Джейн Ан Кренц
Проклятието (23)

20.

Желанието да извади лампата от кутията, да я докосне, да разбере дали тя може да предотврати промените, които назряваха у него, беше почти неустоимо. Джак се чувстваше така, сякаш трябваше да се пребори с мощна гравитация. Но нямаше да остави емоциите да го ръководят. Все още можеше да контролира демона в себе си и щеше да запази този контрол. Дори с цената на живота си.

Щом се качиха в таксито, помолиха шофьора да спре пред най-близката железария. Клоуи остана в колата, а Джак слезе, за да купи лост и отвертка. Върна се в колата след по-малко от десет минути.

— Карай към стария център — каза той.

Шофьорът го погледна в огледалото за обратно виждане.

— Къде в центъра?

— Ще ти кажа, когато стигнем.

Шофьорът сви рамене и се отправи към старата част на града. Ако караш такси във Вегас, не задаваш излишни въпроси.

Клоуи също мълчеше. Не каза нищо, когато подминаха лъскавите комплекси и се отправиха към западналия център на града, в който нямаше никаква зеленина. Досещаше се, че няма да получи отговор на въпросите си, докато са в таксито, където шофьорът можеше да чуе разговора им.

Джак бе почти сигурен, че може да отгатне мислите й. Навярно беше заключила, че се е поддал напълно на параноята си. И беше права. Както се казваше в старата поговорка, дори параноиците имат врагове, а когато сред враговете ти е „Джоунс и Джоунс“, повече от разумно е да се вземат предпазни мерки. Ако хора на агенцията тръгнеха да го търсят, щяха да започнат от големите хотели, защото там отсядаха богаташите като него. Параноята му беше несъмнена. Таксито напусна магистралата и пое по улички, оградени от занемарени двуетажни мотели, задимени стриптийз барове, казина и параклиси за бракосъчетания, с които беше пълен старият град.

Той каза на шофьора да спре в една уличка пред някаква книжарница за порносписания.

Клоуи слезе и застана до него на тротоара. Държеше пътната си чанта в едната ръка, а лаптопа — в другата. Двамата изчакаха таксито да потегли, после тя се обърна и огледа заложната къща и студиото за татуировки пред тях.

— Истинският Вегас — въздъхна.

— Нищо не е истинско във Вегас — Джак намести дървената кутия под мишница и пое чантата с лаптопа в другата ръка. Компютърът не беше единственото нещо в чантата. Носеше багаж за една нощувка и фалшивите документи на името на Джон Стюарт Картър. Той се устреми напред. — Да тръгваме.

Тя тръгна до него, стараейки се да не изостава.

— Къде отиваме?

Джак погледна една избеляла от слънцето табела.

— Какво ще кажеш за един час в джакузи в мотел „Тропикъл Гардънс“?

— Не ми хрумва нищо, освен „Пфу, гадост“.

— Добре, така да бъде. Забрави за джакузито. Просто ще си наемем стая. Но да не кажеш после, че не съм ти осигурил забавления.

На рецепцията на мотела не се наложи да показва фалшивата си лична карта. Само съобщи едно измислено име и плати в брой. Типично за Вегас.

Отегченият служител му подаде ключа.

— Приятно прекарване, госпожо и господин Ривърс.

Прекосиха малкото мрачно фоайе, подминаха двама старци, седнали пред ротативките, и се качиха по стълбите до втория етаж.

— И аз я усещам — каза тихо Клоуи. Той знаеше за какво говори.

— А аз не просто долавям енергията, която се излъчва от лампата. Странното е, че разпознавам вибрациите. Не са ми непознати. Все едно гледам в замъглено огледало.

Двамата спряха пред стая номер дванайсет. Той пъхна ключа в ключалката.

Клоуи го последва в занемарената стая. Посрещна ги мирис на застоял въздух, цигарен дим и белина. Тя сбърчи нос, но не направи никакъв коментар.

— Струва ми се логично — каза вместо това.

Джак затвори вратата и я заключи.

— Струва ти се логично да разпознавам енергията, която лампата излъчва?

— Разбира се — тя остави чантите си. — Ти каза, че лампата е изработена от Никълъс Уинтърс и по-късно е била използвана от неговия наследник Грифин Уинтърс.

— Да — Джак постави кутията на мръсния протрит мокет.

— И двамата са оставили своите психични отпечатъци върху нея. Ти си техен родственик. Това е в гените ти.

Той погледна дървената кутия.

— Можеш ли да определиш възрастта на лампата?

— Не мога да бъда напълно сигурна, докато не я огледам, но енергията, която се излъчва, е много силна. Да, мисля, че предметът вътре може да датира от края на седемнайсети век.

— Стоун беше толкова сигурен, че е модерно творение.

Тя поклати глава замислено. Джак усети раздвижването на енергията в атмосферата и разбра, че е отворила сетивата си.

— Не — каза Клоуи след миг. — Предметът в тази кутия със сигурност не е нов.

Той срещна погледа й.

— Опасен ли е?

— Аз усещам само енергията, Джак. Енергията сама по себе си е неутрална. Знаеш това.

Той огледа кутията.

— Просто сурова енергия?

— При това в изобилие. И не е само мъжка. Част от нея е женска.

Отново я погледна изненадано.

— Различават ли се?

— Различавам хората, които са я оставили. Невинаги мога да определя точно, защото тези остатъци от енергия обикновено са твърде неясни, но в този случай долавям някои неща отчетливо. Поне две жени с паранормален талант са имали досег с тази лампа.

Джак обмисли чутото.

— Елинор Флеминг е жената, която е работила с лампата за Никълъс. Аделейд Пайн е помогнала на Грифин Уинтърс.

Клоуи се усмихна леко.

— Трябва да са били интересни жени.

„Като теб — помисли си той. — Не просто интересни. Пленителни.“

— Според легендите, наистина са били забележителни жени — каза на глас. — Всъщност Елинор използвала лампата, за да даде на Стария Ник втория му талант. По-късно нарочно унищожила паранормалните му сетива с лампата. Смятала, че това е абсолютното отмъщение.

— Защо е искала да му отмъсти?

— Не знаеш ли историята?

— Хей, преди да те срещна, смятах, че Горящата лампа е просто един от множеството митове в „Аркейн“. Също като Силвестър и неговата формула.

— А, да, формулата. Още една легенда. Добре, ето какво знам за проклятието. Отначало Никълъс и Силвестър били приятели. И двамата били алхимици, и двамата притежавали силен талант. Освен това били убедени, че не само могат да направят таланта си още по-могъщ, но и да развият допълнителни способности, като използват тайните на алхимията.

— Дотук и аз си спомням историята — каза Клоуи. — Силвестър заложил на химията. Проучвал билки и растения и търсел подходящо вещество.

— Никълъс приложил технически подход. Алхимиците са всеизвестни с опитите си да трансформират желязото с огън.

— А, да. Отколешната мечта да превърнат оловото в злато.

— Стария Ник отишъл една крачка по-далеч. Целта му била да създаде приспособление, което да генерира силни вълни от енергия, способни да отворят каналите между състоянията на будуване и сън и да ги оставят открити. Смятал, че така ще получи достъп до допълнителната парапсихична енергия, която се намира в спектъра на сънищата.

— Идеята не е добра. Така се стига до лудостта — тя повдигна вежди. — Или така смятат експертите от „Аркейн“. Прекалено много енергия и стимулация. Човешкият мозък не може да се справи с това наведнъж. Има си причина будното състояние и сънят да бъдат отделени.

— Да, но Ник е бил алхимик. И двамата са били малко луди. А той е имал проблем и с егото си. Бил сигурен, че е достатъчно силен, за да се справи с допълнителната психична енергия.

— И създал лампата. А какво е станало след това?

— Въпреки че изобретил лампата, открил, че талантът му не позволява да я задейства по начин, който да отвори собствените му канали. Заключил, че му трябва човек с талант да разчита енергията на сънищата.

— Някой като мен — вметна Клоуи.

Той й се усмихна.

— Съмнявам се, че съществува някой точно като теб, Клоуи Харпър. Но действително се нуждаел от някого с твоя талант и незнайно защо, бил убеден, че трябва да е жена. Или просто е решил, че ще му е по-лесно да манипулира жена. Отнело му известно време, но накрая открил нужния талант в едно малко селце край Лондон. Елинор Флеминг. Тя се съгласила да задейства лампата, но цената й била много висока.

— Колко висока?

— Настояла да се ожени за нея. Стария Ник се съгласил с тази сделка.

— Нищо чудно, че според легендата е стигнал до такъв злощастен край.

— Елинор запалила лампата. А след това Ник я завел право в леглото.

— Горката Елинор, сигурно е вярвала, че няма нищо нередно да спи с него, щом ще се женят.

— Очевидно. Малко след това Ник започнал да развива втория си талант.

— Подобен на твоя ли е бил?

— Легендата не уточнява какъв точно е бил талантът му. И бездруго няма две напълно еднакви дарби. Но с какъвто и талант да се е сдобил Ник, той се оказал много опасен. Описал е в дневника си първите признаци, че нещо става със сетивата му — кошмари и халюцинации.

— Описал ли е загуба на памет или епизоди с ходене насън, каквито ти казваш, че имаш?

— Не, но страничните ефекти сигурно варират, както е при талантите — прокара пръсти през косата си. — Просто няма достатъчно информация, на която да се опра, тъй като много малко хора в рода ми са били поразени от проклятието.

Тя го изгледа сърдито.

— Престани да го наричаш проклятие.

Той я погледна.

— Можеш ли да предложиш нещо по-подходящо?

— Няма значение. Какво се е случило с Ник и Елинор?

— Изглежда, че връзката им продължила, но Ник прекарвал повечето си време в лабораторията. Тогава започнали да се носят слуховете. Хората, които работели в имението му, разправяли, че виждали демони и чудовища край къщата.

— О, Боже! Той си е правел експерименти с тях.

— Очевидно. Местните селяни започнали да се страхуват от Ник и историите ставали все по-ужасни.

— Така става с повечето легенди.

— Междувременно Ник продължавал да получава халюцинации и кошмари. Той предположил, че Елинор може да реши проблема с помощта на лампата. По онова време тя вече била бременна.

— И без съмнение се готвела за сватбата — вметна Клоуи.

— Точно така. Тя за втори път задействала лампата и успяла да спре кошмарите и халюцинациите. И тогава Ник й казал, че няма намерение да се жени за нея.

— Копеле!

— Той й обяснил, че не е възможно човек с неговото положение в обществото да се ожени за дъщерята на беден търговец, но че нямал нищо против да я задържи като любовница и да осигурява издръжка за детето.

— Колко великодушно.

— Елинор му казала да върви по дяволите.

— Браво на нея!

— Той отново изчезнал в лабораторията си за няколко месеца и се заел да изработва нови кристали за лампата.

Клоуи скръсти ръце и се намръщи.

— Защо нови кристали?

— Тази част от историята също е доста неясна. Мнозина предполагат, че се надявал да използва лампата, за да развие и трети талант.

— Мили боже! Какъв идиот.

— Е, всъщност е бил гениален идиот. Знае се, че успял да направи някакви нови камъни в алхимическата си пещ и да ги вложи в лампата. И тогава отишъл за трети път при Елинор.

Клоуи въздъхна.

— По това време тя вече е била родила сина си, нали?

— Стария Ник проявил известен интерес към момчето. Също като Силвестър, и той бил любопитен дали синът му е наследил неговия талант. Не мисля, че е искал да усложнява живота си със съпруга, но в един момент свършил парите, с които финансирал експериментите си. За да стабилизира положението си, решил да се ожени за дъщерята на богат земевладелец.

— И Елинор е разбрала за годежа?

— Да. Когато Ник се появил отново на прага й, това й се сторило прекалено. Съгласила се още веднъж да запали лампата. И го направила. Но вместо да я използва, за да стимулира третия му талант, тя си отмъстила, като изгорила сетивата му с лампата.

— Какво е станало?

— Двамата се борили. Ник оцелял. Елинор — не.

Клоуи го погледна, потресена.

— Той я е убил?

— Не се знае. Според една теория излъчването, което Елинор предизвикала, се насочило не само към Ник, а и към самата нея. Тя умряла намясто, това е сигурно. Ник оживял, но много скоро паранормалните му таланти започнали да отслабват. Той осъзнал какво се е случило и се побъркал от ярост. Бил убеден, че старият му приятел Силвестър е платил на Елинор да унищожи новите му таланти.

— И затова опитал да убие Силвестър.

— Да. Но преди последната конфронтация той се върнал в лабораторията. Имал достатъчно сили, за да довърши още един камък и да го инкрустира в лампата. Нарекъл го Среднощния кристал. Вярвал, че този камък има необикновени свойства и наличието му е гаранция, че някой от наследниците му ще използва лампата, за да унищожи наследниците на Силвестър Джоунс.

— А след това дошъл сблъсъкът с Джоунс?

— Да. Не очаквал да оцелее в този сблъсък. Затова искал Силвестър да знае, че е подготвил своето отмъщение, което ще се осъществи след години. Не се знае какво се е случило в онзи ден. Знаем само, че когато последната среща между двамата приключила, Никълъс бил мъртъв.

— А какво е станало със сина на Елинор?

— И тази част от историята ли не знаеш?

— Не.

— Силвестър взел момчето и го дал на една от трите си любовници да се грижи за него.

Клоуи го погледна, поразена.

— Силвестър е осиновил сина на Никълъс?

— Официално момчето не принадлежи на фамилията Джоунс. Но се погрижил момчето да получи образование.

— Хм — Клоуи нацупи устни. — Силвестър не е известен като добросърдечен човек.

— Съмнявам се, че го е направил от добро сърце. Сигурно е бил любопитен да види дали синът на Никълъс ще наследи и двата таланта на баща си. А по-вероятно е искал да държи момчето под око, за да е сигурен, че няма да прояви някакви признаци на враждебност към семейство Джоунс.

— С други думи, момчето на Уинтърс е било просто поредният лабораторен експеримент на Силвестър.

— Нито Никълъс, нито Силвестър са останали в историята като добри бащи.