Джеръм Прайслър
Унищожението (4)

Четвърта глава

Райдън поведе малката група герои през отвора на пещерата, отвеждайки ги напред, докато Изтребителният отряд се приближаваше.

— Всички се отдръпнете назад! — извика той и махна с ръка към мрака отвъд пещерния отвор. — Бързо!

Те се затичаха към сенките, а после се извърнаха към Райдън, очаквайки да видят, че се сражава с Отвъдните. Но вместо това той изпрати мощен енергиен лъч към свода на пещерата, срутвайки с грохот купчина канари, които преградиха входа, оставяйки преследвачите им навън… а самите тях в пълен мрак.

— Тук сме в безопасност — каза безсмъртният, застанал сред прахоляка, надигнал се от предизвиканата от него малка каменна лавина. — Поне засега.

Забеляза сухите останки от як дървен клон в нозете си, вдигна го и го запали с електрически заряд от пръстите си.

Спътниците му зяпнаха уплашени и напрегнати в блясъка на саморъчната факла.

— Не знам дали това, че се оказахме в капана на тази пещера, може да се нарече „безопасност“ — промълви Лиу.

Погледът на Райдън обходи лицата им.

— Кан е отворил Портала — каза той. — Вашата планета и Отвъдния свят започнаха да се сливат в едно пространствено измерение.

Китана разтърси глава, сякаш искаше да се отърве от някаква нежелана мисъл.

— Майка ми… възкръснала… нима е възможно?

— Ако не греша, твоята майка Синдел е ключът за всичко това — каза Райдън. — И докато двете измерения се смесват, аз ще загубя силите си тук, на Земята. Поради това всеки от вас трябва да стане по-силен. Заедно, вие се превръщате в единствената надежда.

— Заедно не можахме да спасим дори Джони — отвърна му с горчивина Соня.

Без да обърне внимание на бележката й, Райдън се обърна, протегна свободната си ръка и излъчи зашеметяващ енергиен сноп в катранения мрак. Каменни отломки от стената на пещерата се изсипаха в повторна, регулирана скална лавина, разкривайки тесен проход нагоре пред тях. Голите му каменни страни излъчваха собствена зеленикава светлина.

— Последвайте ме — каза Райдън.

И вдигнал факлата, той тръгна към призрачната светлина.

— Какво е това място? — попита Лиу.

Проходът се виеше през плътната скала в продължение на няколкостотин метра. Смътно осветените му стени най-сетне се разтвориха в някаква подземна пещера, осветена от същото бледозеленикаво излъчване.

— По време на ледниковата ера вашите предци са се скрили под земята — обясни Райдън. — Както ще се уверите, великите чудеса на вашата планета съвсем не се намират само на повърхността й.

Очите на Соня и Лиу обходиха сумрачната скална кухина. Сводестият й покрив се губеше сред пластове сенки, сякаш за да не могат да предположат действителните размери на помещението, нито да добият представа за неговите истински мащаби.

— Където и да пътувате по земята, ще намерите тези каверни — каза им Райдън и посочи с ръка наоколо. — Всяка пещера над земната повърхност ще ви отведе до една от тях.

— И? — попита Соня, стараейки се безуспешно да прикрие любопитството си.

Междувременно Лиу мълчаливо обмисляше думите на Райдън.

— Значи се разделяме? — попита той след миг мълчание.

— Нямаме друг избор — каза Райдън. — Имаме твърде много неща да свършим и твърде малко време.

— А какво стана с твоето „един за всички, всички за един“? — попита дрезгаво Соня.

— Но това е невъзможно! — възрази в същото време Лиу. — Нали ние спечелихме турнира. Според правилата Земята трябва да остане незастрашена за още едно поколение…

— Очевидно Кан ни е измамил и е нарушил правилата.

— Но как е възможно Старите богове да допуснат такова нещо? — попита Китана.

— Не знам — отвърна Райдън. — Но Кан трябва да бъде спрян, иначе вашият свят ще загине. Остават ни само шест дена до анихилацията.

— Аз победих Шан Цунг — заяви Лиу. — Ще мога да победя и Кан.

— Да, ти победи един велик магьосник, за да спечелиш турнира — отвърна му Райдън с отрезвяващ тон. — Но не си равностоен противник на Кан.

Лиу отвори уста да му отговори, но веднага я затвори и тръсна глава в безсилие. Китана пристъпи до него и постави ръка на рамото му.

— Споделям гнева ти — промълви тя с равен глас. — Кан уби моя баща и отвлече майка ми. Той ми отне любимото ми семейство. Повече от всичко ми се ще да го видя унищожен, но не бих искала да те загубя в битката с Кан.

— Ако някой ще убие Кан, това съм аз — заяви Соня. Не можеше да се каже дали студените искри, просветнали в очите, бяха отражение от светлината на факлата на Райдън или бяха пламнали от собствения й вътрешен гняв.

— Не — каза Китана. — Шао Кан е живял хилядолетия досега. Мощта му е неизмерима.

Соня я изгледа сърдито.

— Вслушайте се в нея — намеси се Райдън. — Ако искаме всичко това да свърши добре, никой от вас не бива да се бие с Кан. За да спасим Земята… трябва да затворим Портала.

— Тогава го затвори! — сряза го Соня. — Нали ти сам отвори последния?

— Не е толкова просто. Кан се оказа по-умен. Той е заровил тялото на своята съпруга тук, на Земята. Възкресението й му е осигурило достъп до това измерение.

Последвалата тишина се стовари върху плещите на Китана като почти осезаемо бреме.

— Майка ми — промълви тя. — Кан е използвал майка ми.

— Същото трябва да направим и ние — каза Райдън. — Когато ти отново се съединиш с нея, магията на Кан ще рухне. И душата на майка ти ще остане в мир. А Порталът ще се затвори.

— Чуваш ли се какво говориш! — извика Лиу, чийто глас бе изпълнен с неверие. — Та това е безумие!

— Съгласна съм с Лиу — добави Соня. — Изобщо не вярвам на всичко това. Предлагам да се справим набързо с онези зомбита отвън.

— Райдън, та ние можем да ги надвием…

— Стига! — прекъсна ги Райдън с достатъчно силен глас, за да ги накара да трепнат. — Сърцата ви бият лудо. Адреналинът е замъглил умовете ви. Смятате, че сте готови за онова, което предстои. Но повярвайте ми, все още не сте.

Отново тишина. Този път смазваща. Лиу и Соня видимо се присвиха, очите им хлътнаха, а раменете им провиснаха.

Райдън прецени реакцията им и продължи по-меко.

— Казвам ви всичко това заради собственото ви добро. Аз нямам никаква власт над Отвъдния свят. Ще се срещнем отново след два дни на върха на планината Гайа. Надявам се, че дотогава ще сме готови за всичко онова, което тепърва предстои.

— И какво по-точно е то? — попита Соня.

— За да се доберем до Синдел, трябва да си пробием път през пълководците на Кан. А неговите воини ще се сражават, докато загинат… или докато загинем ние.

— Какво толкова й е важното на планината Гайа? — попита Лиу.

— Ако изпаднем в беда, там можем да призовем някои стари приятели. — Очите на Райдън отново обходиха лицата им. — Ще се наложи да срещнете невъобразими опасности и мощни противници. Влезете ли в битка с тях, ще се провалим.

Всички се втренчиха в него.

Райдън изведнъж се разсмя, не успял да се сдържи.

— Това беше само шега, успокойте се — каза той. — Човек не може да влезе в битка без чувство за хумор.

Лиу въздъхна и се обърна, за да огледа стените на пещерата. Докато Райдън им говореше, той беше забелязал, че са покрити със странни маркировки, наподобяващи египетски йероглифи, придружени със стрелки, сочещи под различни ъгли, като нещо, което можеше да се приеме за сложни указания на посока, нещо подобно на карта в метро, ако в онази забравена епоха, в която са били врязани в камъка, изобщо е съществувало нещо подобно на метрото.

— Това да не са указания за посоки? — попита той. — Защото ако са такива, не мога да ги разчета.

— Китана ще те води — каза Райдън. — А аз ще водя Соня. Ние двамата сме използвали велосферите преди много векове.

Соня вдигна вежди.

— Какво е това вело…?

Райдън пренебрегна въпроса й с махване на ръката и посочи към дъното на пещерата.

Присвила очи към смътно оцветения в зелено пещерен блясък, тя различи в дъното някакви сфери с различна големина — някои от тях бяха с диаметър близо петнадесет стъпки — в нещо, подобно на хангар, издълбан в самия под. Всички те лежаха върху каменни пиедестали по дължината на тунел, през който свиреше нахлуващият неизвестно откъде вятър. През тунела преминаваше нещо, което почти наподобяваше на железопътни релси, а после тунелът водеше до сложна плетеница от други свързващи се тунели и по всеки от тях имаше коловоз.

Лиу наново сравни това, което виждаха очите му, с подземна железница — но такава, която действаше с помощта на някаква незапомнена и може би невъобразима технология.

— И какво правят тези неща? — попита той.

— Щом влезеш вътре, можеш да стигнеш до която и да е точка на Земята само за часове. Вътрешните ветрове те тласкат — отвърна му Китана.

За да ги убеди, Райдън пристъпи до главния коловоз и пусна факлата в ръката си в устието на тунела. Пламъкът мигом се удължи, засмукан от въздушния поток, и се отнесе към лабиринта.

Соня не изглеждаше убедена от тази демонстрация.

— Мен можете да ме отпишете — заяви тя.

Райдън постави ръце върху раменете й.

— Имаме нужда от помощ, Соня. Ще те отведа да намериш своя партньор от вашите Специални сили — Джакс.

— Забрави — отвърна тя. — Ако умра, добре. Но не желая да загинат и други хора.

— Сама ще бъдеш уязвима — отвърна Райдън. Очите му се приковаха в нейните. — Но ако действате в екип, двамата ще можете да преодолеете много повече трудности. Колкото по-скоро го разбереш, толкова по-ценна за всички ще бъде помощта ти.

Тя отново го погледна замислено и кимна.

— Ние също трябва да действаме — обади се Лиу, сочейки себе си и Китана.

Райдън го изгледа.

— Вие двамата ще тръгнете към Хопи Меса.

Очите на Лиу сякаш се превърнаха в питанки. Достатъчно главоболие беше за него загадката защо групата им трябваше да се раздели с Райдън, за да се добавя и тази нова брънка във веригата от загадки. Какъв смисъл имаше сега да пътуват до някакво забравено от бога място в Ню Мексико?

Както обикновено, Райдън разчиташе мислите им веднага, щом се появяха в главите им.

— Последният път се справихте отлично, но сега ви е нужна помощ за онова, което предстои — каза той. — Потърсете съвета на един, когото наричат Нощния вълк. Аз пък ще потърся Старите богове и ще им поискам обяснение за това, което допуснаха да направи Шао Кан.