Лори Макбейн
Мрак преди зората (26)

Глава двадесет и пета

Лейди Бес Сийкомб беше единствената, която не се изненада от посетителите. Данте, Реа и Алистър обаче останаха изумени, защото един от ездачите не беше никой друг, освен сър Морган Лойд, старият противник на Данте Лейтън. Те се бяха сбогували с него в Лондон, като бяха смятали, че той ще се завърне в колониите. Младият мъж до сър Морган им беше непознат, но червената му куртка със златни копчета и черната триъгълна шапка показваха принадлежността му към войската на краля. Данте Лейтън веднага разбра, че тези двама души не идват случайно.

Алистър смръщи чело и загрижено изгледа капитана си. Данте нито за миг не изпускаше двамата мъже от очите си. Младият помощник-капитан го бе виждал често да прави така, когато претърсваше хоризонта за неприятелски кораби. Реа не намери нищо необичайно във факта, че сър Морган е придружен от офицер на Короната. Тя тръгна срещу тях с букета цветя и лицето й грейна в мила усмивка.

— Сър Морган! Колко се радвам да ви видя отново — извика тя и сърдечният й поздрав изненада както лейди Бес, така и лейтенант Хендли, които очакваха това да бъде първата среща между двамата. Всички помнеха разговора в Сийуик Мейнър, когато се установи, че добрият капитан не знае почти нищо за Мердрако и господаря му.

— Лейди Реа Клер.

Нито Бес, нито лейтенантът бяха чували капитана да говори с такъв мек глас.

— Помня отлично необикновената ви хубост, но трябва да призная, че всеки път ме омагьосвате отново. Вие сте като пролетен лъх след дългата студена зима — заговори сър Морган с толкова чаровна усмивка, че лейди Бес смаяно вдигна вежди.

С нея офицерът съвсем не се бе държал така вежливо. Да, той направо я бе заплашил, че ще наблюдава всяка нейна стъпка, а сега стоеше тук и ухажваше това русо хлапе.

— Много сте любезен, сър Морган. Но какво ви води в Мердрако? Смятахме, че отдавна сте се върнали в колониите. Боя се, че не сме достатъчно подготвени за гости, защото пристигнахме наскоро — обясни извинително Реа и хвърли бърз поглед към къщата. — Но всички ще се радваме, ако останете у нас. Надявам се, че сте си спомнили за поканата ми и сте посетили Кемъри. Знам, че мама и татко са ви посрещнали с радост. По този път ли ни намерихте, сър Морган? — Реа вече се канеше да го разпита за семейството си, когато я прекъснаха.

— Не вярвам, че сър Морган Лойд е дошъл да направи посещение на учтивост, Реа — обади се мрачно Данте. Докато офицерът поздравяваше Реа, той бе огледал внимателно лицето му и бе разбрал, че мислите на сър Морган са заети с нещо друго. Затова не се изненада, когато офицерът му хвърли студен поглед.

— Боя се, лорд Джакоби, че съм пристигнал с официална мисия. Моето намерение е да ви…

— … да ви предупреди, че възнамерява да прочисти крайбрежието от бандата контрабандисти — довърши изречението лейди Бес. — Аз също те предупреждавам, Данте. Сър Морган Лойд се е заел съвсем сериозно с тази задача. Толкова сериозно, че на човек чак му става досадно.

— Лейди Бес — проговори сър Морган търпеливо, но сините му очи бяха студени като арктическите ветрове. — Простете ми, не бях забелязал присъствието ви. — Това не можеше да отговаря на истината, защото човек не можеше да не забележи облечената в яркочервено фигура, възседнала гордо великолепния вран жребец. — Ще ми позволите ли да ви поздравя за чудесната памет? — добави любезно сър Морган. — Надявам се, че сте взели предвид предупреждението ми.

— Но разбира се, сър. — Лейди Бес се усмихна предизвикателно и тъмните й очи заискриха от трудно потискан гняв. — Толкова често си повтарях съвета ви, че понякога заспивах — призна хапливо тя. — Но какво чух току-що? Вие се познавате с тази дама? Е, това се казва случайност. Може би сте дошъл с намерението да възобновите старото приятелство? Трябва да призная, че си струва — заключи тя с поглед отстрани към Данте Лейтън и засрамената му жена. Ала като видя леденото лице на сър Морган, лейди Бес си припомни — както винаги, твърде късно — истинската причина за идването му тук. Почувства се неловко, защото не беше възнамерявала да се подиграе със загубата му.

— Запознах се със сър Морган в Колониите. Той ми оказа ценна помощ и аз го смятам за джентълмен и свой скъп приятел — обясни хладно Реа.

От острите очи на лейди Бес не убягна червенината, заляла страните на съперницата й.

— Колко интересно! Знаете ли, все още ми е трудно да повярвам, че сте живяла в колониите. Толкова сте… млада и вече сте видели толкова свят. — Бес изговори с мъка проклетата дума. — Предполагам, че там сте се запознали и с Данте? Или това стана в Лондон? Във всеки случай не е за чудене, че узнавам за сватбата ви едва сега, тъй като повече от година не съм ходила в Лондон. Божичко, сякаш цяла вечност не съм напускала тези места. Вече не помня кога за последен път бях на соаре или… — Лейди Бес рязко спря. Нямаше намерение да излага на показ бедността си. — Трябва да призная, че сбърках и сметнах този младеж за ваш съпруг и баща на детето ви — извини се с изкуствена усмивка тя, но в думите й нямаше съжаление. — Колко лошо от моя страна, нали? Но трябва да призная, че двамата са красива двойка и си подхождат, най-малкото по възраст. Съгласен ли си с мен, Данте?

— Възрастта няма нищо общо със зрелостта. Аз се убедих, че лейди Реа Клер е една от най-смелите и почтени млади дами, с които съм имал честта да се запозная — отговори рязко сър Морган, за изненада на всички и за засрамване на лейди Бес.

— Виж ти, виж ти, май нашият добър капитан не е само герой, но и блести с остроумие. Трябва да пазиш добре младата си жена, Данте, с тези двама красиви и очевидно болни от любов джентълмени до нея. Ако бях на твое място, нямаше да ги оставям дълго време сами. Наистина ще съжалявам, ако се налага да те утешавам, скъпи — промърмори съжалително лейди Бес, но изразът в очите й твърдеше противното.

— Никога не си била особена добра в утешаването, Бес — отговори Данте и жената се изчерви до уши. Гневът й още повече се усили, когато ястребовият поглед на сър Морган се устреми право в нея. Дощя й се да вдигне камшика за езда и да го плесне право през благородната физиономия. Той винаги я караше да се чувства дребна и пропаднала. Погледът, с който го удостои, беше в състояние да накара всеки друг да потъне в земята.

— Може би ти просто нямаш нужда от утеха, защото бракът ти е сключен по сметка? — попита коварно лейди Бес и хвърли съжалителен поглед към ужасеното лице на Реа. — Сигурен съм, че сте се влюбили презглава в него, щом е започнал да ви ухажва. Данте може да бъде много убедителен любо… — Лейди Бес бързо прехапа устни. — Естествено бедният Данте има нужда от много пари, а аз предполагам, че сте донесли в брака си солидна зестра, нали, мила?

— Мамо, моля те! — Ан Сийкомб умираше от срам за майка си и се престраши да се обади, макар че сигурно щеше да получи наказание за това.

— А истината, мадам — включи се и Алистър Марлоу, който вече не издържаше, — е, че Данте Лейтън е много богат джентълмен. Не се нуждае от зестрата на жена си. Ако имахте малко по-добра дарба за наблюдение, щяхте да проумеете, че капитанът обича жена си повече от всичко на света!

Лейди Бес Сийкомб хвърли презрителен поглед към младежа, но реши, че е по-добре да не му обръща внимание.

— Вярно ли е това? Наистина ли си богат, Данте? — попита недоверчиво тя и отчаяно си пожела да заличи изминалите петнадесет години.

— Иначе нямаше да се върна в Мердрако — отговори просто Данте. — Но дори ако Реа беше просякиня, пак щях да се оженя за нея. — Погледът, с който удостои лейди Бес, я нарани повече от всички разменени думи.

— Е, бих казала, че тази вест просто ме смая — отговори тихо тя и хвърли бърз поглед към сър Морган, от когото се очакваше подходящ коментар.

— Щом не ни посещавате от любезност, какво тогава ви води насам, капитане? — Данте побърза да насочи разговора към по-важната тема. Макар че когато човек видеше бившия капитан на „Морския дракон“ сред тази мирна обстановка, с малкия му син на ръце, щеше да сметне въпроса за чиста проява на учтивост.

В продължение на няколко мига сър Морган остана загледан в мирно спящото бебе. После чувствата отстъпиха място на хладния разум и той отговори официално:

— Дошъл съм да ви отправя предупреждение, лорд Джакоби…

— О, господи, пак започва! — изохка престорено лейди Бес. Тя просто не можеше да се удържи. — Нещо в този мъж изкарваше на бял свят дяволското в нея и тя се държеше много по-предизвикателно, отколкото беше допустимо при тези обстоятелства. Всъщност тя рядко успяваше да удържа езика си.

— Като бивш контрабандист, какъвто бяхте, лорд Джакоби, вие сте под подозрение, че сте водач на тукашната банда контрабандисти. — Сър Морган сякаш съобщаваше свършен факт. — Лейтенант Хендли е убеден в това — заключи той и посочи младежа до себе си.

Хендли се почувства ужасно неловко. Той предпочиташе да прави забележките си зад гърба на хората. Особено неприятно му беше, че засегнатият е заможен маркиз, на всичкото отгоре женен за дъщеря на дук.

— Е — промърмори с нервна усмивка той, — не мисля, че го казах точно така. Сигурно милорд разбира, че ако искаме да се отървем от „Синовете на сатаната“, всеки е под подозрение. — И той хвърли почтителен поглед към мъжа, когото бе осъдил предварително.

— Така е, съгласен съм с вас. В началото всеки е заподозрян — призна Данте и лейтенантът го зяпна изненадано. През цялото време маркизът не откъсваше поглед от сър Морган.

— Не вярвам на ушите си — промърмори смаяно лейди Бес и червените пера се развяха над главата й. — Ти, маркиз Джакоби, си се занимавал с контрабанда? Някои хора наоколо ще се радват да го чуят — засмя се тя. — Така ли забогатя? Е, тогава значи има надежда и за нас. — Лейди Бес осъзна какво е казала, едва когато чу дъщеря си да поема изплашено въздух. Тя вдигна очи и забеляза леката усмивка, която играеше по устните на сър Морган. — Защо се смеете? Откъде, мислите, шивачът е взел дантелата за роклята ми? Би трябвало да знаете, сър Морган, че дори свещеникът пие чай, пренесен контрабандно през канала. — Бес отчаяно се опитваше да заглади необмислените си думи.

— Не съм ви обвинил в нищо, лейди Бес — отговори тихо капитанът. — Но бих искал да ви предпазя от разочарование, ако тръгнете сама да прекосявате канала. Лорд Джакоби не забогатя от контрабанда. Капитанът на „Морския дракон“ намери потънал испански галеон. Трюмът му преливаше от злато и сребро. Методите, с които преследваше целта си, са незабравими — и аз ги помня много добре, знайте това, капитане. А сега ви предупреждавам, милорд: ако смятате, че ще продължите контрабандата в Мердрако, или ако наистина сте водач на тукашната банда, аз ще постъпя с вас така, както вие постъпихте с човека на Берти Макей в теснините на Флорида. Помните какво стана, нали?

Алистър Марлоу смръщи чело, защото и той беше присъствал на случката. Капитанът беше хванал един от хората на Берти Макей, промъкнали се на борда, за да го шпионират, и го беше пуснал в морето с лодка без гребла, снабдена само с един фенер. Скоро лодката бе отнесена далеч от мекото вълнение, а фенерът — същият, с който шпионинът бе дал сигнал от борда на „Морския дракон“ — отведе съперниците им контрабандисти от „Ани Джейн“ по фалшива следа. Докато „Морския дракон“ пое курс към Каролинските острови, Берти Макей и екипажът му устроиха лудо преследване на малката спасителна лодка. Забелязаха, че са ги измамили, едва когато в корпуса на кораба зейна дупка.

Алистър поклати глава. Защо сър Морган проявяваше желание да хвърли Данте в лодката? Това не беше човекът, когото познаваха от колониите. Алистър го огледа по-внимателно и установи, че след последната им среща в Лондон в него е настъпила видима промяна.

— Сър Морган! — В гласа на Реа прозвуча молба и тя потърси по лицето му знак, който да й напомни за мъжа от колониите. — Не мога да повярвам, че сте същият човек, който ме заговори в пристанището на Сейнт Джон, когато ме заплашваше опасност.

— Иска ми се да бях узнал по-рано коя сте в действителност и да ви бях върнал веднага в Англия, вместо да ви оставя с Данте Лейтън и екипажа му. Боя се, че имате съпруг, който не е в състояние да се задържи на едно място и да ви предложи мирен и сигурен дом. Той е свикнал с приключенията и никога няма да се задоволи с безделието на джентълмена. Богатството не променя нещата, лейди Реа. Вълнуващият занаят на контрабандиста задържа Данте Лейтън в морето, не желанието му за богатство.

— Лъжете се, сър Морган — отговори Реа и по лицето й се изписа обида.

Сър Морган учтиво склони глава.

— Само заради вас — и заради никого другиго — се надявам вие да излезете права, а не аз.

— Помня смътно един разговор, в който ме предупредихте, че не бива да възобновявам нелегалните си начинания. Явно и вие мислите като този лейтенант: един път контрабандист, винаги контрабандист — промълви замислено Данте. — В едно нещо имате право, сър Морган. Аз наистина харесвам приключенията. Но смятам, че ще имам достатъчно възможности да задоволявам жаждата си за приключения и като господар на Мердрако. Занимава ме въпросът какво ви е довело насам. Последното, което чух за вас, беше, че все още сте капитан на „Порткълис“, който е на служба в Чарлзтаун. Заплашихте ме, че ще осведомите брат си, който служел по тези места, за нечистото ми минало. Може би нямате доверие в способностите му и сте побързали да му се притечете на помощ? Мисля, че не съм чак толкова опасен.

— Брат ми е мъртъв — отговори с каменно лице капитан Лойд.

Сред присъстващите се възцари неловка тишина. След минута Реа извика:

— О, не! Толкова съжалявам, сър Морган! — Най-после тя започваше да разбира държанието му.

Данте погледна втренчено стария си противник и също разбра.

— Как стана това? — попита тихо той.

— Убиха го.

— Как?

— Заблудили са го и той е въвел кораба си в Драконовия залив. — Отговорът на сър Морган смая Данте.

— Откъде знаете? — попита той и думите му накараха Реа да затаи дъх. Ето какво се бе случило на брега! — Има ли оцелели?

— Не, но брат ми не е потънал с кораба. Той и няколко моряци успели да стигнат до брега. Починал е от пробождане с нож. Бил е невъоръжен и вероятно полуудавен, когато са го нападнали.

— И подозирате мен като негов убиец? — Вдигнатата ръка на Данте задуши в зародиш протеста на Алистър и Реа. — Много дръзко от моя страна, нали, да потопя кралски кораб точно под кулите на Мердрако?

— Това е лудост! — извика гневно Реа. — Данте никога не би направил подобно нещо!

— Простете, че споменавам това — намеси се лейтенант Хендли, — но преди много години Данте Лейтън е бил заподозрян в убийство.

— Заподозрян, но не обвинен и със сигурност не изобличен! — Реа трепереше от възмущение. Тя хвърли укорителен поглед към смутената лейди Бес, която не смееше да вдигне очи, и продължи: — На ваше място бих се срамувала да разпространявам подобни слухове, лейтенант. А вие, сър Морган, вие също ли смятате Данте за хладнокръвен убиец?

— Всеки е способен на убийство, лейди Реа, когато е отчаян и са го притиснали до стената — отговори тихо сър Морган.

— Кога е станало това? Когато се върнахме заедно в Англия, брат ви беше още жив, нали? А след отпътуването си от Лондон Данте беше през цялото време в Кемъри. Той няма нищо общо със смъртта на брат ви — заяви убедено Реа.

— Нима наистина мислите, че Данте е водачът на „Синовете на сатаната“? — Лейди Бес изгледа невярващо мъжа. — Но той е достатъчно богат, а и, както казва дамата, не е бил тук, когато корабът на брат ви е потънал. Освен това той би бил последният, който да…

— Човек може да се забърка в убийство, без да изцапа ръцете си с кръв — прекъсна я нетърпеливо сър Морган. — След като пристигнах тук, се убедих, че зад „Синовете на сатаната“ се крие извънредно умен човек. Макар че личността му е забулена в тайна, аз ще я разкрия. Ще намеря човека, отговорен за смъртта на брат ми и екипажа му — закле се сър Морган. — И смятам за свой неприятел всеки, който откаже да даде информация за контрабандистите. Ще бъда безмилостен към тези лица, независимо дали са мъже или жени.

Лейди Бес навлажни пресъхналите си устни, благодарна, че я бяха прекъснали, преди да заяви, че Данте Лейтън е последният, който може да бъде сметнат за водач на контрабандистите. Всички в околността знаеха, че Джак Шелби изпитва неистова омраза към господаря на Мердрако. Бес не можеше да си представи, че Джак ще приема заповеди от Данте. Ако маркиз Джакоби беше техният предводител, „Синовете на сатаната“ никога нямаше да опустошат Мердрако.

Добрият капитан трябваше да разкрие тези две неща и щеше да престане да подозира Данте. Но дотогава „Синовете на сатаната“ щяха да имат свобода на действие. Сър Морган не беше чак толкова хитър, установи с лека въздишка лейди Бес, и дълго щеше да гони една сянка.

— Време е да тръгвам — заяви сковано сър Морган. — Бъдете сигурен, че скоро ще се видим отново капитане. Лейди Реа, съжалявам — добави по-тихо той. Не можа да издържи обвинителния й поглед и бързо се извърна. После кратко кимна на останалите, качи се на коня си и препусна обратно. Лейтенантът го следваше с усилие.

— Безсрамник — промърмори лейди Бес, но въздъхна облекчено, когато двамата ездачи изчезнаха зад завоя.

— Тъжно ми е, като виждам промяната, настъпила у сър Морган — промълви Реа, загледана неподвижно след ездачите, сякаш не можеше да повярва в случилото се.

— Всички се променяме, Реа. — Данте улови погледа й и го задържа.

— Не ми е приятно да ви прекъсвам, но е време аз също да тръгвам — прозвуча остро гласът на лейди Бес. Денят беше ужасен и тя усещаше първите признаци на мъчещата я мигрена. — Данте, аз… — започна тя, но не можа да довърши и само поклати глава.

— Довиждане, Бес — сбогува се уморено Данте. После взе ръката на Реа в своята и двамата се запътиха към къщата.

Бес остана известно време неподвижна на коня си, загледана след бившия си любим и младата му жена, докато изчезнаха във входа. Дори не забеляза Алистър, който също се сбогува учтиво с неканените гости. Ала дъщеря й Ан отговори на поздрава и бузите й пламнаха като диви рози, докато гледаше след красивия младеж.

— Добре дошъл в Мердрако, Данте — прошепна лейди Бес Сийкомб. Никога дотогава не се бе чувствала така самотна.