Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Времето на близнаците (15)

Глава 13

— Нямало да очаква това? — елфът се разсмя толкова силно, че накрая едва успяваше да си поеме въздух. — Та именно той е планирал всичко това! — Да не мислите, че този грамаден идиот — тъмният елф махна с ръка към Карамон — щеше да намери пътя дотук сам? А онези създания по петите на Танис Полуелф и лейди Кризания — не забравяйте, че те ги преследваха, но така и не ги настигнаха. Кой смятате ги изпрати? И сблъсъкът с рицаря на смъртта, който бе планиран от сестра му и наистина застраши плана му — моят шалафи обърна дори и него в своя полза. И сега вие, безумци, несъмнено ще изпратите лейди Кризания обратно във времето при единствените, които могат да я излекуват — Царят-жрец и последователите му. Ще я изпратите обратно във времето, за да се срещне с Рейстлин! На всичко отгоре ще й дадете този мъж — брата на шалафи — за телохранител. Точно както иска господарят ми.

Тас забеляза как Пар-Салиан свива подобните си на нокти пръсти върху каменната облегалка на стола. Сините очи на стареца проблясваха застрашително.

— Достатъчно обиди понесохме от теб, Даламар — каза Пар-Салиан. — Започвам да си мисля, че лоялността ти към твоя шалафи е вече твърде голяма. И ако наистина е така, ти вече по никакъв начин не си полезен на този съвет.

Пренебрегвайки отправената заплаха, Даламар се усмихна ожесточено.

— Моят шалафи… — повтори той тихо и въздъхна. Изведнъж цялото му тяло потръпна. Елфът хвана краищата на скъсаната си мантия и наведе глава. — Аз съм разкъсан, точно както искаше той — прошепна Даламар. — И сам не зная кому служа, ако изобщо служа на някого. — Сетне вдигна тъмните си очи и безумният им израз накара сърцето на Тас да се свие от болка. — Но едно нещо зная със сигурност — ако някой от вас дойде и се опита да проникне в Кулата по време на отсъствието му, бих го убил. Дължа му поне тази лоялност. И въпреки това, аз се страхувам от него, точно както и вие. Ще ви помогна, ако мога.

Ръцете на Пар-Салиан се отпуснаха, въпреки че магът продължи да наблюдава Даламар със същото неумолимо изражение.

— Така и не успях да разбера защо Рейстлин ти е разкрил плановете си? Той би трябвало да знае, че ние със сигурност ще се опитаме да му попречим да реализира ужасяващите си амбиции.

— Защото и вие, както и аз, сте просто пешки в неговата игра — отвърна Даламар. После той изведнъж залитна и лицето му пребледня от болка и изтощение. Пар-Салиан направи рязко движение и от сенките се материализира истински стол. Тъмният елф се отпусна тежко на него. — Действията ви трябва да подпомогнат плановете му.

Трябва да изпратите този човек обратно във времето — той махна към Карамон, — заедно с тази жена. Това е единственият начин той да успее…

— Това е също и единственият начин да го спрем — каза Пар-Салиан с тих глас. — Но защо точно лейди Кризания? Какво поражда интереса му към една толкова добродетелна, толкова чиста…

— И толкова могъща — прекъсна го Даламар с мрачна усмивка. — Опирайки се на оцелелите трудове на Фистандантилус, той стигна до извода, че ще му е нужна жрица, с която да се изправи срещу страшната Царица. И само една жрица на доброто притежава достатъчно голяма власт, за да се опълчи срещу Царицата на мрака и да отвори Тъмната врата. О, да, лейди Кризания не беше първият избор на шалафи. Той кроеше смътни планове да използва умиращия Елистан… но няма да говоря за това. Впоследствие обаче, стана така, че тя сама падна в ръцете му, така да се каже в буквалния смисъл на думата. Тя е добродетелна, могъща, притежава силна вяра…

— И е била привлечена от злото подобно на пеперуда от пламъка на свещ — промърмори Пар-Салиан, поглеждайки Кризания с дълбока жал.

Тас наблюдаваше Карамон и се чудеше дали исполинът успява да разбере и половината от онова, което ставаше. На лицето му беше изписано някакво неопределено глуповато изражение, сякаш не беше напълно сигурен къде се намира и кой е всъщност. Кендерът поклати колебливо глава. „Настина ли се канят да го изпратят обратно във времето?“ — мислеше си той.

— Рейстлин има и други причини да иска тази жена и брат му да се озоват заедно с него в миналото, можете да сте сигурен в това — обърна се червеният маг към Пар-Салиан. — Той по никакъв начин не е разкрил играта си.

Използва собствения ни шпионин, за да ни каже толкова, колкото да ни обърка. Предлагам да осуетим плановете му!

Пар-Салиан не каза нищо. Той само вдигна очи и задълго остана загледан в Карамон. Тъгата, която Тас видя там, прониза сърцето му. После магът поклати глава и заби поглед в подгъва на мантията си. Бупу прохленчи нещо и Тас я потупа разсеяно. „Защо Карамон зяпа така странно? — питаше се неспокойно кендерът. Те, разбира се, не биха го пратили на сигурна смърт. Нима имаше някакъв шанс да оцелее точно в сегашното му състояние — болен, потиснат и объркан?“ Тас премести тежестта си от единия на другия крак и се прозя. Никой не му обръщаше никакво внимание. Целият този разговор беше отегчителен. Освен това беше и гладен. Ако смятаха да пращат Карамон назад във времето, защото просто не го направеха още сега.

Изведнъж онази половина от ума му, която слушаше какво става в залата, даде знак на другата, която се беше отнесла някъде далече и скоро след това до съзнанието му достигнаха думите на Даламар:

— Тя прекара нощта в кабинета му. Не зная за какво са говорили, но на сутринта, когато си тръгна, жрицата изглеждаше смутена и уплашена. Последните му думи към нея бяха следните: „Може би Паладин не ви е изпратил тук да ме спрете, лейди Кризания. Може би сте тук, за да ми помогнете.“

— И какво му отговори тя?

— Не каза нищо — отвърна Даламар. — Мина през коридорите на Кулата и прекоси Шойканската гората като човек, който нито вижда, нито чува.

— Онова, което не разбирам, е, защо лейди Кризания е пътувала насам. Нима е смятала да търси помощта ни да я върнем назад във времето? Тя би трябвало да знае, че ние ще отхвърлим подобна молба! — заяви магът с червената мантия.

— Аз мога да отговоря на този въпрос! — обади се Тас. Езикът беше изпреварил ума му.

Сега вече Пар-Салиан му обърна внимание. Този път всички магове в съвета му обърнаха внимание. Всички глави се завъртяха към него. Тас бе разговарял с духове в Тъмната гора, говорил беше и пред Съвета на Белия камък, но нищо не можеше да се сравни със страхопочитанието, което го обзе при вида на тази смълчана и сериозна група от слушатели. Още повече се смути, когато осъзна какво трябваше да им каже.

— Моля те, Тасълхоф Кракундел — рече Пар-Салиан много учтиво, — кажи ни каквото знаеш. — Магът се усмихна. — После може би ще закрием тази среща и ти ще получиш обяд.

Тас се изчерви и се запита дали бе възможно Пар-Салиан да е прочел мислите му, както се четат отпечатани върху пергамента думи.

— О, да! Един обяд ще ми дойде много добре. Но сега, ъъъ… за лейди Кризания. — Тас направи пауза, за да събере мислите си и после започна да разказва: — Е добре, но забележете, не мога да бъда сигурен за всичко онова, което ще ви изложа. Каквото зная, го зная оттук и оттам. Но нека да започна от самото начало. Срещнах лейди Кризания в Палантас, където бях на гости на моя приятел Танис Полуелф. Познавате го, нали? А също и Лорана и Златния генерал? Аз се сражавах заедно с тях във Войната на Копието. Помогнах при спасяването на Лорана от Тъмната царица. — Кендерът определено говореше с гордост. — Чували ли сте някога тази история? Бях в храма на Нерака…

Пар-Салиан повдигна леко вежди и Тас се запъна:

— Ъъъ, е добре, по-късно ще ви разкажа за това. Както и да е, срещнах се с лейди Кризания в дома на Танис и чух плановете им да пътуват до Утеха, за да се срещнат с Карамон. Случи се също, така да се каже, ъъъ… да намеря едно писмо от лейди Кризания до Елистан. Сигурно беше паднало от джоба й.

Кендерът спря да си поеме дъх. Пар-Салиан помръдна леко устни, но се въздържа да се усмихне.

— Аз го прочетох — продължи Тас, радостен, че вече владее вниманието на аудиторията си, — просто да видя дали не е нещо важно. Може пък да го беше изхвърлила. В писмото тя пишеше… ъъъ как беше точно… „след разговора си с Танис съм по-убедена отвсякога, че доброто е съхранено в Рейстлин и той може да бъде отклонен от пътя на злото. Трябва да накарам маговете да повярват в това…“ Във всеки случай сега вече знаех, че писмото е важно и затова й го върнах. Тя ми беше много благодарна, когато й го дадох — рече кендерът важно. — Дори не беше разбрала, че го е изгубила.

Пар-Салиан докосна устните си с пръсти, за да прикрие усмивката си.

— Тогава й споменах, че зная не една история за Рейстлин, ако това я интересува. Тя каза, че много би искала да ги чуе и аз й разказах всичко, каквото се сетих. Уважаемата дама проявяваше най-жив интерес, когато станеше дума за Бупу… „Да можех само да намеря това блатно джудже! — довери ми тя една нощ. Сигурна съм, че бих могла да убедя Пар-Салиан, че има надежда той да бъде върнат в пътя на доброто!“

Чувайки това, един от черноризците изсумтя високо. Пар-Салиан завъртя бързо глава в тази посока и магьосниците се смълчаха. Но Тас забеляза, че много от тях — особено тези с Черните мантии — скръстиха гневно ръце пред гърдите си. Той видя също очите им да проблясват изпод качулките на мантиите им.

— Ъъъ — запъна се Тас, — не исках да обидя никого. Винаги съм си мислил, че Рейстлин изглежда много по-добре в черно… със златистия цвят на кожата му и всичко останало. И определено не смятам, че всеки трябва да бъде добър, разбира се. С Физбан… искам да кажа с Паладин, сме големи лични приятели и двамата с него… Както и да е, Физбан веднъж спомена, че в света трябва да има равновесие и, че ние се опитваме всячески да възстановим това равновесие. Оттук естествено следва, че трябва да има магове както с Бели мантии, така и с Черни, нали?

— Разбираме какво искаш да кажеш, кендере — отвърна Пар-Салиан кротко. — Нашето братство не е обидено от думите ти. Гневът им е насочен в друга посока. Не всички хора по света са мъдри като великия Физбан.

Тас въздъхна.

— Понякога той ми липсва. Но докъде бях стигнал? А да, говорех за Бупу. Точно тогава ми хрумна една идея. „Може би, ако Бупу разкаже историята си, маговете ще й повярват“, подхвърлих аз на лейди Кризания. Тя се съгласи и предложи да отидем да намерим Бупу. Не бях ходил в Ксак Тсарот, откакто Златна луна уби черния дракон. Пътуването нямаше да бъде никак дълго и освен това Танис каза, че няма нищо против. Всъщност той ми се видя искрено зарадван, когато разбра, че си отивам.

Върховният булп ми позволи да отведа Бупу след… ъъъ… кратко обсъждане, като за целта ми се наложи да пожертвам някои интересни вещи от кесията си. Когато с Бупу пристигнахме в Утеха, Танис вече беше заминал, а също и лейди Кризания. Карамон беше… — Тас замълча за миг, чувайки как големият мъж се прокашля зад него, — Карамон беше… не се чувстваше много добре, но Тика — това е жената на Карамон, която е и мой голям приятел, но както и да е… Та Тика каза, че ние трябва да тръгнем след лейди Кризания, защото Уейритската гора е ужасно място и… не се обиждайте, но някога да ви е минавало през ум, че вашата гора е доста неприятно място? Искам да кажа, че не е твърде дружелюбна… — Тас гледаше маговете строго. — И не зная защо я оставяте да се скита накъдето й хрумне. Според мен това е безотговорно!

Раменете на Пар-Салиан се разтресоха.

— Е, това е всичко, което зная — каза Тас. — А ето я и самата Бупу и тя може… — Кендерът спря и се огледа. — Всъщност къде е тя?

— Ето я тук — каза Карамон мрачно и дръпна блатното джудже, което в огромния си ужас се беше свило зад гърба му. Виждайки маговете да се взират в нея, Бупу нададе пронизителен вик и се сгромоляса на пода, подобно на потрепваща купчина парцали.

— По-добре ти ни разкажи историята й — каза Пар-Салиан на Тас. — Ако можеш, разбира се.

— Да — отвърна Тас с изведнъж омекнал тон. — Зная какво искаше да чуете лейди Кризания. Това се случи по време на войната, когато бяхме в Ксак Тсарот. Единствените, които знаеха нещо за този град, бяха блатните джуджета. Но повечето отказваха да ни помогнат. Рейстлин омагьоса едно от тях — Бупу. Може би точната дума не е „омагьоса“, тя се влюби в него. — Кендерът замълча за миг, след това въздъхна и продължи с нотки на угризение в гласа си: — Някои от нас намираха това за смешно. Но не и Рейстлин. Той беше много мил към нея и дори веднъж й спаси живота, когато бяхме нападнати от дракониди. И така, след като напуснахме Ксак Тсарот, Бупу тръгна с нас. Тя не можеше да понесе мисълта да се раздели с Рейстлин.

После Тас понижи глас:

— Една нощ се събудих и чух Бупу да плаче. Реших да отида при нея, но видях, че Рейстлин също я беше чул. Беше й станало мъчно за дома и искаше да се върне при своя народ, но в същото време не можеше да се раздели с него. Не зная какво точно й каза той, но го видях да слага ръка върху главата й. И тогава ми се стори, че около Бупу сияе светлина. После магът я отпрати обратно в родината й. Тя трябваше да мине през земи, обитавани от ужасни чудовища, но по някакъв начин аз знаех, че ще бъде в безопасност и наистина нищо не й се случи — завърши Тас важно.

Известно време цареше мълчание и после сякаш всички магове заговориха изведнъж. Черноризците поклащаха глави. Даламар открито се присмиваше.

— Явно кендерът е сънувал нещо — каза той презрително.

— Кой изобщо вярва на кендери? — обади се друг.

Маговете с Бели и Червени мантии изглеждаха замислени и объркани.

— Ако тази история е вярна — каза някой, — може би сме си съставили погрешно мнение за него. Може би трябва да се възползваме от този шанс, колкото и да е малък.

Най-после Пар-Салиан вдигна ръка, за да накара другите да замълчат.

— Признавам, че ми е трудно да повярвам на чутото — каза той накрая. — С това не искам да те обидя Тасълхоф Кракундел — добави той благо, усмихвайки се на възмутения кендер. — Но всички знаят, че за жалост представителите на твоята раса са склонни да… ъъъ… преувеличават. За мен е очевидно, че Рейстлин просто е омагьосал това… това създание — в гласа на Пар-Салиан се прокраднаха нотки на възмущение, — за да го използва…

— Мен не създание!

Бупу вдигна изцапаното си от сълзи и кал лице от пода, наежена като котка. Гледайки гневно към Пар-Салиан, тя стана на крака и тръгна право напред, но се спъна в торбата си и се пльосна на пода. Без да губи кураж, блатното джудже се изправи отново и застана лице в лице срещу Пар-Салиан.

— Мен не знае нищо за тез големи, могъщи магьосници. — Бупу направи жест с мърлявата си ръка по посока на маговете. — Мен не знае нищо за никакво омагьосване. Мен обаче знае, че магия има в това — тя затършува в торбата и малко по-късно извади оттам умрелия плъх, за да го размаха към Пар-Салиан — и мен знае, че човек, за който вие говори тук, добър човек. Него добър с мен. — Притискайки мъртвия плъх към гърдите си, Бупу погледна Пар-Салиан със сълзи в очите. — Останали хора, голям човек и кендер, те се смеят на Бупу. Те гледат на мен, сякаш мен някаква буболечка.

Бупу потърка очи. Тас почувства в гърлото си някаква буца и му се стори, че е по-малък и от буболечка.

Бупу продължи да говори тихо:

— Мен знае как изглежда. — Мръсните й ръце напразно се опитаха да пооправят роклята й, оставяйки след себе си петна. — Мен знае, че не красива като дама, която лежи там. — Блатното джудже подсмръкна, но после избърса носа си и вдигайки глава, погледна предизвикателно към Пар-Салиан. — Но той не нарича мен „създание“. Той нарича мен „малко човече“. Малко човече — повтори Бупу.

За кратко тя остана мълчалива, отдадена на спомените си. След това натъжено въздъхна.

— Аз, аз иска остане с него. Но него каже мен „не“. Него каже, че трябва пътува по тъмни пътища. Него каже, че иска мен да бъде в безопасност. Него сложи ръка върху моя глава — Бупу сведе глава, сякаш припомняйки си миналото — и тогава мен става топло отвътре. После той каже мен „Сбогом, Бупу.“ Той нарича мен „малко човече“. — Бупу обиколи с поглед полукръга на маговете. — Него никога не се смее на мен — рече тя задавено. — Никога! — И после заплака.

Известно време в залата се чуваха само хлипанията й. Карамон сложи ръце пред лицето си, обзет от силно чувство на жал. Тас си пое с треперене дъх и зарови из джобовете си за кърпа. Малко по-късно Пар-Салиан стана от каменния си стол, тръгна към блатното джудже и се спря пред него. То го изгледа подозрително, хълцайки от мъка.

Великият маг протегна ръка.

— Прости ми, Бупу — рече той замислено, — ако съм те обидил. Трябва да призная, че казах онези жестоки думи нарочно с надеждата да се ядосаш достатъчно, за да ми разкажеш историята си. Защото само тогава ние бихме могли да бъдем сигурни каква е истината. — Пар-Салиан сложи ръка на главата на Бупу, измъчен, уморен и в същото време ликуващ. — Може би ние не сме се провалили напълно и той се е научил на известно състрадание — промърмори Пар-Салиан и помилва нежно джуджето по разрошените му коси. Да, Рейстлин никога не би ти се смял, малко човече. Той знае и помни. Твърде много бяха онези, които се смееха на него.

Тас не виждаше нищо от сълзите в очите си и чуваше как Карамон хълца до него. Кендерът издуха нос в кърпата си и отиде да издърпа Бупу, която хлипаше, заровила лице в бялата мантия на Пар-Салиан.

— Значи затова лейди Кризания е предприела това пътуване — обърна се Пар-Салиан към Тас, докато кендерът се приближаваше към него. Сетне магът извърна поглед към притихналата, бяла и студена фигура под лененото платно, чиито невиждащи очи бяха вторачени в сенчестия полумрак на залата. — Тя вярва, че отново може да запали искрата на доброто, която ние се опитахме да предизвикаме, но не успяхме.

— Да — отвърна Тас, почувствал се изведнъж неловко под пронизващите сини очи на мага.

— И все пак защо тя иска да направи този опит? — упорстваше Пар-Салиан.

Тас изправи Бупу на крака и й подаде кърпичката си, опитвайки се да игнорира факта, че тя се взира в нея учудено, очевидно нямайки никаква представа как да я ползва. После Бупу издуха носа си в краищата на собствената си рокля.

— Ъъъ… и после Тика каза… — Тас замълча и се изчерви.

— Какво каза Тика? — попита Пар-Салиан кротко.

— Тика каза… — Тас преглътна, — Тика каза, че Кризания прави това… защото го о-обича… защото обича Рейстлин.

Пар-Салиан кимна и отклони поглед към Карамон.

— А ти, близнако? — каза изведнъж той. Карамон вдигна глава и се вторачи в него с безумен поглед.

— Ти обичаш ли го още? Преди малко каза, че си готов да се върнеш назад във времето и да унищожиш Фистандантилус. Ще се изправиш пред огромна опасност. Обичаш ли достатъчно брат си, за да се впуснеш в това страшно пътешествие. Готов ли си да рискуваш живота си за него, както стори тази дама? И преди да ми отговориш, искам да запомниш следното — ти не отиваш на мисия, за да спасиш света. Ще се върнеш във времето, за да спасиш една душа, нищо повече. И нищо по-малко.

Устните на Карамон се помръднаха, но от тях не излезе никакъв звук. Лицето му грееше радостно, но щастието извираше дълбоко от сърцето му. Той успя само да кимне с глава.

Пар-Салиан се извърна към Съвета на маговете.

— Аз взех моето решение — поде той.

Един от Черноризците стана и отметна качулката си назад. Тас видя, че това беше жената, която го бе довела тук. Очите й гневно горяха. Тя направи рязко движение с ръка, сякаш разсичаше нещо.

— Ние оспорваме решението ти, Пар-Салиан — каза тя приглушено. — И както знаеш, това означава, че не можеш да направиш заклинанието.

— Господарят на Кулата може да направи заклинанието без одобрението на другите, Ладона — отвърна Пар-Салиан мрачно. — Това право е дадено на всички Господари. Именно така Рейстлин откри тайната, когато овладя Кулата в Палантас. Не се нуждая от помощта нито на Червените, нито на Черните.

В крилото на маговете с червени мантии също се надигна ропот. Мнозина гледаха към черноризците и кимаха в знак на съгласие с тях. Ладона се усмихна.

— Така е, Велики — каза тя. — Зная това. Ние не ти трябваме, за да направиш заклинанието, но въпреки това, ти се нуждаеш от нас. Нуждаеш се от подкрепата ни, Пар-Салиан, от нашата тиха подкрепа. В противен случай сенките на магията ни ще се издигнат и ще засенчат светлината на сребърната луна. И ти ще се провалиш.

Лицето на Пар-Салиан стана студено и сиво.

— А животът на тази жена? — попита той и посочи тялото на Кризания.

— Какво е за нас животът на една жрица на Паладин? — присмя се Ладона. — Задълженията ни се простират много по-далече и освен това не могат да бъдат обсъждани пред външни лица. Отпрати тези хора да си вървят — тя махна към Карамон — и ще разгледаме нещата на тайно съвещание.

— Смятам, че това е разумно, Пар-Салиан — каза кротко червеният маг. — Гостите ни са уморени и гладни и сигурно намират препирните ни за крайно отегчителни.

— Много добре — отсече Пар-Салиан. Тас обаче забеляза гнева на стария маг с бялата мантия, когато се извърна с лице към тях. — Ще бъдете призовани.

— Почакайте! — извика Карамон. — Настоявам да присъствам! Аз…

В следващия миг грамадният мъж замълча и хлъцна от изумление. Залата, маговете и дори и каменните столове бяха изчезнали. Той крещеше на една закачалка за шапки.

Тас се огледа замаяно. Той, Карамон и Бупу се бяха озовали в една уютна стая, която сякаш беше долетяла направо от странноприемницата „Последен дом“. Зад решетката на камината гореше огън, а от едната страна имаше няколко удобни легла. Отрупаната с храна маса бе близо до огъня. Миризмата на хляб и печено месо накараха кендера да преглътне слюнката в устата си. Сетне той въздъхна щастливо.

— Мисля, че това е най-прекрасното място на този свят — каза Тас.