Нора Робъртс
Легло от рози (10)

Девета глава

Спря се на рокля с весели цветя. Леко небрежно, реши Ема, семпло и доста сладко, особено с късия жакет, с който я комбинира.

А онова, което носеше отдолу, бе убийствено.

Доволна от резултата, тя се завъртя за последен път пред огледалото, преди да насочи вниманието си към спалнята. Имаше свещи за мека и романтична светлина, лилии и рози за романтично ухание. Музикалната уредба бе заредена с дискове с тиха и романтична музика и готова да бъде пусната за лек фон.

Възглавниците бяха бухнати, а щорите — спуснати.

Реши, че стаята изглежда като женски капан за съблазняване. Беше много горда от творението си.

Сега липсваше само мъжът.

Слезе на долния етаж, за да се увери, че и на този фронт всичко е готово. Вино, чаши, свещи, цветя. И тук имаше музика, отново за фон, но малко по-ритмична, отколкото онази, която ги очакваше горе. Пусна уредбата, нагласи силата на звука, после тръгна из стаята да пали свещите.

Щяха да пийнат вино, мислеше си тя, да поговорят. После идваше ред на вечерята и още разговори. Никога не бяха имали проблем в това отношение. Макар да знаеха как ще завърши вечерта — или може би точно заради това — щяха да си поговорят, да се отпуснат и просто да се насладят на компанията си, преди да…

Чу вратата да се отваря и се обърна рязко, нервите й бяха опънати. Видя Лоръл да влиза.

— Здрасти, Ем, мога ли да те помоля да направиш няколко… — тя спря и повдигна вежди, докато оглеждаше стаята. — Имаш среща. Секс среща.

— Моля? Какво ти става? Откъде го измисли…

— Да не би да те познавам от вчера? Сложила си нови свещи. Пуснала си музика за любовна игра.

— Непрекъснато слагам нови свещи, а съвсем случайно харесвам тази музика.

— Дай да ти видя бельото.

Ема се засмя задавено.

— Не. Какво искаше да направя?

— Това може да почака. Залагам двайсет долара, че си с еротично бельо — Лоръл отиде до нея и понечи да дръпне корсажа на роклята й, при което получи плесница по ръката.

— Престани.

— Взела си вана с ароматната пяна за специални случаи — Лоръл подуши въздуха. — Мога да я усетя.

— И какво от това? Често имам срещи. Понякога включват и секс. Аз съм голямо момиче. Не съм виновна, че ти не си правила секс от шест месеца.

— Пет месеца, две седмици и три дни. Но кой ли ги брои? — Лоръл отново спря, пресилено си пое въздух и посочи с пръст към Ема. — Имаш секс среща с Джак.

— Стига. Няма ли да спреш? Направо ме побъркваш.

— Кога пристига? Какъв е планът?

— Скоро, освен това още работя по плана. И той не включва твоето присъствие. Сега се махай.

Пренебрегвайки заповедта, Лоръл скръсти ръце.

— Дали е бялото бельо, което казва: „Аз съм добро момиче, но мога да бъда и лошо“, или черното, което твърди: „Сложила съм това само за да го разкъсаш върху тялото ми, сладур“? Трябва да знам.

Ема вдигна очи към тавана.

— Червеното с черни рози.

— Май ще се наложи да викаме бърза помощ. Ако изобщо можеш да помръднеш утре, ще ми направиш ли три мини букета? Просто смесени пролетни цветя? Имам консултация и мисля, че малко пролетни цветя ще предразположат клиентката да приеме онова, което мисля, че иска.

— Разбира се. Върви си.

— Тръгвам, тръгвам.

— Но ще минеш през Мак, за да й кажеш, преди да се прибереш и да споделиш всичко с Паркър.

Лоръл поспря до вратата и отметна черния кичур коса, който падаше над очите й.

— Естествено. И ще попитам госпожа Г. дали ще ни направи омлет със зеленчуци за закуска, за да можем да се подсилим, докато ни разказваш всичко най-подробно.

— Утре имам много натоварен ден.

— И аз. В седем часа — храна и подробности за секса. Успех тази вечер.

Ема въздъхна примирено и реши да не чака Джак, а да си налее чаша вино. Проблемът с приятелите, мислеше си тя, докато отиваше към кухнята, е, че те познават прекалено добре. Секс среща, любовна музика, секси бельо. Никакви тайни няма между…

Спря с бутилка в ръка. Джак й беше приятел. Той я познаваше много добре. Дали не би…? Ами ако…?

— О, по дяволите!

Сипа си доста щедро от виното. Преди да успее да отпие и глътка, чу потропването на вратата.

— Прекалено късно — измърмори тя. — Прекалено късно е да променя каквото и да било. Време е да видим какво ще се случи.

Остави чашата с вино и отиде да отвори.

Той също се бе преоблякъл, отбеляза тя. Беше със спортен панталон в защитен цвят вместо джинсите и с чиста риза вместо работната памучна дреха. Носеше голям картонен плик с храна за вкъщи от любимия й китайски ресторант и бутилка от любимото й каберне совиньон.

Мило, отбеляза мислено Ема. И това определено бе едно от предимствата на приятелството им.

— Удържа на думата си да донесеш храна — взе плика от него. — Благодаря.

— Ти обичаш по малко — и наистина много малко — от всичко. Затова взех различни ястия — обхвана с длан врата й и се наведе за целувка. — Здравей отново.

— И на теб. Тъкмо си налях чаша вино. Да предложа ли и на теб?

— Бих приел. Как мина работата? — попита той и я последва в кухнята. — Буквално бе затрупана, когато се отбих.

— Успяхме да свършим всичко. Следващите няколко дни са плътно заети с ангажименти, но и с това ще се справим. Ами твоята лятна кухня?

— Ще стане великолепна. Не знам колко ще я използват клиентите ми, но ще изглежда страхотно. Трябва да поговоря с теб за работата тук. За второто хладилно помещение. Оставих няколко предварителни скици на Паркър за преустройството в голямата къща. Плановете за Мак са напълно готови. А след като прекарах известно време в твоя охладител днес, много по-добре разбирам защо ти е нужен още един. Харесва ми роклята ти.

— Благодаря — загледана в него, тя отпи от виното си. — Май има и други неща, за които трябва да си поговорим.

— Откъде искаш да започнем?

— Все си мисля, че има много неща, но осъзнах, че всичко се свежда до два основни момента с общ корен. Ние сме приятели. Нали, Джак?

— Приятели сме, Ема.

— Първото важно нещо е, че приятелите трябва да си казват истината. Да бъдат честни. Ако разберем след тази нощ, че не е това, което сме очаквали — или ако единият от нас си каже, че е било хубаво, но е дотук — трябва да можем да си го кажем. Без другият да се засяга.

Разумно, открито, без лепкави мрежи и невидими капани. Идеално.

— Приемам.

— Второто е, че трябва да си останем приятели — в думите й се прокрадна тревога. — Това е най-важното. Каквото и да се случи, както и да потръгнат нещата, трябва да си обещаем един на друг да си останем приятели. Не само заради нас двамата, но и заради всички други, с които сме свързани. Можем да си кажем, че това е просто секс, Джак, но сексът не е просто нещо. Или не би трябвало. Харесваме се. Всеки е загрижен за другия. Не искам нищо да променя това.

Той погали косата й.

— Кръвна клетва ли искаш, или скаутска? — попита той и я разсмя. — Мога да ти го обещая, Ема. Защото си права. Приятели сме.

Бавно се наведе към нея и я целуна по бузата, после по другата, преди лекичко да потърка устни в нейните.

— Приятели — тя повтори жеста му и останаха един до друг, на един дъх разстояние, приковали очи един в друг. — Джак? Как изобщо сме издържали толкова години?

— Проклет да съм, ако знам — отново докосна с устни нейните, после взе ръката й. — Бяхме на плажа — каза той, когато я поведе по стълбите.

— Моля?

— Бяхме отишли на море за една седмица. Всички. Един приятел на Дел ни беше поканил в къщата си, или по-точно в къщата на родителите си в Хемптънс. Беше през лятото, преди да започнете бизнеса си тук.

— Да. Спомням си. Прекарахме си страхотно.

— В едно ранно утро, тъй като не можех да спя, се разхождах по плажа. И те видях. За миг, вероятно секунда или две, не разбрах, че си ти. Беше с онзи дълъг шал, завързан на кръста, в страхотно ярки цветове и той се развяваше около краката ти. Под него беше с червен бански.

— Ти… — буквално й се наложи да преглътне. — Помниш с какво съм била облечена?

— Да, помня. Както и че косата ти беше по-дълга, от колкото е сега, стигаше до средата на гърба ти. Буйните ти къдрици се бяха разпилели от вятъра. Беше с боси крака. Златиста кожа, ярки цветове, буйни къдрици. Сърцето ми направо спря. Казах си: „Това е най-красивата жена, която някога съм виждал“. И пожелах тази жена така, както никога не съм пожелавал друга.

Той спря и леко се извърна към нея. Ема го гледаше със зяпнала уста.

— И тогава видях, че си ти. Продължи нататък, слезе към брега, вълните се разбиваха край босите ти крака, обливаха глезените ти, прасците. А аз те желаех. Мислех, че съм си изгубил ума.

Скоро нямаше да може да диша, осъзна тя. Нямаше да може да мисли. Нямаше да иска да мисли.

— Ако беше дошъл при мен, ако ме беше погледнал, както ме гледаш сега, можеше да ме имаш.

— Струваше си чакането — той я целуна продължително, бавно, дълбоко, после заедно отидоха в спалнята. — Хубаво е — отбеляза той, след като видя цветята, свещите.

— Дори и приятелите трябва да се постараят малко, мисля аз — тъй като това щеше да я успокои, както и да придаде атмосфера, тя взе запалката и тръгна из стаята да пали свещите.

— Още по-хубаво — той се усмихна, когато тя пусна музиката.

Обърна се към него от другия край на стаята.

— Ще бъда честна с теб, Джак, както ти обещах. Имам слабост към романтиката, към външните й прояви, към милите жестове. Освен това ми харесва и лудата, изгаряща страст. Бих те приела и по двата начина. А тази вечер ти можеш да ме имаш, както пожелаеш.

Тези думи и Ема, застанала в светлината на свещите, окончателно го сломиха.

Тръгнаха едновременно един към друг и се срещнаха по средата на стаята. Той зарови пръсти в косата й, отметна я от лицето й и сведе устните си към нейните. Тази вечер щеше да направи всичко по силите си, за да се възползва от слабостта й.

Тя му се отдаде, тялото й нежно се притисна към неговото в отговор на целувката. Топлината срещна топлина, копнежът бе обвит в очакване. Когато я вдигна на ръце, за да я отнесе в леглото, тъмните й очи се притвориха унесено.

— Искам да те докосвам навсякъде, където съм мечтал да те докосна — бавно плъзна ръка под роклята й, нагоре по бедрото. — Навсякъде.

Отново я целуна и сега в устните му имаше намек за алчност, стремеж да покори, докато пръстите му, нежни като перце, галеха кожата й над дантелата, която едва я покриваше. Тя се изви под докосването му, предлагаше му много повече.

Устните му галеха като въздишка шията й, докато смъкваше жакета от ръцете й. После с едно бързо, отсечено движение той я завъртя и леко захапа рамото й. Когато се настани зад нея, за да смъкне ципа на роклята й, тя погледна през рамо. Усмивката й бе пълна с обещания.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Мисля, че се справям.

— Мисля, че имаш право. Тъй като позата не ми позволява да го направя аз, би ли свалил ризата си?

Джак я разкопча и я смъкна от раменете си. Тя не отделяше поглед от него.

— Винаги съм обичала да те гледам без риза, докато работеше в градината през лятото. Така ми харесваш още повече — тя отново се претърколи. — Съблечи ме, Джак, и ме докосни. Навсякъде.

Тя се размърда под него лениво, изкусително, когато той вдигна роклята над главата й и пламна от удоволствие, когато погледът му погали цялото й тяло.

— Великолепна си — той прокара пръсти по крайчеца на червената дантела, по мъничките черни розови листенца. — Това може да ме забави малко.

— За никъде не бързаме.

Когато устните му отново се сведоха, тя се остави на мига и се наслади на усещането да бъде изследвана.

Сантиметър по сантиметър, така бе казал и удържа на думата си. Докосваше я, вкусваше я бавно и с наслада, докато тръпките преминаха в треска, а благоуханният въздух се сгъсти от напрежение.

Щедри извивки, позлатена от светлината на свещите кожа, пищни къдрици, разпилени като черна коприна. Знаеше, че е красива, винаги бе смятал така, но тази вечер тя бе като угощение, на което му бе позволено да пирува до насита.

Всеки път, когато се върнеше към тези меки и сочни устни, тя му даваше нещо повече. Той я водеше нагоре, бавно, бавно, усещаше как тя се издига все по-високо, после стига върха и го прехвърля.

Удоволствието я изпълваше цялата, сладостно и страстно, неизразимо прекрасно.

— Мой ред е — тя се надигна, обви ръце около врата му и притисна устни до неговите.

Премести се леко и го избута да легне по гръб. Сега бе неин ред да го изучава — силните рамене, здравите мускули на гърдите, стегнатия корем. После дръпна ципа, за да го освободи.

— По-добре да…

— Аз ще се погрижа.

Тя взе един кондом от нощното си шкафче и без да бърза, го постави, галейки го през цялото време. Ръцете й, устните й караха всяко негово мускулче да потръпва, докато накрая я сграбчи за косата и я издърпа нагоре.

— Сега.

— Сега.

Тя се плъзна надолу, изви гръб. И го пое в себе си.

Тръпката премина през цялото й тяло, ярка като светкавица, и посипа искри в кръвта й. Тя започна да се движи — бавно, за да се наслади на всяка частица удоволствие, без да откъсва очи от неговите.

Той сграбчи бедрата й, бореше се да устои и да я остави да налага мъчителния ритъм. Ръцете й се спуснаха надолу по тялото й в сладостна забрава и гледката го прониза право в сърцето. Кожата й блестеше като обсипана със златен прашец, черните очи грееха в мекото сияние на свещите. Кръвта му кипеше в лудешки ритъм, докато тя се наслаждаваше до насита. После го обгърна плътно и с едно последно потръпване премина върха.

Той я изправи, после я търколи по гръб. Тя само успя рязко да си поеме въздух, когато вдигна коленете й.

— Мой ред е.

И тогава самоконтролът му го напусна напълно.

Леко сънливото и тлеещо удоволствие премина в лудешки устрем. Тя извика от изненада, когато потъна рязко в нея и продължи с бързи и мощни тласъци. Тръпнеща от възбуда, тя отговори буйно на желанието му. Оргазмът направо я разкъса на парчета, изпълни всяка клетка от тялото й, а после я изпразни цялата.

Остана да лежи безпомощна, потръпваща, докато той се възземаше още и още, достигайки собствения си връх.

Строполи се върху нея, останал без дъх. Усещаше я да потръпва под него, чуваше тежките удари на сърцето й и въпреки това тя вдигна ръка и нежно го погали по гърба.

Джак затвори очи за миг. Беше останал без дъх, а вероятно си бе изгубил и ума. Лежеше, вдишваше аромата й, наслаждаваше се на усещането за тялото й, сега напълно отпуснато под неговото.

— Е, след като си обещахме да бъдем честни — започна той, — трябва да ти кажа, че това не беше нищо особено за мен.

Тя се засмя изпод него и го ощипа по задника.

— Да, срамота. Предполагам, че между нас просто няма никакво привличане.

Той се ухили и вдигна глава.

— Никакво. Затова направо взривихме стаята.

— Стаята ли? Направо срутихме къщата — тя въздъхна дълбоко и сладостно, докато ръцете й го галеха. — Боже, имаш страхотно дупе. Ако ми е позволено да отбележа.

— Можеш, скъпа. Твоето също е страхотно.

Тя му се усмихна.

— Сигурно сме невероятна гледка.

Джак я целуна леко, после още веднъж, с безкрайна нежност.

— Гладна ли си? Аз умирам от глад. Какво ще кажеш за студена китайска храна?

— Нямам абсолютно нищо против.

Двамата хапваха, застанали до плота в кухнята й, загребваха китайски спагети, свинско в сладко-кисел сос и пиле по императорски направо от картонените кутии.

— Защо ядеш така? — попита той.

— Как?

— На микроскопични хапки.

— Хм — Джак допълни чашата й с вино и я наблюдаваше, докато тя съсредоточено навиваше спагетите. — В началото бе просто начин да дразня братята си, после се превърна в навик. Винаги, когато ни купуваха някое лакомство — сладолед, шоколад или нещо друго, те излапваха всичко наведнъж. Направо полудяваха, като видеха колко много имам от моето лакомство. Започнах да ям още по-бавно, за да ги ядосам още повече. Както и да е, по този начин хапвам по-малко и се наслаждавам на храната.

— Сигурен съм в това — Джак демонстративно пъхна купчина спагети в устата си. — Знаеш ли, твоето семейство е част от очарованието ти.

— Така ли?

— Семейството ти вероятно е в основата на твоята привлекателност, но аз имах предвид, че всички те са… страхотни — реши накрая той, затруднявайки се в избора на по-точна дума.

— Късметлийка съм. От четирима ни, или по-точно от шестима ни, като броим теб и Дел, само моето семейство си е цялото. Господин и госпожа Браун бяха невероятни. Ти не ги познаваше толкова добре, но аз прекарвах тук почти толкова време, колкото и у дома. И наистина бяха чудесни хора. За всички ни бе ужасна загуба, когато починаха.

— Дел беше съсипан. Аз много ги харесвах. Бяха забавни, интересни хора. Любознателни. Да загубиш родителите си така внезапно, при това и двамата, навярно е най-голямата трагедия. Разводът е тежък за едно хлапе, но…

— Наистина е тежък. Мак го преживя, докато бяхме малки. Мисля, че за Лоръл бе пълна изненада. Тя беше тийнейджър, когато изведнъж се оказа, че родителите й се разделят, после пак се събраха, а след това вече не се знаеше какви са отношенията им. Тя ги вижда много рядко. Вероятно и на теб не ти е било лесно.

— Трудно беше, но можеше да е и много по-тежко — той сви рамене и продължи да се храни. Не обичаше да обсъжда тази тема. Защо да засягат болезнени въпроси, след като нищо не може да се направи? — И двамата ми родители се постараха да не ме въвличат във войната помежду си и успяха да запазят цивилизован тон. Накрая все пак проумяха, че е по-добре да останат приятели.

— И двамата са чудесни хора и те обичат много. Това е важно.

— Разбираме се някак — и бе научил, че това понякога е напълно достатъчно. — Освен това смятам, че разстоянието помежду ни се отразява добре на отношенията ни. Майка ми си има ново семейство, баща ми — също — тонът му бе небрежен, макар че никога не се бе примирил с лекотата, с която двамата бяха тръгнали, всеки по своя път, и бяха изградили нов живот за себе си. — Всичко потръгна много по-леко, след като заминах в колежа. А още по-добре стана, след като реших да заживея тук.

Погледна я изпитателно, докато отпиваше от виното.

— Твоето семейство обаче е като онези топки, които се правят от ластици — всички са вплетени здраво в едно солидно цяло — замълча за миг. — Ще им кажеш ли за това?

Тя примигна.

— О, не знам. Ако ме попитат, но не мога да си представя, че някой ще го направи.

— Може да се окаже сложно.

— Познават те. Достатъчно зряла съм, за да правя секс. И все пак могат да останат изненадани. Всъщност самата аз съм изненадана. Но не мисля, че някой би имал проблем с това.

— Добре. Това е хубаво.

— Момичетата го приемат.

— Момичетата? — опушеносивите му очи се разшириха. — Казала си на другите, че ще спиш с мен?

— Ние сме момичета, Джак — иронично отвърна тя.

— Вярно.

— Освен това доскоро си мислех, че ти и Мак сте има ли връзка.

— Уха!

— Е, така си мислех. Трябваше да й кажа заради правилото за бившите гаджета, а докато се изясни кое как е било, вече всички знаеха, че си мисля за секс с теб.

— Никога не съм спал с Мак.

— Разбрах. Но пък не знаех, че си се целувал с Паркър.

— Беше преди много време. И не беше истинска… Добре де, беше, но не се получи — той си бодна от свинското.

— И освен това си се целувал с госпожа Г. Развратник.

— Виж с нея вече имахме шанс. Мисля, че просто не си дадохме достатъчно време.

Тя се ухили и бодна парченце пилешко.

— Какво мисли Дел?

— За целувката ми с госпожа Грейди ли?

— Не. За теб и мен.

— Не знам. Аз не съм момиче.

Тя го погледна над чашата вино, преди да отпие.

— Не си говорил с него за това? Той е най-добрият ти приятел.

— Най-добрият ми приятел би ме скъсал от бой само задето съм си помислил да те докосна. Да не говорим за онова, което правихме преди малко горе.

— Той също би трябвало да е наясно, че правя секс.

— Не съм сигурен. За него това е алтернативно измерение. Онази Ема, която се намира в другото измерение, определено прави секс — Джак поклати глава. — Но ти — не.

— Щом двамата с теб ще споделяме леглото, аз не смятам да се крия, сякаш участвам в незаконна афера. Той ще научи. По-добре да говориш с него, преди това да се случи. Защото ако не го направиш и той го научи от друг, тогава наистина ще те скъса от бой.

— Ще намеря начин. И още нещо, преди да сменим темата. Бих искал да съм сигурен, че няма да поддържаме такива отношения с други хора, докато сме заедно. Това проблем ли е?

Тя отпи от виното си, питайки се защо смята, че трябва да й задава този въпрос.

— Кръвна клетва ли искаш, или скаутска? — той се засмя и Ема отново надигна чашата вино. — След като поддържам такива отношения с някого, не се срещам с други мъже. Не само е грубо и против принципите ми, но е и прекалено сложно.

— Добре. Значи сме само двамата.

— Ние двамата — повтори тя.

— Трябва да бъда на обекта в седем.

Настъпи и този момент, помисли си тя. Мъжът казва: „Утре трябва да ставам рано, скъпа. Беше чудесно. Ще ти се обадя“.

— Имаш ли нещо против да остана, след като ще се наложи да стана около пет?

Устните й се извиха в усмивка.

— Нищо против.

 

 

Когато най-сетне стигнаха и до съня, Джак откри, че Ема обича да се сгушва. Беше от онези жени, които заравят лице и се увиват около мъжа до себе си.

Той по принцип бе от мъжете, които ценят личното си пространство. Известна дистанция те предпазва от оплитане — в буквалния и преносния смисъл.

Но сега установи, че при тези обстоятелства няма нищо против.

Тя заспа изведнъж. Както мърдаше и се протягаше, така изведнъж потъна в дълбок сън. Той беше от хората, които се унасят постепенно, докато пред очите им като на лента минават случките от деня и задачите за следващия.

Сега бавно се отпускаше, докато Ема бе сгушила глава на рамото му, ръката й обвиваше кръста му и единият й крак бе преплетен с неговите.

Шест часа по-късно го събуди алармата на телефона. Беше в почти същата поза, усещаше уханието на косата й и първата му съзнателна мисъл бе за нея.

Опитът му да се измъкне полека, без да я събуди, само я накара да се сгуши още повече. Макар тялото му да реагира радостно, той се опита да я побутне настрани.

Тя само измърмори:

— Хммм?

— Извинявай. Трябва да тръгвам.

— Колко е часът?

— Тъкмо минава пет.

Ема отново въздъхна, после вдигна лице и докосна с устни неговите.

— Имам около час. Жалко, че ти нямаш.

Беше успял да я завърти леко, така че сега лежаха един срещу друг и ръката й описваше бавни лениви кръгове по гърба му.

— Има две неща, които намирам за изключително удобни в този момент.

— И кои са те?

— Първо, аз съм шефът и няма да ме уволнят от работа за закъснението. И второ, имам навика да си нося резервни работни дрехи в багажника. Ако тръгна оттук, вместо от къщи, ще разполагам с още близо час.

— Чудесно. Искаш ли кафе?

— По-късно — отвърна той и я вдигна върху себе си.