за смъртта на сина им, а на мен определи ролята на Юда. Боже мой, Джулиано беше прекрасен човек, истински закрилник на сицилианците! Татко, длъжни сме да публикуваме Завещанието.

Дон Корлеоне го остави да се доизкаже, стана и сложи ръка на рамото му.

— Изслушай ме — каза той. — Всичко бе подготвено за бягството на Джулиано. Не съм сключвал никаква сделка с дон Кроче и нямах намерение да предам бандита. Самолетът ви чакаше, Клеменза и хората му имаха инструкции да ти помагат във всичко. Бягството на Джулиано бе идеалното разрешение за дон Кроче. Но бандитът се бе заклел да му отмъсти и отлагаше бягството си с надеждата да го убие. Можеше да дойде при вас много по-рано, но реши да опита щастието си за последен път и загуби.

Майкъл се отдръпна и седна в едно от кожените кресла.

— Навярно има някаква причина, която те спира да публикуваш Завещанието — рече той. — Сигурно си се споразумял с тях.

— Точно така — каза дон Корлеоне. — След атентата срещу тебе разбрах, че нито аз, нито приятелите ми можем да гарантираме пълната ти безопасност в Сицилия. Навярно щяха да последват нови покушения срещу живота ти. Исках да съм абсолютно сигурен, че ще се завърнеш здрав и читав в Америка. Затова се споразумях с дон Кроче да те закриля, в замяна на което му обещах да разубедя Джулиано да публикува Завещанието.

Майкъл с ужас си спомни мига, в който бе съобщил на Пишота, че Завещанието се намира на сигурно място в Америка и сам бе подписал смъртната присъда на Джулиано.

— Длъжни сме да изпълним желанието на Тури заради родителите му — с въздишка каза той. — И заради Юстина. Между другото, как е тя?

— Добре е — отвърна донът. — Грижат се за нея, но момичето преживява много тежко смъртта на съпруга си.

Дон Корлеоне замълча, после добави:

— Юстина е много умна и лесно ще се приспособи към живота в нашата страна.

— Ще измамим родителите на Джулиано, ако не публикуваме Завещанието — настоя Майкъл.

— Нищо подобно — възрази дон Корлеоне. — Животът в Америка ме научи да действувам предпазливо и да бъда дипломат. Каква полза от публикуване на Завещанието? Възможно е правителството да падне, но все пак не е абсолютно сигурно. Министър Треца ще загуби поста си, но нима мислиш, че ще предприемат някакви мерки срещу него?

— Та нали е представител на правителството, което избива собствените си поданици? — разгневено извика Майкъл.

Донът вдигна рамене.

— Какво от това? Позволи ми да довърша. Нима публикуването на Завещанието ще помогне на родителите и на приятелите на Джулиано? Напротив: правителството ще се нахвърли върху тях, ще ги тикне в затвора и ще ги преследва всячески. Още по-страшно ще бъде да попаднат в черните списъци на дон Кроче. Остави ги да изживеят спокойно последните си години. Ще уговоря с правителството и с дон Кроче да не ги безпокоят. Така все пак ще извлека известна полза от Завещанието.

— Може би един ден то ще ни послужи като коз в Сицилия? — иронично рече Майкъл.

— Такъв е животът — с лека насмешка отвърна баща му.

Майкъл дълго мълча, после тихо каза:

— Не зная, струва ми се, че постъпваме нечестно. Джулиано беше истински герой и вече се е превърнал в легенда. Трябва да запазим спомена за него, не да го заличим.

Донът за пръв път прояви раздразнение. Наля си още една чаша мастика, изпи я до дъно и вдигна заканително пръст.

— Слушай внимателно, ако искаш да научиш нещо. Първото задължение на всеки човек е да остане жив, онова, което наричаме „чест“, е едва на второ място. Готов съм да поема цялата отговорност за нечестната ни постъпка, както я нарече преди малко. Действувах, воден от желанието да спася живота ти — навремето ти също прие безчестието, за да спасиш моя. Никога нямаше да напуснеш жив Сицилия без покровителството на дон Кроче. Такава е горчивата истина. Може би искаш да станеш герой като Джулиано, да се превърнеш в легенда? И да умреш като него? Обичам го, защото е син на приятелите ми, но не завиждам на славата му. Ти още си жив, а Джулиано е мъртъв. Запомни добре: в живота най-важно е да оцелееш, не да бъдеш герой. С течение на времето героите започват да изглеждат малко смешни.

Майкъл каза с въздишка:

— Джулиано нямаше друг избор.

— Ние сме по-щастливи в това отношение — заяви донът.

 

 

Такъв бе първият урок на дон Корлеоне, който завинаги се запечата в паметта на Майкъл. Този урок определи цялото му бъдеще, подтикна го към страшни решения, които не биха му хрумнали преди. Думите на дон Корлеоне накараха Майкъл да промени представата си за чест и отношението си към героизма, помогнаха му да остане жив, но го направиха нещастен. Защото, за разлика от баща си, Майкъл завиждаше на Джулиано.