Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Смъртоносна битка (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Annihilation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джеръм Прайслър. Унищожението

Американска. Първо издание

ИК „Слънчо“, София, 1998

Редактор: Лили Кирова

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Докато примигнат с очи и героичната група се шмугна в Отвъдния свят през Портала, чиято зеница се затвори след тях с безвъзвратно енергийно изпукване.

Джакс зяпна в ръката си, която пред очите му премина от фазата на безтелесното състояние в нормална маса и форма.

— Кожата ми гори, а отвътре замръзвам. Сякаш са ме пъхнали в микровълнова печка или нещо подобно.

— Преходът между световете изисква временна дезинтеграция на физическата ни форма — поясни Райдън, докато изтупваше прахта от себе си. — Човек така и не може да привикне.

— Аз пък изобщо не ща да привиквам — каза Джакс.

— И това важи за всичко наоколо.

Той с ужас огледа околния пейзаж. Широкият проход, проснал се пред тях, беше нацвъкан и опустошен, заобиколен от рушащи се, потънали в плесен руини и канавки, пълни с воняща тиня. Недалече от мястото, където се бяха озовали, усуканите останки на мотриса лежаха изхвърлени посред пътя й, прекъснат внезапно някъде между Земята и Отвъдния свят. Върху нея бяха накацали като хищни птици стотици крилати шоканци, които разкъсваха останките на пътниците с алчна ненаситност.

— Боже мой! — промърмори Лиу. — Всички тези хора…

— Това е от смесването на двата свята — каза Райдън. — Времето е нашият враг. Засмукани между двете измерения без никаква защита, те така и не са разбрали какво се е случило.

Джакс поклати глава.

— Това е истински кошмар.

— Трябва да го спрем — каза Соня.

— Мога да ви заведа в затвора, където пазят Китана — намеси се Джейд.

Райдън я изгледа внимателно.

— И къде се намира той?

— Отвъд онзи хребет — отвърна тя и посочи към дългия рид, прекосяващ хоризонта като гръбнак на динозавър. — Там са пленени хиляди души. Най-добрите борци на Земята.

Погледът на Райдън издаваше нескрито подозрение.

— И ти си била там?

Лиу го погледна, раздразнен от неговата неприязън.

— Слушай, ако не беше Джейд, аз нямаше да съм тук — избухна той. — И освен това тя е единственият шанс, с който разполагаме в момента.

Другите се спогледаха неуверено, очаквайки решението на Райдън.

Най-сетне той кимна.

— Тръгваме с Джейд — обяви той.

Лиу се спъна в нея съвсем случайно, докато следваше Джейд по кралския път. Полупокрита с кал край една сринала се стена, тя представляваше изкусна мозайка, изобразяваща крал Джерод, кралица Синдел и младата Китана, бившата кралска фамилия на Едения, застанали сред великолепието на парка около техния замък.

С лице, посърнало от мъка и вина, той се сниши над плочата и избърса мазния пласт кал, покриващ лика на Китана.

Лиу все още се взираше мълчаливо в мозайката, когато забеляза сенки, падащи върху нея, вдигна глава и разбра, че всички останали се бяха скупчили зад него.

— Добре ли си, братле? — попита го Джакс.

Но преди да успее да му отговори, петимата дочуха нечовешки боен вик някъде близо до тях, главите им се извърнаха мигновено и бяха обзети от внезапна вълна на изненада и ужас.

Шийва се беше изправила като хиндуистка богиня на покрива на един храм от другата страна на пътя, вдигнала многобройните си ръце около тялото си, а юмруците й биеха във въздуха с нескрита ярост. Докато те я гледаха зяпнали, тя скочи от покрива и се приземи сред облак прах.

— Какво е това, Господи? — каза Джак.

— Хайде, партньоре — отвърна Соня, — мислех, че си падаш по едрите жени.

Шумът на обути в ботуши крака отново ги накара да извърнат глави назад. Синдел с отбор воини на Отвъдния свят се бяха появили от недрата на рухналите здания покрай пътя, готови да блокират отстъплението им.

— Какъв чудесен ден за кръвопролитие! — изкиска се Синдел.

Очите на Райдън се стрелнаха към Джейд.

— Те са знаели, че идваме.

— Очевидно — отвърна му тя. — Нали ни проследиха.

— Може би — каза Райдън. Но тонът му прозвуча на границата на неверието. — Всяко зло за добро. Синдел ни трябва, за да затворим Портала завинаги.

— Ти се заеми с кралицата — каза му Лиу, след което посочи към Шийва. — Аз поемам тази прищявка на природата.

Райдън кимна в знак на съгласие. После се обърнаха в различни посоки, като Райдън се понесе стремително срещу Синдел, а Лиу връхлетя срещу Шийва с колоездачен ритник, който отпрати многоръкия звяр назад и я стовари в стената на храма зад нея.

Приземил се леко на пръстите на краката си, той я последва без колебание.

Когато скочи през зейналата в стената дупка, Шийва вече се бе изправила на нозе и се метна към него, а ръцете й заиграха пъргаво в смъртоносен танц около тялото й, поразявайки го с вихрушка от ритници и юмручни удари, като всеки следващ беше по-силен и по-точен от предишния. Той блокираше, отблъскваше, отбягваше, но юмруците й връхлитаха от всички страни наведнъж и за него се оказваше просто невъзможно да се защити. Докато изнасяше свитите си лакти, за да се предпази от двойния удар с острото на двете й горни длани, долните й ръце отмятаха нагоре и отблъскваха неговите ръце встрани, разделяйки ги, отваряйки тялото му за главния преден удар на атаката й. Преди да успее да се съвземе, свитите й стъпала го изритаха в корема, изкараха му въздуха и го свалиха на колене.

Зашеметен, кашлящ, сгънат на две, той едва се съвзе навреме, за да избегне тежкия като преса сблъсък с туловището на Шийва, изнизвайки се встрани от пътя й, когато тя се стовари на цяло стъпало по пода на храма и плочките по него там, където преди миг беше коленичил, се натрошиха. Веднага след това тя отново се изстреля във въздуха, в негова посока, и двата й крака се забиха надолу със силата на пилотонабивачка. Той успя някак да се задържи една стъпка пред нея, стегнал като пружина свръхразвитите си крачни мускули, за да отскочи в салто като от трамплин.

Но Шийва изглеждаше неуморима. И непреклонна. Тя се хвърли срещу Лиу с невероятна за чудовищното й тяло скорост тъкмо когато излезе от кълбо и нанесе в брадичката му мощен ъперкът, който го повдигна от пода. Той полетя във въздуха като парцалена кукла, тялото му прониза тавана на храма, тупна върху една външна тераса и все още се мъчеше да се съвземе, когато Шийва излетя нагоре през зейналата дупка, а мускулите на гърба и раменете й се бяха стегнали в пружинираща маса.

Когато се появи, драскайки с многобройните си крайници по терасата, Лиу скочи на стъпалата си, сгъна десния си крак и й нанесе страничен ритник в туловището, като бедрото и поддържащото го стъпало се извъртяха леко и големият пръст на стъпалото му я улучи със саблен удар в края на дъгата. Тя изпъшка и се олюля като пияна, сгъна се на две и четирите й ръце се отпуснаха около кръста.

Лиу пристъпи, за да нанесе следващия си удар, приближи се още повече…

Но докато осъзнае, че го бяха измамили, беше станало твърде късно. Устата й се разтвори в гневен рев, Шийва се изправи рязко и се метна напред с як като воденичен камък ритник, който го срути по гръб с унищожителната си сила.

Тя застана за миг срещу него, с лице, сгърчено от брутален, безумен гняв. После скочи високо във въздуха и полетя надолу, прибрала коленете си едно до друго, точно над Лиу, с пети, насочени право в черепа му.

Но преди траекторията й да завърши, към гърба й полетя мълниеносен ритник, който я повдигна нагоре и навън в права и непрекъсната линия, и я изхвърли в другия край на терасата.

— Съжалявам, дечица — каза Райдън. Той плесна театрално с ръце с вид по-скоро на готвач, приготвил специално блюдо, а не на боец, извършил спасителна операция, която можеше да се окаже въпрос на живот и смърт. — Край на любовната среща.

Все още полегнал зашеметен на пода на терасата, Лиу се загледа как Райдън се хвърли върху Шийва и започна да й нанася барабанна серия удари. Но все още неотписана, противничката му сама премина в нападение, притискайки главата му с две от ръцете си и нанасяйки му множество смазващи удари с другите две.

Макар изненадан от нахалството й, той някак си успя да скочи с двата си крака върху гръдния й кош и служейки си с него като с трамплин, отскочи със задно салто и се отскубна от мъртвата й хватка.

— Не може да бъде! — изкиска се Шийва ликуващо, със светнали очи. — Великият Райдън преминава в отбрана? Безсилен тук, в Отвъдния свят?

— Знанието е сила — отвърна й Райдън. — А аз знам, че все още мога да надвия една кучка като теб.

— Ако наистина вярваш в това, значи не знаеш нищо — каза тя, след което се завъртя в циганско колело към Райдън и го изрита към близкия куп каменни отломки.

Райдън грабна едно голямо парче от разбитата стена и го поднесе, за да се предпази с него, но само един удар от страна на Шийва го разби на малки късчета. Засмуквайки дълбоко въздух с ноздрите си, той отново скочи на крака и я заблъска по лицето с комбинация от ритници, челни удари с кокалчетата на пръстите си и саблени махове с острото на китките си.

Двамата противници продължаваха да се налагат от единия край на терасата до другия, като безмилостно се нахвърляха, ритаха и замахваха с ръце един към друг. На всеки сполучлив удар на Райдън Шийва му отговаряше — четири — пет свои, без да му даде възможност да вземе надмощие… и той усети, че започва да се изтощава.

За миг забеляза няколко дрипави стенни пана, провиснали на едно въже на стената край него, и си състави припрян, отчаян план — като знаеше, че ако този план се провалеше, щеше само да разгневи още повече чудовищния му противник.

Той се придвижи бързо, сграбчи въжето, дръпна го надолу и тръгна срещу Шийва, замахна с въжето и уви ръцете й като с ласо, пристягайки ги изпънати по дължината им с бързо усукалото се и здраво въже.

Тя зарева и се замята от ярост, но Райдън си беше осигурил открития достъп до туловището й, от който се нуждаеше. Без да й даде възможност да се отскубне, той изпълни съвършено четворно салто, при което петите му се стовариха със съкрушителна сила в якия и кръст и я изхвърлиха през ръба на терасата.

Миг след това тя се срути долу на площада пред храма с болезнен тътен на прекършена плът.

Райдън се надвеси през каменното перило на терасата и видя как се гърчеше безсилно сред локва кръв. После гърбът й се изви в дъга нагоре от павирания с каменни плочи площад, очите й се извъртяха и тя нададе задавен, смъртен рев, а ръцете й се загърчиха в последни спазми.

Запъхтян и усещайки болка във всичките си мускули като от развален зъб, Райдън се обърна да види как е Лиу.

— Най-сетне нещо да свърши благополучно — въздъхна Джакс, загледан към излизащите от храма Райдън и Лиу.

Двамата изглеждаха малко поочукани, но като цяло си бяха здрави и читави, което до голяма степен можеше да се каже и за него самия след собствената му свада със Синдел и групата Изтребители.

„Синдел и Изтребителите, а — изсумтя той наум. Звучи като име на някаква адска рок група“.

Повлякъл за врата изпадналата в безсъзнание Отвъдна към приятелите, той грубо я пусна на земята.

— Кой се оправи с нея? — попита Райдън и кимна към Синдел.

— Видях, че скочи да помогнеш на Лиу и я изненадах откъм гърба — обясни Джейд.

Лиу я прегърна през раменете.

— Нали ви казах, че ще свърши работа — каза той и се усмихна тържествуващо.

Райдън не показа с нищо, че е убеден. Подритна с ботуша си Синдел и я изтърколи по гръб. Гръдният й кош се надигаше и свиваше почти недоловимо.

— Добре — каза той. — Трябва да останем силни. Вече разполагаме със Синдел, която ни е нужна, за да затворим Портала.

— Но не разполагате с Китана — каза Джейд.

Той я изгледа.

— Не — отвърна Райдън. — Не разполагаме.

— Този шокански затвор — каза Соня. — Можеш ли да ни покажеш как да проникнем в него?

Джейд кимна, после коленичи и начерта някаква скица с пръст върху прахта по плочите, запълвайки я с подробности от плана на затвора.

— Тук има един таен вход — каза тя — през който се измъкнах…

Те се скупчиха около скицата и я заслушаха внимателно.