Марио Пузо
Сицилианецът (14)

Четиринадесета глава

Гарнизонът в Монтелепре беше увеличен с повече от сто души и в редките случаи, когато Джулиано се промъкваше в градчето да прекара една вечер със семейството си, той непрекъснато се опасяваше от внезапно нападение на карабинерите.

В една такава вечер, докато слушаше спомените на баща си за доброто старо време в Америка, внезапно му хрумна блестяща идея. Старият Джулиано седеше на чашка със стар, верен приятел, който се бе върнал заедно с него от Америка, и двамата шеговито се обвиняваха, че не са били достатъчно далновидни. Приятелят на бащата — дърводелец, на име Алфио Дорио — разказваше за първите им години в Съединените щати, когато още не работели при Кръстника — дон Корлеоне. Двамата били наети за прокопаване на огромен тунел, който минавал под реката и излизал в Ню Джърси или в Лонг Айлънд — старците имаха доста спорове по този въпрос. Припомниха си колко опасно било да се работи под реката и как непрекъснато се страхували, че тюнингите могат да рухнат и работниците да се издавят като плъхове. В този момент на Джулиано му хрумна, че с помощта на доверени приятели двамата старци могат да изкопаят тунел от къщата до подножието на планината, което бе отдалечено едва на стотина метра. Изходът щеше да се замаскира с огромни гранитни блокове, а началото на тунела щяха да прикрият с някой шкаф или с кухненската печка. Ако успееха, Джулиано можеше да идва и да си отива, когато пожелаеше.

Двамата старци заявиха, че това е неосъществима идея, но майката почти обезумя от радост, когато си представи, че синът й ще прекарва студените зимни нощи в леглото си. Алфио Дорио каза, че предвид запазването на пълна тайна, ограничения брой на работниците и необходимостта да се работи само нощем прокопаването на тунела щяло да отнеме много време. Той изтъкна и допълнителните затруднения. Как ще изхвърлят изкопаната пръст, без да ги забележат? Освен това тук почвата беше камениста. Ами ако се натъкнеха на гранитна жилка? Какво щеше да стане, ако някой от работниците разкриеше съществуването на тунела пред полицията? Но най-силният им аргумент бе, че прокопаването щеше да отнеме най-малко година. Джулиано разбра, че в дъното на душата си те се съмняваха, че той ще бъде жив дотогава. Явно същата мисъл хрумна и на майка му. Работата нямаше да им отнеме много време.

Дълго спориха коя къща е най-подходяща. Бащата предложи дома на Аспану Пишота, но Джулиано се възпротиви, като каза, че навярно къщата се наблюдава от полицията. Освен това там живееха много роднини, които щяха да научат за съществуването на тунела. Самият Аспану не беше в добри отношения със семейството си. Той никога не можа да прости на майка си, че се бе омъжила повторно след смъртта на баща му.

Хектор Адонис предложи собствения си дом, но той беше доста отдалечен, а Тури не искаше да излага на опасност кръстника си. Ако полицията откриеше тунела, собственикът на къщата положително щеше да бъде арестуван. Споменаха други роднини и приятели, но всички бяха неподходящи по една или друга причина. Най-сетне майката каза:

— Има едно-единствено разрешение. Познавам жена, която живее сама на четири къщи от нас и мрази карабинерите, защото убиха мъжа й. Тя е най-добрата ми приятелка, при това обича Тури, който израсна пред очите й. Свидетелство за това е храната, която му изпращаше през цялата зима. Тя е вярна приятелка и се ползува с пълното ми доверие.

Сетне замълча и добави:

— Навярно се досещате, че става дума за Венера.

От самото начало всички очакваха майката да произнесе това име. Къщата на Венера беше най-логичното разрешение, но те бяха сицилианци и нямаха право да направят такова предложение. Ако цялата история станеше известна, Венера щеше завинаги да загуби репутацията си. Тя бе вдовица, при това още млада и въпреки че не беше красива, огнените очи правеха лицето й привлекателно. Ако приемеше мъж в самотния си дом, несъмнено щеше да се поддаде на изкушение. Нито един мъж от тези райони на Сицилия нямаше да я вземе за жена, нито да я уважава с подобно поведение. Наистина, Венера бе с петнадесет години по-възрастна от Джулиано, но все още не бе навършила четиридесет. С една дума, тя беше жена, а той — мъж и тунелът щеше да ги сближи. Безсъмнено щяха да станат любовници, защото нито един сицилианец не вярваше, че поставени при подобни условия мъж и жена могат да се въздържат. Тунелът може би щеше да спаси живота на Джулиано, но щеше да заклейми Венера като жена с лоша репутация.

Всички, с изключение на самия Тури, се безпокояха от неговото полово въздържание. То бе противоестествено за сицилианците. Младежът бе наистина непорочен. Бандитите често посещаваха публичните домове в Палермо, а за любовните похождения на Пишота можеше да се напише цяла хроника. Теранова и Пасатемпо имаха за любовници бедни вдовици, които подпомагаха финансово. Пасатемпо се славеше с репутацията на човек, който използува методи, типични за похитител, не за ухажор, въпреки че бе станал по-предпазлив, откакто бе подчинен на Джулиано. Тури бе заплашил с екзекуция всеки член на бандата, който се осмелеше да изнасили жена.

Ето защо трябваше да чакат майката сама да назове името на Венера, но въпреки това се изненадаха, когато го стори. Мария Ломбардо бе набожна жена от старото поколение, която не се колебаеше да нарече развратници младите момичета, осмеляващи се да се разхождат сами на градския площад. Но те не знаеха онова, което бе известно на Мария Ломбардо. Венера не можеше да забременее вследствие на увреждане при раждане без лекарска намеса. Не знаеха и това, че майката вече бе решила: вдовицата беше най-подходяща за Тури, при това нямаше никакъв риск. Нейният син беше бандит, за главата му беше обявена награда, всяка друга жена можеше да го предаде. Но той беше млад и се нуждаеше от любовница — коя можеше да бъде по-подходяща от Венера, която бе доста по-възрастна от него, не можеше да има деца или някакви претенции за брак, защото отказваше да се омъжи за бандит, след като собственият й съпруг беше застрелян пред очите й. Това бе идеалното разрешение на въпроса. Но репутацията на Венера щеше да пострада, затова сама трябваше да прецени. Ако приемеше, последствията щяха да бъдат за нейна сметка.

След няколко дни Мария Ломбардо запита Венера и бе удивена от радостта, с която вдовицата прие предложението. Това потвърди подозренията й, че Венера има слабост към Тури. Толкова по-добре, помисли си майката, докато със сълзи на очи прегръщаше приятелката си.

Допълнителният тунел беше готов след четири месеца, главният щеше да бъде завършен едва след година. От време на време Джулиано се промъкваше в градчето, за да види родителите си и да спи в удобното си легло след приготвеното от майката пиршество. Но едва в началото на пролетта му се наложи да използува тунела към къщата на Венера. По Виа Бела се зададе голям отряд карабинери и се запъти към дома на Джулиано. Четиримата телохранители, скрити в съседните домове, бяха готови да ги застрелят, но карабинерите отминаха. Джулиано се опасяваше, че можеха да нападнат къщата на връщане, затова се спусна по скритата в спалнята на родителите му стълба и влезе в тунела. Входът беше замаскиран от затрупана с пръст дъска, за да не бъде забелязан от работниците, които копаеха в главния тунел. Джулиано изгреба пръстта и повдигна дървения капак. Изминаха около петнадесет минути, докато пълзеше през таения проход към дома на Венера. Изходът беше под кухнята и бе покрит с голяма желязна печка. Джулиано почука по предварително уговорения сигнал и зачака. Никога не бе изпитвал страх от куршумите, но този мрак го плашеше. Отново почука и този път дочу едва доловим звук. Капакът леко се отмести — не можеше да се отвори изцяло заради печката. Джулиано се промъкна през тесния отвор и изпълзя по корем в кухнята на Венера.

Наближаваше полунощ, но вдовицата все още бе облечена в безформената черна рокля, която не бе свалила от деня, когато бяха убили съпруга й, въпреки че оттогава бяха минали три години. Тя не носеше пантофи, нито чорапи. Джулиано забеляза колко бели бяха краката й в сравнение с обгарялото й лице и смолистата къдрава коса. Направи му впечатление, че лицето й не беше широко, както на повечето жени в града, а имаше сърцевидна форма; тъмнокафявите й очи бяха изпъстрени с черни точици — такива очи не бе виждал никога. Венера държеше кофа с разпалени въглища, сякаш се канеше да ги хвърли в отвора. При вида на Джулиано тя спокойно върна въглищата в печката и затвори капака. Стори му се малко изплашена.

— По улицата минава някакъв патрул — побърза да я успокои Джулиано. — Ще си отида веднага щом се приберат в казармата. Не се тревожи, навън ме чакат приятели.

Венера приготви кафе и докато чакаха да отмине опасността, двамата се заговориха. Тя забеляза, че Джулиано не притежава нервните реакции на съпруга й: не надничаше през прозорците, не подскачаше при всеки подозрителен шум откъм улицата. Напротив, изглеждаше съвсем спокоен. Но тя не знаеше, че това бе заучено поведение, продиктувано от разказите й за страховете на бандита Канделерия и от нежелание да плаши родителите си, особено майката. Той излъчваше такава увереност, че скоро Венера забрави за опасността и започна да го забавлява с клюки от местното ежедневие. Запита го дали е получил храната, която му изпращала. Джулиано й благодари и каза, че бандитите се нахвърляли върху нейните пакети, сякаш били манна небесна, и възхвалявали кулинарните й способности. Естествено, той премълча грубите шеги, които пускаха по неин адрес: казваха, че нямала да има цена, ако умеела да се люби така, както готвела. Тя се държеше по-различно, не така топло и ласкаво, и Тури се питаше дали не я бе засегнал с нещо. Когато опасността отмина и Джулиано трябваше да си тръгне, те се сбогуваха доста хладно.

След седмица младежът отново отиде при нея. Наближаваше пролет, но в планината все още бушуваха виелици, дъждът се лееше върху заключените крайпътни параклиси. Скрит в пещерата, Джулиано мечтаеше за вкусните ястия на майка си, за топла баня и меко легло. Пред очите му изневиделица проблеснаха белите крака на Венера. Привечер той повика телохранителите и тръгна към Монтелепре.

Родителите му бяха приятно изненадани. Майка му се зае с готвене и сложи да се топли вода за къпане. Баща му тъкмо се канеше да му сипе чашка мастика, когато дотича човек от охраната и съобщи, че карабинерите обграждали града и сержантът тръгнал с цял отряд от казармата Белампо към дома на Джулиано.

Младежът побърза да се спусне в тунела. Дъждът беше размекнал почвата, земята беше лепкава и затрудняваше придвижването му. Когато най-сетне се появи в кухнята на Венера, дрехите му бяха изкаляни. Лицето му — черно. При вида му Венера се разсмя и Джулиано си помисли, че за пръв път я вижда да се смее.

— Приличаш на мавър — каза тя.

За миг се почувствува обиден като дете, защото злодеите в куклените представления винаги бяха маври. Вместо да го приеме като герой, чийто живот беше в опасност, тя го сравняваше с мавър! А може би се засегна, защото смехът й я направи да изглежда недостъпна за тайните му желания. Венера почувствува, че е накърнила самолюбието му.

— Сега ще напълня коритото. Ще облечеш дрехите на мъжа ми, докато почистя твоите.

Тя не очакваше, че Джулиано ще поиска да се къпе в такъв напрегнат момент. Мъжът й беше толкова нервен, че когато лягаше до нея, не смееше да се съблече — пистолетите винаги трябваше да му бъдат подръка. Но Джулиано се усмихна, свали тежкото яке и оръжието си и ги остави върху сандъка за дърва.

Венера сложи да се топлят тенджери с вода, за да напълни поцинкованата вана. Докато чакаха, тя свари кафе и тайничко го огледа. Тури беше красив като ангел, но това не я изненадваше. Съпругът й също беше красив, но красотата не му пречеше да бъде убиец. Куршумите, сложили край на живота му, го бяха направили грозен, тъжно си помисли тя. Не трябва да се обича човек заради лицето му, особено в Сицилия.

Как бе плакала тогава! Но дълбоко в душата си чувствуваше огромно облекчение, защото от първия ден, когато съпругът й бе станал бандит, тя живееше в непрекъснат страх за живота му. Всеки ден очакваше да й съобщят, че е убит, и се надяваше това да стане в планината или в някой далечен град, но той беше застрелян пред очите й. Оттогава не можеше да се отърси от чувството на срам — не защото мъжът й бе бандит, а заради безславната му смърт. Той молеше за пощада, но карабинерите го довършиха пред очите й. Слава богу, че момиченцето не видя как убиха баща му — това бе единственото й утешение.

Венера забеляза, че Джулиано я наблюдава, и прочете желание в погледа му. Познаваше това изражение на лицето у мъжете, то често се появяваше у хората от бандата на мъжа й. Но знаеше, че Тури няма да я прелъсти от уважение към майка си и към самата нея, защото бе дала съгласието си за прокопаване на тунела.

Тя отиде в малката всекидневна и го остави сам. Джулиано веднага се съблече и влезе в коритото. Намираше, че е възбуждащо да бъде гол в съседство с непозната жена. Той грижливо се изми и облече дрехите на мъжа й. Панталоните бяха малко къси, а ризата — тясна в гърдите и той не успя да закопчае горните копчета. Стоплените до печката пешкири бяха толкова протрити, че той не можа да се избърше добре. За първи път осъзна колко бедна беше вдовицата и реши да й даде пари чрез Мария Ломбардо.

Той извика, че е готов, Венера се върна в кухнята и го изгледа от глава до пети.

— Не си измил главата си — възкликна тя. — Косата ти е сплъстена.

Вдовицата изрече това със строг и същевременно шеговит тон, защото се страхуваше да не го обиди. Разроши мръсната му коса като някоя грижовна баба, хвана го за ръка и го поведе към умивалника.

Джулиано усети приятна топлина на мястото, където го бе докоснала. Той побърза да сложи главата си под чешмата. Венера го сапуниса с жълтеникав сапун за пране, защото нямаше друг. Тялото й се допря до неговото и той изпита желание да докосне гърдите и корема й.

След като го изми, Венера го накара да седне на един от кухненските столове и избърса главата му с груб кафяв пешкир. Косата му беше толкова дълга, че покриваше яката му.

— Приличаш на някой благороден бандит от филмите — каза тя. — Трябва да те подстрижа, но не тук, защото космите ще попадат в тенджерите и ще развалят вечерята. Ела в другата стая.

Джулиано го досмеша от сериозния й тон. Тя бе приела ролята на леля или майка, за да не прояви по-нежни чувства. Усещаше скритата й страст, но беше неопитен и не искаше да изпадне в неловко положение. Това му напомни за партизанската война в планината — той атакуваше едва когато всички шансове бяха на негова страна. За Тури любовта бе подобна на непознат терен. Но откакто бе станал командир на бандата и се бе сблъскал със смъртта, той гледаше с насмешка на хлапашките си скрупули и отказът на някоя жена вече не бе удар върху самочувствието му. Въпреки репутацията си на целомъдрен младеж той бе ходил с приятели в публичните домове в Палермо. Но това бе преди да стане авторитетен главатар на банда. Пък и романтичните герои никога не постъпваха така.

Венера го заведе в претъпканата с тапицирани мебели гостна.

Снимки на мъжа й и дъщеря й стояха върху масички от лакирано дърво. Джулиано бе поразен от красотата на Венера по онова време, особено когато беше облечена в пъстри, младежки дрехи. Видя една нейна снимка, където беше фотографирана сама, в тъмночервена рокля, и усети, че в сърцето го прободе нож. Мина му през ум, че мъжът й навярно беше извършил множество престъпления, за да й купува такива тоалети.

— Не гледай тези снимки — каза Венера с тъжна усмивка. — Това беше време, когато си мислех, че животът ще ми донесе щастие.

Джулиано разбра, че една от причините да го покани в тази стая, бе да види фотографиите.

Тя придърпа табуретката, която стоеше в ъгъла, и настани Джулиано върху нея. Извади ножица, бръснач и гребен от прекрасно изработена кожена кутия, инкрустирана със злато. Кутията беше коледен подарък от бандита Канделерия след поредното му престъпление. Венера донесе от спалнята бял чаршаф, покри раменете на Джулиано и постави дървена купа на съседната масичка. В същия момент покрай къщата мина джип.

— Да донеса ли пистолетите ти? — запита тя. — Може би ще се чувствуваш по-сигурен.

Джулиано я изгледа невъзмутимо. Не искаше да я плаши, макар и двамата да знаеха, че джипът беше пълен с карабинери и отиваше към къщата на родителите му. Но младежът знаеше и нещо друго: ако полицаите се опитаха да разбият вратата на Венера, Пишота и хората му щяха да ги убият. Освен това, преди да излезе от кухнята, той беше преместил печката обратно върху капака.

— Не ми трябват пистолети, освен ако се каниш да прережеш гърлото ми с бръснача — отвърна той и нежно докосна ръката й.

Двамата се засмяха и тя започна да го подстригва. Работеше бавно, като методично режеше кичур след кичур и ги пускаше в дървената купа. Хипнотизиран от равномерното по щракване на ножицата, Джулиано седеше неподвижно и се взираше в окачените на стените големи портрети на мъжа на Венера, прочутия бандит Канделерия. Прочут само в тази малка провинция, помисли си Джулиано, който с младежката си гордост вече ревнуваше от мъртвия й съпруг.

Рутило Канделерия беше хубав мъж. Високото му чело беше обрамчено от кестенява, добре подстригана коса. Джулиано се питаше дали Венера бе подстригвала и него. Засуканите мустаци малко го състаряваха, въпреки че, когато загинал, бил едва тридесет и пет годишен. Лицето, което гледаше от овалната рамка, изглеждаше добродушно, сякаш се готвеше да даде благословия. Само очите и устата му говореха за жестокост. Но по това лице се четеше примирение, като че бандитът предчувствуваше горчивата си участ. Такава бе съдбата на всички, които се опълчваха срещу света и чрез насилие и убийства изтръгваха от него онова, което желаеха. Такава смърт очакваше хората, които създаваха собствени закони и се опитваха да им подчинят обществото.

Дървената купа се напълни с лъскави, кестеняви къдрици, подобни на малки гнезда. Джулиано усещаше притискането на краката на Венера и нейната страст, която проникваше през грубата дреха. Тя застана пред него и започна да подстригва косата около челото му, като се държеше на разстояние, но когато се наведе, гърдите й едва не докоснаха устните му — свежият аромат на тялото й накара лицето му да пламне като жар. Портретите по стените започнаха да се замъгляват пред погледа му.

Венера се обърна и пусна кичур коса в купата. За миг закръгленото й бедро се допря до ръката му и той усети колко нежна беше кожата й. С усилие на волята остана напълно неподвижен. Тя се притисна още по-силно към него и Джулиано изпита непреодолимо желание да повдигне дебелата й пола и да обгърне с ръце бедрата й, но се въздържа и шеговито запита:

— Нима не приличаме на Самсон и Далила?

Тя моментално се отдръпна и младежът с изненада видя, че по лицето й се стичат сълзи. Без да мисли, той я прегърна и я привлече към себе си. Венера бавно протегна ръка и остави ножицата върху къдриците в дървената купа.

Ръцете му се плъзнаха под черната рокля и сграбчиха топлите й бедра. Тя се наведе и го целуна така, сякаш искаше да го погълне. Нежността им напомняше искрица, която проблесна само за миг, след което се разгоря в животинска страст, подхранвана от три години целомъдрие за Венера и от безумното желание на младежа, който досега не бе познавал обичта на жена, с изключение на платената любов на проститутките.

Първия миг Джулиано изгуби всякаква представа за себе си и за околния свят. Пищното тяло на Венера излъчваше тропическа жар, която проникваше до мозъка на костите му. Гърдите й бяха по-големи, отколкото изглеждаха под безформената черна рокля, ушита с цел да ги прикрива. Тури усети как кръвта нахлу в главата му при вида на овалните полукълба. Двамата се озоваха на земята и започнаха да се любят, като същевременно се събличаха. Тя непрекъснато шепнеше името му с треперещ глас. Но Тури не бе в състояние да издаде нито звук, защото бе погълнат от нейната миризма, от страстта й и от разкошните форми на тялото й. Сетне тя го заведе в спалнята, където отново му се отдаде. Джулиано не можеше да повярва, че едно женско тяло може да му достави подобно удоволствие, дори малко се уплаши от своята капитулация. Утешаваше го мисълта, че отдаването на Венера бе абсолютно.

Когато Джулиано заспа, тя дълго гледа лицето му, сякаш искаше да го запечата в паметта си, и се страхуваше, че вече няма да го види жив. Спомни си последната нощ с мъжа си, точно преди смъртта му: след като се любиха, тя се обърна на другата страна и заспа. Оттогава напразно се мъчеше да си спомни израза на блаженство, който променя лицето на всеки мъж. Тя бе обърнала гръб на съпруга си, защото не можеше да понася опънатите му нерви, причиненото от непрестанен страх безсъние, начина, по който се стряскаше, когато тя ставаше от леглото. Венера се възхищаваше от спокойствието на Джулиано и го обичаше заради това. Обичаше го, защото, за разлика от мъжа й, той не слагаше пистолета си в леглото и не спираше да се люби, за да се вслушва в стъпките на въображаеми врагове; защото не пиеше и не пушеше непрекъснато и не разкриваше страховете си пред нея. Под спокойната външност на Джулиано се таеше нежен и страстен любовник.

Венера безшумно стана от леглото, но той не се събуди. Тя почака няколко секунди, после отиде в кухнята да му приготви своя специалитет.

На другата сутрин Джулиано напусна дома й през външната врата и спокойно тръгна по улицата, като за всеки случай ръката му стискаше скрития под якето пистолет. Преди това помоли Венера да предаде на майка му, че е в безопасност. Вдовицата се изплаши от смелостта му, но не знаеше, че около къщата й е разположена малка армия. Тя дори не забеляза, че няколко минути преди да излезе, Джулиано остави вратата полуотворена, за да предупреди Пишота, който без колебание щеше да застреля всеки появил се на улицата карабинер.

Венера го целуна за сбогом с трогателна свенливост и прошепна:

— Кога ще те видя отново?

— Всеки път, когато идвам при родителите си, ще се отбивам при тебе — отвърна Джулиано. — А горе, в планината, ще мечтая за тебе всяка нощ.

При тези думи сърцето й подскочи от радост — бе успяла да го направи щастлив.

Тя почака до обяд, когато отиде при майката на Джулиано. Веднага щом видя лицето й, Мария Ломбардо разбра всичко. Венера изглеждаше подмладена с десет години. Тъмните й очи искряха, бузите й бяха порозовели и за първи път от три години насам не беше облечена в черно, а в елегантна, украсена с кадифени панделки рокля, с каквато момичетата се показват пред майката на своя любим. Мария Ломбардо усети прилив на нежност към младата жена заради нейната вярност и смелост, както и задоволство от осъществяване на плановете й. Намерила бе идеалното разрешение за Тури — жена, която никога няма да го предаде или да претендира за някакво право върху него. Въпреки че безумно обичаше Джулиано, майката не ревнуваше, с изключение на момента, когато Венера разказа как му приготвила своя специалитет — баница с подправен с чер пипер пълнеж от заешко месо и сирене. Тури ял колкото петима и се заклел, че никога през живота си не бил опитвал толкова вкусно ядене.