Джейн Ан Кренц
Проклятието (34)

31.

— Чичо Едуард, не мога да повярвам, че работиш за „Джоунс и Джоунс“, откак Фалън Джоунс е поел агенцията — Клоуи още не можеше да се примири с новината. — Не знам какво да кажа. Направо съм потресена. Слисана. Шокирана. Някой друг от семейството знае ли? Мама и татко имат ли представа?

Седяха в офиса на Едуард Харпър на втория етаж над магазина и склада. Адресът бе близо до авеню „Тропикана“, в мръсен индустриален квартал. В съседство имаше казино с паркинг за тирове, обслужващо шофьорите, които спираха да отдъхнат по дългия път от Калифорния до източния бряг. От другата страна на улицата имаше сграда със затъмнени прозорци и неонов надпис над вратата, който гласеше: „Клуб за джентълмени“.

Но тук, на територията на „Антични мебели Харпър“, атмосферата беше елегантна като в Стария свят.

Едуард седеше зад изящно бюро в стил Луи Петнайсети, украсено с позлата. Клоуи и Джак седяха на махагонови столове от времето на Джордж Трети. Картините на стените бяха от средата на осемнайсети век. Секретарка с елегантен костюм им поднесе кафе. Сега двамата отпиваха ароматната напитка от порцеланови чашки от деветнайсети век. Поне изглеждаха като от деветнайсети век, помисли си Клоуи.

Едуард беше изискан мъж с аристократични черти, сребристобяла коса, маникюр и добре поддържано тяло. От скъпите мокасини до италианското сако, панталона, ризата, шита по поръчка, и копринената вратовръзка — той беше въплъщение на изискания стил.

— Толкова малко хора оценяват качествената изработка в наше време — каза той. Тонът му бе леко извинителен, както налагаше доброто възпитание. — Имало е времена, когато копията са се възприемали като форма на изкуство. Но за съжаление, тези дни отдавна са минало. На тяхно място дойдоха компютрите и цветните копирни машини. В последните години бизнесът започна да запада и бяхме принудени да разширим кръга на клиентите си.

— Това означава ли, че си снижил стандартите си при подбора на клиенти? — попита Клоуи намръщено. — Чичо Едуард, наистина ли работиш за „Джоунс и Джоунс“?

Едуард разтвори ръце, сякаш казваше: „Какво да се прави?“.

— Фалън Джоунс плаща добре и оценява високото качество. В наши дни е рядко удоволствие да работиш с клиент, който има око за детайлите. И ще ви издам една малка тайна: това не е първото поколение от нашето семейство, което сътрудничи на „Джоунс и Джоунс“.

— О, Боже! — възкликна Клоуи. — Не вярвам на ушите си.

— Все пак ще съм ти благодарен, ако не споменаваш за тази малка уговорка с „Джоунс и Джоунс“ пред другите от семейството — добави Едуард.

— Не се тревожи. „Харпър Инвестигейшънс“ знае какво значи поверителна информация. Но все пак това е шокираща новина за мен, предполагам, че го осъзнаваш.

— Разбира се. Благодаря ти, скъпа — чичо й погледна Джак. — Така, вероятно говорим за два пълни комплекта. Не само шофьорски книжки и така нататък, но също кредитни карти и нови телефони, нали?

— Ще ми трябва и чист компютър — добави Джак.

Едуард кимна.

— Паспорти?

Джак погледна Клоуи.

— Разбира се, защо не. Ще вземем всичко.

— Добре.

Едуард бръкна под бюрото си и натисна някакъв таен бутон. Една част от облицованата стена на офиса му се плъзна безшумно настрани и разкри стая без прозорци, пълна с работни плотове от неръждаема стомана и най-различни лъскави високотехнологични уреди. Клоуи забеляза позната фигура, надвесена над някаква кутия с бижутерска лупа в ръка, и извика:

— Декс!

Скочи от стола си и бързо тръгна към него през лабиринта от фотоапарати, компютри, копирни и ламиниращи машини и всевъзможни странни осветителни уреди.

Братовчед й се изправи и се обърна. Когато я видя, се усмихна широко.

— Здравей, Клоуи. Не знаех, че си във Вегас.

Декс беше приблизително на нейната възраст, висок и слаб. Беше наследил благородните черти на Едуард, но не и елегантността и финеса на баща си. С дългата си рошава коса, очилата с тъмни рамки, намачканата риза и дънки той приличаше на артистичен гений, какъвто всъщност беше.

— Радвам се да те видя — тя го прегърна топло и отстъпи назад. — Как са Бет и малкият Анди?

— Чудесно — той погледна през рамото й. — С кого си?

— Джак Уинтърс — представи се Джак и протегна ръка.

— Здравейте, господин Уинтърс — Декс се ръкува отривисто с него.

— Наричайте ме Джак.

— Става — Декс се обърна отново към Клоуи: — Какво ви води тук?

Едуард пристъпи напред.

— Поръчката е на „Джоунс и Джоунс“. Клоуи и Джак спешно се нуждаят от пълни комплекти.

Братовчед й я погледна и на лицето му се изписа загриженост.

— Неприятности ли имаш?

— Не аз, а клиентът ми — кимна тя към Джак. — Трябва да изчезнем за известно време.

— Няма проблем — каза Декс. Продължаваше да изглежда разтревожен. — Сигурна ли си, че не си в опасност? Знам, че семейството си е имало разногласия с „Джоунс и Джоунс“ през годините, но Фалън Джоунс е добър клиент. Сигурен съм, че можем да го убедим да ви осигури охрана, ако вие с Джак се нуждаете от това. Джоунс ни дължи услуга.

— Ето как стоят нещата. Фалън Джоунс има свои приоритети в тази ситуация, които може би не съвпадат с целта на клиента ми.

Едуард изгледа Джак спокойно и преценяващо.

— И каква точно е тази цел, ако мога да попитам?

— Да остана жив — отвърна Джак.

— Ясно. Разумна цел — Едуард погледна към кожената чанта на пода до десния крак на Уинтърс. — Предполагам, че начинанието ви е свързано с Горящата лампа и моята племенница?

— Да — кимна Джак.

— Племенницата ми ви е нужна, защото смятате, че тя може да задейства лампата. Разбирам. Но ако нещо се обърка, тя може да се окаже в сериозна опасност — Едуард присви очи. — Свързана със самия вас.

— Не, чичо Едуард — заяви Клоуи решително. — Не си прав. Мога да се справя с лампата и с енергията на сънищата на Джак. Повярвай ми.

— Откъде знаеш, след като никога не си виждала тази лампа? — настоя Декс.

— Снощи направихме нещо като експеримент — обясни бързо тя. — Всичко потръгна добре. Няма никакъв проблем.

— Експеримент? — Едуард не изглеждаше убеден.

Джак я погледна с леко повдигнати вежди, но прояви благоразумие и премълча.

— Мога да се справя с това, чичо Едуард — настоя тя, като пусна в действие самоуверените маниери на опитен професионалист. — Мама казва, че всеки Харпър има някакъв специфичен талант. Е, моят явно е свързан с тази лампа. Но ми трябва време, за да довърша започнатото. Трудно е да се концентрирам, когато „Джоунс и Джоунс“ и онези „Нощни сенки“ се тълпят по петите ни. Четирийсет и осем часа, става ли? Не ни трябва повече. Моля ви, обещайте ми, че ще ми осигурите два дни спокойствие и тишина.

Едуард се поколеба, после кимна решително.

— Ако си сигурна, че си в безопасност с господин Уинтърс, можем да ти осигурим четирийсет и осем часа — погледна Джак. — Нашето семейство ви дължи поне това.

Клоуи примигна изненадано.

— Каква е тази история?

Декс щракна с пръсти.

— Точно така. Уинтърс. Стара услуга. Помня, че мама я е споменавала няколко пъти. Нещо, което е свързано със спасяването на живота на Норуд Харпър във викторианската епоха.

— Норуд Харпър — повтори Клоуи. — Нашият Норуд Харпър ли? Същият Норуд Харпър, който е създал онези гениални… ъъъ… репродукции на древноегипетски предмети?

— Точно той — каза Едуард със страхопочитание. — Истински майстор. Това е дълга история, но е достатъчно да кажа, че Норуд Харпър се забъркал в една каша. Някакви много лоши хора били по петите му. Грифин Уинтърс се справил с този проблем.

— Нашето семейство винаги плаща дълговете си — заяви Клоуи гордо.

Едуард наклони глава.

— Така е. Е, предполагам, това означава, че не си свободна да вечеряш с нас днес.

— Друг път, обещавам — каза тя. — Както виждаш, в момента ми е малко напрегнато.

Джак погледна Декс.

— Не искам да изглеждам невъзпитан, но поръчката наистина е спешна.

— Разбирам — Декс прекоси претъпканото помещение и застана пред масивен железен сейф. — Накъде сте се отправили?

— Ел Ей — отвърна Джак. — Поне това е мястото, където „Джоунс и Джоунс“ и „Нощни сенки“ би трябвало да смятат, че се намираме през следващите четирийсет и осем часа.