Джейн Ан Кренц
Проклятието (50)

47.

— Да се върнем в началото — каза Фалън. — Как точно са те дрогирали?

— Не знам. Излязох да пийна бира с един стар приятел и клиент — обясни Джак. — Джери Бергстром. Само това помня.

— Яде ли нещо?

— Не.

— Значи вероятно са ти пуснали нещо в бирата.

— Знам какво си мислиш, но не мога да си представя, че Джери е от „Нощни сенки“.

— Лекарството води до сериозни промени в личността. А те съвсем не са положителни, повярвай ми.

— Той си беше същият Джери, когото познавам. Изглеждаше искрено загрижен за мен.

— В този случай имаме намесен хипнотизатор с паранормални способности — напомни му Фалън. — Жената, която е посетила Дрейк Стоун във Вегас.

— Мислих за това — той се приближи до прозореца на офиса. — Възможно е да е обработила и Джери. Може да го е снабдила с лекарството и да му е внушила да го пусне тайно в бирата ми. Ще накарам Клоуи да говори с него, за да видим дали не му се губят някакви спомени.

— Добра идея — съгласи се Джоунс. — Между другото, смятам, че си надушил следа с тази верига фитнес клубове. Въпросът е какво да правим с тази информация.

— Да ги закрием?

— Защо винаги трябва да напомням, че не сме нито полиция, нито ФБР?

— Не си имал никакви колебания, когато е трябвало да унищожиш лабораториите на „Нощни сенки“.

— Тогава нямахме избор — намръщи се Фалън. — Зак и Съветът решиха, че петте лаборатории произвеждат прекалено големи количества от лекарството. Трябваше да отрежем поне част от доставките. Успяхме да представим и петте случая като инцидентни пожари. Помогна ни това, че лабораториите се намираха на голямо разстояние една от друга и помежду им видимо нямаше нищо общо. Но ако три клуба, които са собственост на една и съща частна корпорация, пламнат по едно и също време, някой ще започне да задава въпроси.

— „Нощни сенки“ ще се досетят, че това е работа на „Аркейн“ — каза Джак. — Това ли те безпокои?

— Не се тревожа заради „Нощни сенки“. Те сигурно знаят кой е унищожил лабораториите им. Проблемът с фитнес клубовете би дошъл от разследванията за палеж. Не трябва да привличаме вниманието на властите.

— Неудобството да си тайна организация. Добре, какво ще предприемеш?

— Мисля по въпроса. На този етап „Нощни сенки“ не подозират, че сме разкрили три от центровете им за вербуване на хора. Не са затворили дори клуба на Капитол Хил, където са те държали.

— Защото разчитат на действието на лекарството, което са ми дали. Смятат, че имам амнезия.

— За наш късмет. Изпратил съм няколко човека, които разчитат аури, да държат под око фитнес клуба в Сиатъл. Ще видим какво ще излезе.

— Ще опиташ да внедриш някого?

— Няма такава възможност — заяви Фалън категорично. — За да се внедри, агентът ще трябва да започне да приема лекарството. Не искам да излагам никого на подобен риск.

— А да вербуваш някого от агентите на „Нощни сенки“?

— Дори и да беше възможно, този агент не би бил надежден. Както ти казах, новата формула предизвиква сериозни промени в личността. Но с малко повече късмет, можем да извлечем нещо полезно от доброто старо наблюдение. Проблемът е, че са ми нужни доста хора. А аз не разполагам с неограничен брой агенти. Виж, трябва да проведа няколко разговора. Обади ми се, след като ти и Клоуи се срещнете с твоя приятел Джери.

— Добре — изчака приятелят му да прекъсне връзката по обичайния безцеремонен начин. Но вместо това се възцари тишина. — Фалън? Там ли си още?

— Да. Просто си мислех.

— За какво?

— За това колко отдавна не сме излизали на бира. Когато всичко това свърши, двамата с Клоуи може да си направите една малка екскурзия дотук. Дълъг уикенд или нещо подобно.

— Какво общо има екскурзията с това да излезем на бира двамата?

— Ти и Клоуи можете да прекарате два-три дни в Скаргил Коув. Много живописно място. Ще ви хареса. Климатът е същият като в Сиатъл.

Телефонът замлъкна. Джак го отдели от ухото си и го погледна, чудейки се правилно ли е чул. Нима Фалън го бе поканил на гости?

Отложи този въпрос за друго време и се загледа в мрачното небе. Напрежението в него се засили. Разпозна признаците, защото вече бе изпитвал това чувство. Беше същото безпокойство, което го връхлетя в нощта, когато Клоуи провеждаше наблюдение на апартамента на Флечър Монро.