Джеръм Прайслър
Унищожението (18)

Осемнадесета глава

Колкото по-навътре навлизаха в Отвъдния свят, толкова повече късчета и отломки от Земята бяха видели да проникват в него, като парчета счупено стъкло в някаква безразборна смес.

Бяха минали покрай рухналите мраморни минарета и улици — градини на Тадж Махал.

Бяха минали покрай хлътналите арки и овъглените изпопадали колони на Партенона.

Бяха минали покрай руините на Златния мост, по чието протежение лежаха окървавени, изтерзани тела на мотористи, изненадани в мига, в който той бе раздрал опнатата кожа на времето и пространството.

А сега се бяха приближили до Храма на Ордена на светлината.

Домът на Лиу.

На Земята той представляваше едно красиво и уединено място, предразполагащо към медитация, чиито оградени с високи стени градини бяха украсени с фонтани нежно шуртяща вода и блестящи мраморни алеи.

Сега той не беше нищо повече от рушаща се руина с покрити с паяжина тавани и зловещо приведени над земята олтари.

Заобиколен от нечовешката си кохорта, Шао Кан седеше в далечния край на руините и усещаше, че последната битка наближава. Зад абаносовия му трон стърчеше Шиннок, обгърнат в сенки, изпънал глава настрана като някакъв нощен хищник, долавящ миризмата на поредната си плячка.

Той се надвеси до Кан и му зашепна нещо в ухото.

Кан кимна и се изправи на нозе.

— Моята армия иде, подкарала смъртните към тяхната орис — обяви той и се обърна към Синдел. — Приготви се да ги посрещнеш, о, Кралице.

 

 

Лиу и приятелите му се изкачваха нагоре по широките стъпала, водещи към храма, с немигащи очи, изпълнени с решителност. Върху издължената площадка пред храма вече се виждаха силуетите на Кан и неговите помощници.

— Пригответе се — каза им Лиу. — Ако загинем тук… поне ще загинем в битка.

Намираха се вече на не повече от дванадесетина метра от враговете си, когато от другия край на площадката извика един много познат глас. Само една дума, произнесена с непогрешимо предизвикателен тон:

— Кан!

И двете групи се извърнаха по посока на гласа и изумени видяха олюляващия се в храма Райдън, застанал на прага на един от страничните входове близо до трона на Кан.

Беше тежко изранен. Дрехите му бяха разкъсани. Късо остриганата му коса беше плувнала в пот. По лицето му личаха отвратителни нарези, долната му устна беше разкъсана и кървяща, а дясното му око беше закрито от оток.

Залитайки, той направи три крачки към трона и рухна на колене, сякаш последните капки сила се бяха изцедили от тялото му.

— Къде е Изтребителния ми отряд? — изръмжа Кан с безумен гняв.

Райдън присви здравото си око към него и се ухили през болка.

— Какъв… Изтребителен отряд? — изхърка той.

На последното стъпало Лиу се извърна към останалите. На лицето му се беше изписала гордост, примесена с неописуема тъга.

— Райдън не ни е изоставил! — каза той. — Той е отвлякъл Отвъдните надалеч от нас… спасил ни е.

Сега самият Шиннок се плъзна иззад острова от сенки и го огледа студено с блесналите си очи, прозиращи под качулката му.

— Радвам се, че се връщаш при нас, синко — промълви той. Гласът му изсвистя като вятър, духнал сред дървесата на изсъхнал, мъртъв лес. — След по-малко от час сливането на измеренията ще приключи.

Райдън вдигна глава към него.

— Татко, това не бива да става. Ти единствен имаш власт да го спреш…

— Млъкни! — извика Шиннок. — Не искам да те запомня толкова слаб.

Райдън поклати съжалително глава.

— Не е слабост да цениш живота.

Шиннок пристъпи към него и диплите на дългата му роба се раздвижиха около тялото му като вълни на черна вода.

— Предлагам ти последна възможност да се върнеш на моята страна — каза той. — И да властваш над всички измерения, заедно със своето семейство.

Райдън остана за миг неподвижен. След това протегна ръка и посочи назад към групата човешки същества — шампиони.

— Там е моето семейство — отвърна той и думите му прокънтяха ясни и силни през разбитите му устни.

— Тогава ще умреш с останалата част от твоята жалка човешка раса! — изръмжа Шиннок. Той се извърна към Кан и гневно посочи с пръст към Райдън, с очи, блеснали като свръхнови звезди. — Довърши го!

Кан бързо се приближи до Райдън и го изгледа с неизмеримо презрение.

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше тази възможност — каза той.

Здравото око на Райдън срещна неговите в упор.

— Моят брат е отдавна мъртъв — отвърна той. — Във всеки случай душата му.

Яростният рев на Кан беше повече зверски, отколкото човешки. Протегнал напред ръцете си, той освободи енергиен заряд, който изхвърли Райдън по дължината на площадката. Тялото му тупна отпуснато сред прах и каменни късове пред приятелите му и се отпусна само на няколко стъпки от тях.

— Райдън! — изкрещя Лиу.

Обладан от мъка, той се затича към наставника си, коленичи и вдигна главата му с ръце.

— Ти издържа последното си изпитание, Лиу — промълви Райдън и изхрачи слюнка. Лиу забеляза големи червени петна в нея. — Сега вече си готов.

— Но аз сгреших с Джейд. Провалих се на второто изпитание.

Райдън немощно му махна с ръка да замълчи.

— Не — каза му той. — Ти остана верен на Китана, въпреки Джейд. А сега си намерил и вярата в себе си… решавайки се да се изправиш лице в лице срещу Кан.

Гърдите на Райдън се надигнаха, докато се мъчеше да си поеме въздух.

Лиу го притегли към себе си.

— Ти не може да умреш!

Райдън успя отново да се усмихне.

— Горд съм да умра… като смъртен… като вас — отрони той.

През тялото му премина тръпка, той си пое още три пъти задавено въздух и след това престана да диша.

Лиу остана още един миг с него, след което леко положи главата му на земята, изправи се и закрачи към Отвъдните.

— Кан! — извика той, взирайки се право напред. — Кан!

Доволен от развоя на събитията, властелинът на битките се беше разположил удобно на трона си.

— Днес е началото на края! — каза той и щедро разтвори ръце. После се извърна към Мотаро, Синдел и Ермак. — Покажете на тези млади глупаци пътя към забравата!

— Мистър Ед е мой — промърмори Джакс на Соня, кимайки с брадичка към Мотаро.

— Аз поемам майка ми — каза Китана.

Соня изгледа Ермак и сви рамене.

— Все на мен оставят слабаците — каза тя.

Рамо до рамо, тримата смъртни се впуснаха в битка.

Мотаро се понесе към Джакс в галоп по каменните плочи и копитата му вдигнаха малки облачета прах.

Джакс залегна, но се оказа твърде близо. Смъртоносната опашка на кентавъра изплющя, удари го през кръста и го запокити настрана. Ядосан, Джакс удари по плочите с юмрук и кибернетично усилената му мощ разтресе целия храм.

Изкаран от равновесие, Мотаро отчаяно се мъчеше да се съвземе, когато Джакс го атакува със зашеметяваща вихрушка от ритници и юмручни удари. Но отново се оказа, че му е влязъл твърде близо. Пресягайки се с двете си ръце, кентавърът повдигна Джакс и го отхвърли към една от колоните с такава сила, че единият от металните му усилватели на ръцете се разби на десетки късчета.

Джакс усети прилив на паника.

— Ти се боиш — озъби му се Мотаро, усетил неговата слабост. — Защото сега разполагаш само със себе си, без тази механична играчка!

Кентавърът пристъпи напред, притискайки го към една от стените.

— Без твоите оръжия не можеш да се противопоставиш на Мотаро! — изрева той, приближавайки се още по-плътно.

Джакс остана на място, вгледан в чудовищното същество за миг, който сякаш продължи цяла вечност, борейки се със собствения си страх и неувереност. А после очите му отново блеснаха. В нова решителност той издърпа усилвателя от другата си ръка и го захвърли встрани.

— Ей, имам си всичко, което ми трябва, за да те накарам да клекнеш — извика той. — Време е да ти изритам задника извън пасището.

Стиснал в юмруци голите си ръце, Джакс се понесе към Мотаро.

Върху неравните мраморни стъпала Китана и Синдел скачаха една срещу друга и си разменяха жестоки удари, специалитет на бойните изкуства, прилагайки комбинирани ръчно-крачни техники, коренящи се в далечното минало на Отвъдния свят… минало, което и двете си спомняха много добре.

Забелязала мигновен пропуск в защитата на майка си, Китана пристъпи напред, имитира замах с острото на дясната си китка, но след това бързо се изви, сви лявата си ръка и нанесе на Синдел прав удар в челото.

Синдел се олюля зашеметена назад.

— Така ли трябва да се държиш с майка си? — каза тя, мъчейки се да запази равновесие.

Китана усети горещ прилив на ярост от подигравателния й тон и си пое дълбоко въздух, за да възстанови духовната си концентрация и да се съсредоточи.

Стройното й тяло се присви, за да посрещне следващия ход на Синдел.

— Майка ми е мъртва! — извика тя.

— И дъщеря й скоро ще умре!

Синдел се понесе към Китана с брутален страничен ритник с високо вдигната пета, но Китана се сниши под нея и след това скочи нагоре, за да нанесе ответния си удар. Но преди да я улучи, усети, че въздухът наоколо завибрира от странно електрическо поле, забеляза искри, които закръжиха лудо около тялото на Синдел, видя как косата й се надигна нагоре в черна корона и загледа с ужас как Синдел се надигна леко над земята, също както беше левитирала долу, на кралския път.

А след това обутото й в ботуш стъпало изрита във въздуха и се заби в лицето на Китана.

Китана се олюля, краката й омекнаха като гумени и едва се задържа на ръба на съзнанието.

Междувременно Соня си имаше сериозни проблеми с Ермак. След заслепяващо бързото им стълкновение напред-назад от стъпалата към храма до площадката и обратно, тя се беше превъртяла в позиция за неотразим двоен ритник, който го улучи точно в корема и го отпрати надолу до последното стъпало.

Но преди да й остане време да се наслади изцяло на попадението си, се случи невъзможното.

Плътта около очите му се изду от концентрация, а после червеният нинджа по някакъв магически начин се раздвои в двама отделни бойци — Ермак и Нооб Сайбот, идентичен на него воин, само че облечен в черно.

Обграждайки я ловко, те се нахвърлиха върху нея с ритници и юмручни удари, които сякаш идваха едновременно отвсякъде. От устата й бликна кръв. Тя усети, че нещо се заби в гръдния й кош. Саблен удар на китка се вряза в стомаха й и й изкара въздуха, тя се олюля зашеметена, опирайки гръб в една от колоните, а в полезрението й закръжиха звезди.

— Джакс — извика тя и събра последните си сили, за да изкрещи още една дума от гърлото си… една дума, която никога не беше използвала в целия си живот.

— Помощ!

Чул отчаяния зов на Соня, Джакс разбра, че трябва да престане да подскача невинно около Мотаро и премина в атака.

— Хайде, конски дъх — извика той, надявайки се, че кентавърът ще се хване на въдицата. — Да видим чия глава е по-дебела.

Мотаро изпръхтя от гняв, изчатка с копита по плочите, мускулите на късия му дебел врат запулсираха, опашката му щръкна нагоре и се размаха. После той прикова очи в Джакс и се понесе срещу него, свел глава с насочени напред рога, за да го прободе с тях.

Точно тази реакция очакваше Джакс.

Той вдиша дълбоко и закрачи право срещу него, за да посрещне атаката му, сякаш наистина смяташе да си треснат главите. Но после, само миг преди да се сблъскат, той се извърна и смени посоката, сграбчи един от рогата на Мотаро и се метна на гърба му като каубой на родео.

— Препускай към тях! — изрева той и стисна в ножица бедрата си около врата на кентавъра, като в същото време го налагаше с юмруци.

Копитата на Мотаро зачаткаха яростно по плочите. Той заподскача, на лицето му се изписа изненада и объркване. Ръцете му се впиха в глезените на Джакс, в прасците му, в бедрата му, мъчейки се да ги разкъса и да освободи врата си.

Джакс стисна краката си още по-здраво, и по-здраво, и още, стискайки гръкляна на противника си като в менгеме, за да го прекърши.

— Пусни ме! Не мога да дишам! Не мога да дишам… — гласът на Мотаро се задави и захърка. От ъглите на устата му закапа пяна. Очите му се въртяха диво.

— Пус… ни… ме…

Джакс стисна още по-яко с краката си.

Мотаро заподскача и се изправи на задните си крака, въртейки отчаяно врата си, мъчейки се да забие рогата си в корема на Джакс, но Джакс можеше да се обзаложи, че най-голямата част от феноменалната му мощ вече го беше напуснала. Беше свършил.

Най-после очите на кентавъра примигнаха и се склопиха, сякаш се беше натиснала някаква вътрешна спирачка и той се отпусна, срутвайки се под тялото на човека с последен, болезнен хрип.

Джакс не си загуби времето да се наслади на победата си. Засилил се по стъпалата да подкрепи Соня, той изненада Нооб Сайбот с троен ритник и го довърши с прекършващ костите юмручен удар в рамото.

— Хайде, давай! — изрева той към Соня. — Довърши Ермак!

Тя събра силите си и направи точно това. Нанесе му брутален ъперкът, зад който се криеше достатъчно сила, за да го накара да рухне върху плочите като куп мокри парцали.

— Добре ли си, момиче? — попита Джакс.

Соня му се усмихна лукаво.

— Е, всъщност нямах нужда от твоята помощ…

— Но ме помоли — каза Джакс. — А това значи, че сме партньори. Вече истински.

Усмивката на Соня стана още по-широка.

— Значи си готов да помогнеш на Китана… партньоре?

Джакс кимна.

— Да ти имам приказките.

— Всъщност тя май няма нужда от помощ — каза Соня.

И беше права.

Докато тичаха нагоре към олтара, където майката и дъщерята се бяха скрили, Китана порази Синдел с ловко изпълнена камшична комбинация с краката, която свали Синдел на колене. Китана ловко притисна лицето й в пода и я задържа в мъртва хватка на професионалист по кеч.

— Каквото и да представляваш ти, ще те оставя жива, за да видиш края на Кан — каза тя. — За да получи душата на майка ми покой.

Джакс погледна към Соня и се ухили.

— Правилно — каза той.

Лиу се втренчи в Кан с присвити от неописуема ярост очи, която изпари скръбта и мъката от душата му.

Зад тъмнокафявите му ириси нещо просветна, червено като пламък.

— Сега всичко зависи от теб и мен, Кан — каза той.

Кан се изправи пред трона си и се ухили властно.

— Знай. Смъртта ти ще бъде бавна. Защото искам да видиш унищожението на всичко, което ти е скъпо.

Той се понесе напред и изстреля вретеновиден ритник към Лиу, събаряйки го на пода, но Лиу отскочи пъргаво и отвърна на атаката му с още по-голяма сила и точност.

Кан кипна. Застанал в нападателна поза, той насочи крака си за фронтален ритник в тялото на Лиу. Лиу не само избягна атаката, но приложи научения от Райдън въздушен трик и нанесе контриращ удар с двете си стъпала право в лицето на Кан.

Издишвайки яростта си в нечленоразделен вик, Кан се хвърли срещу него, плъзна се под гарда му и му нанесе съкрушителна серия от удари, която го накара да залитне назад.

Злата усмивка се върна на лицето на Кан.

— Нещастен и слаб — каза той. — Райдън наистина те е изваял по свой образ и подобие.

Зле наранен, с тяло, плувнало в пот и кръв, с дъх, излизащ на резки хрипове, Лиу се опита да вдигне ръце нагоре, за да се предпази. Но опитът на Кан и гневът, който го беше докарал до състояние на треска, му даваха предимство, което той използва максимално, блъскайки непрестанно с юмруци в носа, устата и скулите на Лиу.

Лиу се срина на колене и главата му клюмна.

— Приеми го, Лиу Кан — изсмя се презрително Шао Кан. — Ти ще се провалиш.

Сърцето на Лиу заби като ковашки чук. Нещо в главата му забушува в ритъм, без да има нищо общо с ударите, които беше понесъл. Ще се провалиш. Беше чул тези думи преди. Къде? Кога? И той си спомни. Демоните. Демоните във виденията, които го бяха споходили на платото Хопи Меса.

Но тогава той беше чул и друг глас, нали така? Глас, който му бе помогнал да възвърне своята увереност, да разпръсне духовете.

Гласът на Нощния вълк.

И какво му беше казал той?

Лиу затвори очи и изтегли думите от паметта си.

„Всеки има сила да промени своето бъдеще. Намери тази сила в себе си.“

Очите на Лиу грейнаха в червено.

Червено като пламък.

— Усещам го — промълви той на себе си и вдигна глава. — Мога.

Напрегна волята си и освободи дракона в себе си.

В паузата между две секунди остри бронирани плочи изникнаха по ръцете му и се плъзнаха навътре, за да покрият цялото му тяло. Мускулите му се разшириха и увеличиха масата си, докато плътта и костите му наедряха и се издуха като мек маджун. И той започна да нараства, да расте бързо, изстрелвайки се нагоре, на петнадесет стъпки височина. От венците му изникнаха зъби като дълги ножове.

— Впечатляващо — каза Кан. — Дошъл си подготвен… но не достатъчно.

С демоничен смях той отметна назад глава, стисна ръцете си в юмруци и започна да се тресе и да се променя, призовавайки собственото си божествено превъплъщение, превръщайки се в извисяваща се шестглава хидра, два пъти по-висока от дракона. Всяка една от озъбените й триоки глави се залюля върху шия, дълга като дървесен ствол.

Застанал до Соня, Джакс можа само да зяпне в боязливо благоговение.

— Е, мисля, че вече видях всичко — промърмори той на себе си.

Битката между двете фантастични чудовища беше кратка и безмилостна. Те се впиха едно в друго, зъбейки се, дращейки с нокти, хапейки се, мятайки опашки. Гърчещите се тела се замятаха напред — назад. Най-сетне драконът остро се хвърли върху хидрата, захапа здраво и разкъса една от виещите й се като змии шии. В отговор останалите пет глави на хидрата се впиха в туловището на дракона.

Двата звяра се откъснаха един от друг, ревящи от агонизираща болка, и за миг възвърнаха човешките си форми.

С дълбоки, кръстосващи се по гърдите му рани, Лиу пристъпи към Кан и го изгледа отгоре.

Властелинът на битките стоеше на колене, мъчейки се да запуши кървенето от раната на врата си с длан.

— Кръвта ти изтича, Кан — каза Лиу. — Също като кръв на смъртен.

Кан се надигна колебливо, залитайки, а кръвта му продължаваше да шурти от шията му. Бавно, той се обърна към празния си трон.

Шиннок стоеше зад трона, загърнат във вечния си плащ от сенки, скръстил ръце на гърдите си, толкова неподвижен, сякаш напълно безучастен.

— Татко! — изпъшка Кан, залитайки към него. — Как е възможно?

Гневът на Шиннок беше измамен като плъзгащ се под нозете пясък.

— Аз те предупредих за последствията от нарушаването на свещените правила.

— Но… но как ще победя сега? — каза Кан и гласът му зави отчаяно, като на смъртно ранен звяр. Лицето му се беше изкривило във физиономия, която в други случаи щеше да изглежда комична. В очите на Соня напомняше за лицето на някое злобно, свадливо дете.

— Нима си толкова жалък, че не можеш да победиш дори едно нищожно човешко същество? — попита Шиннок.

— Не и мен — каза Лиу и пристъпи напред.

— В такъв случай, предполагам, че аз трябва да се заема с него — каза Шиннок.

Измъквайки се от сенките, той протегна ръце напред, за да изхвърли енергиен заряд.

Лиу се подготви за атаката, заемайки котешка поза, като следеше внимателно разперените длани на Шиннок, за да види откъде ще излетят смъртоносните мълнии. Но в този миг внезапно очите му се отместиха от тях и погледнаха зад Шиннок, към воднистите, призрачни същества, които се появиха във въздуха близо до трона.

Сърцето на Лиу заби лудо, когато една кубична плазмена преграда се оформи около Шиннок, затваряйки го мигновено в клетка.

— Кажи ми, ако нещо бъркам, братле — промърмори Джакс, — но имам чувството, че виждам Старите богове в действие.

Удивен, Лиу успя само да кимне. Беше зяпнал в бляскавите сини видения, които почти напълно го бяха погълнали.

Единият от Старите богове произнесе:

— За злоупотреба с властта си, Шиннок, и затова, че наруши свещената клетва, си пратен в изгнание в долното измерение…

— … където ще останеш във вечността, затворен сред бездушните дрипи на битието — отекна вторият от Старите богове.

Шиннок нададе остър вик на протест, но той бе заглушен от енергийната преграда около него, която светкавично започна да се нагъва навътре в себе си, смалявайки размерите си, докато не изчезна, последвана от пукот на въздуха, нахлул, за да запълни вакуума.

Двата лъчезарни образа се извърнаха към Лиу.

— Сега съдбата на Вселената ще се реши така, както трябва да бъде — каза единият от тях.

— В Смъртоносна битка — каза другият.

Решен на всяка цена да избегне съдбата на своя баща, Кан се изправи на нозе и се затътри към Лиу, вдигнал юмруци, опитвайки се да го премаже с поредица от отчаяни и яростни удари. Но зад него нямаше нищо. Нищо не беше останало от силата му. Лиу избягна повечето колебливи удари, блокира останалите и накрая довърши Кан с унищожителен ъперкът, който го отпрати високо във въздуха.

Кан се срути на земята с болезнен стон и окаяно съкрушен, опита се отново да се изправи и грохна безсилен върху плочите пред храма.

А сетне, почти отведнъж — сякаш небето само се раздра и изскърца със завъртането на неведоми маховици, и измеренията на Земята и на Отвъдния свят започнаха да се отделят, а подът на храма под тялото на Кан се нагъна на вълни, сякаш беше от вода, а не от камък. Стенейки, Кан се опита да изпълзи върху здрава основа, но не успя да се придърпа достатъчно бързо.

Миг по-късно той бе засмукан в завихрилия се воден въртоп и нададе изтерзан писък — писък, който раздра и двата разделящи се свята в дълга, мъчително дълга пауза, преди окончателно да заглъхне в пространството.

Дишайки тежко, Лиу усети нечия мека длан върху рамото си и осъзна, че това беше ръката на Китана. Очите им се срещнаха и тя се засмя, и го дари с нежна целувка… целувка, която можеше да продължи много дълго, ако не бе прекъсната от женски глас, който прокънтя зад тях.

— Китана? — промълви гласът, унесен и някак изтощен. — Китана, скъпа?

Тя рязко се обърна и зяпна удивена.

Надигнала се на лакти, кралица Синдел се взираше нагоре към нея от пода, където се беше проснала Пепелявата бледнина се беше отдръпнала от бузите й, заместена от жизнен розов тен.

— Китана? — повтори тя. Кралицата разтърси глава, сякаш се събуждаше от лош сън. — Къде…?

Преди да успее да каже още нещо, Китана се затича към нея и я прегърна с очи, блеснали от сълзи.

— Най-сетне съм освободена от връзката с Кан — промълви Синдел и седна, обгърната от ръцете на дъщеря си. Тя кимна към Лиу Кан. — Благодарение на теб, храбри приятелю.

Китана протегна ръка към Лиу. Той пристъпи напред да я поеме и двете, Китана и майка й, го прегърнаха.

— Заради твоето геройство те дарявам с кралството си — заяви Кралица Синдел.

Той се смути и бузите му се изчервиха. Но на лицето му се изписа и нескрита гордост.

Гордост от самия себе си и от приятелите си.

Зяпнал към тях, Джакс сръга Соня в ребрата.

— Май се сещам кой ще хване гадже тая вечер — каза й той.

— Да, бе. Не че искам да прекъсна тази трогателна връзка, ама глей к’во става на площадката — отвърна му тя.

Всички се извърнаха натам, където сочеше тя. Обкръжени от яркосиня аура, двамата Стари богове се бяха надвесили над тялото на Райдън със сведени глави и устните им се мърдаха в безмълвно заклинание.

— Ще ми светне ли някой к’во правят тия двамата тарикати? — попита Джакс.

— Ш-ш-шт! — прекъсна го Соня и докосна гърба му с длан. — Виж!

Докато го казваше, тялото на Райдън започна да свети със същото небесно излъчване като на двамата му отвъдни посетители. А после, като по чудо, очите му се отвориха, той се изправи и приседна. И примигна като човек, събудил се от лека дрямка.

После се изправи на крака.

— Аз… не бях ли… умрял?

— Да — отвърна му единият от Старите богове с глас като тътен на далечен океански прилив.

— Но аз пожертвах своето безсмъртие — каза той. — А смъртните не могат да възкръсват.

— Не — отвърна втората божествена същност. — Но Старите богове могат.

— Старите богове…?

Първият от Старите богове кимна и около главата му затанцуваха хипнотизиращи ярки петна.

— След всичко, което стори, за да възстановиш целостта на измеренията, единствено в твое право е, като син на Шиннок, да ти се позволи да заемеш неговото място, във Вечния дворец.

— Сега — обяви вторият от Старите богове — ти ставаш един от нас.

Райдън се обърна към простосмъртните си шампиони и пристъпи към тях, вече обкръжен от синя аура, която сякаш извираше от тялото му, превръщайки се в част от самия него.

Джакс примигна. След всичко, което му се беше случило напоследък, той беше готов напълно да изключи от речника си думата „невъзможно“… и тъкмо това, което виждаше сега, беше необоримият аргумент. Имаше чувството, че вижда през Райдън. Не само това, краката на свещеника сякаш не докосваха земята, а по-скоро се плъзгаха над нея. Беше нещо като оживяла холограма.

— Честно ти казвам, това е най-дългата… и най-шантавата седмица в живота ми — промълви той към Соня.

Тя кимна, но вниманието й беше само наполовина насочено към него. Очите й бяха приковани към Райдън, който сега стоеше пред Лиу.

— Ти се справи добре — каза му Райдън. — Чувствам се като горд баща.

Лиу преглътна с мъка, потиснат от чувствата си.

— Не можеш да останеш с нас, нали? — попита го той с навлажнени очи.

— Не, не мога. Но ще ви наблюдавам. Ще наблюдавам всички ви — каза Райдън. — Пазете се. И се дръжте заедно. Сега вие всички сте едно семейство.

Очите му се превърнаха в звездни езера. Той огледа още веднъж всички и после се обърна, за да се присъедини към Старите богове.

А после блясъкът около триумвирата се усили, заслепявайки очите на смъртните, и те се понесоха нагоре като свързани с небесата комети.

Тишината, която последва, наистина беше дълга.

— Знаете ли — обади се най-сетне Соня, — струва ми се, че си заслужихме малък купон.

— Къде да ходим? — обади се Китана. — Междувременно нещата на Земята сигурно се връщат в нормалните си форми. Лиу, ти ще останеш ли с мен? Или ще се върнеш там?

Той я изгледа за миг.

— Х-м-м. Постави ме натясно, няма що. Искам да кажа, не смяташ ли, че мога да се справя с една десетхилядигодишна принцеса? — добави той и намигна лукаво.

За пръв път от хилядолетия насам в небето на Отвъдния свят прокънтя весел смях.