Метаданни
Данни
- Серия
- Смъртоносна битка (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Annihilation, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- vens (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2012)
Издание:
Джеръм Прайслър. Унищожението
Американска. Първо издание
ИК „Слънчо“, София, 1998
Редактор: Лили Кирова
История
- — Добавяне
Четиринадесета глава
Докато примигнат с очи и героичната група се шмугна в Отвъдния свят през Портала, чиято зеница се затвори след тях с безвъзвратно енергийно изпукване.
Джакс зяпна в ръката си, която пред очите му премина от фазата на безтелесното състояние в нормална маса и форма.
— Кожата ми гори, а отвътре замръзвам. Сякаш са ме пъхнали в микровълнова печка или нещо подобно.
— Преходът между световете изисква временна дезинтеграция на физическата ни форма — поясни Райдън, докато изтупваше прахта от себе си. — Човек така и не може да привикне.
— Аз пък изобщо не ща да привиквам — каза Джакс.
— И това важи за всичко наоколо.
Той с ужас огледа околния пейзаж. Широкият проход, проснал се пред тях, беше нацвъкан и опустошен, заобиколен от рушащи се, потънали в плесен руини и канавки, пълни с воняща тиня. Недалече от мястото, където се бяха озовали, усуканите останки на мотриса лежаха изхвърлени посред пътя й, прекъснат внезапно някъде между Земята и Отвъдния свят. Върху нея бяха накацали като хищни птици стотици крилати шоканци, които разкъсваха останките на пътниците с алчна ненаситност.
— Боже мой! — промърмори Лиу. — Всички тези хора…
— Това е от смесването на двата свята — каза Райдън. — Времето е нашият враг. Засмукани между двете измерения без никаква защита, те така и не са разбрали какво се е случило.
Джакс поклати глава.
— Това е истински кошмар.
— Трябва да го спрем — каза Соня.
— Мога да ви заведа в затвора, където пазят Китана — намеси се Джейд.
Райдън я изгледа внимателно.
— И къде се намира той?
— Отвъд онзи хребет — отвърна тя и посочи към дългия рид, прекосяващ хоризонта като гръбнак на динозавър. — Там са пленени хиляди души. Най-добрите борци на Земята.
Погледът на Райдън издаваше нескрито подозрение.
— И ти си била там?
Лиу го погледна, раздразнен от неговата неприязън.
— Слушай, ако не беше Джейд, аз нямаше да съм тук — избухна той. — И освен това тя е единственият шанс, с който разполагаме в момента.
Другите се спогледаха неуверено, очаквайки решението на Райдън.
Най-сетне той кимна.
— Тръгваме с Джейд — обяви той.
Лиу се спъна в нея съвсем случайно, докато следваше Джейд по кралския път. Полупокрита с кал край една сринала се стена, тя представляваше изкусна мозайка, изобразяваща крал Джерод, кралица Синдел и младата Китана, бившата кралска фамилия на Едения, застанали сред великолепието на парка около техния замък.
С лице, посърнало от мъка и вина, той се сниши над плочата и избърса мазния пласт кал, покриващ лика на Китана.
Лиу все още се взираше мълчаливо в мозайката, когато забеляза сенки, падащи върху нея, вдигна глава и разбра, че всички останали се бяха скупчили зад него.
— Добре ли си, братле? — попита го Джакс.
Но преди да успее да му отговори, петимата дочуха нечовешки боен вик някъде близо до тях, главите им се извърнаха мигновено и бяха обзети от внезапна вълна на изненада и ужас.
Шийва се беше изправила като хиндуистка богиня на покрива на един храм от другата страна на пътя, вдигнала многобройните си ръце около тялото си, а юмруците й биеха във въздуха с нескрита ярост. Докато те я гледаха зяпнали, тя скочи от покрива и се приземи сред облак прах.
— Какво е това, Господи? — каза Джак.
— Хайде, партньоре — отвърна Соня, — мислех, че си падаш по едрите жени.
Шумът на обути в ботуши крака отново ги накара да извърнат глави назад. Синдел с отбор воини на Отвъдния свят се бяха появили от недрата на рухналите здания покрай пътя, готови да блокират отстъплението им.
— Какъв чудесен ден за кръвопролитие! — изкиска се Синдел.
Очите на Райдън се стрелнаха към Джейд.
— Те са знаели, че идваме.
— Очевидно — отвърна му тя. — Нали ни проследиха.
— Може би — каза Райдън. Но тонът му прозвуча на границата на неверието. — Всяко зло за добро. Синдел ни трябва, за да затворим Портала завинаги.
— Ти се заеми с кралицата — каза му Лиу, след което посочи към Шийва. — Аз поемам тази прищявка на природата.
Райдън кимна в знак на съгласие. После се обърнаха в различни посоки, като Райдън се понесе стремително срещу Синдел, а Лиу връхлетя срещу Шийва с колоездачен ритник, който отпрати многоръкия звяр назад и я стовари в стената на храма зад нея.
Приземил се леко на пръстите на краката си, той я последва без колебание.
Когато скочи през зейналата в стената дупка, Шийва вече се бе изправила на нозе и се метна към него, а ръцете й заиграха пъргаво в смъртоносен танц около тялото й, поразявайки го с вихрушка от ритници и юмручни удари, като всеки следващ беше по-силен и по-точен от предишния. Той блокираше, отблъскваше, отбягваше, но юмруците й връхлитаха от всички страни наведнъж и за него се оказваше просто невъзможно да се защити. Докато изнасяше свитите си лакти, за да се предпази от двойния удар с острото на двете й горни длани, долните й ръце отмятаха нагоре и отблъскваха неговите ръце встрани, разделяйки ги, отваряйки тялото му за главния преден удар на атаката й. Преди да успее да се съвземе, свитите й стъпала го изритаха в корема, изкараха му въздуха и го свалиха на колене.
Зашеметен, кашлящ, сгънат на две, той едва се съвзе навреме, за да избегне тежкия като преса сблъсък с туловището на Шийва, изнизвайки се встрани от пътя й, когато тя се стовари на цяло стъпало по пода на храма и плочките по него там, където преди миг беше коленичил, се натрошиха. Веднага след това тя отново се изстреля във въздуха, в негова посока, и двата й крака се забиха надолу със силата на пилотонабивачка. Той успя някак да се задържи една стъпка пред нея, стегнал като пружина свръхразвитите си крачни мускули, за да отскочи в салто като от трамплин.
Но Шийва изглеждаше неуморима. И непреклонна. Тя се хвърли срещу Лиу с невероятна за чудовищното й тяло скорост тъкмо когато излезе от кълбо и нанесе в брадичката му мощен ъперкът, който го повдигна от пода. Той полетя във въздуха като парцалена кукла, тялото му прониза тавана на храма, тупна върху една външна тераса и все още се мъчеше да се съвземе, когато Шийва излетя нагоре през зейналата дупка, а мускулите на гърба и раменете й се бяха стегнали в пружинираща маса.
Когато се появи, драскайки с многобройните си крайници по терасата, Лиу скочи на стъпалата си, сгъна десния си крак и й нанесе страничен ритник в туловището, като бедрото и поддържащото го стъпало се извъртяха леко и големият пръст на стъпалото му я улучи със саблен удар в края на дъгата. Тя изпъшка и се олюля като пияна, сгъна се на две и четирите й ръце се отпуснаха около кръста.
Лиу пристъпи, за да нанесе следващия си удар, приближи се още повече…
Но докато осъзнае, че го бяха измамили, беше станало твърде късно. Устата й се разтвори в гневен рев, Шийва се изправи рязко и се метна напред с як като воденичен камък ритник, който го срути по гръб с унищожителната си сила.
Тя застана за миг срещу него, с лице, сгърчено от брутален, безумен гняв. После скочи високо във въздуха и полетя надолу, прибрала коленете си едно до друго, точно над Лиу, с пети, насочени право в черепа му.
Но преди траекторията й да завърши, към гърба й полетя мълниеносен ритник, който я повдигна нагоре и навън в права и непрекъсната линия, и я изхвърли в другия край на терасата.
— Съжалявам, дечица — каза Райдън. Той плесна театрално с ръце с вид по-скоро на готвач, приготвил специално блюдо, а не на боец, извършил спасителна операция, която можеше да се окаже въпрос на живот и смърт. — Край на любовната среща.
Все още полегнал зашеметен на пода на терасата, Лиу се загледа как Райдън се хвърли върху Шийва и започна да й нанася барабанна серия удари. Но все още неотписана, противничката му сама премина в нападение, притискайки главата му с две от ръцете си и нанасяйки му множество смазващи удари с другите две.
Макар изненадан от нахалството й, той някак си успя да скочи с двата си крака върху гръдния й кош и служейки си с него като с трамплин, отскочи със задно салто и се отскубна от мъртвата й хватка.
— Не може да бъде! — изкиска се Шийва ликуващо, със светнали очи. — Великият Райдън преминава в отбрана? Безсилен тук, в Отвъдния свят?
— Знанието е сила — отвърна й Райдън. — А аз знам, че все още мога да надвия една кучка като теб.
— Ако наистина вярваш в това, значи не знаеш нищо — каза тя, след което се завъртя в циганско колело към Райдън и го изрита към близкия куп каменни отломки.
Райдън грабна едно голямо парче от разбитата стена и го поднесе, за да се предпази с него, но само един удар от страна на Шийва го разби на малки късчета. Засмуквайки дълбоко въздух с ноздрите си, той отново скочи на крака и я заблъска по лицето с комбинация от ритници, челни удари с кокалчетата на пръстите си и саблени махове с острото на китките си.
Двамата противници продължаваха да се налагат от единия край на терасата до другия, като безмилостно се нахвърляха, ритаха и замахваха с ръце един към друг. На всеки сполучлив удар на Райдън Шийва му отговаряше — четири — пет свои, без да му даде възможност да вземе надмощие… и той усети, че започва да се изтощава.
За миг забеляза няколко дрипави стенни пана, провиснали на едно въже на стената край него, и си състави припрян, отчаян план — като знаеше, че ако този план се провалеше, щеше само да разгневи още повече чудовищния му противник.
Той се придвижи бързо, сграбчи въжето, дръпна го надолу и тръгна срещу Шийва, замахна с въжето и уви ръцете й като с ласо, пристягайки ги изпънати по дължината им с бързо усукалото се и здраво въже.
Тя зарева и се замята от ярост, но Райдън си беше осигурил открития достъп до туловището й, от който се нуждаеше. Без да й даде възможност да се отскубне, той изпълни съвършено четворно салто, при което петите му се стовариха със съкрушителна сила в якия и кръст и я изхвърлиха през ръба на терасата.
Миг след това тя се срути долу на площада пред храма с болезнен тътен на прекършена плът.
Райдън се надвеси през каменното перило на терасата и видя как се гърчеше безсилно сред локва кръв. После гърбът й се изви в дъга нагоре от павирания с каменни плочи площад, очите й се извъртяха и тя нададе задавен, смъртен рев, а ръцете й се загърчиха в последни спазми.
Запъхтян и усещайки болка във всичките си мускули като от развален зъб, Райдън се обърна да види как е Лиу.
— Най-сетне нещо да свърши благополучно — въздъхна Джакс, загледан към излизащите от храма Райдън и Лиу.
Двамата изглеждаха малко поочукани, но като цяло си бяха здрави и читави, което до голяма степен можеше да се каже и за него самия след собствената му свада със Синдел и групата Изтребители.
„Синдел и Изтребителите, а — изсумтя той наум. Звучи като име на някаква адска рок група“.
Повлякъл за врата изпадналата в безсъзнание Отвъдна към приятелите, той грубо я пусна на земята.
— Кой се оправи с нея? — попита Райдън и кимна към Синдел.
— Видях, че скочи да помогнеш на Лиу и я изненадах откъм гърба — обясни Джейд.
Лиу я прегърна през раменете.
— Нали ви казах, че ще свърши работа — каза той и се усмихна тържествуващо.
Райдън не показа с нищо, че е убеден. Подритна с ботуша си Синдел и я изтърколи по гръб. Гръдният й кош се надигаше и свиваше почти недоловимо.
— Добре — каза той. — Трябва да останем силни. Вече разполагаме със Синдел, която ни е нужна, за да затворим Портала.
— Но не разполагате с Китана — каза Джейд.
Той я изгледа.
— Не — отвърна Райдън. — Не разполагаме.
— Този шокански затвор — каза Соня. — Можеш ли да ни покажеш как да проникнем в него?
Джейд кимна, после коленичи и начерта някаква скица с пръст върху прахта по плочите, запълвайки я с подробности от плана на затвора.
— Тук има един таен вход — каза тя — през който се измъкнах…
Те се скупчиха около скицата и я заслушаха внимателно.