Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Crush, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 96 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2010)
Разпознаване и корекция
in82qh (2012)

Издание:

Сандра Браун. Увлечението

ИК „Хермес“, Пловдив, 2002

Редактор: Ивелина Йонова

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 954–26–0001–1

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Хвана я за раменете и я завъртя с лице към себе си. Очите му бяха толкова тъмни, че зениците му не се различаваха от ирисите.

— Изглеждаш разстроена. Исках да те зарадвам, Рени, не да те разстроя — гласът му бе нежен. Като на любовник.

В мозъка й бушуваха ужас и ярост. Искаше да го удари с всичка сила, задето бе смутил добре подредения й живот. Също толкова й се искаше да се свие от страх. Но и двете реакции биха означавали слабост, каквато тя не смееше да покаже пред него. Той бе хищник, който щеше да подуши слабостта на жертвата си и да се възползва от нея.

Лозада взе чашата вино от ръката й и я притисна към устните й.

— Пий.

Рени опита да извърне глава настрани, но той стисна челюстта й с другата си ръка и я задържа неподвижна, като в същото време наклони чашата. Почувства студеното вино върху устните си. Чашата издрънча от натиска върху зъбите й. Виното напълни устата й. Тя преглътна, но не всичко. Част от виното изтече по брадичката й. Той го изтри с палеца си и й се усмихна.

Рени бе виждала тази усмивка по всички краища на света. Това бе усмивката на насилника към жертвата. Бе усмивката на жесток съпруг към жената, която е обезобразил от бой. Усмивката на вражеския войник към момичето, което е изнасилил. Усмивката на бащата към невинната му дъщеря, която е кастрирал.

Това бе усмивка на притежание и превъзходство. Тя съобщаваше, че жертвата е лишена от свободната си воля и по някаква перверзна логика трябва да е доволна от това, дори трябва да е благодарна за толерантността на насилника.

Това означаваше усмивката на Лозада за нея.

Той отново наклони чашата с вино към устните й, но Рени не можеше да понесе усмивката му дори секунда повече и я блъсна настрани. Виното се разля по пръстите му. Очите му се присвиха опасно. Той вдигна ръка и Рени помисли, че ще я удари.

Но вместо това той поднесе ръка към устата си и облиза виното от пръстите си с неприлично предизвикателни движения на езика си.

Злата му усмивка премина в тих смях.

— Нищо чудно, че не го искаше, Рени. Евтино е. Ужасна реколта. Една от първите ми задачи ще бъде да те запозная с наистина хубавите вина.

Пресегна се зад нея да остави чашата на плота. Тялото му се притисна към нейното и остана така. Близостта му я задуши. Не можеше да диша и не искаше. Не искаше мирисът на одеколона му да се запише в паметта й.

Напрегна волята си, за да не го отблъсне. Образът на Сали Хортън проблесна в съзнанието й и й помогна да остане неподвижна и да изтърпи натиска на тялото му. Лозада вероятно очакваше тя да се бори. Надяваше се на това извинение, за да утвърди доминиращата си роля. Насилниците винаги търсят причини, които да оправдаят грубостта им.

— Ти трепериш, Рени. Страхуваш ли се от мен? — наведе се още по-близо до нея. Дъхът му пробяга по врата й. Имаше ерекция и безцеремонно се търкаше в нея. — Защо се страхуваш от мен, когато аз само искам да те направя щастлива. А? — най-после се дръпна назад и развеселен я огледа от главата до петите и обратно. — Може би преди уроците за виното трябва да се заемем с нещо по-основно. Като гардероба ти — постави пръсти върху костите на ключицата й и започна да ги гали нежно. — Грехота е да криеш тази фигура — очите му се спуснаха към гърдите й и се задържаха там. По някакъв начин това й се стори по-отвратително, отколкото да ги бе докоснал. — Трябва да носиш дрехи, които обгръщат тялото ти, Рени. И черно, което да подчертава русата ти коса. Ще ти купя нещо черно и много секси, нещо, което да подчертава гърдите ти. Да, определено. Мъжете ще искат да се любят с теб, но само аз ще го правя — после очите му се върнаха на лицето й и тонът му стана закачлив. — Разбира се, днес не изглеждаш в най-добрата си форма. Имала си тежък ден — опипа с върха на пръста си тъмните кръгове под очите й. — Изтощена си. Бедничката ми.

Тя потисна гаденето, което я връхлетя, докато го слушаше да описва фантазията си.

— Не съм бедничката ти.

— А, тук се намесва дамата. Започвах да се чудя да не си загубила гласа си.

— Искам да си вървиш.

— Но аз току-що дойдох.

Това бе лъжа, разбира се. Беше му отнело поне час да подреди и запали всички свещи в дневната. Но къде се беше скрил, докато тя претърсваше къщата?

Сякаш отгатнал мислите й, той каза:

— Никога не издавам тайните на занаята, Рени. Трябва да запомниш това за мен — закачливо ощипа брадичката й. — Но имаме доста да си говорим.

— Прав си. Имаме.

Доволен, той се усмихна.

— Кажи ти първа.

— Лий Хауъл.

— Кой?

— Ти го уби, нали? Направил си го като услуга към мен. И нападението срещу Уик Тредгил. И то е твое дело, нали?

Той се стрелна като светкавица. Вдигна блузата й с една ръка и прокара длан по гърдите й и около талията. Тя го отблъсна с всичка сила.

— Махни си ръцете от мен! — започна да налага дланите, които я опипваха.

— Стига, спри! — той стисна ръцете й и ги издърпа силно към гърдите си. — Рени, Рени, спри да се бориш с мен — гласът му беше нежен, пръстите, които стискаха китките й — не. — Шшт, шшт, спокойно.

Тя го изгледа войнствено.

С измамно спокоен и нормален глас той се извини:

— Съжалявам, че трябваше да направя това. Преди няколко години полицаите използваха една от техните под прикритие, за да се опитат да ми поставят капан. Исках да се уверя, че не носиш записващо устройство или предавател. Извини ме за грубостта. Е, как е? Сега по-добре ли е?

Той пусна ръцете й, но стисна раменете й, силните му пръсти започнаха ритмично да се стягат и отпускат, разтриваха ги като загрижен съпруг, който е научил, че жена му е имала дълъг и тежък ден.

— Не работя за полицията.

— Щях да бъда ужасно разочарован, ако го правеше — ръцете му я стиснаха малко по-силно. Изражението му стана заплашително. — Защо напоследък прекарваше времето си с Уик Тредгил?

Тя се намръщи.

— Не знаех, че е ченге. Той ме измами, за да ме използва.

— Тогава защо се стара толкова много да го спасиш?

Сети се за предупреждението на Уесли. Сали Хортън бе невинна пешка в кървавата вражда между Уик и Лозада. Тя бе мъртва заради ролята, която бе изпълнила неволно.

— За това ми плащат — отвърна му дръзко. — Не мога да избирам пациентите си. В този случай съдбата ме избра. Аз изтеглих късата клечка. Не можех да оставя кръвта му да изтече в спешното отделение.

Очите му се втренчиха изпитателно в нейните. Той изви ръка около гърлото й. Пръстът му бе върху сънната й артерия и я погали.

— Ще бъда много недоволен, ако ме лъжеш за Уик Тредгил.

— Между нас няма нищо.

— Целувал ли те е?

— Не.

— Докосвал ли те е така? — погали гърдите й.

Гърлото й се стегна и тя не можа да промълви и дума. Само поклати глава.

— Онзи полицай никога не е бил толкова твърд заради теб, Рени — прошепна Лозада и се притисна към нея. — Никога не може да стане толкова твърд.

— Горе ръцете, Лозада!

Орън Уесли нахълта, следван от двама други полицаи, всички с извадени и насочени към него пистолети. Тримата се разпръснаха в полукръг около тях.

— Горе ръцете, казах! Хайде, дръпни се от нея!

Рени не разбираше какво става. Но когато Лозада изпълни заповедта на Уесли, лицето му бе станало непроницаема маска. За секунди се превърна в идентично копие на самия себе си, от тези идеални изображения, каквито слагат в музеите с восъчни фигури. Не показа гняв, изненада или тревога.

— Детектив Уесли, не знаех, че стоите буден до толкова късно.

— Застани в поза за обиск.

Лозада невъзмутимо сви рамене и се наведе към кухненската маса. Ръцете му се подпряха до панера с плодове, в който бананите вече бяха презрели. Бе странно, че забелязваше това, докато обискираха един потенциален изнасилвач и доказан убиец в кухнята й, но за Рени бе начин да отвлече мислите си.

Полицаят, който извършваше обиска, извади малък пистолет от джоба на панталона на Лозада.

— Регистриран е — каза Лозада.

— Сложете му белезници — нареди Уесли. — Сигурно има нож на глезена.

Докато единият полицай извиваше ръцете на Лозада зад гърба му, за да му сложи белезници, другият се наведе и вдигна крачола му. Извади малък лъскав нож от калъфа. Изражението на Лозада изобщо не се промени.

Уесли погледна Рени.

— Добре ли сте?

Бе прекалено шокирана, за да отговори, само кимна. Един от полицаите вече четеше на Лозада правата му, но той гледаше Уесли над главата му.

— За какво ме арестувате?

— Убийство.

— Интересно. И коя е предполагаемата жертва?

— Сали Хортън.

— Камериерката от блока ми?

— Запази си преструвките, че си невинен, за пред съдебните заседатели — каза Уесли и хвърли поглед към Рени. — Освен това си направил опит да убиеш Уик Тредгил, като си го наръгал с остър предмет.

— Това е фарс.

— Е, ще видим как ще се развие нашето разследване, нали така? Междувременно ти ще погостуваш на окръжния затвор.

— Ще бъда на свобода още утре сутринта.

— Както казах, ще видим — Уесли кимна на полицаите да го изведат навън.

Лозада се усмихна на Рени.

— Довиждане, любима. Съжалявам за това прекъсване. Детектив Уесли обича помпозните сцени. Така компенсира други свои недостатъци — когато минаваше край Уесли, допълни: — Мисля, че мъжествеността ти я погребаха заедно с Джо Тредгил.

Единият полицай го блъсна силно в гърба. Тримата минаха през вратата в дневната. Рени се облегна на кухненския плот.

— Благодаря.

— Няма нищо.

— Казахте, че няма да го арестувате, докато не разполагате със солидни улики. Значи ли това…

— Всичко това означава, че надух главата на шефа си и той даде съгласие да арестуваме Лозада. Ако имаме късмет — а късметът все не ни достига, когато става въпрос за Лозада, нещо инкриминиращо ще изскочи отнякъде.

— Значи още нищо не е изскочило.

Той сви рамене, без да обясни.

— Не можем да го държим в ареста безкрайно дълго, без да му предявим обвинение, но ще протакаме с освобождаването му, доколкото е възможно. Ако не открием някакви неоспорими улики в подкрепа на твърдението на Уик, няма да имаме шанс в съда. Ако от прокуратурата изобщо го отнесат в съда.

— Но те трябва да го направят, нали? След като Уик го идентифицира като човека, който го е нападнал?

— Прокурорът може да не се съгласи да разчита единствено на показанията на Уик. Адвокатите на Лозада веднага ще изтъкнат историята за враждата между двамата и ще подкопаят надеждността на Уик като свидетел. Освен това там не обичат Уик особено.

— В прокуратурата? Защо?

Един полицай подаде глава през вратата и каза на Уесли.

— Тръгваме към ареста.

— И аз ще дойда след малко.

Полицаят изчезна. Рени последва детектива в дневната, където свещите още горяха. Ароматът им бе прекалено силен и тя отвори прозореца, за да се проветри стаята. Няколко полицейски коли потегляха от улицата пред къщата й с включени мигащи светлини.

Неколцина съседи по пижами се бяха скупчили на тротоара и си говореха. Господин Уилямс бе в центъра на групичката и жестикулираше енергично.

— Как разбрахте, че Лозада е тук, детектив Уесли? Все още ли наблюдавате къщата ми?

— Не. Получихме обаждане от ваш съсед, някой си господин Уилямс. Каза, че у вас става нещо странно.

„Боже, това бе кошмар!“

Уесли стоеше в средата на стаята и се оглеждаше. Забеляза розите. Когато погледът му се върна на Рени, той каза:

— Говорих с един от членовете на борда днес следобед. Осведоми ме, че сте приели поста, освободен от доктор Хауъл.

Тя вирна леко брадичката си.

— Съобщих им решението си днес, след срещата ми с вас. Осъзнах, че няма значение дали ще приема или не. Вие ще продължите да вярвате, че съм наела Лозада, за да убие Лий, независимо от решението ми за поста.

Уесли посочи розите.

— Честито.

— Не е празненството, за което си мислите. Всичко това беше тук, когато се прибрах от болницата. Той пак е влязъл с взлом.

— Не сте се обадили да съобщите в полицията.

— Нямах тази възможност.

Орън огледа намачканите й дрехи.

— Той ме тероризираше — възкликна тя. — Внушил си е тази налудничава идея, че ще стана негова любима — разказа му всичко, което Лозада й бе наговорил, дори и най-смущаващите подробности. — Той ме опипа. Мислеше, че може да нося предавател.

— Предавател?

— Когато споменах убийството на Лий Хауъл, той ме претърси. Страхуваше се, че работя за вас, и се опитвам да му поставя капан.

— Е, и двамата знаем, че това не е вярно.

Засегната от осъдителния му тон, Рени каза:

— Вижте, детектив Уесли, аз не съм го канила тук. Защо автоматично приемате, че съм го направила?

— Счупихте ли нещо?

— В банята. Беше оставил още един такъв букет до ваната. Толкова се ядосах, че го съборих.

— Господин Уилямс бил в задния двор и чакал кучето му да си свърши работата. Чул някакъв трясък и опитал да ви се обади, за да провери дали всичко е наред — Уесли забеляза телефона на масичката до канапето.

Рени вдигна слушалката, после я протегна към Уесли. Не се чуваше сигнал.

— Предполагам, че не е искал да ни смущават — каза тихо тя.

— Вероятно.

Жената върна телефона на обичайното му място на масичката, после рязко дръпна ръката си.

— Май не трябваше да я докосвам?

— Лозада не оставя отпечатъци от пръсти. Пък и няма значение. Вече знаем, че е бил тук, но това не е местопрестъпление.

— Откога влизането с взлом в чужда собственост не е престъпление? Той е влязъл тук и се е чувствал като у дома си.

— Да. Господин Уилямс казал на диспечерката на 911, че мъжът се държи като у дома си. Но след като съобщил за странния шум, добавил: „Чакайте, май няма нищо. Виждам Рени и един мъж през кухненския прозорец. Изглежда, че всичко е наред, май двамата се познават много добре.“. Нещо такова. Добре че диспечерката е била нащрек, разпознала е името и адреса ви, защото е знаела, че аз…

— Че ме държите под наблюдение.

— Така че ми се обади. Каза, че е получила любопитен сигнал от ваш съсед, че вие и някакъв мъж се прегръщате в кухнята.

— Ситуацията трудно би могла да се опише по този начин. Страхувах се, че ако се съпротивлявам, може да свърша като Сали Хортън.

— Би могло.

— Тогава защо все ме карате да се оправдавам?

Той я погледна за миг, после се обърна.

— Трябва да тръгвам.

Отправи се към вратата, но Рени се втурна след него, сграбчи ръката му и го дръпна да се обърне.

— Заслужавам отговор, Уесли.

— Чудесно. Ето какъв е моят отговор — процеди той. — Не сте ми дали никакво основание да ви имам доверие, доктор Нютън. Вместо това ми предоставихте множество основания за противното.

— Какво може да ви убеди, че казвам истината? Щяхте ли да се убедите, ако Лозада ме бе убил?

— Всъщност не — сви невъзмутимо рамене той. — Преди да стане негова жертва, Сали Хортън му е била любовница.