Джейн Ан Кренц
Проклятието (39)

36.

Откриха Дрейк Стоун и икономката му в една от спалните, здраво овързани и със запушена уста.

— Съжалявам — Дрейк наблюдаваше как Клоуи успокоява разстроената икономка. — Нахлуха тази сутрин. Казаха, че ще й причинят ужасни неща, ако не открия теб и лампата.

Младата жена поклати глава.

— Вината е наша. Много съжалявам, че пострадахте от тази история.

Дрейк гледаше унило.

— Винаги съм знаел, че нещо не е наред с тази лампа. Но никога не ми е хрумвало, че някой може да я смята за ценна. Тя очевидно е фалшификат.

Джак излезе навън, за да се обади на Фалън.

— Пипнали сте трима агенти на „Нощни сенки“? — попита Фалън, като едва прикри вълнението си.

— Пипнали сме със сигурност двама от хората на „Нощни сенки“ — Джак крачеше край басейна, като опитваше да уталожи възбудата си от скорошния сблъсък с двамата ловци. Беше използвал много енергия, за да повали Санди и Айк. Чувстваше се изтощен. — Предполагам, че двамата са агенти. Още са в безсъзнание. Жената е будна, но явно е отчаяна наркоманка, наета да изиграе ролята на икономката. Според мен не знае нищо. Интересува се само как да се снабди със следващата доза.

— Откъде знаеш, че другите двама са от „Нощни сенки“? — попита Фалън.

— Предполагам, че и ти мислиш така.

— Прав си. Просто се чудя какво ви накара да приемете моята теория.

— Клоуи вижда някаква странна нестабилна енергия в отпечатъците им. Според нея това е признак, че вземат силно психотропно вещество, което влияе на паранормалните им сетива. Това би потвърдило твоята теория.

— Тя вижда следите от лекарството? — оживи се Фалън.

— Така ми каза.

— Хм. Това е адски интересно. Разполагам с двама таланти, които виждат дисбаланса в аурата на хората от „Нощни сенки“. Не бях се досетил, че мога да използвам и таланти, които виждат енергията на сънищата, за тази цел. Но е напълно логично. Всяко вещество, което влияе на парапсихичните сетива, вероятно внася смущения в енергията на сънищата. Трябваше да се сетя за това. Проблемът е, че силни таланти от този вид са много рядко срещани.

— Има и още нещо — Джак продължи да крачи край басейна. — Открихме и други отпечатъци на предните стъпала и във фоайето на къщата. Клоуи казва, че Стоун наистина е имал посетителка с талант от много висока степен. Но тази посетителка не е свързана с това, което се случи току-що. В нейните отпечатъци няма лоша енергия.

— Говорихте ли със Стоун за тази посетителка?

— Още не. Не сме имали тази възможност.

— Попитай го. Никак не си падам по съвпадения, но все пак във Вегас има доста хора с паранормални способности. Сещам се за поне двама известни илюзионисти и един хипнотизатор, за които постоянно пишат в пресата. Един много силен стратег е собственик на голямо казино. Има, разбира се, и доста хора със силна интуиция, както и криптоталанти, които идват в града с идеята да спечелят в казината. Възможно е точно такъв талант да е бил гост на Стоун снощи.

— Само че нито той, нито пазачът си я спомнят. Ако приятелка на Стоун, защо би искала да не си спомня за посещението й?

— Стоун е във Вегас достатъчно дълго, за да си създаде врагове.

— Може да си е измислил цялата история.

Фалън замълча за момент.

— Не, не, имам усещането, че е истина.

— Усещането?

— Пасва на цялостната картина — каза Фалън просто. — Но провери дали няма да си спомни някакви подробности.

— Какво да правим с двамата мотористи и жената?

— Дръжте се като съвестни граждани, каквито в действителност сте. Извикайте полицията. Кажете им, че сте пристигнали в дома на Стоун в момента, когато вътре се е извършвал грабеж. Всъщност това е самата истина.

— Ако предадем тези тримата на полицията, може би ще ги пуснат под гаранция, преди ние с Клоуи да се приберем в хотела. Ловците освен това може да избягат. Полицаите нямат представа, че това са хора с паранормални таланти.

— Няма значение. Тези двамата така или иначе са били заловени, а за „Нощни сенки“ това означава, че са допуснали страхотна издънка. Организацията е много жестока в подобни случаи. Привличането на вниманието на властите е абсолютно забранено. Ако агентът позволи да го арестуват, сам си подписва смъртната присъда.

— Как „Нощни сенки“ ликвидират бившите си агенти?

— Просто — каза Фалън. — Достатъчно е да им спрат доставките на лекарството. Последната му версия трябва да се взема по два пъти дневно. Пропускането дори на една доза води до криза. Пропускането на две или три дози причинява лудост, обикновено последвана от самоубийство до два-три дни. Това е много ефективна система за освобождаване от неудобните.

— Мислех, че „Аркейн“ разполага с някакъв вид антидот.

— Така е — потвърди Фалън уморено. — Екипът, който изпратих, скоро ще пристигне в града. Те носят малко от антидота със себе си. Моите хора винаги разполагат с необходимата доза, когато изпълняват мисия. Можете спокойно да предложите сделка на двамата мотористи. Ако ви кажат всичко, което знаят за работодателя си, ще им дадете от антидота. Съмнявам се обаче, че що приемат сделката.

— Щяха да убият Клоуи, а вероятно и икономката, и Стоун. Проклет да съм, ако им предложа противоотрова.

— Твоя воля — невъзмутимостта на Фалън беше съвсем осезаема. — И макар че предлага изход, антидотът сам по себе си е доживотна присъда.

— В какъв смисъл?

— С него човек остава жив и с относително здрав разсъдък, но дава сериозни странични ефекти: антидотът постепенно унищожава естествените психични способности, както и тези, създадени в резултат от приемането на лекарството. Вероятно това би редуцирало някой много силен талант до началните степени. Но има и други усложнения. Пристъпи на паника. Хронично безпокойство. Тревожни сънища. В крайна сметка приемащите антидота свършват с това, което викторианците са наричали „разстроени нерви“.

Джак си представи двамата мотористи със сериозно разстроени нерви.

— Няма ли шанс за възстановяване?

— Не мисля. По очевидни причини не сме правили експерименти с хора, а при този род медикаменти опитите с животни не вършат работа. Всичко е съвсем хипотетично. Както казах, съмнявам се, че двамата ловци, които сте заловили, ще пожелаят да приемат антидота.

— Защо?

— Имаме известен опит с агенти на „Нощни сенки“, всички са с промити мозъци. Преди всичко не вярват, че ако спрат да вземат лекарството, ще полудеят. Техните шефове са им представяли нещата съвсем различно.

— Има ли друго?

— Тяхната параноя по отношение на „Аркейн“ е почти толкова силна, колкото и нашата към тях. Вероятно няма да ти позволят да им дадеш антидота, защото ще смятат, че се опитваш да ги убиеш. Обади ми се, след като говориш със Стоун.

— Непременно.

— А, между другото, поздравления за новия талант.

Джак замръзна на мястото си.

— За какво говориш?

— Хванах се на версията, че вчера си извадил късмет, но не и че си успял да надделееш над трима души, двама от които ловци.

— Аз повалих само единия ловец — каза Джак с равен глас. — И жената. Нищо особено. Клоуи се справи с другия ловец.

— Както и да е. Честито.

— Не ми изглеждаш разтревожен.

— Докато елиминираш агенти на „Нощни сенки“, нямам никакъв проблем, че си развил нов талант. Всеки, който може да ми помогне, е добре дошъл. Обади ми се след разговора със Стоун.

Фалън затвори.

Както можеше да се очаква, Клоуи настоя да предложат на двамата ловци антидота. Фалън Джоунс се оказа прав. Те отказаха. Полицаите свалиха изолирбанда и кабелите и ги замениха с белезници. Качиха двамата мъже в патрулката и потеглиха.

Клоуи и Джак стояха на стъпалата отпред и гледа как колата се отдалечава.

— Обзалагам се, че ще избягат до двайсет и четири часа — каза Клоуи и поклати глава. — Те са ловци. Притежават вродена бързина и ловкост, както и всички други умения на ловците. Полицаите дори няма да разберат, че тези двамата са изчезнали, преди да е станало твърде късно.

— Според Фалън все едно са мъртви. Обясни ми, че „Нощни сенки“ ще ги изоставят веднага щом разберат, че са били арестувани от полицията. Това означава, че няма да получат нито доза от лекарството си. Най-напред ще полудеят. А в периода между двайсет и четири и четирийсет и осем часа след това ще се самоубият.

Клоуи потрепери.

— Лекарството е ужасно творение. Джоунс е прав. „Нощни сенки“ трябва да бъдат спрени.

— Обикновено не вярвам на конспиративни теории, но започвам да си мисля, че Фалън този път има право.