Джули Гарууд
Непокорни желания (8)

Глава седма

Точно в десет часа на следващата сутрин, Брадфорд пристигна, за да вземе Чарити и Карълайн. През изминалата нощ не бе спал добре, в ума му кръжаха неспирни мисли за Карълайн и сега не бе в настроение. Всъщност бе доста раздразнителен. Не беше много сигурен за плана й с Блечли и започваше да размисля, дали да ги заведе.

— Ще ми обясниш предварително какво смяташ да правиш — заяви той, щом седнаха един срещу друг в каретата.

Чарити, която се бе настанила до Карълайн, побърза да му отговори.

— Толкова съм нервна, Брадфорд! Но Карълайн ме накара да повторя всичко отново и отново и мисля, че съм готова. Сигурна съм, че ще мине добре.

Това не бе отговора, който очакваше да получи. Искаше да знае точния план, не притесненията на Чарити, затова дали ще мине добре. Това го накара да посвети вниманието си на Карълайн, която му се усмихна и той разбра, че е усетила раздразнението му.

Брадфорд реши, че днес тя изглежда доста привлекателно. Беше облечена в тъмносиня рокля с бял кант. Наметалото й, което бе в същия цвят, красиво се диплеше около раменете й. Но искрите в очите й привлякоха най-силно вниманието му. Изглеждаше така сякаш бе готова да превземе света. Той повдигна подозрително едната си вежда, когато тя продължи да му се усмихва и Карълайн веднага имитира изражението му. Беше в доста палаво настроение и явно бе забравила гневните думи, които си бяха разменили предишната вечер в каретата.

Хубавото й настроение го зарази и той усети, че й се усмихва в отговор. Помисли си, че бе наистина странно, как успяваше да влияе толкова лесно на настроението му.

Карълайн усети как се усмихва по-широко, щом зърна промяната в изражението му. Само преди миг се мръщеше, а сега се усмихваше. Тя си помисли, че днес е много красив и въобще не изглеждаше толкова заплашителен, както когато носеше черно вечерно облекло. Бричовете му бяха доста тесни, според нейното усещане за приличие, но пък сакото му в топло кафяво, което наподобяваше цвета на козината на норка, перфектно се съчетаваше с очите му.

Когато най-после пристигнаха в извънградската къща на Блечли, Брадфорд помогна на Чарити да слезе от каретата, а ушите му звънтяха от непрестанното й бърборене. После се обърна, за да помогне на Карълайн и като игнорира подадената й ръка, я прихвана през кръста, бързо я целуна по челото и я пусна да стъпи на земята.

— Не може да си позволяваш повече волности — каза му тя. Гласът й бе нежен, но погледа й следеше братовчедка й и той не успя да види изражението й. Чарити вече бе застанала пред входната врата и ги чакаше.

Брадфорд принуди Карълайн да го погледне и видя, че се е намръщила. Възнамеряваше да й каже, че с тази малка, целомъдрена целувка, не си бе позволил кой знае какви волности, но преди да го стори, тя проговори.

— Смятам, че ще е най-добре ти да останеш отвън, Брадфорд. В противен случай може да опиташ да се намесиш и да провалиш всичко.

— Какво… — за миг той остана безмълвен.

— Не ме гледай толкова свирепо — добави Карълайн. Гласът й прозвуча раздразнено, но не можеше да го промени. Сега, когато моментът бе настъпил, бе ужасно нервна, също като Чарити. Ако нещо се объркаше, братовчедка й щеше да бъде съкрушена, а Блечли вероятно щеше наистина да побеснее и всичко щеше да бъде по вина на Карълайн. Все пак планът беше неин.

— За Бога, какъв е планът ти? — попита Брадфорд. Той хвана раменете й и силно я стисна.

Карълайн се отдръпна назад и каза:

— Прекалено късно е да го обсъждаме точно сега, а ти обеща да ми се довериш.

После забърза по пътеката, хвана здраво ръката на Чарити и почука на вратата. Усети присъствието на Брадфорд зад себе си и чу тихият му коментар.

— Никога не съм казвал, че ще ти се доверя.

Карълайн се усмихна и завъртя глава към него.

— Да, но ще ти се наложи — отбеляза тя.

Вратата се отвори и на прага застана жена с кисела физиономия, която носеше чисто бяла престилка, обгръщаща широката й талия.

— Закъсняхте — отбеляза тя шепнешком. Гледаше към Брадфорд, напълно игнорирайки двете дами стоящи пред него. — Той е в библиотеката — добави тя. Сетне се обърна и се оттегли забързано.

Двете момичета объркано се спогледаха. Брадфорд бе принуден да избута Карълайн напред, която на свой ред издърпа Чарити след себе си.

Той затвори вратата зад тях и им посочи една врата, която се намираше от ляво на входа.

— Той е там, Чарити. Аз ще вляза с теб — гласът му бе невероятно нежен и Карълайн видя, че това почти накара братовчедка й да рухне. Очите й се напълниха със сълзи, а ръцете й се вкопчиха в лакътя на Карълайн.

— Така няма да стане — прошепна Карълайн. — Стегни се и направи това, което обсъдихме. Имаш само един шанс, Чарити, сега или никога — с тези окуражителни думи, Карълайн отвори вратата на библиотеката, бутна братовчедка си вътре и затръшна вратата зад нея.

Брадфорд имаше намерение да последва Чарити, но Карълайн го спря. Тя се облегна на дъбовата врата и му се усмихна.

— Сега всичко зависи от нея. И престани да се мръщиш, Брадфорд. Изнервяш ме.

— Карълайн, наистина мисля, че трябва да улесня нещата между тях двамата. Пол вече не е същият.

— Налага се да ми се довериш по този въпрос — настоя Карълайн.

Брадфорд запази мълчание. Той трепна, когато чу възмутените крясъци на Блечли и раменете му се стегнаха. И тогава гласът на сладката Чарити достигна до него и напълно го зашемети. Малката братовчедка звучеше като някаква опърничава жена, която крещи на мъжа, който истински обича, или поне така смяташе Брадфорд.

Той се мръщеше все повече и отвори уста да каже нещо, но Карълайн поклати глава и му нареди да мълчи.

— Как смееш да държиш в тайна от мен факта, че си още жив — Чарити крещеше толкова силно, че Карълайн и Брадфорд я чуваха съвсем ясно. — Мислех, че си честен мъж, негодник такъв!

Брадфорд не успя да чуе отговора на Пол. Но гласът на Чарити бе толкова мощен, че се учуди как още не е изкъртила вратата от пантите й.

— Няма да изляза. Не и преди да ти кажа какъв ужасен мъж си ти. Обеща ми да се ожениш за мен, мистър Блечли! Подигра се с чувствата ми. Каза ми, че ме обичаш!

— Погледни ме! — заповедта, прозвучала като ръмжене на лъв, идваше от Пол Блечли.

— Гледам те! — изкрещя в отговор Чарити. — Най-сетне, бих добавила. Минаха месеци откакто за последен път те видях и всеки мой ден бе изпълнен със сълзи и болка, Пол. Мислех, че си мъртъв. О, каква глупачка съм била. Въобще не си достоен мъж, нали?

Брадфорд чакаше отговора на Пол, но вместо гневни викове чу чупене на стъкло.

— Какво става там вътре? — попита той и опита да отмести Карълайн от вратата.

Тя опита да се бори с него, но веднага щом осъзна факта, че той е много по-силен от нея и ще я надвие, бързо смени тактиката. Обгърна с ръце раменете му и го дръпна силно към себе си. И тогава го целуна, толкова силно и страстно, както я бе учил той. Тактиката й свърши работа и Брадфорд веднага се включи с желание в целувката. Последната му мисъл бе, че ще я отмести от вратата и ще извлече Чарити от библиотеката веднага, щом престане да целува жената, която всъщност смята, че с този стар изтъркан трик ще провали намеренията му.

В библиотеката Чарити продължаваше да играе ролята на скандалджийка. Тя взе още една кристална ваза и я разби близо до бюрото на Пол. А в сърцето си се ужасяваше от това, което вършеше. Всеки път, щом погледнеше към своя любим и видеше болката в очите му, искаше да се разплаче.

Наложи се Пол да приклекне, когато втората ваза мина на сантиметри от главата му. После той се изправи, стиснал ръба на бюрото и се наведе напред. Вече не криеше лицето си с ръце.

— В името на всичко свято. Не виждаш ли каква развалина съм? Сложи си очилата, Чарити и виж лицето ми.

Тя не възрази. Отвори чантичката си, която бе захвърлила при влизането си, изсипа съдържанието й на масичката до нея и бързо си сложи очилата с телени рамки. Тогава се обърна, сложи ръце на кръста си и огледа Пол отгоре до долу.

— И? — отвърна му тя.

— Да не си сляпа? — ненадейно гнева изригна от него. Беше ужасно объркан от реакцията й. — Вече не съм красив, Чарити. Искаш ли да ти изредя всеки белег по тялото си?

Гласът му бе изпълнен с отчаяние, но тя отказа да го чуе.

— Ти, суетни човече! С това ли смяташ да ме измамиш? Искаш да ме убедиш, че си ме изоставил само заради няколко незначителни белега? Ха! Не съм слабоумна, Пол. Със сигурност можеш да измислиш нещо по-правдоподобно. Да не би да ти омръзнах? Друга ли си намери? Кажи ми истинската причина и може би ще ти повярвам.

— Няма друга жена — изкрещя Пол. — Виждам само с едното си око, Чарити. Погледни колко изпъкнало е другото. Кажи красиво ли ти се струва?

Чарити бе принудена да измъкне цветята от една ваза, за да може да я хвърли по него.

— Тогава носи превръзка щом те притеснява — настоя тя.

— А белезите, Чарити. Какво да направя с белезите?

— За Бога, Пол, пусни си брада. И престани да сменяш темата. В момента говорим за нарушеното ти обещание да се ожениш за мен. Не обсъждаме суетата ти.

Чарити оправи косата си, докато си поемаше дъх, а после се обърна и напъха вещите си обратно в чантичката. Направи го бавно, защото знаеше, че Пол следи всяко нейно движение.

— Имам нова прическа, а ти дори не го забеляза — отбеляза тя и дръпна връвчицата на чантичката, за да я затвори. — Очевидно можеш да мислиш единствено за себе си. Е, радвам се, че открих колко си суетен сега, преди да сме сключили брак. Ще ми се наложи да те променя, Пол. Разбираш това, нали? Или освен, че си суетен си и глупав?

— Да ме промениш?

Чарити чу шепота му и погледна към него. Видя блясък надежда в очите му и в този момент, когато погледите им се задържаха, разбра, че е спечелила.

— Но преди да си тръгна, ще ти поставя ултиматум — каза Чарити. Гласът й бе весел и мил. Тя бавно сложи белите си ръкавици и застана пред бюрото на Пол. — До две седмици ще се появиш в дома на чичо ми, за да обявиш намеренията си към мен, в противен случай, ще приема, че вече не ме обичаш.

— Никога не съм спирал да те обичам, Чарити, но…

— И аз не съм спирала да те обичам, Пол — прекъсна го тя. Изражението й бе тържествуващо, когато тръгна да заобикаля бюрото, за да стигне до него. Пол се обърна към нея и тя постави нежно длани на лицето му, повдигна се на пръсти и покри с малки целувки белязаната му страна. — Моля те, не ме разбирай погрешно, Пол. Много съжалявам, че си бил ранен. Но миналото не може да бъде променено, затова трябва да гледаме напред, към бъдещето.

Тя си позволи една дълга, завладяваща целувка, с която да го плени, и чак тогава се отдръпна назад. След миг, поведението й отново стана войнствено.

— Да не си посмял да бягаш отново от мен. Ще те намеря, без значение къде ще се скриеш. И ако не се появиш в най-скоро време в дома на чичо ми, сигурна съм, че този път наистина ще се вбеся. И тогава ще виниш само себе си, мистър Блечли.

С това предупреждение Чарити изправи рамене и отвори вратата. Тя мина покрай Брадфорд и Карълайн, игнорирайки тревожното изражение на братовчедка си, която се опитваше да се отскубне от прегръдката на Брадфорд и продължи напред, докато не излезе от къщата.

Карълайн бе много по-афектирана от целувката, която споделиха с Брадфорд, отколкото искаше да си признае. Тя се изчерви и побърза да настигне Чарити, като си мърмореше, че със сигурност си спомня, че е казала на Брадфорд да не си позволява повече волности с нея.

Брадфорд остана с отворена уста, заслушан в гневната й тирада. Той се обърна, когато чу, че Пол е застанал зад него и бе изумен да го види, че се усмихва. Какво беше пропуснал, запита се той, докато гледаше как Пол тича по стълбите, към втория етаж.

— Къде отиваш? — попита той, ядосан, задето вече не целуваше Карълайн и задето не бе разбрал, какво се е случило между Блечли и Чарити и какво са решили да правят.

— Да си пусна брада — извика през рамо Пол и весело се засмя.

Чарити ту плачеше, ту се смееше по пътя към къщи. Карълайн държеше ръката й, галеше я и я слушаше, докато братовчедка й обясняваше колко много обича Пол и колко е страдал той през последните месеци. Брадфорд продължаваше да се опитва да вземе думата, за да ги накара да му кажат какво се е случило. Най-после Карълайн се смили над него и му обясни.

— Знаех, че ако Чарити покаже дори частица съчувствие, Пол ще й обърне гръб. Ти ми подсказа това, Брадфорд — отбеляза тя.

— Аз ли? — той се замисли и опита да си спомни какво точно й бе казал, за да й даде тази идея.

— О, да — отвърна Карълайн. — Съжалението е последното нещо, от което се нуждае Пол. Начинът, по който се е изолирал от всички е показателен — добави тя. Гласът й звучеше така, сякаш поучава много наивен човек.

Тя отново се обърна към Чарити.

— Каза ли му, че ще го застреляш, ако отново опита да избяга?

— Мисля, че да — отвърна тя и кимна. — Или май му казах, че ще го съдя, за нарушено обещание. Мога да го направя, нали?

— Няма да е нужно — предвиди Карълайн. — Току-що ми каза, че те е целунал, и че ти е казал, че все още те обича. Не мисля, че ще ти се налага да го застреляш.

Брадфорд завъртя очи с истинско раздразнение.

— За Бога, Чарити не може да застреля никого — изръмжа той.

— Знам, че не мога — съгласи се веднага тя. После се ухили и добави: — Но пък Карълайн може да пробие дупка в прашинка, ако си науми. И би застреляла Пол, ако я помоля.

Брадфорд изглеждаше толкова шокиран, че Чарити и Карълайн започнаха да се смеят.

— Карълайн, ще направя всичко, за което ме помолиш. Обещавам ти. Спаси живота ми с този план. Никога няма да забравя как ми помогна.

— Значи за твой късмет, плана й проработи? — попита я Брадфорд, а после се обърна ухилен към Карълайн. — Сега вече разбирам сложността му. Казала ти е да крещиш на Пол, докато той не отстъпи.

Карълайн изглеждаше доста недоволна, но Чарити се разсмя.

— А ти ми каза, че нямал чувство за хумор — обърна се тя към Карълайн. — Сигурна съм, че в момента се шегува с нас.

— Между другото, Карълайн — каза Брадфорд, — Чарити обеща да не казва на баща ти за целувката ни, но аз не съм.

— Какво намекваш? — попита го тя, а очите й се разшириха от тревога.

— Много скоро ще разбереш — изсмя се той. — Не ме гледай толкова разтревожено — добави без грам угризения. — Трябва само да ми се довериш.

— Вярвам ти толкова, колкото ми вярваш и ти — раздразнено отвърна Карълайн. Обърна се към Чарити и обяви: — За твоя информация, това не значи много. Брадфорд не се доверява на никоя жена.

Чарити не промълви и дума, само погледна от единия към другия и обратно, чудейки се какво става. Атмосферата неочаквано се смени, стана по-напрегната и това съвсем я обърка.

— Няма да говориш с баща ми — тона на Карълайн не търпеше възражения.

— Напротив, точно това ще направя — гласът на Брадфорд си съперничеше с нейния по непреклонност.

— Нищо няма да се получи от това — предвиди Карълайн.

— Заблуждаваш се — възрази Брадфорд — Аз ще…

— Не го казвай! — изкрещя Карълайн, сигурна, че той е на път да каже, че ще я притежава. Все пак не повтаряше ли това достатъчно често? И сега беше на път да го изтърси пред деликатната й братовчедка.

— Какво да не казва? — попита Чарити.

Нито Карълайн, нито Брадфорд й отговориха. И двамата се обърнаха и я погледнаха и тя се облегна назад. Зачуди се, какво толкова бе сторила?

И за пръв път в живота си, реши да си държи езикът зад зъбите и да остави въпросите за себе си.