Джули Гарууд
Непокорни желания (11)

Глава десета

Сватбата бе прекрасна. Всички продължаваха да го повтарят на Карълайн, която стоеше на входа на приемната до мъжа, на когото току-що се бе врекла и бе обещала да обича и почита, докато смъртта ги раздели.

Изпитваше благодарност, че всичко бе приключило. Съпротивата и бе сломена още предишния ден, когато заедно с Чарити и баща си отпътуваха за Брадфорд Хил. Церемонията трябвало да се проведе там, за да се запази дългогодишната традиция. Бащата, дядото и прадядото на Брадфорд се бяха венчали в имението.

Брадфорд бе поел грижата по организирането на цялата церемония, докато Чарити и графа се бяха заели с обявяването на събитието и с поканите. Сега, след като огледа красивата зала, Карълайн бе изумена, че сватбата протече перфектно. Всички изглеждаха извънредно доволни. Всички, освен Карълайн. Все още й бе трудно да приеме случващото се.

Вечерта, в която се бяха срещнали, Брадфорд бе успял да умилостиви баща й, и на следващата сутрин графът бе обявил, че е истински развълнуван от предстоящия съюз. Карълайн бе опитала да му каже, че няма да има никакъв съюз между нея и херцога, но той категорично отказа да изслуша причините й. Бе я попитал дали обича Брадфорд и след като направи глупостта да си признае, баща й сякаш оглуша и не обърна никакво внимание на аргументите й.

Нямаше никой, към който да се обърне за помощ. А Чарити буквално я побъркваше. И тъй като не й бе позволено да напуска къщата, нямаше как да се измъкне от вниманието й.

Мадам Нюкот и три нервни шивачки работеха денонощно, за да подготвят сватбената й рокля, направо в дома й, а Брадфорд бе наел двама огромни мъже, които да бдят над безопасността й. Баща й никога не се поинтересува от телохранителите и тя започна да се чуди какво ли си мисли. Освен това не бе убедена, че двамата мъже са там, само за да я пазят да не пострада. Би се обзаложила, че Брадфорд им е наредил да внимават да не избяга. Тази мисъл се загнезди в съзнанието й и тя неведнъж си представяше, как ще се върне в Бостън. Определено животът там бе по-лесен.

Карълайн не бе срещала майката на Брадфорд, докато не я настаниха във великолепното имение, кръстено Брадфорд Хил.

Намираше се в спалнята, която й бяха отредили и се подготвяше да слезе за вечеря, когато една внушителна жена влезе при нея. Тя бе по-висока от Карълайн, бе облечена невероятно елегантно и се движеше така, сякаш е родена кралска особа.

Карълайн бързо грабна една роба от гардероба, облече я и се опита да направи подобаващ реверанс, докато херцогинята я изучаваше.

— Носиш ли детето му? — попита я толкова остро, че Карълайн подскочи като ужилена.

— Не — отговори простичко тя. Щом майката на Брадфорд можеше да бъде толкова груба, че да зададе подобен въпрос, тя щеше да й отвърне със същото.

Двете стояха и дълго време само се наблюдаваха. Карълайн забеляза, че очите на херцогинята са със същия цвят, като тези на сина й. Около устните имаше дълбоки бръчки, свидетелстващи за това, че се усмихва често.

— Не му позволявай да те кара да трепериш пред него — каза й открито тя и приседна на едното от меките кресла, като покани Карълайн да заеме второто.

— Никога през живота си не съм треперила пред когото и да е било — отвърна Карълайн и седна срещу бъдещата си свекърва. — Дори не знам дали мога.

— Винаги е бил нетърпелив. Когато пожелае нещо, иска да му бъде доставено незабавно.

Карълайн кимна. Резките нотки в гласа на жената вече не я обиждаха и усети, че се усмихва.

— Той е не само нетърпелив — каза Карълайн, — а също и надменен и арогантен. Според мен, трябва да знаете, че двамата изобщо не си подхождаме.

Херцогинята се усмихна, привидно незасегната от честността й.

— Всъщност вие не желаете да се омъжите за него, нали? — попита тя.

— Той не ме обича — заяви младата жена. — И ми няма доверие. Много жалко начало, не мислите ли? Може би, ако говорите с него, той би могъл да размисли?

— Глупости, дете. Той очевидно те желае, иначе не би се оженил за теб. Синът ми никога не би сторил нещо, против волята си. От теб зависи да го накараш да те обикне, не че това е толкова важно.

— Според вас любовта не е важна? — попита Карълайн, показвайки объркването си.

— В случая е важен силният съюз — отвърна херцогинята. Изправи се и тръгна да излиза. — Смятам, че синът ми е взел правилното решение — след тези думи тя напусна стаята.

 

 

— Карълайн! Да не би да се размечта в сватбения си ден? — Чарити дърпаше ръката й, за да й привлече вниманието. — Помисли си само, вече си херцогиня.

Карълайн не усети, че Брадфорд бе прекъснал разговора си при ентусиазираната забележка на Чарити.

— Не, преди всичко съм съпруга на Брадфорд. Засега това ми е предостатъчно.

Той се усмихна, доволен от коментара й. Милфорд се появи пред тях, официално се поклони на Карълайн и пое едната й ръка. Сапфиреният пръстен, който съпругът й бе поставил на пръста й проблесна на светлината на свещите, привличайки вниманието на Брадфорд. Заля го вълна от задоволство. Пръстенът доказваше, че тя принадлежеше единствено на него.

Когато Милфорд приключи с поздравленията каза:

— Ще ми простиш ли, че наруших обещанието си?

Карълайн поклати глава.

— Не, няма. Беше подло от твоя страна и виж докъде ме доведе.

У него не се забелязваше и грам разкаяние.

— Кажи ми, какво сметна за толкова забавно, докато казваше обета си? — попита той.

— Ако намекваш за това, как жена ми се засмя, то мога да те уверя, че е защото е невероятно щастлива — изявлението на Брадфорд накара Карълайн да се усмихне, въпреки желанието си.

— Винаги съм в чудесно настроение — каза Карълайн на Милфорд. Тя се обърна към съпруга си и добави: — Освен в случаите, когато ме принуждават да участвам в нещо, което не бих могла да контролирам. Тогава настроението ми е напълно противоположно.

Брадфорд не реагира на коментара й. Той просто хвана ръката й и я отведе до средата на балната зала. Бе време за първия им танц.

Останалата част от вечерта премина като в мъгла за Карълайн. През цялото време се надяваше да остане за миг насаме, само колкото да проясни мислите си и да си поеме дъх, но Брадфорд нито за миг не се отдели от нея. И неусетно дойде време да се оттегли на горния етаж.

Чарити я придружи. Следваше я мълчаливо и Карълайн й бе благодарна за това. Чак след като се изкъпа и облече бяла прозрачна нощница, братовчедка й прошепна въпроса, който я измъчваше.

— Знаеш ли какво ще се случи, Карълайн? Мама обясни ли ти какво правят съпругът и съпругата?

Карълайн поклати глава.

— Мама едва не припадна след първото изречение — каза тя.

Чарити изглеждаше доста оклюмала.

— О, значи ще ми се наложи да изчакам, докато те видя следващия път, за да разбера.

— Чарити! Не ме изнервяй още повече! О, защо трябва да прекараме нощта тук! — изстена тя. Помисли си за това, което щеше да последва и после си представи как се изправя лице в лице с всичките гости на сутринта. — Всички ще знаят — прошепна тя.

— Не се изнервяй — каза й Чарити. — Защото ако започнеш да се смееш докато… ами нали знаеш, тогава смятам, че Брадфорд ще ти се ядоса.

Преди да успее да й отговори Чарити я прегърна и си тръгна.

— Ще се моля за теб — прошепна тя, преди да затвори вратата след себе си.

Карълайн остана сама в средата на стаята и зачака. Помисли си дали да не легне в леглото, но реши, че ако се скрие под завивките, това въобще няма да й помогне. Брадфорд можеше да го намери за много забавно, а тя щеше да умре от срам, ако й се присмееше.

Свързващата врата между нейната и неговата спалня се отвори и изведнъж той се озова срещу нея. Стоеше облегнат на вратата и я гледаше. Тя бе толкова пленяващо красива, че отне дъха му. Съблазнителната дреха, която носеше оставяше много малко на въображението и Брадфорд си даде време да разгледа добре оформените й крака, слабите бедра и налетите гърди.

Карълайн също щателно огледа съпруга си. Той бе свалил сакото и шалчето си, а косата му бе леко разрошена и смекчаваше чертите му. Изражението му бе предпазливо и тя осъзна, че едновременно го намира невероятно красив и леко плашещ. Вече не бе изнервена, а само ужасена. Пожела си да не си бе отрязала косата, защото предишните й дълги къдрици щяха да прикрият гърдите й. Дали щеше да е много детинско от нейна страна, ако грабнеше юргана от леглото и го увиеше около себе си?

Тя потрепери и не бе сигурна дали е от хладния въздух в спалнята или заради изучаващият поглед на съпруга й.

— Чарити се моли за мен — чу се да казва. Гласът й бе само малко по-силен от слаб шепот, но тя знаеше, че Брадфорд я е чул, защото едната му вежда се повдигна лекичко. Той се усмихна и вече не бе ужасена.

Тя се обърна, чудейки се къде е оставила робата си, когато Брадфорд най-после откри гласа си.

— Не се страхувай, Карълайн — той тръгна срещу нея, а погледа му бе невероятно нежен.

— Не съм изплашена, просто замръзвам — отвърна. Опита да се усмихне, докато разтъркваше ръцете си. Вече трепереше и не можеше да спре.

Брадфорд обви ръцете си около нея и я прегърна.

— Така по-добре ли е? — попита я с дрезгав глас.

Карълайн кимна.

— Домът ти е прекрасен, Брадфорд, но е много студен — прошепна срещу гърдите му. — И е изложен на течение — отбеляза тя, когато той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята си. — А и камините не осигуряват особено голяма топлина — господи, още докато изричаше думите се молеше да спре да говори. Какво ставаше с нея? Стисна устни решена да не каже нито дума повече.

Брадфорд затръшна вратата след себе си, заключи я и отнесе Карълайн в леглото си. Балдахинът от четирите страни на гигантското легло бе събран и той я постави в центъра на пухения дюшек. Веднага щом я пусна, тя отново започна да трепери.

— След минутка ще те стопля, любов — обеща Брадфорд.

В очите и гласа му се долавяха весели нотки и Карълайн знаеше, че той се усмихва, убеден, че тя трепери, защото се притеснява от предстоящото. Тя го погледна недоволно или поне се надяваше да е така. Сега той държеше всичките козове и Карълайн се почувства напълно безпомощна. Каза си, докато гледаше как съпругът й сваля обувките и ризата си, че просто може да спре да го гледа и вероятно ще успее да си възвърне част от контрола. Той седеше в единия край на леглото и на нея й се прииска да се протегне и да го докосне.

Спомни си, как преди бе пламвала от целувките му, как й се бе искало никога да не спира да я докосва, и само тези мисли бяха достатъчни да стопят част от страха.

Брадфорд се изправи, започна да сваля бричовете си, но се поколеба. Той се обърна, излагайки пред погледа й мощният си гръден кош. Къдрави черни косъмчета покриваха мускулестите му гърди. Карълайн знаеше, че го е зяпнала, но не можеше да откъсне поглед от него.

— Знаеш ли, че ми приличаш на Спартански воин? — избъбри тя и като забеляза белега от дясната страна над талията му попита: — В битка ли получи този белег?

— В един бой — поправи я Брадфорд. След това се усмихна и седна на леглото до нея. Реши в началото да остане с бричовете, защото искаше да пощади чувствата на съпругата си. Тя трепереше като новородено конче и той нямаше желание да я плаши повече отколкото вече бе. — Милфорд има подобен белег, само че е от ляво. Случи се през първата ни нощ, в която решихме да посетим бедняшките квартали.

— Трябва да го помоля да ми го покаже — отбеляза Карълайн с блеснали очи. Неангажиращият им разговор я успокояваше. Брадфорд се държеше така, сякаш имаше цялото време на света и паниката, която я бе завладяла, най-после я напусна. Отново се почувства така, сякаш можеше да се контролира.

— Няма да направиш нищо подобно — каза Брадфорд, а гласа му прозвуча като ръмжене. — Макар че ми е най-добрият приятел, вероятно ще съдере дрехите си в бързината, за да ти го покаже.

— Нима му нямаш доверие? — гласът й звучеше недоверчиво.

Той не й отговори. Прекалено трудно му бе да следи разговора, за да може да се замисли над друго. Усещаше болка в слабините си и единственото, за което можеше да мисли, бе как да притисне съпругата си към себе си.

— Смятам, че трябва да те предупредя, Брадфорд… — започна Карълайн. Тя не можеше да го погледне в очите, затова сведе поглед към ръцете си.

Той се намръщи, учуден от сериозния тон на гласа й. После се пресегна, обгърна с длани двете страни на лицето й и я накара да го погледне.

— Не съм много добре осведомена с това, което ще се случи… и се страхувам, че нямам представа какво трябва да правя.

Брадфорд кимна, опитвайки със сетни сили да запази тържественото си изражение.

— Аз и не очаквам от теб да имаш опит — каза й той.

Карълайн продължаваше да го гледа сериозно, но Брадфорд забеляза, че искрите в очите й се върнаха.

— Предполагам, че ти си запознат с това, което трябва да направим?

Той кимна бавно и ъгълчетата на устните му се повдигнаха леко, когато съпругата му добави:

— Така си и помислих, но ти просто стоеше там, без да правиш нищо, все още обут с бричовете си, а дори и аз знам, че за да сторим това, което трябва, се налага да ги събуеш.

Той не й отговори, но я прегърна силно. Излегна се на леглото, повличайки я след себе си, и снижи ръцете си до бедрата й, като я притисна плътно.

— Реших да остана засега с панталоните си, за да пощадя нежните ти чувства.

— Не мисля, че това ще помогне — прошепна Карълайн срещу врата му.

Брадфорд започна да милва гърба й, докато ръката му леко побутна главата й настрани, за да целуне шията й.

— Кое няма да помогне? Съобразителността ми или панталоните ми?

Карълайн се накани да отговори, но горещият му дъх, милващ ухото й, я накара да загуби мисълта си.

— Започва да ми става топло — вместо това прошепна тя.

— Но все още не достатъчно — каза й той и я завъртя по гръб, покривайки я с тялото си. — Искам да изгаряш, Карълайн. Да си толкова гореща, че тялото ти да блести от топлината — тогава устата му покри нейната с целувка, обещаваща да изпълни желанието му.

Устните й се разтвориха под неговите и езикът му се плъзна в устата й, изследвайки сладката й нежна вътрешност. Тя простена покорена от еротичните чувства, които пораждаше в нея и започна бавно да милва раменете му. Кожата му под дланите бе невероятно твърда, мускулеста и топла.

Брадфорд продължи нежното си покушение срещу устата й, докато Карълайн забрави всички свои мисли. Тя позволи на пленителни страстни вълни да я облеят, и се чу да простенва протестиращо, когато той се отдръпна от нея. Когато го видя изправен да сваля светкавично останалите си дрехи, Карълайн си помисли, че е най-красивият мъж на света. Той не се притесняваше от голотата си и стоеше толкова горд и мъжествен пред нея, че Карълайн вече не се чувстваше толкова засрамена, колкото си мислеше, че трябва да бъде. Разбира се, нямаше достатъчно смелост да го погледне там, и погледа й се спираше само върху мускулестите му бедра.

Брадфорд продължаваше да стои, до леглото, докато тя най-после не вдигна поглед към лицето му. Знаеше, че цялото й тяло се е покрило с червенина и й се прииска да не бе толкова наивна. Все пак, бе отгледана във ферма и бе наясно с естествения ред на нещата! Освен това имаше четирима братовчеди, които бяха доста освободени, както в подбора на дрехите си, така и в коментарите помежду си… когато не осъзнаваха, че може да ги чуе. Но, напомни си тя, с нея не се бе случвало подобно нещо. В което се състоеше и разликата, помисли си, докато гледаше мъжа, който щеше да отнеме девствеността й.

— Любима, погледни ме — гласът му бе мощен, също като стойката му.

Карълайн искаше да му отговори, че го гледа, но много добре знаеше какво има предвид той. Без да му отговаря, бавно плъзна погледа си надолу, проследи пътечката от косми, покриващи гърдите му, премина през твърдия му, плосък корем и продължи все по-надолу, докато погледа й не попадна на твърдото доказателство за желанието му. Отново се ужаси, защото реши, че бе невъзможно да консумират брака си, което обаче бе и добре, защото въобще не си подхождаха и…

Брадфорд видя паниката в очите й и въздъхна търпеливо, въпреки глада, който го измъчваше. Той побърза отново да се отпусне до нея и я взе в обятията си. Карълайн имаше нужда от топлината му. Тя усети възбудата му срещу себе си, притискаща се към нощницата й, и се опита, макар и безуспешно, да се отдръпне леко от него. Брадфорд не й позволи да се помръдне, шептейки й нежни думи, за да я успокои, преди бавно да започне да съблича нощницата й.

Карълайн знаеше, че трябва да се успокои, това вероятно бе едно от най-важните изисквания, но въпреки това се опита да отблъсне ръцете му. Крехката материя поддаде на лекото дръпване и се разкъса. След секунда остана чисто гола.

— Чарити ми даде тази нощница — задъхано обясни Карълайн. — Ако разбере, че си я унищожил…

Той се настани отново върху нея и това я накара да се задъха от интимното докосване на телата им и от страстния поглед в очите му. Не беше никак тежък, но осъзна, че се бе подпрял на лактите си, за да не я смачка.

— Няма да й казваме за това, любов — прошепна Брадфорд. Гласът му бе като нежна милувка, успокоявайки нарастващия й страх.

Той знаеше, че все още не е готова и поведе неравна борба със себе си, за да запази контрола си. Тялото му крещеше за освобождение и усети как челото му се покрива с капчици пот. Отново я целуна, но този път с цялата си страст, без да сдържа емоциите си. Бавната любовна игра бе приключила. Карълайн почувства промяната в него, стягането на прегръдката и докосването му. Опита да се опълчи срещу болката, но Брадфорд не раздели краката й със сила. Вместо това снижи главата си, докато устата му не докосна шията й и продължи да се спуска към долчинката между гърдите й.

Карълайн простена от удоволствие. Горещината в стомаха й започна да се разпростира и тя се почувства така, сякаш слънцето потича в кръвта й.

Брадфорд вкуси гърдите й, дразнейки всяко зърно отново и отново, докато Карълайн не започна да се гърчи под него. А когато започна да ги смуче, тя извика високо от удоволствие и от нарастващото напрежение. Ръката му се спусна до ханша й и колкото по-близо бе до местенцето, където се съединяваха краката й, толкова по-горещо й ставаше. Не можеше да си поеме въздух и мърдаше нетърпеливо бедрата си. Когато той най-после докосна влажната й топлина, тя изстена високо от удоволствие.

Беше повече от готова да го приеме. Нежните листчета на женствеността й, гладки и влажни, и бавните, еротични движеният на бедрата й едва не го докараха до ръба на възможностите му. Той бавно проникна с пръст в нея, почувства горещият тесен проход, и когато я чу, стенейки да изговаря името му, осъзна, че не може да чака нито миг повече.

Той вдигна поглед и се вгледа в очите й, докато се наместваше между бедрата й.

— Няма да те нараня — прошепна той с дрезгав глас. — Не мога да чакам повече.

Хвана здраво бедрата й, задържа я неподвижна пред себе си и се наведе, за да я целуне.

— Дръж ме, любов — прошепна той. Тогава устата му покри нейната. И решително проникна в нея, със същата енергичност, с която и езикът му нахлу в устата й.

Карълайн се изви срещу него, проплаквайки от болка, и след миг се опита да се отдръпне от него. Беше само загуба на сили, защото съпругът й нямаше да й позволи да помръдне дори милиметър. Сега той използваше тежестта си, за да я задържи неподвижна. Ужасната болка отмина почти веднага, но пулсиращото неудобство продължаваше. Тя откъсна устните си от неговите и се опита да го избута от себе си.

— Не мърдай, Карълайн. Все още недей. Дай си малко време — той не каза нищо повече и продължи да я целува. Ръката му пусна едното й бедро, за да избърше сълзите, потекли по лицето й.

Карълайн почувства, че той потрепери, когато обви ръце около него, и реши, че болката все пак не бе толкова нетърпима. Тогава Брадфорд започна да се движи, бавно и внимателно в началото, и болката отново я връхлетя.

Но това не го разколеба, покори устните й, докато не я остави без дъх. Скоро болката отшумя и на нейно място в тялото й се настани успокояващо удоволствие. Усети, че Брадфорд поставя краката й около кръста си, преди да откъсне устни от нейните и да я погледне. Карълайн протегна ръка и докосна челюстта му, милвайки устните му с пръст. Той завъртя глава, поемайки пръста й в устата си, за да го подразни нежно с език. Тя се изви срещу него, притисна длани към лицето му и го дръпна надолу към себе си. Това бе последното, което си спомняше да е направила.

В този миг Брадфорд изгуби напълно контрола си, позволявайки на страстта да потече помежду им. Заля я първично удоволствие и я повлече към висините. Тя се прилепи до него, инстинктивно доверявайки му се, че ще я закриля и приветства топлината.

Брадфорд дишаше тежко. Вече не бе нежен любовник, тласъците му бяха мощни, а удоволствието нарастваше с всеки изминал миг. Когато Карълайн застина под него, шептейки уплашено името му, той знаеше, че тя е на път да намери освобождението след сладкото мъчение, което бяха споделили.

Изви се срещу него толкова силно и енергично, че той намери освобождението си, потръпвайки до дъното на душата си. Помисли си дали да не я утеши, да й каже, че всичко е наред, но тръпките бяха толкова силни, че единственото, за което имаше сили, бе да я притисне близо до себе си.

Бяха му нужни няколко минути да успокои препускащото си сърце и да нормализира дишането си. Чувстваше се страшно доволен и невероятно задоволен. Все още потопен дълбоко в нея, той се надигна, облегна се на единия си лакът и погледна към Карълайн. Очите й бяха сънливи, а в погледа й се четеше колко е удовлетворена. Котенце с виолетови очи, реши Брадфорд и се ухили. И тя бе неговото котенце.

Карълайн опита да се успокои. Беше направо слисана от това, което току-що й се бе случило. Чувстваше устните си подути от целувките му и все още потръпваше от знойното удоволствие, което Брадфорд я бе накарал да изживее. Той не й позволи да се откаже, нито й даде някакви насоки за това, което се очакваше от нея и щом си спомни за пламенния си отклик, усети, че се изчервява.

Брадфорд се ухили щом видя притеснението и свенливостта, изписана на лицето на жена му. Той я целуна дълго, бавно и продължително, като се усмихна вътрешно на плахия й отклик. Само няколко минути преди това бе като дива котка в ръцете му. Можеше да почувства паренето от драскотините, които ноктите й бяха оставили по раменете му, и това му припомни агонизиращото удоволствие, което бе почувствал, докато отново и отново проникваше в нея.

— Брадфорд, ще ме премажеш — измърмори Карълайн срещу устните му.

Той въздъхна и с нежелание се претърколи от своята страна на леглото. Но раздялата им не продължи дълго, защото Брадфорд веднага придърпа Карълайн в прегръдките си и я притисна върху себе си. Той нежно отмести къдрицата, паднала на челото й.

— Боли ли те, любов?

Карълайн се сгуши във врата му, но въпреки това кимна в отговор на въпроса му. Брадфорд се опита да я отдалечи достатъчно, за да види лицето й.

— В началото. После въобще не ме болеше — призна тя. Гласът й се чуваше заглушено срещу врата му и Брадфорд усети, че е леко засрамена.

— Сигурна ли си? — попита с несигурен глас. Той отпусна главата си върху нейната и я прегърна любящо.

Карълайн не му отговори. Тя се усмихна доволно и въздъхна.

— Ще искаш ли да правим това, по-често? — попита го с престорена невинност.

Почувства раздвижването на гърдите му, преди смеха да изригне от гърлото му. И неочаквано отново се озова пленена под него и погледна в кафявите му, поръсени със златисти точици очи.

— Много често — изръмжа той.

Карълайн се усмихна, извънредно доволна от себе си. После очите й се разшириха от учудване, когато усети нарастващата му възбуда.

— Брадфорд? Можем ли…

— Абсолютно — устата му превзе нейната, преди да е довършила въпроса си.

Тя обви ръце около него и го задържа близо до себе си, любувайки се на усещането на гърдите му срещу своите, на твърдостта му срещу нейната мекота. Неочаквана мисъл прекъсна еротичните чувства и тя отдръпна устните си от неговите.

— Ще боли ли отново? — попита го разтревожено.

— Вероятно — отвърна й Брадфорд. Той се наведе към нея, съзерцавайки известно време лицето й, и после я попита: — Ще размислиш ли? — знаеше, че ще спре, ако му дадеше дори бегъл знак, че е твърде разранена.

— Вероятно — отговори Карълайн. После го дръпна към себе си и го целуна, разсейвайки всякакви колебания.

След като Брадфорд заспа дълбоко, Карълайн непрекъснато потъваше и изплуваше от сънищата си. Не бе свикнала да спи с някой друг и реши, че това я извинява, задето се мята и върти през цялото време. Това и факта, че се чувстваше едновременно обгрижена и натъртена.

 

 

Слънцето тъкмо изгряваше, когато Карълайн се измъкна от леглото и отиде в съседната стая. Тя се изкъпа и облече топла, пухкава роба. В мига, в който обви розовата дреха около тялото си, тя побърза да се върне при спящия си съпруг. Вече бе напълно будна и се зачуди колко дълго смята да спи той. Робата й се омота в чаршафите и тя реши да я съблече.

Навън валеше сняг и няколко минути Карълайн наблюдаваше падащите снежинки. После седна и обгърна с ръце коленете си, докато си мислеше, как ли се справя Бенджамин със студа, докато пътува обратно към Бостън. Тревожеше се за безопасността му и се молеше за него. И тогава почувства как ръката на Брадфорд бавно се плъзна по гърба й. Тя се обърна, за да го погледне и се усмихна.

— Събудих ли те? — прошепна извинително. Заради начина, по който я гледаше, й изглеждаше леко застрашителен. Тя протегна ръка, за да докосне бузата му, на която се бяха отбелязали гънките на възглавницата.

— За какво си мислеше? — попита я той. После се намести, скръсти ръце зад глава си и се прозя широко.

Намръщеният му израз изчезна след мързеливото протягане и Карълайн си помисли, че прилича на огромен мечок.

— За Бенджамин — отговори тя. — Сигурно сега умира от студ.

— Освен всичко останало — отвърна Брадфорд. — Той искаше да си замине, и беше нужен в Бостън, любов. Работата му тук свърши.

— И откъде знаеш това? — попита Карълайн.

— Проведох един много дълъг разговор със защитника ти, преди да си замине — каза й Брадфорд.

Карълайн се усмихна на коментара, че Бенджамин й е защитник.

— Винаги сме се пазили един друг — каза тя. — Той ми е приятел.

— Той ми разказа, как сте се срещнали — призна Брадфорд. Устните му трепнаха и кривата полуусмивка разтопи сърцето й и забърза пулса й.

— Бенджамин твърде рядко споделя нещо пред непознати. Изненадана съм, че е говорил с теб — тя се намръщи, чудейки се как Брадфорд е склонил Бенджамин да му разкаже всичко.

— Казах му, че възнамерявам да се оженя за теб и че ще бдя над безопасността ти — отговори той на незададения й въпрос.

— Това е много арогантно от твоя страна — каза му Карълайн.

Брадфорд не се обиди от забележката й. Той се завъртя към нея, изрита завивките в краката си и започна да гъделичка Карълайн по бедрото.

Карълайн подскочи и се опита да го плесне. После се разсмя, докато му казваше, че се държи неприлично, но усмивката й се стопи, щом видя, че отново се е възбудил.

— Брадфорд, прекалено разранена съм. Ще ти се наложи да…

— Те любя по различен начин — довърши той изречението й.

Карълайн се обърна, заставайки на колене и се намръщи срещу съпруга си. Погледът му бе горещ и извънредно порочен. Той си даде време да разгледа гърдите й, с настръхнали от очакване връхчета, тясната талия и стройните бедра, и се наслади на голотата й с поглед, изпълнен с обещания.

Тя поклати глава, когато той я повика с пръст и каза:

— Ела тук, Карълайн. Този път няма да боли, обещавам.

— Точно това каза и предишния път — измърмори тя, когато той я дръпна и я настани върху себе си. — Брадфорд, наистина съм протрита — възпротиви се отново.

Гласът й звучеше раздразнително и той побърза да я успокои.

— Има безброй начини, по които бих могъл да те любя, Карълайн. Отпусни се — прошепна той, милвайки гърба й.

Карълайн въобще не бе сигурна за какво й говореше. Тя се повдигна и му хвърли недоволен поглед, давайки му да разбере, че не му вярва. Той зацелува намръщеното й лице, докато грижовно милваше гърба й.

Но скоро бавните целувки бяха недостатъчни и силният огън на страстта лумна в тялото му, превземайки го напълно. Устата му бе ненаситна, опустошаваше устните й, стопяваше съпротивата й. Завъртя я, полагайки я по гръб и снижи глава, за да отдаде почит на гърдите й.

Пръстите й се плъзнаха през меката му копринена коса. Тя се опита да се притисне към съпруга си, но краката му я приковаваха към леглото, задържайки я неподвижна. И тогава той се задвижи бавно, прокарвайки пътечка през тялото й с горещите си целувки и кадифеният си език.

Карълайн не осъзна какви са намеренията му, докато не разтвори бедрата й с коляно, а ръцете му я държаха неподвижна. Пръстите му се заровиха между листенцата на женствеността й и ги дразнеха и галиха, докато не се овлажниха от възбуда. Тогава устата му замени пръстите и продължи да й доставя наслада, без да чува отчаяните й молби да спре. Удоволствието беше мъчително сладко. Тя сграбчи с ръце чаршафите, главата й се замята върху възглавницата, а бедрата й се задвижиха в бавен, ленив ритъм, следващ безспирно магическите движения на Брадфорд.

Когато си помисли, че повече няма да може да издържи на изкусното мъчение, горещината в нея избухна на хиляди парченца. Тя изстена от удоволствие и се чу да произнася името му. Брадфорд мислеше да достави удоволствие единствено на нея, да й покаже колко може да я разпали само с докосването си, но вместо това се бореше с мощната нужда да се потопи в топлината й. Тя бе толкова тясна, толкова гореща, а страстният й отклик почти успя да срине добрите му намерения.

Пое си дълбоко въздух, в опит да успокои тялото си, и се отдръпна от нея. Наложи си да мисли за нещо друго, а не за чувственото същество зад себе си, налагайки си, с яростно ръмжене, че не бива да я люби.

Карълайн седна, с все още малко ленив от страстта поглед. Ръката й погали нежно бедрото му и се изненада, когато той я грабна и я задържа неподвижна.

— Дай ми само минутка, за да се успокоя — каза й. Гласът му бе груб, но нямаше какво да се направи по въпроса. Слабините му пулсираха за удовлетворение. — В противен случай, ще наруша обещанието си, сладурче, и няма да можеш да ходиш цяла седмица.

Карълайн се усмихна.

— Седмица ли, Брадфорд? Със сигурност преувеличаваш — тя освободи ръката си и прокара пръст надолу по гърдите му. — Изглеждаш така, сякаш те боли, съпруже — отбеляза тя със зноен шепот. Ръката й колебливо продължи надолу и Карълайн забеляза, че съпруга й спря да диша. Изведнъж се почувства невероятно могъща и доста съблазнителна. Ръката й продължи, докато не обгърна твърдостта му.

Брадфорд потръпна забележимо и изстена високо. Карълайн му се усмихна и прошепна:

— Преди малко ми достави невероятно удоволствие, Брадфорд. Има ли начин, по който и аз бих могла да те облекча?

— О, моя малка невинна Карълайн… — последната част от изречението му остана недоизказана, погълната от стона на удоволствие, изтръгнал се от гърлото му, когато Карълайн сведе глава и залепи няколко крехки, пърхащи като крилца на пеперуда, целувки около пъпа му. — Трябва да ми кажеш какво да правя — прошепна тя.

И херцогът на Брадфорд, без да се бави стори точно това.