Джейн Ан Кренц
Проклятието (45)

42.

— Лампата — каза Фалън. Стоеше, притиснал телефона до ухото си, и гледаше към тъмните прозорци на кафенето отсреща. — По някакъв начин това е свързано с проклетия артефакт.

— И как това обяснява защо някой ме е отвлякъл от улицата и ме е дрогирал? — попита Джак.

— Ти каза, че стаята, в която си бил, напомня болнична стая. Първото, което ми хрумва, е, че си бил обект на някакъв експеримент.

— Защо им е на „Нощни сенки“ да си правят експерименти точно с мен?

— Защото си Уинтърс — Фалън губеше търпение. Усещаше, че е близо до решението на загадката, но някои неща все още бяха прекалено неясни. Наистина трябваше да легне да поспи. — Помисли сам. Ти си пряк наследник на Никълъс Уинтърс. „Нощни сенки“ очевидно имат проблеми с формулата. Може би търсят алтернатива. Горящата лампа е създадена точно с такава цел: да подсили вродения талант и да създаде допълнителни паранормални способности. На твоя похитител са му били потребни кръвни проби, за да направи ДНК тестове и изследвания.

— Супер. Значи съм бил лабораторен плъх в тези двайсет и четири часа. Чудя се колко време са планирали да ме задържат.

— Кой знае? Може би изобщо не са възнамерявали да те освободят, след като приключат с теб.

— Мислиш, че са смятали да ме убият?

— Не мога да го твърдя със сигурност, не разполагам с достатъчно данни. Главното е, че си успял да избягаш, въпреки че си бил тежко упоен и със силна треска. Успял си да елиминираш един от техните ловци, чиито таланти са формирани под въздействието на лекарството.

— И?

— Това вероятно ги е притеснило, но може и да ги е убедило, че ти наистина притежаваш повече от един талант. Те ще приемат това като доказателство, че лампата наистина е действала по времето, когато е била създадена, и че всички наследници на Стария Ник са генетично усъвършенствани.

— Добре, да разиграем тази теория. Аз бягам и първото нещо, което правя, е да намеря талант, който разчита енергията на сънищата, и лампата. Те ме проследяват и опитват да откраднат лампата. Така ли е?

— Мисля, че да. Може би.

— Не звучиш с обичайната си деветдесет и осем цяло и седем десети процентна категоричност, Фалън.

— Защото не съм деветдесет и осем цяло и седем десети процента сигурен.

— Имам и друга информация за теб — продължи Джак. — Мисля, че „Нощни сенки“ или поне хората, които са ме упоили и които опитаха да откраднат лампата, използват за своя база една фитнес зала в Сиатъл. По този начин набират евтините мускулести ловци, които използват.

— Хм — Фалън се подсмихна. Този път щракането в мозъка му почти се чуваше, докато обмисляше ходовете си върху някаква многоизмерна шахматна дъска. Този път беше сигурен. — Тази теория ми допада. Звучи правдоподобно. Продължавай.

— Когато си възвърнах паметта тази вечер, едно от нещата, които си спомних, беше, че всеки път, когато излизах насън, се връщах до една и съща уличка в Капитол Хил, където единственото място, работещо през нощта, е някакъв фитнес клуб. Спомних си шума от тракането на фитнес уредите с тежести над главата ми, докато лежах в малката стаичка, където ме държаха.

Джоунс отиде до бюрото и взе химикалка.

— Знаеш ли името на клуба и точния адрес?

— Разбира се. Но преди да изпратиш хората си да го разпердушинят, ти препоръчвам да го проучиш много внимателно. Провери кой го финансира, кой е собственик, такива неща. Следвай парите, Фалън.

— Не се сещам за някого, който да е по-подходящ от теб за тази работа.

Джак помълча няколко секунди.

— Искаш аз да направя проучването?

— Защо не? Ти си най-добрият в този род проучвания. Да не говорим, че си лично заинтересован от резултата.

— Оставам с впечатлението, че не разполагаш с достатъчно финансови стратези и експерти в областта на вероятностите, които да работят за „Джоунс и Джоунс“.

— Имам двама-трима, но не са от твоя ранг.

— Добре, ще видя какво мога да направя. Междувременно двамата с Клоуи се връщаме в Сиатъл утре сутринта, освен ако дотогава не измислиш някаква причина да продължим да се покриваме още някое време.

— Не мисля, че някой от двама ви е в опасност, докато лампата е на сигурно място в хранилищата на „Аркейн“. Както казах, смятам, че „Нощни сенки“ вече са прекратили тази операция.

— Сигурен ли си?

— Всичко е било заради лампата, Джак. А сега тя е под ключ.

— Тогава ще се прибираме.

— Обади ми се, щом откриеш нещо за фитнес клуба.

Фалън затвори телефона и се върна до прозореца. Кафенето щеше да отвори чак след два часа и половина. Колко добре щеше да е, ако можеше да отиде там още сега, да седне на чаша кафе и да позволи на Изабела Валдес да проясни мислите му с дразнещо положителното си енергийно поле.

Още по-добре щеше да е, ако можеше да обсъди нещата с нея. Но тя не беше дори член на Обществото, какво остава за „Джоунс и Джоунс“. Навярно дори не подозираше, че има толкова силен паранормален талант. Ако се опиташе да й обясни с какво се занимава, тя сигурно щеше да реши, че е поредният смахнат съчинител на конспиративни теории. И бездруго имаше достатъчно хора, които споделяха това мнение. Не му се щеше и тя да стигне до същото заключение.