Джейн Ан Кренц
Проклятието (58)

55.

Клоуи се обади на Фалън, след като изяде леката вечеря от бъркани яйца и салата, приготвена от Роуз. Беше се свила в голямото си кресло, Хектор се бе настанил до краката й, а Роуз се суетеше около нея. Джак отиде в кухнята, за да направи нова кана билков чай.

— Какво, по дяволите, се случи онази вечер? — попита Фалън веднага.

— Ще се опитам да го обобщя. Някаква жена на име Виктория Найт по неизвестен начин се е сдобила с дневника на Аделейд Пайн. Найт е предложила сътрудничеството си на Хъмфри Хълси, за да разберат дали лампата е решението на нерешения проблем с нестабилността на формулата.

— Деветдесет и осем процента съм сигурен, че тази Виктория Найт е нашият парахипнотизатор — каза Фалън. — Всичко пасва.

— Може би. При всички случаи шефът на Хълси — Наш, също бе замесен. Бяха ме отвлекли, за да разберат дали мога да използвам лампата. Поискаха от мен да стабилизирам един изключително нестабилен талант, когото бяха създали с помощта на формулата.

— Лари Браун ли?

— Да. Аз, разбира се, мога да запаля лампата, но само Джак или някой със същите генетични особености е в състояние да използва целия й потенциал. Ето защо се престорих, че правя нещо с лампата, за да печеля време. Нали съм Харпър, имам талант да заблуждавам. Както и да е, след като Лари заспа…

— Чакай — прекъсна я Фалън. — Да не би да ми казваш, че си спасила Браун, без да използваш лампата?

— Формулата, също като лампата, действа, като отваря каналите между съня и будното състояние. Аз мога да въздействам на енергията на сънищата.

— Знам, но…

— Просто затворих каналите, които бяха отворени от формулата, но нямах възможност да огледам внимателно целия спектър на Лари Браун, така че не знам какви поражения е нанесло лекарството. Хълси ми каза, че талантът на Лари е бил от трета степен, преди да му инжектират формулата. На горкото момче може и да не му остане никакъв талант, след като се възстанови. Много съжалявам.

— Браун взе самолет за Ел Ей тази сутрин — каза Фалън. — Там ще го тестват в лабораторията на „Аркейн“. Според първоначалните признаци сега е втора степен. Експертите смятат, че може да се възстанови до трета степен. Те направо са пощурели от вълнение как паранормалният талант на Браун е успял да оцелее след приемането на такава силна доза от формулата и спирането й веднага след това. Според всички очаквания, момчето трябваше да е загубило разсъдъка си досега.

Клоуи усети как я залива облекчение.

— Значи Лари ще се оправи?

— Така изглежда, и то благодарение на теб. Ти си жив антидот, Клоуи Харпър. По дяволите, дори си по-добра от антидота, който използваме, защото можеш да отстраниш страничните ефекти от лекарството, без да съсипеш сетивата на жертвата. Разбира се, не очаквам да се появят много желаещи да се отърват от зависимостта си към лекарството на „Нощни сенки“.

— Защото мозъците им са промити като в секта?

— И защото лекарството наистина върши работа, то усилва таланта. Колко хора биха се отказали от реална сила?

— Да, но усложненията в бъдеще…

— Повечето хора не мислят в дългосрочен план. Питай производителите на цигари. „Нощни сенки“ например със сигурност знаят, че разполагаме с антидот, и въпреки това никой не се опитва да се сдобие с него.

— С други думи, те предлагат идеалното лекарство.

— Идеалната отрова, както го нарича Лусинда Бромли в дневника си.

— Бромли? Това не беше ли жената на твоя предшественик Кейлъб Джоунс?

— Точно тя. Прапрабаба ми. Вторият Джоунс в „Джоунс и Джоунс“. И не го казвай.

— Какво да не казвам?

— Напоследък хората постоянно ми натякват, че се нуждая от партньор. Но той трябва да е човек, на когото мога да се доверя безрезервно, така както Кейлъб се е доверявал на Лусинда. Човек с високоразвита интуиция, който да е способен да чете мислите ми, защото аз не мога да обяснявам всичко, което правя. Трябва да е човек, който не се надява, че ще работя от девет до пет и с дълги отпуски. Трябва ми някой, който да е на линия двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Не си търся партньор или съпруга, но започвам да си мисля, че няма да ми е излишен един асистент.

Клоуи се усмихна.

— Асистент, който чете мисли и е на линия двайсет и четири часа в денонощието и без почивен ден. Късмет в търсенето, господин Джоунс.

— Благодаря — каза той разсеяно. — Да се върнем на антидота. Мислиш ли, че можеш да помогнеш на някого, който е получил антидота, да си възвърне паранормалните сетива?

— Не знам.

— Преди няколко месеца използвахме за пръв път антидота при една жена на име Дамарис Кембъл. Дълга история. Да кажем, че спасихме живота и разсъдъка й, но тя не възстанови паранормалните си сетива и експертите ми са на мнение, че вероятно ще остане в това състояние.

— Каква е била степента на таланта й, преди да започне да приема антидота?

— Седма. Парапсихолозите смятат, че въпреки първоначалното си облекчение, тя затъва във все по-дълбока депресия.

— Нищо чудно. Загубата на талант от висока степен е достатъчна причина, за да изпадне човек в депресия.

— Ще уредя да дойде в Сиатъл възможно най-скоро. Виж какво можеш да направиш. Изпрати ми сметката си по имейла, когато приключиш. Между другото, предпочитам да виждам детайлни сметки, а не някакви закръглени суми.

Няколко секунди тя остана безмълвна.

— Искате да работя за „Джоунс и Джоунс“?

— Възможно най-скоро ще започна да наемам таланти като теб, но имам чувството, че само хора с високи степени биха могли да направят това, което ти си сторила за Лари Браун. А такива няма много. „Аркейн“ се нуждае от теб.

— Но аз съм Харпър.

— А аз съм Джоунс. И какво от това? Не ми пука откъде идват хората, стига да съм сигурен, че ще свършат работа.

Тя усети прилив на нещо близко до паника.

— Аз живея в Сиатъл. Най-близката лаборатория на „Аркейн“ е в Ел Ей. Не искам да се местя. Тук е домът ми. Семейството и клиентите ми също са тук.

— Новият Магистър на Обществото живее близо до теб.

— В Ориана. Да, знам, но какво общо има това?

— Зак и жена му — Рейн, също няма да се местят. След като пое ръководството на „Аркейн“, Зак получава това, което иска. „Аркейн“ е наел офиси в Сиатъл и в момента се подготвя откриване на лаборатория. Междувременно не виждам причина защо да не можеш да работиш в собствения си офис. Не сме затрупани от бивши агенти на „Нощни сенки“, които искат да се лекуват.

Клоуи си пое дъх.

— Добре, така става.

— Ще изпратя Дамарис Кембъл в офиса ти утре преди обяд. Пусни ми пълен доклад за разговора си с нея. И не забравяй, искам подробно описание на изработените часове и направените разходи. Кажи на Джак, че утре ще изпратя друг екип да вземе лампата.

Телефонът замлъкна до ухото й.

Клоуи погледна Джак.

— Фалън ще изпрати някого за лампата утре.

— Така ли? — Джак й подаде чаша чай. — Колко мило от негова страна. След като предния път в „Аркейн“ се справиха толкова добре с опазването й.

Тя отпи от чая си.

— Е, поне не познава пълните възможности на лампата.

— Не забравяй, че говорим за Фалън Джоунс. Навярно вече си задава въпроса как съм се справил с толкова много ловци във фитнес залата. И съвсем скоро ще се досети, че лампата е изиграла своята роля, ако вече не го е направил.

Клоуи го изгледа.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е добра идея всички, включително Фалън Джоунс, Съветът и „Нощни сенки“, да смятат, че лампата е на сигурно място в ръцете на „Аркейн“.