Нора Робъртс
Легло от рози (6)

Пета глава

Ема някак изтърпя тържеството в неделя и консултациите в понеделник, след което внесе корекции в букетите за няколко предстоящи сватби, тъй като булките бяха променили желанията си.

Отмени две срещи с двама много приятни мъже, защото в момента нямаше никакво желание да ги вижда. Запълни времето си, като направи пълен преглед на наличната стока и поръча панделки, фуркети, контейнери и декоративни формички.

През цялото време се чудеше дали не е по-добре да се обади на Джак и да подхвърли нещо леко и шеговито за целувката, или да се преструва, че изобщо нищо не се е случвало.

Колебаеше се между горните две възможности, както и една трета, която включваше да отиде в дома му и да му се хвърли на врата. Затова в крайна сметка не направи нищо и продължи да се измъчва с въпроси.

Ядосана на себе си, тя се появи по-рано за следобедното съвещание в голямата къща. Мина през кухнята на Лоръл, където приятелката й подреждаше сладкиши върху една чиния, до която имаше и малко плато с плодове и сирена.

— Свърши ми диетичната кола — обяви Ема и отвори хладилника. — Свършили са ми запасите от почти всичко, защото все забравям, че акумулаторът на колата ми е мъртъв като диско музиката.

— Обади ли се в сервиза?

— Поне това се сетих да направя преди десетина минути. Когато си признах, след майсторски проведен разпит от страна на механика, че колата, която притежавам от четири години, никога не е била в сервиз за преглед, че не си спомням кога за последен път съм сменяла маслото или съм правила проверка на някакъв компютърен чип или нещо подобно и разни други технически подробности, които вече не си спомням, той заяви, че ще дойде да я вземе и да я откара в сервиза.

Леко нацупена, тя отвори кутийката кола и отпи направо от нея.

— Направо се почувствах така, сякаш държа колата си като заложник, а той я освобождава. Накара ме да се чувствам дори по-голяма глупачка, отколкото Джак смяташе. Искам курабийка.

— Вземи си.

Ема си избра курабийка.

— Сега ще остана без кола, докато той не реши да ми я върне. Ако изобщо го направи, а не съм съвсем сигурна, че има такова намерение.

— Вече повече от седмица си без кола, защото нямаш акумулатор.

— Вярно, но пък си въобразявах, че имам кола, защото стоеше пред дома ми. Сигурно трябва да взема микробуса и да ида до супермаркета, както и на хиляди други места. Всъщност ме е страх да го направя, понеже ми хрумна, че купих микробуса цяла година преди колата. Може и той да се разбунтува.

Лоръл метна няколко красиви ментови бонбона в пастелни цветове върху таблата със сладките.

— Знам, че идеята звучи откачено, но може би, когато си върнеш колата, не е зле да закараш в сервиз и микробуса.

Ема гризна крайчеца на курабийката.

— Човекът ми подхвърли и тази идея. Имам нужда от утеха. Какво ще кажеш да вечеряме заедно и да гледаме филм?

— Нямаш ли среща?

— Отмених я. Не съм в настроение.

Лоръл духна кичура, паднал на челото й, и я зяпна шокирано.

— Ти не си в настроение за среща?

— Утре трябва да ставам рано. Имам да правя шест букета, които се носят завързани за ръката, а с този на булката стават седем. Това значи поне шест или седем часа плътна заетост. Повиках Тинк да дойде за половин ден, така че ще съкратя малко часовете, но трябва да приготвя и всичко останало за петъчното тържество. А и прекарах по-голямата част от сутринта в обработка на цветята.

— Това не те е спирало досега. Сигурна ли си, че се чувстваш добре? Сякаш не си в кондиция.

— Не, добре съм. Нищо ми няма. Просто… не ми е до мъже.

— Това не се отнася и до мен — Дилейни Браун влезе, грабна Ема в прегръдките си и я целуна звучно. — Ммм. Захарна курабийка.

Ема се засмя.

— Вземи си от чинията.

Той си взе и се ухили на Лоръл.

— Смятай го за част от хонорара ми.

Лоръл имаше дългогодишен опит в това отношение, затова само измъкна здрав плик, който се затваряше добре, и се зае да го пълни с курабийки и сладки.

— И ти ли си тук за събранието?

— Не. Просто трябваше да обсъдя някои правни въпроси с Паркс.

Дел видя, че има готово кафе, и се запъти към каната.

Двамата с Паркър имаха еднакви тъмнокестеняви коси и тъмносини очи. Лоръл би определила чертите на лицата им като изискани, макар че при него те бяха малко по-грубо изсечени. С тъмносивия си костюм с фино райе, италиански обувки и вратовръзка „Ермес“ той бе олицетворение на преуспял адвокат от Кънектикът. Достоен представител на фамилията Браун от Кънектикът.

След като приключи с подреждането на храната, Лоръл развърза сладкарската си престилка и я окачи на една кукичка на стената.

Дел се облегна на плота.

— Чух, че сте сътворили чудеса за сватбата на Фолк миналия уикенд.

— Познаваш ли ги? — попита Ема.

— Родителите на булката са мои клиенти. Не съм имал удоволствието да се запозная с новата госпожа Харигън. Макар че ако съдя по онова, което чувам от Джак, изразът едва ли е уместен.

— И това ще стане, когато подадат молба за развод — каза Лоръл.

— Вечната оптимистка.

— Тя е истински кошмар. Тази сутрин е изпратила на Паркър списък с критични забележки. С имейл от Париж, където прекарва медения си месец.

— Шегуваш се! — смаяна, Ема зяпна Лоръл. — Мина идеално. Всичко беше идеално.

— Шампанското трябвало да е по-изстудено, сервитьорите — по-бързи, небето — по-синьо, а тревата — по-зелена.

— Е, тя си е кучка. И то след като й сложих десет рози повече. Не една, а цели десет — Ема поклати глава. — Няма значение. Всеки, който беше тук и е нормално човешко същество, знае, че беше идеално. Тя не може да развали нищо.

— Браво на моето момиче — Дел вдигна тост с кафето си.

— Както и да е. Спомена Джак, виждал ли си го? Исках да кажа, ще се виждате ли?

— Още утре. Отиваме в града да гледаме мач на „Янките“.

— Можеш да му занесеш якето. Остави го тук. Или май аз забравих да му го върна. Все едно, якето му е у мен, а вероятно му трябва. Мога да ида да го донеса. В кабинета ми е. Да изтичам ли да го взема?

— Аз ще се отбия и ще го взема, когато тръгвам.

— Добре. Би било чудесно. След като и бездруго ще се виждате.

— Няма проблем. Най-добре да тръгвам — грабна плика със сладките и погледна Лоръл. — Благодаря за курабийките.

— Тринайсет броя, плюс онази, която вече изяде. Ще бъдат приспаднати от хонорара ти.

Той й се ухили и излезе с широка крачка.

Лоръл изчака няколко секунди и после посочи Ема.

— Джак.

— Какво?

— Джак.

— Неее — бавно отрони Ема и постави длани пред гърдите си. — Ема. Е-ма.

— Не се прави на разсеяна, напълно си прозрачна за мен. Каза „както и да е“ два пъти за по-малко от минута.

— Не, не съм — или все пак беше. — И какво от това?

— Е, какво става между теб и Джак?

— Нищо. Абсолютно нищо. Не ставай смешна — усети как лъжата пари на езика й. — Не бива да казваш каквото и да било на никого.

— Щом не бива да казвам нищо, значи има нещо.

— Няма нищо. Вероятно е нищо. Просто реагирам пресилено. По дяволите — Ема излапа наведнъж половината курабийка, която й бе останала.

— Поне се храниш нормално. Но нещо се е объркало в твоята вселена. Изплюй камъчето.

— Първо се закълни. Че няма да кажеш нищо на Паркър или на Мак.

— Не е лесно да се пазари с теб човек — Лоръл направи диагонален кръст върху гърдите си, после посочи към тавана. — Заклевам се.

— Той ме целуна. Или двамата се целунахме. Но той започна и не знам какво щеше да се случи по-нататък, ако Паркър не беше се обадила на пейджъра ми. Трябваше да тръгвам и той също си тръгна. Е, това е.

— Чакай, оглушах веднага след като каза, че Джак те е целунал.

— Престани. Сериозно е — тя прехапа устни. — Или не е. Така ли е?

— Това не е типично за теб, Ем. Ти си богиня в отношенията с мъжете и романтичните или сексуалните връзки.

— Знам. Просто това е Джак. Не се предполага да… — тя размаха ръце във въздуха. — Въобразявам си прекалено много. Беше просто един миг. Импулс. Но вече отмина, така че нищо не се е случило.

— Ема, ти имаш навика да гледаш на мъжете и връзките през романтична призма, но никога не си била объркана. Сега си объркана.

— Защото това е Джак! Представи си, че както си стоиш тук, гледаш си работата, печеш сладкиши, изведнъж влиза Джак и те целува страстно. Или Дел. И ти ще си объркана.

— Единствената причина, поради която някой от двамата влиза тук, е да си изпроси курабийка. Както направи Дел преди малко. Кога се случи това? Когато ти се развали колата ли?

— Не. За малко да стане тогава. Имаше един миг, в който… Мисля, че тогава имаше един специален миг, но втория път той просто доведе нещата докрай. По време на приема в събота.

— Да, да, нали каза, че Паркър ти е позвънила на пейджъра. Е, как беше? Какво показва патентованият от Емалин Грант сексуален искрометър?

Ема издиша шумно, вдигна палец, после изтри с длан въображаема линия.

— Удари право в червената зона и излезе извън скалата.

Лоръл сви устни и кимна.

— Винаги съм подозирала Джак. Около него витае излъчване на мъж от червената зона. Какво ще правиш?

— Не знам. Не съм решила. Объркана съм. Трябва първо да се успокоя и след това да мисля какво ще правя. Или няма да правя.

— И тогава ще ми кажеш. Освен това трябва да знам кога е вдигната забраната да говоря за това.

— Добре, но междувременно нито дума — Ема взе таблата със сиренето и плодовете. — Хайде да идем да си поиграем на делови жени.

Заседателната зала на „Обети“ бе в бившата библиотека. Книгите бяха останали като своеобразна рамка на стаята, като на места отстъпваха на фотографии и различни сувенири. Помещението бе запазило своята атмосфера и стил дори сега, когато служеше на бизнеса.

Паркър седеше до голямата инкрустирана маса с включен лаптоп и устройство „Блекбери“. Тъй като сутрешните срещи с клиенти и обиколки на имението бяха приключили, тя бе преметнала сакото си върху гърба на стола. Срещу нея седеше Мак, протегнала дългите си крака, облечена с джинси и пуловер, които бяха обичайното й работно облекло.

Щом Ема остави таблата на масата, Мак се надигна и си взе чепка грозде.

— Закъснявате, момичета.

— Дел мина през кухнята. Преди да включим на работна вълна, кой е навит за вечеря и гледане на филм?

— Аз, аз! — моментално вдигна ръка Мак. — Картър има някакво съвещание в училището и така ще се отърва от досадната работа, докато го чакам да се върне. Днес имах натоварена програма.

— Случайно се оказва, че и моят график е свободен — Лоръл сложи таблата с курабийки до плодовете.

Паркър само вдигна слушалката на телефона и натисна бутона за вътрешна линия.

— Здравейте, госпожо Грейди, ще се справите ли с вечеря за четирите ни? Чудесно. Благодаря — затвори телефона. — Ще ядем пиле и много ще ни хареса.

— Става — Мак лапна зърно грозде.

— Добре, първа точка от дневния ред е Уитни Фолк-Харигън, позната още като „булката чудовище“. Както Лоръл вече знае, получих електронно писмо от нея. То съдържа мнението й за нещата, които според нея е можело да свършим по-добре.

— Кучка — Мак се наведе напред, този път, за да намаже малко козе сирене върху бисквитка с розмарин. — Направо скрихме шапките на всички с онова тържество.

— Трябваше нея да скрием — отбеляза Лоръл.

— Уитни смята, изброявам ги в произволен ред, че… — Паркър отвори една папка, за да цитира писмото, което бе разпечатала. — Шампанското не е било добре охладено, обслужването по време на вечерята е било мудно, в градините не е имало достатъчно многообразие от цветя, фотографът е отделил повече време на гостите, отколкото тя счита за нужно, докато булката заслужавала повече внимание, а сладкишите на масата с десертите не били нито толкова разнообразни, нито толкова добре поднесени, колкото се надявала. Добавя и че се е чувствала притисната или пренебрегната от сватбения агент по време на отделните етапи от събитието. Надява се да приемем тези критики в духа, в който са изказани.

— На което бих отговорила… — Мак вдигна среден пръст.

— Кратко и ясно — Паркър кимна. — Все пак аз й отговорих, като й благодарих за коментарите и изразих надеждите ни, че двамата с Джъстин ще се забавляват в Париж.

— Лицемерка — измърмори Лоръл.

— И още как. Бих могла да отговоря: „Скъпа Уитни, ти си една надута кучка“. И това бе първата ми мисъл. Но се въздържах. Все пак я повиших в звание — вече ще я наричам „чудовищната кучка“.

— Тя сигурно е много нещастен човек. Сериозно — настоя Ема, когато всички погледнаха към нея. — Всеки, който може да развали един фантастичен сватбен ден, какъвто й осигурихме, като го разчопли по такъв начин, е просто вътрешно нещастен човек. Бих я съжалявала, ако не й бях толкова ядосана. Ще я съжалявам, когато ми мине ядът.

— Е, ядосани, изпълнени със съжаление или ругаещи, добрата новина е, че имаме резервирани четири предварителни консултации благодарение на онова тържество. А очаквам и още.

— Паркс я нарече кучка — Мак се ухили и хапна още едно зрънце грозде. — Много е ядосана.

— Ще ми мине, особено ако получим още четири нови поръчки като резултат от страхотната работа, която свършихме в събота. Засега просто смятам да затворя Уитни в моя току-що създаден Килер на обречените, където всичко я прави дебела, всички десени са на точки, а изборът на цветове е между кафяво и умряло бежово.

— Това е много подло — отбеляза Лоръл. — Харесва ми.

— Продължаваме — отсече Паркър. — Двамата с Дел се срещнахме, за да обсъдим някои правни и финансови въпроси. Договорът ни за партньорство подлежи на подновяване, а това включва и процента, който се връща обратно в „Обети“ от отделните пера, когато става дума за външни събития. Ако някой иска да обсъди промени в договора, включително и процентите, има думата.

— Споразумението ни работи, нали така? — Ема огледа партньорките си. — Не вярвам някоя от нас да си е представяла, че ще успеем да изградим онова, което имаме сега, когато започвахме в началото. Не само финансово, което определено е много повече, отколкото бих имала сега, ако бях успяла да си отворя собствено ателие. Имам предвид репутацията, която сме си създали като цяло и поотделно, без да броим булката чудовище, разбира се. Процентът е справедлив, а и истината е, че Дел получава много по-малко за своя дял от имението от онова, което би могъл да поиска. Всички ние вършим онова, което обичаме, с хората, които обичаме. И си осигуряваме много приличен доход при това.

— Мисля, че Ем се опитва да каже, че подкрепя договора — Мак лапна още грозде. — И аз съм „за“.

— Бройте и мен — обади се Лоръл. — Има ли някаква причина да искаме да променяме нещо? — попита тя Паркър.

— Не и според мен, но както ме посъветва Дел в ролята си на юридически консултант, всяка от вас трябва от ново да прочете договора и да изрази своите резерви или да направи предложения, преди да го подновим.

— Предлагам Дел да подготви документите, да ги подпишем и после да отворим бутилка скъпо шампанско.

Мак посочи към Ема в знак на съгласие.

— Подкрепям предложението.

— Всички сме „за“ — обяви Лоръл.

— Ще му се обадя. Освен това имах среща и с нашия счетоводител.

— По-добре ти, отколкото аз — обади се Лоръл.

— Много по-добре — Паркър се усмихна и пийна вода. — Отчетохме много добро тримесечие и сме на път да увеличим чистата печалба с около дванайсет процента спрямо миналата година. Посъветваха ме да пренасочим част от тази печалба обратно в бизнеса. Така че, ако някоя от вас се нуждае от нещо, има някакво хрумване или скрито желание за допълнително оборудване или идеи за това какво може да е полезно за „Обети“ като цяло, можем да го обсъдим.

Ема вдигна ръка, преди някой друг да успее да се обади.

— Мислила съм за това. Особено след като прегледах документите си за изминалото тримесечие. Предстои ни най-големият засега ангажимент със сватбата на Сиймън следващата пролет. Дори само цветята ще надхвърлят капацитета на хладилното ми помещение, така че ще се наложи да наемем допълнителен охладител за няколко дни. Вероятно ще мога да намеря такъв втора употреба, но вземайки предвид цената, в дългосрочен план ще е по-добре да купим, отколкото да наемаме.

— Това е добре — Паркър си отбеляза предложението. — Дай ми примерни цени.

— Може би сега е моментът — продължи Ема, — като имаме предвид същото събитие, както и разрастването на бизнеса ни, да купим и друго оборудване, което обикновено вземаме под наем. Допълнителни столове за открито например. Тогава, когато имаме външен ангажимент, ние ще ги даваме под наем на клиента и ще прибираме таксата. Ами…

— Явно наистина си мислила доста — коментира Мак.

— Така е. След като Мак възнамерява да разшири жилището си и да увеличи площта на горния етаж, за да приюти истинската си любов, защо да не увеличим и работното й пространство — студиото, едновременно с това? Има нужда от повече място за склад, както и истинска гардеробна вместо малкия килер, който използва сега. И докато съм на темата, вътрешното антре до кухнята на Лоръл е напълно излишно. Можем да го преустроим и да направим там помощна кухня с още една фурна, хладилник и място за склад.

— Ще оставим Ема да говори от името на всички — реши Лоръл.

— А Паркър има нужда от компютризирана охранителна система, за да може да наблюдава всички общодостъпни пространства в къщата.

Паркър изчака секунда.

— Мисля, че току-що похарчи увеличението в печалбата ни няколко пъти.

— Харченето на пари е част от удоволствието от спечелването им. Нали си имаме Паркър, тя ще ни спре, за да не прекалим съвсем. Но наистина смятам, че трябва да направим поне част от изброеното и да оставим другите неща за близко бъдеще, когато ще можем да ги осъществим.

— Ще вляза в ролята си и ще кажа, че охладителят е разумно предложение. Виж какво можеш да откриеш. Трябва да обсъдим с Джак как точно можем да го вместим в твоето ателие, а след това можем да го помолим и за съвет как да разширим студиото на Мак и да преустроим вътрешното антре.

Докато говореше, тя продължаваше да си води бележки.

— Вече съм мислила за закупуването на мебели и започнах да проучвам цените. Ще направя сметка какво ще ни коства всичко това и тогава ще решим кой е най-логичният избор.

Тя кимна и премина към следващия въпрос от дневния ред.

— А сега, предстоящите събития, които ще ни позволят да осъществим мечтите и желанията си. Церемонията по вричането. Днес ми изпратиха обетите си и сценария за церемонията. Тържеството ще се състои в петък вечер и след като са хвърляли ези-тура, Алисън, която вече ще наричаме Булка едно, ще пристигне в три и половина, а Марлийн или Булка две, — в четири. Булка едно ще вземе булчинския апартамент, а Булка две — младоженския. Тъй като двете имат обща кума, тя ще притичва между двата апартамента. Братът на Булка едно е кум, така че ще използваме семейния салон на втория етаж за него, както и за бащите на булките, ако е необходимо. Кумът ще стои от страната на Булка едно по време на церемонията, а кумата — от страната на Булка две.

— Чакай — Мак вдигна пръст, докато въвеждаше подробностите в лаптопа си. — Готово.

— Тези дами знаят точно какво искат и се придържат към плана си, така че с тях се работи изключително лесно от моя гледна точка. Майката на Булка едно и братята и сестрите на Булка две не са особено щастливи от придаването на официален характер на тази връзка, но ни съдействат. Мак, може би ще се наложи да положиш усилия, за да направиш общи снимки, на каквито клиентите ни разчитат.

— Няма проблем.

— Добре, Ема, цветята?

— Искаха нещо нетрадиционно, но женствено. Никоя не пожела да носи букет, затова направихме цветен венец за Алисън и цветни гребени за косата на Марлийн. Има и венче за кумата, която ще носи четири бели рози. Двете ще си разменят по една бяла роза по време на церемонията веднага след като запалят свещта на единението. И всяка ще подари на майка си по една роза. За мъжете има бутониери от бели рози. Ще бъде много красиво.

Ема прегледа записките си, докато отпиваше от диетичната кола.

— Искаха нещо свежо и непринудено като горска поляна за цветните аранжировки и украсата на масите. Използвам много гипсофил и пъстри маргаритки, снежнобели маргарити и гербери, разцъфнали черешови клонки, диви ягоди и какво ли не. Съвсем малко тюл, а гирляндите ще направя като венци от маргаритки. Ще има високи прозрачни вази за розите по време на приема. Ще използваме много декоративни лампички и свещи в Голямата зала и Балната зала, където цветните аранжировки също са много ефирни и естествени. Ще бъде семпло и много мило според мен. Ако някоя от вас ми помогне с пренасянето, бих могла сама да подредя всичко.

— Аз ще ти помогна — увери я Лоръл. — Тортата ще бъде с пандишпанов блат и малинов мус за пълнеж, а отгоре ще е покрита с италиански белтъчен крем. И за нея искаха семпла украса, както и в аранжировката на Ема. Няма нужда да я украсявам преди пет часа, така че съм свободна за подреждането. Иначе искат само разнообразие от курабийки и дребни сладки в пастелни цветове.

— Значи имаме стандартен график за петъчно тържество — обяви Паркър, — като изключим хвърлянето на жартиера и букета. В четвъртък следобед ще направим репетиция, така че ако има някакви недостатъци, ще ги изгладим навреме. А сега, събота — започна тя.

 

 

Винаги, когато си мислеше за родителите си и историята на тяхната любов, Ема се пренасяше в приказките.

Имало едно време една млада жена от Гуадалахара, която прекосила континента, за да иде в големия град Ню Йорк и да помага в бизнеса на чичо си, като се грижи за домовете и децата на хора, които се нуждаели от грижи. Но Лусия копнеела за друго — за красива къща вместо шумен апартамент, за дървета и цветя вместо тротоар. Работела много и си мечтаела как един ден ще има свой дом, може би и малък магазин, където да продава красиви неща.

Един ден чичото й разказал за един човек, който живеел на много километри, в място, наречено Кънектикът. Той изгубил жена си и живеел сам с малкия си син. Мъжът сменил големия град с по-тих живот, а вероятно, казала си Лусия, е искал да остави болезнените спомени в дома, който споделял със съпругата си. Той пишел книги и се нуждаел от тишина, а понеже често пътувал, имал нужда от човек, на когото да повери малкото си момче. Жената, която вършела това през трите години след трагичната смърт на жена му, искала да се върне в Ню Йорк.

И тогава Лусия направила голяма крачка и се преместила от града в голямата къща на Филип Грант и сина му Арон.

Мъжът бил красив като принц и безкрайно обичал сина си. Но в очите му имало тъга, която докоснала сърцето й. Детето било преживяло много за четирите си годинки и тя разбирала защо е толкова стеснително с нея. Готвела за двамата, грижела се за къщата и наглеждала Арон, докато баща му пишел своята книга.

Влюбила се в момчето, а и то в нея. Невинаги било послушно, но Лусия щяла да се притесни, ако не правело пакости. Вечер двамата с Филип често разговаряли за Арон или за книги, за неща от ежедневието. Липсвали й разговорите им — липсвал й и той самият, когато пътувал по работа.

Имало моменти, когато наблюдавала през прозореца как Филип играе с Арон и сърцето й се изпълвало с копнеж.

Не знаела, че и той често прави същото. Защото и той се бил влюбил в нея, както и тя в него. Страхувал се да й го каже, за да не би да ги напусне. А тя се страхувала да сподели, за да не я отпрати той.

Но един ден, през пролетта, под разцъфналите клони на черешово дърво, докато малкото момченце, което и двамата обичали, си играело на люлката, Филип взел ръката на Лусия в своята. И я целунал.

Когато листата на дърветата се обагрили от есента, двамата се оженили. И заживели заедно и щастливо завинаги.

Нима имаше нещо чудно, мислеше си Ема, докато паркираше микробуса в широката алея пред входа на родителите си в неделя вечерта, че тя бе романтичка по рождение? Как можеше някой да израсне с тази приказка и да не иска нещо подобно и за себе си?

Родителите й се обичаха вече трийсет и пет години, бяха отгледали четири деца заедно в голямата викторианска къща. Бяха създали добър съвместен живот, здрав и стабилен.

Тя нямаше никакво намерение да се задоволи с нещо по-малко.

Извади букетите от микробуса и забърза по алеята, за да отиде на семейната вечеря. Каза си, че закъснява, но ги беше предупредила. Притисна вазата до гърдите си, отвори вратата и се озова в къщата, която бе изпълнена с наситени цветове, без които майка й не можеше.

В трапезарията завари колоритна картина, обгърната от празнична врява.

На голямата маса седяха родителите й, двамата братя и сестра й, снахите й, зет й, племенниците й, а масата бе отрупана с храна за цяла армия.

— Мамо — отиде най-напред при майка си, целуна я по бузата, преди да остави цветята на бюфета и да заобиколи, за да целуне и баща си. — Папа.

— Това вече е семейна вечеря — в гласа на Лусия още звучеше топлината и музиката на Мексико. — Сядай, преди малките прасенца да са изяли цялата храна.

Най-големият племенник на Ема започна да грухти на шега и се ухили, когато тя седна до него. Пое чинията, която Арон й подаде.

— Умирам от глад — кимна и направи знак на брат си Матю да й налее вино от бутилката, която държеше. — Започвайте да разказвате, за да наваксам с новините.

— Най-напред голямата новина — седнала от другата страна, сестра й Силия хвана ръката на мъжа си. Преди да може да каже каквото и да било, Лусия извика от щастие.

— Бременна си!

Силия се засмя.

— Голяма изненада, няма що. Двамата с Роб очакваме третото си дете — и това категорично е последното — през ноември.

Всички ентусиазирано ги поздравиха, а най-малкият член на семейството шумно затропа с лъжичка по столчето си. Лусия скочи, за да прегърне дъщеря си и зет си.

— О, няма по-радостна вест от тази за едно бебе. Филип, ще си имаме бебе.

— Внимавай. Последния път, когато ми каза така, след девет месеца се появи Емалин.

Лусия се засмя, отиде и го прегърна отзад през врата, притискайки бузата си до неговата.

— Сега децата вършат тежката работа, а ние само си играем.

— Ем още не е изпълнила своята задача — Матю я посочи с пръст и закачливо помръдна вежди.

— Тя чака да намери мъж, красив като баща си и не толкова досаден като брат си — Лусия изгледа строго Матю. — Такива не растат по дърветата.

Ема се ухили самодоволно на брат си и си отряза тънък резен от печеното месо.

— Но още обикалям овощните градини — мило отбеляза тя.

Остана и след като всички си бяха тръгнали, за да се поразходи из градините с баща си. Беше наследила любовта си към цветята и растенията от него.

— Как върви книгата? — попита тя.

— Не върви.

Тя се засмя.

— Все така казваш.

— Защото винаги е така на този етап — той я прегърна през кръста и продължиха да се разхождат. — Семейните вечери и градината ми помагат да оставя всичко за малко. После, когато се върна към писането, нещата не ми изглеждат чак толкова зле. А как си ти, красавице?

— Добре. Много добре. Заети сме. Тази седмица имахме събрание, на което отчетохме, че печалбите ни растат. През цялото време си мислех каква късметлийка съм, че върша нещо, което обичам, и при това с най-добрите приятелки на света. Двамата с мама винаги сте ни казвали да намерим работа, която обичаме, за да сме добри и да работим с удоволствие. Аз я намерих.

Тя се обърна и видя майка си да прекосява моравата с яке в ръка.

— Навън е хладно, Филип. Ще настинеш и после ще трябва да слушам оплакванията ти.

— Разкри тайния ми план — той се остави жена му да го загърне в якето.

— Вчера видях Пам — заговори тя за майката на Картър. — Много се вълнува за сватбата. Аз също се радвам, че двама от любимците ми са влюбени един в друг. Пам винаги ми е била добра приятелка. Тя ме защитаваше, когато някои хора бяха скандализирани, че баща ти се жени за домашната си помощница.

— Те не разбираха колко хитро постъпвам, като си осигурявам безплатен труд.

— Практичен янки, както винаги — Лусия се сгуши до рамото му. — Истински робовладелец.

Виж ги само, мислеше си Ема, просто идеално си подхождат.

— Наскоро Джак ми каза, че си най-красивата жена на света. Още чака да избягаш с него.

— Напомни ми да го пребия следващия път, когато го видя — измърмори Филип.

— Голям чаровник и ласкател. Може би трябва да ви оставя да се биете заради мен — Лусия вдигна лице към Филип.

— Какво ще кажеш за масаж на стъпалата вместо това?

— Дадено. Емалин, когато намериш мъж, който може да ти направи един хубав масаж на стъпалата, гледай внимателно. Много недостатъци могат да се преглътнат заради това единствено умение.

— Ще го запомня. А сега трябва да тръгвам — разтвори ръце и прегърна и двамата. — Обичам ви.

Ема се обърна, докато се отдалечаваше, и видя как баща й хваща за ръка майка й под клоните на черешовото дърво, чиито цветове още бяха скрити в пъпките си.

И я целуна.

Не, повтори си тя, нищо чудно, че беше романтичка по рождение. Нищо чудно, че искаше това или поне част от него за себе си.

Качи се в микробуса си и се замисли за целувката на стълбите.

Може би беше само закачка или любопитство. Или просто химия. Но проклета да е, ако се престори, че нищо не се е случило. Или позволи на него да се преструва.

Беше време да се заеме с това.