Джеръм Прайслър
Унищожението (7)

Седма глава

Джакс се отмести от пътя му в последния миг.

Въпросът още не беше излязъл от устата му, когато Киракс скочи към него с отмерен двоен ритник, който го изпрати върху операционната маса, изненадан от скоростта и пъргавината на киборга. Джакс скочи на нозе и отстъпи към стената, озърна се през рамо и разбра, че няма вече накъде да бяга — във всеки случай не и толкова бързо, колкото му се щеше.

Което означаваше, че му остава само директният подход.

Джакс се метна към нападателя си, но въздухът му излезе от мълниеносната серия удари, когато Киракс му нанесе саблен ритник, последван от страничен ритник и след това от режещ удар с ръба на китката в гърдите му. Последваха нови попадения с юмруци и ритници от страна на киборга, който безмилостно налагаше Джакс по тялото и лицето. Джакс се опита да нанесе контраудар, но маховете му бяха безполезни поради това, че още не беше опознал добре възможностите на киберусилвателите си, които му пречеха на точността и отмерването на момента за удар. Удар като на парен чук, предназначен за рамото на Киракс, отлетя встрани и се стовари върху операционната маса, разцепвайки я на две със звук като на ударена в крайпътен камък кола. Следващият му удар отново се отплесна опасно от целта си и се стовари в стената… И най-лошото беше, че ръката му остана прикована вътре в дупката на стената.

Докато се мъчеше да се измъкне, Соня прилагаше всичките си умения в близък ръкопашен бой в другия край на помещението, използвайки атлетичните си задни отскоци, придружени с ритник и двойни ритници, за да си пробие път сред малката група воини на Отвъдния свят. С ъгъла на дясното си око тя мярна Джакс, който се мъчеше да измъкне забития си в стената юмрук, видя как Киракс вдига ръката си, за да нанесе режещ удар с ръба на китката в гърлото му, и забравила за собствената си безопасност, се хвърли да блокира атаката му.

Реакцията на Киракс срещу нейната намеса се оказа мълниеносна. Изхвърлена през скритата в китката му цев, енергийната мрежа на киборга изплющя във въздуха и се схлупи над главата й, но тя избегна капана му, като подскочи нагоре и се хвана за една увиснала от тавана тръба, след което се залюля като махало и нанесе смазващ удар в темето на Киракс. Понесена от собствената си инерция, Соня се метна върху лабораторния шкаф, след което скочи от него и изпълни съвършена ръчна стойка върху раменете на Киракс. Това движение плавно премина във въздушно салто, при което тя изрита киборга в гърба и го отпрати да полети през стаята.

— Махай ги тия тъпи играчки, Джакс! — извика тя, приземявайки се до него. Вкусът на адреналина залепна като алуминиево фолио на върха на езика й.

— Щеше да убиеш и двама ни.

Джакс се намръщи, дръпна с усилие ръката си назад и най-сетне успя да я измъкне от стената сред дъжд от пластмаса и летви.

Междувременно киборгът беше успял да се изправи от пода и отново се насочи към тях. Изтървала веригата си в битката с Отвъдните, Соня трескаво се заоглежда за някакво подръчно оръжие, при което погледът й се плъзна по всички рафтове и шкафове, шарейки по четирите стени на стаята…

Изведнъж тя забеляза химическото желе, разляло се по пода на лабораторията, забеляза запалителния фосфорен блясък, който нарастваше, докато съдържанието на двете счупени колби се смесваше, мярна бунзеновата горелка за запалване на един от рафтовете точно вляво от химическата локва и реши да рискува с тази отчаяна възможност. Със сърце, покачило се в гърлото й, тя се пресегна за горелката, а после изчака Киракс да се приближи по-близко, и още, и още. В последната възможна секунда тя загреба шепа от химическата смес, включи над нея горелката и тихичко се замоли дано да се запали.

За щастие този път молитвите й се сбъднаха. Лепкавата течност лумна със сприхав пламък и поглъщащо кислорода „в-в-лумп!“, плъзна се по корпуса на Киракс, сякаш беше насмолен и разчупи киборга като огромен пашкул. Миг след това пламъкът се сниши към пода, изхвърляйки по пътя си блестящи оранжево огнени капки и кълба стоманеносинкав дим.

Джакс зяпна с увиснало чене към овъгленото, гърчещо се разтопено чудовище и ноздрите му потръпнаха от киселата миризма на разтопен метал, изгоряла синтетична кожа и кабели.

— Никога не бях виждал такова нещо… това е някакъв проклет робот — промълви той.

Притиснала устата си с длан, Соня коленичи над пушещите останки на киборга, оглеждайки странната татуировка на тялото му — някакво митологично на вид същество, полуптица и полугущер.

— Виж това — каза тя, сочейки му знака. — Чудя се защо не се разтопи от…

Каквото и да се канеше да добави, забрави го веднага, когато татуировката необяснимо как оживя, скочи нагоре към Соня и след като не можа да я докосне, захапа собствената си опашка и се погълна.

— Кучи син! — извика Джакс и с нарастващ ужас разбра, че току-що бе видял само началото на цял самоунищожителен процес.

Кристалната червена оптика зад лицето на Киракс внезапно беше започнала да примигва. После във вътрешността му се включи и затрака някакъв скрит механизъм, миниатюрни хидравлични лостове отключиха крайниците на кибер-нинджата, ръцете и краката на робота се отделиха от торса му и полетяха в различни посоки. Явно кибернетични бомби, тези крайници бяха съоръжени с въртящи се метални пръстени, които се заобръщаха и засукаха, разкривайки редици от светлочувствителни диоди. Те заблестяха за няколко секунди в зелено, след което цветът им премина в червено и замигаха по-бързо.

А после от неподвижните устни на киборга се разнесе дрезгав глас:

— Три минути до старта. Отброявам…

Джакс и Соня трескаво огледаха стаята. Кибер-бомбите вече се бяха разположили по стените около тях.

— Мисля, че е време да си ходим — каза Джакс.

Без повече да го обсъждат, двамата излетяха от стаята и след като се озоваха в коридора, се затичаха по плетеницата от разклонения, докато не стигнаха до вентилационната шахта, през която Соня беше проникнала в комплекса. Закатериха се бързо нагоре и бяха стигнали само на няколко стъпки от повърхността, когато стените на шахтата започнаха да се огъват и да треперят от ужасните, разтърсващи трусове под тях. Тласкани от отчаяние, те се измъкнаха от отвора на вентилатора и се затичаха, сякаш самият ад ги преследваше по петите, и се хвърлиха да се прикрият зад близката канара. Веднага след това последва ужасяващ тътен, когато кибер-бомбите се взривиха наведнъж, превръщайки хилядите тонове бетон и строителна стомана в парчетии и погълнаха целия комплекс в огромна димна гъба.

Дори теренът под краката им се разтресе, небето се раздра от топлинни вълни, а Соня и Джакс се притиснаха ниско сред разгневеното ядро на взрива, надявайки се, че ще бъдат пощадени.