Джейн Ан Кренц
Проклятието (30)

27.

Двайсет минути по-късно, когато слязоха да закусят, Джак продължаваше да се чувства добре. Той носеше лампата в пътната си чанта, а в другата ръка — компютъра. Клоуи също носеше лаптопа си.

Пред игралните автомати във фоайето имаше нова двойка беловласи старци. Никой не вдигна глава, когато Джак и Клоуи минаха край тях. Служителят на рецепцията не се подаде от офиса си.

Двамата прекосиха обраслия в бурени паркинг и пресякоха улицата. Отново влязоха в малкото кафене до казиното. Сервитьорката беше друга, но приличаше на предишната, сякаш и нейната житейска история се бе развила по същия модел.

Те седнаха един срещу друг в същото сепаре както предишната вечер. От мястото си Джак виждаше тъмния вход към казиното. Беше осем без петнайсет, но на ротативките вътре вече имаше хора. На масите за покер и блекджек бе още тихо. И там сигурно щеше да настъпи оживление с напредването на деня, най-вече в късния следобед и вечерта. Към полунощ мястото щеше да е претъпкано до дупка. Същият ритъм щеше да се повтори и на следващия ден, и на по-следващия, и следващата година. Ритъмът на казината никога не се променяше.

Във всяко нещо си имаше ритъм и модел, помисли си Джак. Щом го откриеш, можеш да забележиш силните и слабите страни. Това му донесе известно успокоение. Все още разполагаше с таланта си на стратег.

Клоуи вдигна вилицата.

— Вегас постоянно се променя, събаря старите хотели и казина и строи нови на тяхно място. В игралните автомати вечно влагат някакви нови компютърни технологии. Правят се нови увеселителни паркове. Нови и още по-впечатляващи шоупрограми. Но по същество нищо не се променя. Сякаш всичко това съществува в друго измерение.

Джак сви рамене и опита бърканите яйца.

— Това му е хубавото. Този град разчита на секса и греха. Ако се отдалечиш прекалено много от същината, губиш клиентите си.

Вилицата на Клоуи застина във въздуха. Тя повдигна вежди.

— Знаеш ли, от време на време забравям, че си коравосърдечен милионер, който изкарва парите си чрез инвестиции.

По неизвестна причина думата коравосърдечен никак не му се понрави.

— Какъв ти е проблемът с Вегас? — попита той.

— Кой е казал, че имам проблем?

— Не се засягай, но това е очевидно.

Тя въздъхна.

— Не се превземам и нямам особени предразсъдъци по отношение на хазарта. Но енергията в казината определено ме натоварва.

— Така ли? Как по-точно?

— Ти какво виждаш, когато погледнеш към казиното?

Джак отново погледна към входа.

— Редици с ротативки. Примигващи светлини. Крупиета, които очакват играчи. Една жена със секси тоалет разнася питиета.

— В осем без петнайсет сутринта — процеди Клоуи сухо.

Той продължи да яде.

— Това е казино. Не е толкова лъскаво като онези в големите комплекси, но все пак си е казино.

Клоуи погледна през рамо и се втренчи в тъмната вътрешност на казиното. Джак усети пулсиращата енергия и отгатна, че тя е отворила сетивата си.

— Струва ми се, че цялото място е залято с радиоактивна течност — каза тя и се обърна към чинията си. — Слой върху слой. Години, десетилетия. Неслучайно се казва хазартна треска. Това е като мощен опиат, който влияе върху психичната енергия.

— Хора със силен талант като теб и мен обикновено имат късмет, когато залагат — изтъкна той. — Психичната страна на нашата природа ни дава това предимство.

Тя го погледна с видимо неодобрение.

— Ти залагаш ли?

— Постоянно — усмихна й се. — Но само когато разполагам с достатъчно информация, за да пресметна шансовете си.

Чертите й се успокоиха.

— Говориш за инвестиционния си бизнес. Очевидно ги се налага да поемаш рискове.

— Също както и ти.

Клоуи не беше съгласна.

— Имах предвид финансовите рискове.

Той отпи от кафето си и обмисли как да се върне на темата, която тази сутрин го вълнуваше не по-малко от лампата.

Остави чашата си и я погледна.

— Искам да си поговорим за снощи.

Можеше да се закълне, че е забелязал потрепването й, но тя продължаваше да се усмихва ослепително.

— Знаеш ли — каза Клоуи, — съмнявам се, че в цялата история на цивилизацията има поне един нормален разговор, започнал с думите „Искам да си поговорим за снощи“.

Той усети странно разгорещяване, но не сексуално. След няколко секунди осъзна, че се е изчервил.

— Знаеш, че трябва да поговорим за това.

— Защо?

Клоуи все още се усмихваше, но в погледа й се появи страх.

Джак знаеше, че навлиза в опасна територия.

— Не знам за теб — каза той спокойно, — но аз никога не бях преживявал подобно нещо.

Тя се прокашля.

— Съгласна съм напълно, че беше уникално преживяване.

— Уникално — той пак отпи от кафето си. — Да, и така би могло да се каже.

— Но както знаеш, съществуват легенди за това какво се случва, когато се съберат двама души със силни таланти — добави тя. — В този смисъл.

— Аз съм срещал други силни таланти — каза той с равен глас. — Бившата ми жена беше с осма степен. Но никога не е било така за мен. А за теб?

— Както казах, беше уникално — повтори Клоуи. — Да сменим темата. Сега имаме други приоритети.

— От какво се страхуваш?

Тя въздъхна и остави вилицата си.

— Нямаш представа какво ми е било през всички тези години. Никога не съм можела да спя в една стая с друг човек, камо ли в едно легло. Чувствам се зле дори когато се намирам в стая, в която някой подремва в креслото си. Когато бях дете, не можех да гостувам с преспиване на приятелки. Не можех да ходя на лагери. В колежа трябваше да си наема самостоятелен апартамент, защото не можех да си позволя лукса да имам съквартирантка. И откак завърших колежа, винаги съм живяла сама.

— А снощи?

— Както ти казах, снощи беше различно. Само това знам. А сега може ли да сменим темата?

— Разбира се.

Тя веднага превключи на детективска вълна, решително и рязко.

— Поне знаем, че разполагаме със средство да се справим с твоите трансове.

— Горещ секс? — усмихна се той. — Нямам нищо против.

Клоуи се изчерви и го изгледа строго.

— Говорех за факта, че успях да те изведа от транса, а не за това, което се случи впоследствие.

— Аха — той изяде последната хапка от бърканите яйца и се облегна назад. — Защо си толкова твърдо решена да ми помогнеш? Защото ме съжаляваш ли?

— Никога не поемам случаи от съжаление.

— Правиш го — и още как.

— Е, не е това причината да работя по този случай — настоя тя.

— Добре, каква е в такъв случай?

— Предизвикателството, разбира се. Това е най-интересният случай, с който съм се заемала. Не можеш да се отървеш от мен — дори да искаш.

„Не мога да те изпусна от очи — дори да искам“, помисли си той.

— Ти си удивителна жена, Клоуи Харпър.

— Такава съм си аз. Удивителна жена. Добре е да го помниш, когато ти изпратя сметката — дояде закуската си и извади бележника от чантата. — Преди да тръгнеш да ходиш насън снощи, аз си направих някои записки за лампата.

— Научи ли нещо?

— Да, така мисля. Лампата е заредена с изобилна и изключително мощна енергия, която е в режим на принудително бездействие. Мога да я запаля или поне да раздвижа енергията, така че да получа сияние, но не мога да достигна пълния й капацитет. Имам чувството, че само ти или някой със сходни генетични заложби може да направи това.

— А какво ще стане, ако проработи с пълна мощ?

— Не знам, но мисля, че са необходими двама души, за да я задействат — погледна бележките си. — В нея има прекалено много енергия, за да се справи сам човек.

— Да говорим по същество. Когато запалим лампата, ти ще можеш ли да манипулираш светлинните вълни така, че да спреш това, което се случва с мен?

Клоуи се поколеба.

— Може би.

— Може би. Така ли внушаваш сигурност на клиентите си?

— Съжалявам, тук има прекалено много неизвестни. За момента мога да кажа само, че бих могла да въздействам на енергията по определен начин. Тъй като лампата е настроена на твоите психични честоти, може би ще успея да въздействам на твоя талант — тя замълча. — Ако наистина си сигурен, че искаш да го направя.

— Точно това е идеята — каза той мрачно.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам?

— Какво?

— Както ти казах, в лампата е скрита много енергия и не мисля, че единственото й предназначение е да се манипулира личният ти талант. Това е прекалено много енергия за тази цел.

— Какво може да означава това?

— Не знам — видимо разтревожена, тя погледна бележките си. — Има някакви странни светлинни вълни, които в момента са в покой. Не съм виждала досега подобни цветове. Засега са инертни и както казах, мисля, че само ти можеш да ги активираш. Но когато това стане, може да си имаме сериозен проблем.

— Какъв проблем?

Тя затвори бележника си.

— Това, което засега мога да кажа, е, че според мен лампата има и други функции, освен да стабилизира каналите на психичната ти енергия. Сигурен ли си, че не искаш да се обърнеш към експертите в „Аркейн“?

— Ако те се провалят и се превърна в Цербер, с мен е свършено. Предпочитам да заложа на теб.

— Експертите от Обществото знаят много повече за законите на пара психиката. А аз действам почти на сляпо.

Джак забарабани с пръсти по масата и обмисли думите й.

— Стария Ник е помолил Елинор Флеминг да запали лампата три пъти. Първия път целта му била да получи втори талант. Следващия път поискал да го освободи от халюцинациите и кошмарите, причинени от новия талант. Но не е ясно какво е искал третия път. Ами ако легендите грешат? Ако е бил достатъчно умен, за да осъзнае, че никое човешко същество не може да генерира толкова много психична енергия по естествен път, камо ли да я контролира?

— И какво ли е трябвало да направи Елинор с лампата последния път?

— Не знам. Но е ясно, че преди да отиде при нея за трети път, е изработил и прибавил към лампата нови кристали. Може би е възнамерявал да я използва по начин, за който никой друг не се е досещал.

— Например?

— Нямам представа.

Той замълча, защото внезапно отнякъде зазвучаха весели звънчета.

Клоуи се стресна, а после бръкна в чантата си и извади мобилния си телефон.

— Роуз?… Да, още сме във Вегас. Всичко наред ли е там?… Какво? Добре ли си?

Изненада и загриженост се изписаха на лицето й.

— Сигурна ли си, че си добре? — продължи Клоуи. — Да, ясно. Добре… Не, няма смисъл да викаш полицията, но все пак трябва да съобщим. Изчакай да кажа на Джак какво е станало — тя отдалечи телефона от ухото си.

— Какво се е случило? — попита той.

— Роуз мисли, че някой е влизал в офиса и апартамента ми снощи, докато тя е била на лекции. Хектор бил с нея.

— Мисли, че някой е влизал?

— Казва, че нищо не е откраднато и само няколко дреболии изглеждали разместени. Но е почти сигурна, че някой е преровил кошчето ми за боклук и бюрото ми.

— А сигурно и компютъра ти в офиса — той вече беше на крака и вадеше портфейла си.

— Не мисля, че има опасност някой да успее да проникне в компютъра ми. — Тя също се изправи. — Братовчед ми Ейб е криптоталант, при това много добър. Защитил е цялата ми информация със суперсложна криптираща програма.

— Която не представлява проблем за някой криптоталант от „Джоунс и Джоунс“. Да вървим.