Робърт Тайн
Последният екшън герой (23)

22.

Второстепенната роля прилягаше на Дани, така че той знаеше точно какво трябва да прави. Крачеше нервно във фоайето на киното и току се ослушваше за изстрели, писъци или някаква друга врява от киносалона. Но нямаше никакви тревожни шумове, освен трескавото жужене на стотици хора, очакващи филма да започне. Обаче Дани не беше вчерашен.

— Аз трябва да проверя другия балкон — каза си той на глас, за да си вдъхне смелост. — Определено!

Повече окуражаване не му бе нужно. Той се вряза в тълпата, а дребната му фигурка започна гъвкаво да се провира между хората като малка и пъргава рибка. Но дори Дани не можа да стигне много далече. А когато се озова в пресата на нетърпеливо блъскащите се посетители, той се видя затиснат от всички страни.

Дани проточи врат и погледна напред с надеждата да зърне Джек или Бенедикт, но вместо това той видя нещо, което накара кръвта да замръзне в жилите му: висок мъж, облечен в бежово палто, който му се струваше познат. Изкормвача сякаш усети погледа на Дани върху гърба си и се обърна. Като видя Дани, той се усмихна. Ала усмивката му изобщо не беше дружелюбна.

Дани се дръпна, за да скрие лицето си, молейки се онзи да не го е забелязал. В него се надигна отчаяние. Той бе на някакви си сантиметри от страшния убиец на деца с брадва и не можеше абсолютно нищо да направи… Освен едно — Дани пое дълбоко въздух и извика.

Първият човек, когото Слейтър видя при влизането си в киното, беше Шварценегер, седнал на първия ред от долния балкон. Като го видя от толкова близо, той се смути и обърка — сякаш гледаше едно по-зализано и по-издокарано копие на самия себе си. Звездата носеше изрядно вечерно облекло, а жена му бе самата елегантност. Слейтър просто не можеше да откъсне погледа си. Той втренчено съзерцаваше този мъж — своето друго „аз“ от един друг свят.

— Да ме вземат мътните! — прошепна на себе си Джек и тогава чу вика на Дани, пронизителен и изпълнен с ужас, извисяващ се чак до най-горния балкон на огромния киносалон.

— Джек! Изкормвача! Бенедикт е довел Изкормвача!

Слейтър се втурна към предната част на балкона и погледна нагоре, а там на горния ред беше Изкормвача, въплъщаващ кошмара на миналото му. За миг двамата смъртни врагове срещнаха погледите си, забравили за време и пространство. Тогава Изкормвача вдигна брадвата си, готов да я хвърли.

За част от секундата Слейтър измъкна своя „Блекхок“ и застана в позиция за стрелба.

— Всички долу! — извика той. — Залягай! Веднага!

Не е нужно да казваме, че тълпата напълно стресната направи точно обратното. Хората подскачаха, започнаха да викат и да пищят, обезумели в паниката си. Слейтър се помъчи да се абстрахира от шума и хаоса и се прицели в бежовото палто на Изкормвача, когато последният се втурна през балкона към ложите близо до сцената.

За един миг само Слейтър се прицели точно в обекта на своята мъст — ясна и удобна мишена. Един изстрел и всичко щеше да свърши. Джек напрегна показалеца си, който бе върху спусъка…

Тогава някой го удари отзад. Ударът бе внезапен и достатъчно силен, за да избие оръжието от ръцете му. Слейтър погледна през рамото си. Самият Шварценегер го бе свалил на земята.

— Махни се от мене, глупако!

Шварценегер го изгледа втренчен и не вярващ на очите си.

Слейтър го изгледа навъсено.

— Да, да! Зная, че приличам на тебе! Зная! Сега, махни се от мене!

Шварценегер се изправи и тръсна праха от вратовръзката си.

— В студиото трябва да ме предупреждават, когато подготвят такива трикове — рече той, все още гледайки втренчено Джек Слейтър. — Знаеш ли, ти си определено най-добрият двойник на кинозвезда, когото някога съм виждал.

Слейтър не му обърна внимание. Той грабна оръжието си и хукна нагоре по пътеката между редовете, търсейки Дани, обаче Арнолд не го оставяше и вече му говореше приятелски:

— Трябва да призная, че има един човек в Айдахо, който е по-добър от тебе… главно в мимиките на лицето. Но ти наистина си добър.

— Чудесно — измърмори Джек Слейтър.

— Обади ми се в офиса, когато пак дойдеш в Лос Анджелис — рече Арнолд, сърдечно усмихнат. — Мога да ти уредя доста работа — рождени дни, ергенски вечери. Малко по малко парите се трупат, нали така?

Слейтър оглеждаше тълпата. Изкормвача бе изчезнал, Дани също.

— Ти да не си от някой съюз? САГ? АФТРА?

Джек се извърна и сърдито изгледа Шварценегер.

— Виж… аз изобщо не те харесвам, разбра ли? Ти си ми докарал само неприятности.

— Аз ли?! — рече Арнолд, искрено натъжен. — Че как е станало това?

Джек нямаше време да спори. Изкормвача вилнееше някъде из сградата, а от Дани нямаше и следа. Тълпата беше хвърлена в паника, той бе обидил звезда №1 на най-касовите филми в света: още един, напълно скапан ден в действителния свят.

А предстоеше да стане и по-лошо.

Някъде от тълпата се изтръгна пронизителен, вледеняващ сърцето писък. Джек Слейтър познаваше този глас — беше на Дани.

Слейтър ускори крачка като център-нападател и сякаш проби тунел в тълпата между себе си и изхода. Той профуча през фоайето и изскочи право на мократа от дъжда улица. Следобедният лек ръмеж се бе превърнал в яростна стихия. Небето се раздираше от гръм и гигантски виещи се светкавици… беше драматично! Също като сцена на буря в някой филм. Силен вятър го блъсна в лицето, а дъждът удряше по стъклото на гишето за билети, почти заличавайки онова, което бе написано там със собствената кръв на Изкормвача: „Слейтър. Покривът.“.