Нора Робъртс
Легло от рози (7)

Шеста глава

В кабинета на втория етаж на реконструираната стара градска къща Джак работеше върху един проект на компютъра си. Смяташе разширението на студиото на Мак за извънработен ангажимент и понеже нито тя, нито Картър бързаха особено, мислеше да си поиграе, да изпробва различни идеи, да обмисли всеки детайл.

Но сега Паркър искаше нов проект, който да включва промени на първия и на втория етаж, което означаваше, че трябва да промени не само детайлите, а цялостната концепция. И според него бе много по-разумно да направи всичко наведнъж, макар да се налагаше да изостави напълно първоначалния си проект.

Изпробваше различни линии и визии, включваше и играта на светлината като част от разширеното пространство, което щеше да остане част от студиото. Като се преустроят сегашният килер и складовото помещение и се увеличи обемът им, би могъл да разшири банята, да добави и душ кабина — нещо, което двамата щяха да оценят впоследствие, да осигури на Мак стаята за преобличане на клиенти и да удвои сегашното й складово помещение.

Кабинетът на Картър на втория етаж…

Облегна се на стола си, пийна вода и се опита да мисли като професор по английска литература. Какви биха могли да са желанията и нуждите му по отношение на работното място? Практичност и традиционализъм — ставаше дума за Картър все пак. С вградени етажерки за книги по стената. Или по-добре по двете стени.

Разчупени мебели, реши той и се завъртя в собственото си подковообразно работно бюро, за да опита да нахвърли набързо една скица на ръка. На долния ред трябваше да има шкафове за прибиране на книжа и ученически тетрадки.

Нищо модерно, нищо лъскаво. Не и за Картър.

Тъмно дърво, помисли си той, в староанглийски стил. Но с големи прозорци, за да се впише в останалата част от сградата. Наклонен покрив, който да разчупи линията. Няколко прозореца на покрива. Рамка на тази стена, за да се оформи нещо като ниша. Да се добави интересен детайл, да се създаде място за сядане.

Място, където един мъж можеше да избяга, когато жена му се е ядосала или когато просто иска да подремне следобед.

Можеше да сложи голяма остъклена врата тук и да направи тераса — нещо малко. Може би на човека щеше да му дойде добре чашка бренди и една пура.

Поспря за миг и се загледа в мача, който вървеше на плоския екран от лявата му страна. Докато мислите му се оформяха в подсъзнанието, видя как отборът на Филаделфия блокира успешно петима от „Ред сокс“.

Гадост.

Върна се към чертожната дъска. И се сети за Ема.

Изруга и прокара ръка през косата си. Справяше се отлично със задачата да не я допуска в мислите си. Беше много добър в разделянето на нещата. Работата, мачът, кратко прехвърляне на каналите, за да провери другите резултати. Ема бе в съвсем друго чекмедже в съзнанието му, което трябваше да си остане затворено.

Не искаше да мисли за нея. Беше допуснал грешка очевидно, но не беше краят на света. Просто я бе целунал, това е.

Невероятна целувка, помисли си той сега. И все пак беше просто една случка, плод на мига. Още няколко дни, докато отминат последствията, и нещата щяха да се върнат в обичайното си русло.

Тя не беше от жените, които биха се сърдили дълго.

Освен това тя бе участвала наравно с него. Намръщи се и пийна още вода. Да, определено бе участвала. Тогава за какво да се вини?

Двамата бяха възрастни хора; бяха се целунали. Край на историята.

Ако тя очакваше да й се извини, можеше да продължава да си чака. Щеше да й се наложи да го преглътне. Двамата с Дел бяха много близки, освен това беше приятел, и то добър приятел, с останалите момичета от Квартета. На всичко отгоре покрай ремонта, за който Паркър му бе говорила, щеше да му се наложи да прекарва доста време в имението през следващите няколко месеца.

Отново прокара пръсти през косата си. Е, добре, след като нещата стояха така, явно трябваше да се справят със ситуацията.

— По дяволите.

Разтри лицето си с длани, после нареди на мозъка си да се съсредоточи в работата. Намръщи се и заразглежда грубата скица. После присви очи.

— Чакай малко, чакай малко.

Ако постави цялото нещо върху подпорни греди, ако го скоси и използва конзола за кабинета, тогава можеше да направи малко задно дворче, частично покрито. Така щяха да разполагат с допълнително пространство, да се радват на усамотение, да си направят малка градинка или да го оградят с жив плет. Ема щеше да им даде идеи по въпроса.

Това щеше да придаде характер на формата и линията на сградата като цяло и да увеличи използваемата площ, без да оскъпява значително строежа.

— Ти си гений, Кук.

Тъкмо започна да планира детайлите, когато някой почука на задната врата.

Все още потънал в мисли за чертежа, той стана и прекоси жилищната част на къщата над помещенията на фирмата. Понеже предполагаше, че е Дел или някой от другите му приятели — и с надеждата, че носят бира — той отвори вратата, която водеше към кухнята му.

Тя стоеше под приглушената светлина на верандата, сякаш бе на огряна от луната морава.

— Ема.

— Искам да говоря с теб — мина бързо покрай него, отметна косата си и се завъртя на пети. — Сам ли си?

— О… да.

— Добре. Какво, по дяволите, ти става?

— В какъв смисъл?

— Не се прави на забавен. Не съм в настроение. Първо флиртуваш с мен, даваш ток на колата ми, разтриваш ми раменете, ядеш от макароните ми, загръщаш ме в якето си, а после…

— Вероятно трябваше само да ти махна, докато минавам покрай колата ти насред пътя. Или да те оставя да трепериш от студ до посиняване. А бях гладен.

— Всичко е свързано — отсече тя, прекоси с широки крачки кухнята и мина в широкия коридор, като през цялото време размахваше ръце. — И много удобно забрави за разтриването на раменете и за „после“…

Нямаше друг избор, освен да я последва.

— Изглеждаше напрегната и изморена. Тогава нямаше нищо против.

Тя се извърна и го изгледа изпитателно с кадифените си очи.

— А после?

— Добре, имаше и „после“. Ти беше там, аз бях там и се случи „после“. Не съм ти се натрапил насила и ти не се опита да ме спреш. Ние просто… — „целунахме се“ изведнъж му се стори прекалено ангажиращо. — Докоснахме устни за миг.

— Докоснахме устни. Ти да не си на дванайсет? Целуна ме.

— Целунахме се.

— Ти започна.

Той се усмихна.

— Ти да не си на дванайсет?

Тя издаде нисък съскащ звук, от който косъмчетата по врата му настръхнаха.

— Ти направи първата крачка, Джак. Ти ми донесе вино, ти дойде при мен на стълбите, масажира раменете ми. Ти ме целуна.

— Виновен съм по всички обвинения. Ти също ме целуна в отговор. А после хукна, сякаш съм те намушкал.

— Паркър ми звънна. Бях на работа. Ти се изниза. И стоиш на разстояние оттогава.

— Изнизал съм се? Тръгнах си. Ти хукна, сякаш те гонят побеснели кучета, а и Уитни адски ме дразни. Затова си тръгнах. И колкото и да е странно, аз също имам работа, както и ти, и прекарах седмицата в усилен труд. Не съм се изнизал. Господи, не мога да повярвам, че казах „изнизал“ — той поспря, за да си поеме въздух. — Виж, хайде да поседнем.

— Не искам да сядам. Прекалено ядосана съм. Не можеш да постъпваш така и после да се махнеш.

Тъй като бе насочила обвинително пръст към него, той също я посочи.

— Ти беше тази, която се махна.

— Не това имам предвид и ти го знаеш. Пейджърът ми звънна — Паркър, работа — отново вдигна високо ръце. — Не съм ходила никъде. Просто тръгнах, защото БЧ беше решила, че иска да огледа внимателно букета, преди да благоволи да го хвърли, и настояваше да стане на секундата. Тя дразни всички околни, но аз не съм си тръгвала.

Леко го побутна с длан в гърдите.

— Ти си тръгна. Беше грубо.

— Господи. Да не се каниш да ми четеш конско сега? О, чакай, ти вече го правиш. Целунах те. Признавам. Имаш толкова съблазнителни устни и аз ги пожелах — съвсем ясно го показах — очите му блеснаха като буреносни облаци, изпълнени със светкавици и гръмотевици. — Ти не се разпищя, затова се възползвах. Какво толкова.

— Не става дума за целувката. И за нея, но не само. Говоря ти за причината, за последствията и за останалото.

Той я зяпна.

— Какво?

— Да! Дължиш ми някакъв разумен отговор.

— А къде, за бога, е разумният въпрос? Намери го и ще направя каквото мога, за да ти дам разумен отговор.

Тя кипеше от гняв. Не беше виждал нищо подобно до сега. Господи, колко беше секси.

— Ако не можеш да обсъждаш това като зрял човек, тогава…

— По дяволите.

Щом трябваше да изтърпи всички мъки, задето го е направил веднъж, по-добре да се мъчи, задето го е направил два пъти. Сграбчи я, притегли я до себе си и я изправи на пръсти. Звукът, който издаде, може да беше началото на някой от всички въпроси, но преди тя да успее да довърши, той се нахвърли върху устните й. Използва зъбите си, едно бързо и нетърпеливо гризване, което я накара да ги разтвори от изненада или в отговор. Не беше в настроение да прави разлика точно сега, не и когато езикът му намери нейния, нито когато вкусът й опари всичките му сетива като огън в кръвта.

Ръцете му се вплетоха в разкошната й коса и я дръпнаха, за да отметне глава.

Спри! Искаше да го каже. Възнамеряваше да го направи. Но усещането бе, като да се озовеш сред лято. Да потънеш в горещината и влагата. Всяка разумна мисъл се стопи като мъгла, когато тялото й премина от състояние на гняв през шок и след това към бурен отговор.

Когато той вдигна лице и промълви името й, тя само поклати глава и го дръпна отново към себе си.

В един безумен миг ръцете му сякаш бяха навсякъде, съблазняваха я, възпламеняваха я, докато едва успяваше да си поеме дъх.

— Нека да… — той посегна с тромави пръсти към копчетата на ризата й.

— Добре — би му позволила да направи всичко.

Когато той сложи длан върху препускащото й сърце, тя го дръпна към пода.

Гладка кожа, корави мускули и уста, която подлудяваше с жаждата си. Тя се изви под него, претърколи се отгоре му. Рязко издърпа тениската му през главата и я захвърли настрани, за да вкуси със зъби широките му гърди. Той простена и отново я придърпа нагоре, за да опустоши устата й със своята, да вкуси от шията й с лудешка страст, която напълно отговаряше на нейното нетърпение.

Полуобезумял, той я завъртя по гръб, готов да разкъса дрехите й на парчета. Лакътят й се удари в пода със звук, приличен на изстрел. Пред очите й избухнаха звезди.

— О! Господи!

— Какво? Ема. По дяволите. Гадост. Съжалявам. Дай да видя.

— Не. Чакай — замаяна, изтръпнала от болката и доста объркана, тя все пак успя да седне. — Лакътят ми. О, боже — измърмори отново.

— Съжалявам. Извинявай. Дай да видя — той се зае да масажира ръката й, за да облекчи малко усещането за „игличките“, които се забиваха в плътта й, докато се мъчеше да успокои дишането си и издаваше хриптящи звуци.

— Смееш се.

— Не. Не. Толкова съм превъзбуден и замаян, че едва си поемам въздух.

— Смееш се — бодна го с показалеца на здравата си ръка в гърдите.

— Не. Много мъжествено се опитвам да се сдържа — което се случваше за първи път, замисли се той, докато е толкова силно възбуден. — По-добре ли е? Поне малко? — попита я и направи грешката да погледне нагоре и да зърне очите й.

Смехът искреше в тях като златен прашец в кадифе. Изгуби битката, предаде се и избухна в разтърсващ смях.

— Наистина съжалявам.

— Защо? След като показа такава изключителна сръчност и финес.

— Да, така казват всички. Ти беше тази, която предпочете пода, макар че имам прекрасен диван само на три метра оттук, а и страхотно легло на горния етаж. Но не, ти не можа да се сдържиш достатъчно, че да ми позволиш да заведа и двама ни до нещо по-меко.

— Само слабаците търсят меко местенце за секс.

Той премести погледа си и й отправи ленива и изгаряща усмивка.

— Аз не съм слабак, сестро — седна с изправен гръб.

— Да направим втори опит.

— Чакай — тя опря разперена длан върху гърдите му. — Ммм, отлични гръдни мускули, между другото. Но чакай — вдигна все още изтръпналата си ръка и приглади косата си. — Джак, какво правим с теб?

— Ако се налага да ти обяснявам, значи не го правя, както трябва.

— Не, сериозно. Искам да кажа… — сведе поглед към разгърнатата си риза, откъдето смело се подаваше белият й дантелен сутиен. — Виж ни само. Виж ме мен.

— Повярвай ми, това правех. И сега го правя. Искам да продължа. Имаш невероятно влудяващо тяло. Искам просто да…

— Да, това го разбирам. Същото е и с мен, но, Джак, ние не можем просто… Излязохме от релси преди малко.

— Бяхме съвсем на правилния коловоз и се движехме право към целта, ако питаш мен. Дай ми само пет минути, за да видиш нещата от моята гледна точка. Дай ми само една минутка.

— Вероятно няма да ти отнеме и трийсет секунди. Но не — добави тя, когато той се ухили. — Сериозно. Не можем да го направим просто така. Или както и да било. Може би…

Вътре в нея всичко искреше и пламтеше, изгаряше от желание.

— Не съм сигурна. Трябва да помислим, да обсъдим, да разнищим нещата, може би трябва да се задълбочим и да изчистим всичко. Джак, ние сме приятели.

— Изпитвам силни приятелски чувства точно сега.

Очите й станаха нежни и тя протегна ръка, за да погали бузата му.

— Приятели сме.

— Така е.

— И освен това имаме приятели, които също са приятели. Толкова общи неща. Така че колкото и да ми се иска да кажа: „По дяволите всичко, хайде да изпробваме онзи диван, после и леглото, а третият рунд може и на пода“…

— Емалин — очите му бяха като черен дим. — Направо ме убиваш.

— Сексът не е като целувка на задното стълбище. Дори да е наистина страхотна целувка на стълбите. Затова трябва да помислим хубаво, преди да решим нещо. Не искам да развалям приятелството си с теб, Джак, само защото точно сега много искам да те съблека чисто гол. Ти си важен за мен.

Той въздъхна дълбоко.

— Ще ми се да не беше го казвала. И ти си важна. Винаги си била важна за мен.

— Тогава нека си дадем малко време и да обмислим нещата — тя се отдръпна леко и започна да закопчава ризата си.

— Нямаш представа колко съжалявам, като те гледам да правиш това.

— Знам. Вероятно толкова, колкото и аз съжалявам, че го правя. Не ставай — каза тя, скочи и взе чантата, която бе изпуснала, когато той я бе сграбчил. — Ако искаш някаква утеха, ще ти кажа, че ще прекарам много нещастна нощ в мисли за това, което щеше да се случи, ако не бяхме спрели да помислим.

— Никаква утеха не е, защото и аз ще правя същото.

— Хм — тя се озърна и му хвърли поглед през рамо, докато отиваше към вратата. — Ти започна пръв.

 

 

На сутринта след очаквано тежката нощ Ема имаше нужда от утехата на приятелките си и палачинките на госпожа Грейди. Сключи сделка със себе си. Можеше да се види с приятелките си, несъмнено, но можеше да хапне палачинки само ако преди това мине през страховития домашен фитнес.

Навлече екипа си и тръгна с нежелание, без да е пила кафе, към голямата къща. Пътьом се отби през студиото на Мак. Не виждаше причина защо и приятелката й да не страда заедно с нея.

Без да се замисля, тя влезе направо и се запъти към кухнята. Завари Мак само по памучни шорти и потник, облегната на плота с чаша кафе в ръка и широка усмивка на лицето. Картър беше срещу нея, заел същата поза и също с усмивка, облечен в сакото си от туид.

Трябваше да почука, мигновено си каза Ема. Трябваше да запомни, че първо е добре да почука, след като вече и Картър живееше тук.

Мак я погледна и вдигна чаша за поздрав.

— Здрасти.

— Извинявайте.

— Пак ли си свършила кафето?

— Не, аз…

— Има достатъчно — увери я Картър. — Направих цяла кана.

Ема го изгледа тъжно.

— Не знам защо се жениш за нея вместо за мен.

Върховете на ушите му порозовяха, но той само вдигна рамене.

— Е, може би ако нещата не потръгнат…

— Мисли се за много сладък — иронично подхвърли Мак. — И да го вземат мътните, точно така си е — тя пристъпи към него и леко подръпна вратовръзката му.

Целувката им бе лека и нежна, реши Ема. Като сутрешната целувка, която двама влюбени си разменят, когато знаят, че ще имат време, достатъчно време, за по-сериозни и по-страстни целувки.

Страхотно им завидя за лекотата и нежността.

— Отивай на училище, професоре. Просвещавай младите умове.

— Така и ще направя — взе куфарчето си, погали леко яркочервената коса на Мак. — Ще се видим довечера. Чао, Ема.

— Чао.

Той отвори вратата, обърна се да хвърли последен поглед и удари лакътя си в рамката.

— По дяволите — измърмори и затвори вратата зад гърба си.

— Прави го всеки втори път, когато… Какво ти е? — попита Мак. — Цялата се изчерви.

— Нищо — но се усети, че разтрива своя лакът и си спомня за случилото се. — Нищо. Само се отбих тук на път за стаята за изтезания. Възнамерявам да се примоля на госпожа Грейди за палачинки, след като се подложа на мъчения.

— Дай ми минутка да се преоблека.

Докато Мак изтича горе, Ема започна да крачи из кухнята. Трябваше да има някакъв простичък, деликатен и разумен начин да обясни на Мак за случилото се с Джак. За случващото се с Джак. Да я помоли за вдигане на забраната за спане с бивши гаджета на приятелки.

Мак и Джак бяха приятели и това трябваше да помогне. Но най-същественото беше, че Мак е лудо влюбена в Картър. Щеше да се омъжва, за бога. Що за приятелка би настоявала приятелката й да се придържа към правилото за бившите гаджета, след като се омъжва за господин Невероятен?

Това беше егоистично, тесногръдо и подло.

— Да вървим, преди да съм променила решението си — наметнала суитчър с качулка върху спортен сутиен и колоездачен клин, Мак дотича в кухнята. — Направо усещам как бицепсите и трицепсите ми загряват. Дръжте се, страхотни рамене!

— Защо трябва да си такава? — попита строго Ема.

— Моля? Каква?

— Приятелки сме от съвсем малки. Не знам защо трябва толкова да упорстваш, след като не го искаш.

— Кого? Картър ли? Разбира се, че го искам. Май не си пила кафе тази сутрин?

— Ако пийна кафе, мозъкът ми ще се събуди достатъчно, за да намери разумна причина да не тренирам. А и въпросът не е в това.

— Добре. Защо си ми ядосана?

— Не съм ти ядосана. Ти си тази, която се сърди.

— Тогава ми се извини и ще забравим всичко — Мак отвори вратата и излезе навън.

— Защо да се извинявам? Аз спрях — Ема тръшна вратата зад гърба си.

— Какво си спряла?

— Спрях… — тя простена и притисна ръце върху очите си. — Заради липсата на кофеин е. Умът ми е замъглен. Започнах от средата. Или може би от края.

— Настоявам да разбера защо съм ти ядосана, за да мога да се ядосам истински. Кучка такава.

Ема си пое дълбоко въздух, задържа го за миг.

— Целунах Джак. Или той ме целуна. Той започна. А после се изниза, затова отидох у тях, за да му дам да се разбере, а после той го направи отново. И аз го направих пак. После се озовахме на пода, а дрехите ни хвърчаха наоколо, докато аз не си ударих лакътя. И това ме отрезви. Така че спрях и няма причина да ми се сърдиш.

Мак, която се бе вторачила в Ема с отворена уста след първото изречение, само продължи да я зяпа.

— Какво? Какво? — тя удари с длан по едното си ухо и тръсна глава, сякаш да се отърве от попаднала там вода. — Какво?

— Няма да повтарям всичко отначало. Въпросът е, че спрях и се извиних.

— На Джак ли?

— Не… хм, да… но и на теб. Казвам ти, че съжалявам.

— Защо?

— За бога, Мак, ами заради правилото.

— Ясно — Мак спря, постави юмруци на хълбоците си и зяпна в празното пространство. — Не, още съм объркана. Да опитаме друго — тя се зае пресилено да бърше въображаема дъска с двете си ръце. — Ето, дъската е чиста. Да започнем отначало. Ти и Джак — уха — минутка, за да го възприема… Готово. Двамата с Джак разменяте влажни целувки.

— Не са влажни. Той се целува отлично, както добре знаеш.

— Така ли?

— И изобщо не се извинявам за това. Наистина, защото беше като гръм от ясно небе. Е, добре де, не съвсем, тъй като усетих искри между нас, когато бяхме под капака.

— Капак ли? Какво… О, колата ти. Господи, само човек, който те познава открай време, може да разгадае някаква част от онова, което казваш.

— Но не съм очаквала, че ще ми донесе чаша вино, докато си почивах за миг, просто си седях на задното стълбище и никому не се пречках.

— Вино, задното стълбище — измърмори Мак. — БЧ. Сватбата.

— Тогава той започна да ми масажира раменете, така че би трябвало да се досетя, но бях изтощена. Тъкмо щях да се връщам на тържеството, когато изведнъж се озовахме прави и той ме целуна. После Паркър ми позвъни на пейджъра и трябваше да тръгвам и тогава осъзнах какво съм направила. Не е предателство в истинския смисъл, не и нарочно. Ти си имаш Картър.

— Аз пък какво общо имам?

— Но не съм спала с него и точно там е въпросът.

Една птичка прелетя наблизо, чуруликайки весело. Без да я погледне нито за миг, Ема сложи ръце на хълбоци те си и се намръщи.

— Целувките бяха изненадващи и двата пъти. А търкалянето по пода беше импулсивна постъпка. Аз спрях, така че — технически погледнато — не съм нарушила правилото, но все пак ти се извинявам.

— С удоволствие ще приема извинението ти, стига да ми обясниш аз какво общо имам с това, за бога!

— Правилото за бивши гаджета.

— Кое… О, правилото за бившите. Все още не разбирам моето… Чакай. Мислиш, че двамата с Джак сме били… Мислиш, че съм правила секс с Джак? Джак Кук?

— Разбира се, с Джак Кук.

— Никога не съм правила секс с Джак.

Ема я мушна в ребрата.

— О, правила си.

Мак й върна смушкването.

— Не, не съм, а аз най-добре би трябвало да знам с кого съм или не съм спала. Никога не сме го правили с Джак. Дори не сме били близо до това. Не съм се търкаляла по пода с Джак, докато си разкъсваме дрехите.

— Но… — озадачена и направо потресена от чутото, Ема отпусна ръце. — Но преди години, когато той започна да идва тук с Дел по време на ваканциите от колежа, вие двамата…

— Флиртувахме. Това е всичко. Никога не сме стигали до леглото, до пода, до стената или където и да било под някаква форма, включваща голи тела. Ясно ли е?

— Винаги съм смятала…

Мак повдигна вежди.

— Можеше да попиташ.

— Не, защото, дяволите ме взели, аз също го харесвах, но ти вече флиртуваше с него, така че си забраних и си помислих каквото помислих. А после, когато стана очевидно, че двамата отново сте просто приятели, влезе в сила правилото.

— Била си увлечена по Джак през всичкото това време?

— На приливи и отливи. Насочвах интереса си в други области или го сдържах заради правилото. Но напоследък стана по-сложно — пренасочването и сдържането. Господи — Ема закри лицето си с ръце. — Каква глупачка съм.

— Развратница — Мак скръсти ръце на гърдите и я изгледа сурово. — За малко да правиш секс с мъж, с когото аз никога не съм го правила. Що за приятелка си ти?

Ема увеси нос, а ъгълчетата на устните й потрепнаха.

— Вече ти се извиних.

— Може и да ти простя, но само след като ми разкажеш всичко — членоразделно и с най-малките подробности — Мак сграбчи Ема за ръката и двете пробягаха останалото разстояние до къщата. — Което означава след кафето, тоест след тренировката.

— Можем да пропуснем фитнеса и да минем направо на кафето.

— Не, готова съм да правя мускули — Мак я поведе през страничната врата на голямата къща и нагоре по стълбите. Когато стигнаха до третия етаж, Лоръл и Паркър вече излизаха от фитнес залата.

— Ем се е целувала с Джак. За малко да правят секс.

— Какво? — възкликнаха двете едновременно.

— Не мога да говоря сега. Не съм пила кафе. Ще говоря, след като си изпия кафето. И само ако има палачинки — Ема изръмжа недоволно и се запъти към бягащата пътечка.

— Палачинки? Ще кажа на госпожа Г. — Лоръл хукна бързо.

— Джак? Джак Кук? — попита Паркър.

Мак сви мускули и се запъти към тренажора.

— Точно това казах.

Когато всички бяха седнали в кътчето за закуска и Ема бе стиснала здраво първата си чаша кафе, Мак вдигна ръка.

— Нека аз да разкажа първата част, защото ще стане по-бързо и накрая мозъците ви все още ще функционират нормално. И така, Ема била увлечена по Джак, но мислела, че аз и той сме имали връзка, включително сексуална, преди години, затова, придържайки се към правилото за бившите гаджета, страдала мълчаливо.

— Не съм страдала.

— Тази част я разказвам аз. И тогава, по време на сватбата с БЧ, Джак изпълнил номера „О, колко си изморена, нека ти разтрия раменете“ и после й залепил голяма звучна целувка. Тогава Паркър й позвънила на пейджъра.

— Значи това те е тормозело. Благодаря, госпожо Г. — Паркър се усмихна на госпожа Грейди и си взе палачинка от таблата, която икономката остави на масата.

— Затова миналата вечер, след като изчакала повече от седмица, тя се отбила у тях да му даде да се разбере. От дума на дума накрая се озовали на пода голи.

— Полуголи. Дори не бяхме и полуголи. Може би само около четвърт — изчисли Ема. — Най-много.

— Тази сутрин тя ми се извини, задето едва не правила секс с моето въображаемо бивше гадже.

— Много правилно — намеси се госпожа Г. — Приятелките не отмъкват гаджетата на приятелките си дори и ако едната вече му е била шута.

— Всичко просто се случи — започна Ема и се сви под строгия поглед на госпожа Грейди. — Казах, че съжалявам, а и спрях, преди всъщност да…

— Така е, защото си добро момиче с честно сърце. Хайде, хапни малко плодове. Пресни са. Сексът е по-хубав, когато се храниш пълноценно.

— Да, госпожо — Ема си бодна парченце ананас.

— Не разбрах обаче защо изобщо си помислила, че Мак е спала с Джак — Лоръл си сипа щедра порция сироп върху палачинката. — Ако беше така, тя щеше да се хвали и да говори за това с дни, докато накрая на всички ни се доще да я убием.

— Не, нямаше.

— По онова време щеше да го направиш.

Мак се замисли.

— Да, вярно е. В онези години щях да се похваля. Вече съм друг човек.

— Колко силно е привличането? — поиска да разбере Паркър.

— Изключително силно. Искрите помежду ни бяха горещи още преди задното стълбище. След това той направо постави рекорд.

Паркър само кимна и продължи да хапва.

— Джак се целува прекрасно.

— Така е. Той… Ти откъде знаеш?

Паркър само се усмихна и Ема остана с отворена уста.

— Ти? Ти и Джак? Кога? Как?

— Мисля, че това е отвратително — измърмори Мак. — Още една от най-добрите ми приятелки се нахвърля на въображаемото ми бивше гадже.

— Две целувки през първата ми година в „Йейл“, след като се срещнахме на едно парти и той ме изпрати до общежитието. Беше хубаво. Много. Но колкото и невероятно добре да се целува, усещането бе като да целувам собствения си брат. А и колкото и добра да съм в целувките, вярвам, че и той се е почувствал така, сякаш целува сестра си. И така приключи всичко. Предполагам, че това не е проблем за теб и Джак.

— Много далеч сме от братско-сестринските отношения. Защо не си ни казвала, че си целувала Джак?

— Не знаех, че трябва да докладваме за всеки мъж, когото сме целували някога. Но бих могла да направя списък.

Ема се засмя.

— Обзалагам се, че можеш. Лоръл? Имаш ли някакви случки с Джак, които да ни разкажеш?

— Чувствам се силно раздразнена и онеправдана, задето нямам такива. Дори и въображаеми. Струва ми се редно поне веднъж да се бе опитал да ме сваля през всичките тези години. Негодник. Ами вие, госпожо Г.?

— Една много хубава целувка под имела на Коледа преди няколко години. Но тъй като съм от жените, които бързо се влюбват, но и бързо им минава, скъсах с него веднага, за да не разбия сърцето му.

— Бих казала, че Ем възнамерява да го съблазни, и то сериозно — Мак изви вежди. — Той няма никакъв шанс пред страховитата сила на Емалин.

— Не знам. Трябва да помисля. Сложно е. Той ми е приятел. Наш приятел е. Освен това е най-добрият приятел на брат ти — обърна се тя към Паркър. — А Дел е почти като брат за всички нас. Всички сме приятели, а и бизнес партньори. Дел ни е адвокат, а и Джак ни помага, когато имаме нужда. Освен това сега проектира преустройството. Толкова много неща ни свързват и всичко е тясно преплетено.

— А нищо не оплита нещата така, както сексът — намеси се Мак.

— Точно така. А ако започнем връзка, а после нещата се объркат? Тогава ще ни бъде неловко заедно, а това ще внесе неловкост в отношенията на всички ни. Сега се радваме на чудесна хармония, нали? Сексът не си заслужава да я развалим.

— Тогава едва ли го правите, както трябва — отбеляза госпожа Грейди и поклати глава. — Вие, младите, мислите прекалено много. Ще се захвана с миенето на чиниите.

Ема се нацупи на палачинките си.

— Тя ме мисли за глупачка. А аз просто не искам да нараня никого.

— Тогава въведи някои основни правила. Какво очаква всеки от другия и как можете да се справите с усложненията.

— Какви основни правила?

Паркър сви рамене.

— Ти трябва да решиш, Ем.