Нора Робъртс
Легло от рози (14)

Тринадесета глава

Ема напълни огромните урни до входа с големи хортензии, готвейки се за среща със семейство Сиймън. Наситеносините цветове носеха толкова силно послание, мислеше си тя, драматично, романтично и впечатляващо. Тъй като цветовете на булката бяха синьо и прасковено, тя се надяваше, че хортензиите ще им осигурят нужния първоначален тласък.

Затананика и се върна до микробуса, за да разтовари контейнерите с бели лалета, любимите цветя на булката, с които щеше да украси стълбите. Създаваха нежна атмосфера, мека и деликатна, чудесен фон за комбинация от различни форми, материи и стил.

Малко късче от онова, което ги очаква, мислеше си тя.

— Ем!

Наведена над урните, с ръце, пълни с лалета, Ема извърна глава.

Мак щракна с фотоапарата си.

— Изглеждаш добре.

— Цветята са прекрасни. Аз лично се надявам да се приведа в по-добър вид преди консултацията. Най-големият ни клиент заслужава специална подготовка — тя постави контейнерите по местата им. — Във всяко отношение.

В яркозелен костюм, който хармонираше с цвета на очите й, Мак бе застанала леко разкрачена и здраво стъпила на земята.

— Нямаш много време за разкрасяване.

— Почти съм готова. Тези са последните — с усещането, че цялата прелива от ухания и цветове, Ема пое дълбоко въздух. — Господи! Какъв разкошен ден.

— Много си весела.

— Снощи имах наистина приятна среща — тя отстъпи крачка и огледа входа на къщата, след което пъхна ръка под лакътя на Мак. — Имаше всичко. Комедия, драма, разговори, секс. Чувствам се… изпълнена с енергия.

— Изглеждаш влюбена.

— Може би — за миг отпусна глава на рамото на приятелката си. — Знам, че е прекалено рано и дори не сме говорили за… изобщо не сме близо до подобни разговори за… думичката с голямо „Л“. Но… Мак, нали знаеш, че винаги съм си мечтала за лунна нощ, танц под звездите…

— Как танцуваш в градината — Мак инстинктивно обви талията й с ръка. — Да, разбира се, още бяхме деца.

— Снощи сънувах отново този сън и в него беше Джак. Танцувах с Джак. За първи път, откакто сънувам или си представям тази картина, знам с кого танцувам. Мислиш ли, че това означава нещо?

— Влюбена си в него.

— Така каза и Паркър снощи, преди да излезем, и аз естествено най-категорично отрекох. Но както винаги, тя е права. Полудявам ли?

— Кой е казал, че любовта е за трезво мислещите? Ти и преди си изпитвала подобни чувства.

— Подобни, да — съгласи се Ема. — Исках да бъда влюбена, надявах се. Но сега, когато се случи, всичко е много повече, отколкото си го представях. А аз съм си представяла доста — Ема пристъпи встрани, вдигна се на пръсти и направи пирует. — Това ме прави щастлива.

— Ще му кажеш ли?

— Господи, не. Ще откачи. Познаваш Джак.

— Да — предпазливо каза Мак, — познавам го.

— Щастлива съм — повтори Ема и сложи ръка на сърцето си. — Мога да задържа положението засега. Той има чувства към мен. Винаги се усеща, когато един мъж изпитва чувства към теб.

— Вярно е.

— Затова ще продължа да се радвам на щастието си и ще се надявам, че той ще се влюби в мен.

— Ема, искаш ли да чуеш истината? Не знам как може да ти устои. Двамата сте чудесна двойка. Когато ти си щастлива, аз съм не по-малко щастлива.

Но Ема познаваше тона на Мак, изражението й, мислите й.

— Тревожиш се, че ще бъда наранена. Чувствам го в тона ти. Защото, ами, нали познаваме Джак. Мак, ти не искаше да се влюбиш в Картър.

— Напълно си права — устните на Мак потрепнаха в усмивка и тя погали косата на Ема. — Не исках, но се влюбих, затова трябва да престана да гледам толкова цинично на живота.

— Добре. Сега трябва да престана да се мотая и да ида се преобразя в професионалист. Кажи на Паркър, че съм готова, връщам се след двайсет минути.

— Дадено — Мак се загледа с нескрита загриженост след приятелката си, която тичаше към дома си.

 

 

Час по-късно, облечена в делови костюм и обувки с нисък ток, Ема поведе на обиколка из градините групичката, придружаваща бъдещата булка, в която бяха строгата майка, както и видимо впечатлената сестра на майката.

— Вижте какво цъфти тук, за да добиете представа как ще изглежда мястото следващата пролет. Отлично разбирам, че градините не са толкова пищни, колкото би ви се искало.

— Просто не искат да почакат до май или юни — измърмори Катрин Сиймън.

— Мамо, да не започваме пак.

— Но пък това е най-доброто време за лалетата, които знам, че харесваш — обърна се Ема към Джесика. — Ще засадим през есента бели и прасковени лалета, както и сини зюмбюли. Ще допълним картината с бели контейнери с коралова роза, делфиниум, антиринум, ароматен шибой, хортензия. Всички ще бъдат в твоите цветове, изпъкващи на белия фон. Мисля да добавя тук голямо платно, покрито с рози.

Обърна се с усмивка към Катрин.

— Обещавам ви, ще бъде истинска приказна градина, точно толкова пищна и романтична, колкото сте си представяли за сватбата на дъщеря ви.

— Е, виждала съм ваши творения, затова ще повярвам на думите ви — Катрин кимна на Мак. — Годежните портрети бяха точно такива, каквито обещахте.

— Лесно е, когато имаме двама прелестни млади влюбени.

— Толкова се забавлявахме — Джесика грейна срещу Мак. — Освен това се чувствах като принцеса от приказките.

— Точно така изглеждаше — каза майка й. — Добре, да поговорим за терасите.

— Предполагам, че помните скиците, които ви показах на презентацията… — започна Ема и ги поведе нататък.

— Аз също съм виждала творенията ви — Адел, лелята на булката, оглеждаше терасите. — Била съм на три сватби тук и всички бяха прекрасно организирани.

— Благодаря ви — Паркър добави и любезна усмивка към думите си.

— Всъщност това, което сте създали тук, вдъхнови собствените ми проекти. Една част от годината ние живеем в Ямайка. Истинско райско кътче за сватби. И отлично място за една добра, изискана и включваща всички услуги сватбена агенция.

— Сериозно ли говориш? — попита я Катрин.

— Правя проучвания и се замислям все по-сериозно. Съпругът ми скоро ще се пенсионира — обясни Адел на Паркър. — И планираме да прекарваме още повече време в къщата си там. Мисля, че това ще бъде отлична инвестиция и нещо много забавно.

Тя се усмихна закачливо на Ема и й намигна.

— Ако мога да те съблазня и примамя с обещания за безброй тропически цветя и мек островен бриз, това би било добро начало за фирмата ми.

— Изкусително е — отвърна в същия шеговит тон Ема, — но съм много заета в „Декорации“ за „Обети“. Ако решите да осъществите проектите си, сигурна съм, че всяка от нас с удоволствие ще отговори на въпросите, които може да ви хрумнат. А сега, за тази част от градината…

 

 

След срещата четирите приятелки направо се строполиха в салона.

— Господи — Лоръл протегна крака. — Тази жена определено знае как да изстиска всичко от теб. Чувствам се така, сякаш действително сме направили тържеството.

— Ако не възразявате, смятам да оставя свободни петъка и неделята около събитието. Размерът и мащабът на тази сватба спокойно ще покрият пропуснатите приходи от двата дни, а отразяването й в пресата и медиите, както и разказите на присъстващите, ще ни донесат много повече в бъдеще — Паркър събу обувките си. — Така ще имаме възможност да посветим цялата седмица на подготовката на това събитие.

— Слава богу — Ема въздъхна облекчено. — Количеството цветя, видът на букетите и аранжировките, букетите за масите, венците и гирляндите, ами декоративните дървета… Ще трябва да наема още дизайнери, за да свършим всичко. Всъщност, ако посветим цялата седмица на това събитие, мисля, че мога да се справя и с обичайния си екип. Мога да взема и още някой, ако се наложи, за подреждането, но предпочитам да приготвя възможно най-голяма част лично и с хората, които познавам.

— Напълно подкрепям Ема — обади се Лоръл. — Тортите, десертният бар, бонбоните с монограм — всичко това изисква изключителен труд и време. Ако имам цяла седмица без други ангажименти, вероятно ще успея да вместя и няколко часа сън.

— Смятай, че и трите сме „за“ — Мак вдигна ръка. Искат пълно фото документиране на репетицията и на вечерята след репетицията, така че, ако имаме тържество в петък, ще се наложи да изпратя друг фотограф, за да мога аз да покрия Сиймън. При сегашното положение ще взема още двама фотографи за самото събитие, както и двама видеооператори. Ако неделята остане свободна, няма да се налага да се разкъсваме от работа, докато прибираме и подреждаме наново.

— И всичко това, без да вземем предвид претенциите, които ще имат към теб — обърна се Ема към Паркър.

— Значи сме единодушни. Смятам да уведомя майката на булката, че разчистваме графика си в седмицата на сватбата, за да й посветим цялото си време, внимание и умения. Това много ще й хареса.

— Тя ни харесва — изтъкна Ема. — Самата идея за компания, основана и ръководена от четири жени, много й допада.

— И на сестра й. Кого още се опита да примами в Ямайка коварната Адел? — попита Лоръл.

И четирите вдигнаха ръце.

— При това дори не осъзнава колко грубо е — добави Паркър. — Това е нашият бизнес. Не сме обикновени служители тук. Ние сме собственици.

— Да, грубо е, но не мисля, че го прави с лошо чувство — Ема сви рамене. — Аз предпочитам да го приема като комплимент. Тя смята моите цветя за фантастични, тортите и сладкишите на Лоръл за великолепни, организаторските умения на Паркър за ненадминати. А Мак направо им скри шапката с годежните портрети.

— Така е — съгласи се Мак. — Наистина ги зашеметих.

— Нека спрем за миг и да се поздравим за таланта и уменията си — Паркър вдигна тост с бутилката вода. — После да се захващаме за работа.

— Докато още не сме подхванали работата, искам да благодаря на Ема за снощното развлечение.

Ема изгледа Лоръл с недоумение.

— Моля?

— Съвсем случайно бях на терасата си снощи, за да подишам чист въздух преди лягане, и забелязах някаква кола да профучава по алеята. За миг си помислих, че нещо се е случило. Но не, още не.

— О, боже! — Ема закри очите си с ръце. — О, боже!

— Тъй като никой не изскочи от колата, облян в кръв, нито излезе оттам изобщо, наистина се замислих дали да не хукна надолу, готова да окажа първа помощ. Но след миг и двете врати се отвориха със замах. Ема изскочи от едната, Джак — от другата.

— Ти си ни гледала!

Лоръл само изсумтя.

— Естествено.

— Искаме още — настоя Мак. — Трябва да чуем нещо повече.

— И ще чуете. Двамата се нахвърлиха един на друг като животни.

— О, ами… така си беше — призна Ема.

— После дойде ред на класическата поза с гръб до вратата.

— О, толкова отдавна не съм била притискана до вратата — отрони Паркър с леко потреперване за допълнителен ефект. — Прекалено отдавна.

— По мое мнение Джак е овладял позата до съвършенство. Или по-скоро не може да се владее. Но нашето момиче не му отстъпва. Или го държи здраво?

— Господи, Лоръл.

— Смъкна якето от раменете му, захвърли го. Направо щеше да разкъса пуловера му, после метна и него настрани.

— О, боже, о, боже! — пророни Мак.

— Но златен медал заслужи умението й да се справи с колана му. Направо го измъкна със замах… — Лоръл рязко махна с ръка, за да демонстрира. — После го метна през рамо.

— Мисля, че ще ми трябва още една бутилка вода.

— За съжаление, Паркър, продължиха вътре.

— Егоисти — измърмори Мак.

— Останалото е плод на въображението. Затова искам да благодаря на нашата Емалин за чудесния спектакъл, който наблюдавах от мястото си на балкона. Момиче, стани и се поклони.

Ема се поклони под възторжените им аплодисменти.

— А сега ще ви оставя, воайорки такива, насаме с похотливите ви мисли. Аз отивам да работя.

— С гръб до вратата — отрони Паркър. — Достатъчно дребнава съм, за да й завидя.

— Ако бях достатъчно дребнава, и аз бих й завидяла. Но всичко е наред, защото съм обявила едноличен секс мораториум — каза Лоръл.

— Секс мораториум ли? — повтори Мак.

— Точно така. Наложила съм мораториум върху секса и смятам да наложа и мораториум върху срещите с мъже. През последните няколко месеца това само ме изнервя — Лоръл повдигна рамене. — Защо да правя нещо, което ме дразни?

— Заради секса например? — предположи Мак. Лоръл присви очи и вирна пръст към приятелката си.

— Казваш го, защото правиш секс редовно.

— Да — Мак се замисли, после кимна. — Да, правя секс редовно.

— Грубо е да се хвалиш пред онези от нас, които не го правят — изтъкна Паркър.

— Но при мен сексът е с любооов — Мак проточи последната дума така, че Лоръл се засмя.

— Сега вече направо ни разби.

— И не съм единствената. Ема каза, че си права, Паркър. Влюбена е в Джак.

— Разбира се, че е влюбена в Джак — прекъсна я Лоръл. — Иначе нямаше да спи с него.

— Хм, не ми се иска да разбивам илюзиите ти, мечтателко, но Ема е правила секс и с мъже, в които не е била влюбена. И е отказала повече предложения, отколкото всички ние накуп.

— Точно това имам предвид. Какво става, когато четирите излезем на клуб например? Четири готини мацки? Естествено всички получаваме предложения. Но Ема? Нахвърлят й се като оси на мед.

— Не разбирам…

— Аз разбирам — Паркър кимна. — Тя няма нужда да спи с някого само защото изпитва привличане. Може да избира и го прави. Тя е придирчива, а не безразборна във връзките си. Ако ставаше дума само за страст, тя можеше и щеше да потърси удовлетворение някъде другаде, защото с Джак е много сложно, а и рисковано.

— Именно затова изчака толкова дълго, преди да действа — изтъкна Мак. — Не разбирам… О, да, ясно — поправи се тя. — По дяволите, мразя, когато се оказваш права преди мен.

— Сега, след като вече е осъзнала това, което бих могла да й кажа още преди седмици, се питам какво ще предприеме.

— Сънувала е онзи сън, в който танцува в градината — каза Мак. — Била е с Джак.

— Това вече е сериозно. Не просто е влюбена — отбеляза Лоръл, — сериозно е хлътнала.

— Приела го е. Смята да се наслади на мига. Никой не продума.

— Мисля — предпазливо подхвана Паркър, — че любовта никога не е грешка. Независимо дали е за мига, или завинаги.

— Всички знаем, че Ема винаги е търсила вечната любов — настоя Мак.

— Но човек не може да има нещо завинаги, ако не приеме мига.

— И ако не се получи? — Лоръл погледна двете си приятелки. — Ние сме насреща.

 

 

В офиса си Ема наваксваше с подреждането на документацията, докато чакаше маската за лице да попие в кожата й, за да я хидратира и почисти. Колко жени имаха възможността да се погрижат за кожата на лицето си, докато съставят фактури? При това с боси крака и докато слушат изпълнение на Нора Джоунс?

А и колко от онези, които можеха да си го позволят, бяха имали щастието да правят див, животински секс при това на два пъти — с невероятен мъж предната вечер?

Можеше да се обзаложи, че не са много. Никак даже.

Докато маската вършеше работата си, тя направи заявка към доставчика си за пиафлора, пластмасови връзки, тел, прозрачни и цветни камъчета, а после разгледа сайта на фирмата, за да види какво е в разпродажба или на специална цена и добави към поръчката течна пяна и над трийсет леки подложки.

Това щеше да й стигне за известно време, реши тя, регистрира поръчката, после отвори сайта на доставчика на свещи, за да види какво предлага.

— Чук-чук! Емалин! Вкъщи ли си?

— Мамо? Горе съм — запази заявката с избраните продукти и стана, за да посрещне майка си, която се качваше по стълбите. — Здравей!

— Здравей, бебчо. Лицето ти е много розово.

— Аз… О, забравих — Ема се засмя и потупа с пръсти бузите си. — Трябва да я сваля. Загледах се в свещите и се увлякох — тръгна към банята, за да измие маската. — Май кръшкаш, а?

— Работих цяла сутрин и сега съм свободна като птичка, затова се отбих да видя дъщеря си, преди да се прибера у дома — Лусия взе бурканчето с маската. — Добра ли е?

— Ти ми кажи. За първи път я използвам — Ема приключи с плискането на студена вода върху лицето си, после го подсуши.

Лусия сви устни.

— Прекалено си хубава, за да мога да преценя дали е от страхотните гени, които си наследила, или от маската.

Ема се засмя. Загледана в отражението си в огледалото над мивката, тя леко докосна с пръст бузите си и брадичката.

— Усещането е приятно. Това е добър знак.

— Имаш чудесен блясък — добави Лусия, докато Ема нанасяше тоник, а след това и овлажнител върху кожата на лицето. — Но доколкото разбирам, и той не е заради маската.

— Страхотни гени?

— Нещо страхотно. Братовчедка ти Дейна мина през книжарницата тази сутрин. Изглежда, че приятелката й Ливи… Чувала си за Ливи, нали?

— Да, чувала съм.

— Ливи била на среща с новото си гадже, тъкмо си вечеряли и кого мислиш видяла в едно тихо ъгълче в другия край на ресторанта да пие вино, да хапва паста, потънала в интимен разговор с един красив архитект?

Ема примигна.

— Колко опита имам да позная?

Лусия само повдигна вежди.

— Хайде да слезем долу и да пийнем нещо. Кафе или нещо студено?

— Нещо студено.

— Двамата с Джак ходихме на откриване на една изложба — започна Ема, докато слизаха. — Откриването беше доста неудачно, но това е страхотна история.

— Можеш да се върнеш към нея после. Кажи ми за виното и пастата.

— Пихме вино и ядохме паста, след като си тръгнахме от изложбата — вече в кухнята, Ема извади чаши и ги напълни с лед.

— Избягваш темата.

— Да — тя се засмя и разряза един лимон. — Което е глупаво, защото явно вече си разбрала, че излизам с Джак.

— Да не би да отбягваш въпроса, защото смяташ, че не бих одобрила?

— Не. Може би — Ема отвори бутилка газирана вода, която майка й обичаше, наля върху леда и добави резенче лимон.

— Щастлива ли си? Вече виждам отговора върху лицето ти, но можеш да ми отговориш с „да“ или „не“.

— Да.

— Тогава как бих могла да не одобрявам нещо, което те прави щастлива?

— Малко е странно все пак, нали? След толкова години?

— За някои неща е нужно време, за други — не — Лусия мина във всекидневната и седна на дивана. — Харесва ми тази стая. Толкова цветове, ухания. Знам, че тук си щастлива.

Ема се приближи и седна до майка си.

— Така е.

— Щастлива си в работата си, в живота си, в дома си. Това прави съня ми спокоен. Щом си щастлива с един мъж, когото впрочем много харесвам, значи и аз съм щастлива. Трябва да го доведеш на вечеря у дома.

— О, мамо. Ние просто… излизаме.

— И преди е идвал на вечеря.

— Да. Джак, приятелят на Дел, е идвал на вечеря, на барбекю, на някои партита у дома. Но ти не искаш да доведа приятеля на Дел на вечеря.

— Значи внезапно той вече не може да яде от храната ми и да пие бира с баща ти, така ли? Нали разбираш, миличка, че знам какво означава „излизане“ в този случай?

— Да.

— Трябва да дойде на тържеството за Пети май. Всичките ти приятели трябва да дойдат. Няма да го изядем все пак.

— Добре. Влюбена съм в него, мамо.

— Да, скъпа — Лусия придърпа главата на дъщеря си към рамото си. — Познавам по лицето ти.

— Той не е влюбен в мен.

— Значи не е толкова умен, колкото го мислех.

— Има чувства към мен. Знаеш го. Загрижен е за мен, а и между нас има страхотно силно привличане. Но не е влюбен в мен. Още не.

— Браво на моето момиче — отсече Лусия.

— Мислиш ли, че е… недостойно да си поставиш за цел да накараш един мъж да се влюби в теб?

— Имаш ли намерение да лъжеш, да се представяш за нещо, което не си, да мамиш и да даваш обещания, които няма да изпълниш?

— Не. Разбира се, че не.

— Тогава защо да е недостойно? Ако не бях накарала баща ти да се влюби в мен, сега нямаше да седим в красивата ти всекидневна.

— Ти… Наистина ли?

— О, бях толкова влюбена. Безнадеждно, или поне така си мислех. Той беше толкова красив, толкова добър, мил и забавен с малкото си момченце. Толкова самотен. Държеше се с мен добре, уважаваше ме — и когато се опознахме по-добре, станахме приятели. А аз исках просто да ме грабне в прегръдките си, да ме забележи като жена, да ме отведе в леглото си, дори и само за една нощ.

Романтичното сърце на Ема направо запя в гърдите й.

— О, мамо!

— Какво? Да не мислиш, че вие сте измислили всичко? Копнежите, желанието? Аз бях млада, а той бе над нивото ми. Беше богат, с положение в обществото, имаше толкова пречки — или поне така си мислех. Но можех да си мечтая. И може би нещо повече от това да си мечтая — добави Лусия с лукава усмивка. — Стараех се да изглеждам добре, да му готвя ястия, които знаех, че много обича, да го изслушвам, когато има нужда от приятел. Това го умеех. И гледах, когато излиза, връзката му да не е накриво, затова я оправях — дори без нужда. Още го правя — измърмори тя. — Все още искам да го правя. Знаех, че има нещо — чувствах го, виждах го в очите му, нещо повече от обичта към малкото момче, която и двамата изпитвахме, нещо повече от приятелството и уважението. Единственото, което можех да направя, бе да му покажа, че съм негова.

— Мамо, това е толкова… Никога досега не си ми казвала.

— Не е имало нужда. Той беше предпазлив с мен, внимаваше да не задържи ръката ми задълго, да не се вглежда прекалено. До онзи ден, когато стоях под разцъфналата череша и го видях да идва към мен. Видях го да идва и надникнах в очите му. И видях любовта.

Лусия притисна длан към гърдите си.

— О! Сърцето ми беше пленено. Нима не разбираше? Но когато го разбра, сърцето му се озова до моето.

— Точно това искам.

— Разбира се.

Наложи се Ема да примигне, за да скрие сълзите си.

— Не мисля, че оправянето на вратовръзката на Джак ще помогне.

— Дребните неща са важни, Ема. Жестовете, миговете. Но аз му открих сърцето си. Дарих му го, макар да не вярвах, че може или иска да го вземе. С риск да го разбие. Бях много храбра. Любовта е храбра.

— Аз не съм толкова смела като теб.

— Мисля, че грешиш — Лусия обгърна раменете на дъщеря си. — Много грешиш. Но сега всичко е ново, нали? Ново и свежо, и радостно. Наслаждавай му се.

— Наслаждавам се.

— И го доведи на партито.

— Добре.

— А сега ще се прибирам, за да те оставя да работиш. Имаш ли среща довечера?

— Тази вечер — не. Днес имахме много дълга консултация — за сватбата на Сиймън.

В очите на Лусия затанцуваха пламъчета.

— О, голямото събитие.

— Точно така. Имам работа с документи, поръчки и заявки за обработване тази вечер, утре също съм плътно ангажирана. Той пък има бизнес среща утре вечер, но ще се опита да се отбие след това и…

— Знам какво означава „и…“ — засмя се Лусия. — Тогава се наспи добре тази нощ.

Тя потупа Ема по коляното и стана.

— Много се радвам, че намина — Ема стана и притисна майка си в обятията си. — Целуни татко от мен.

— И от теб, и от мен. Мисля, че тази вечер ще ме изведе на вечеря и двамата ще пийнем вино, ще хапнем паста и ще приказваме насаме. За да се уверим, че не сме изгубили магията.

— Сякаш е възможно!

Ема се облегна на рамката на вратата и помаха на майка си за довиждане. После, вместо да се върне към работата си, тя остави вратата отворена за свежия пролетен въздух и тръгна да се разходи из градината.

Стегнати пъпки, свежи цветове, нежни кълнове. Началото на нов цикъл, каза си тя. Върна се към оранжериите и си позволи да се пошляе безцелно. Семената, които бе засадила през зимата, сега бяха млади растения и изглеждаха много добре. Реши, че е време да започне да ги закалява през следващите няколко дни.

Заобиколи отзад и се отби да напълни хранилките за птици, които тя и Мак наглеждаха през зимата. Докато се прибере, вече бе започнало да захладнява. Помисли си, че когато слънцето залезе, сигурно ще стане студено.

Импулсивно извади една тенджера. После се зае да кълца и реже, сипа вода, метна вътре и заледени кубчета с подправки, които бе замразила предното лято. Когато супата закъкри на котлона, тя се върна на бюрото си, за да довърши заявките.

Около час по-късно слезе да я разбърка и хвърли разсеяно поглед през прозореца, когато чу някаква кола. Изненадана и зарадвана, тя побърза да отвори вратата на Джак.

— Хей, здравей.

— Имах среща и успях да приключа по-рано. Оставил съм якето си тук, затова реших да мина пътьом… Готвиш ли?

— Поразходих се и усетих, че захладнява, което ме накара да си приготвя една зеленчукова супа. Има достатъчно, ако проявяваш интерес.

— Всъщност, аз… Има мач по телевизията довечера и…

— И аз имам телевизор — тя пристъпи към него, намести вратовръзката му с лукава усмивка. — Понякога му разрешавам да показва и мачове.

— Наистина ли?

Леко подръпна вратовръзката му.

— Можеш да опиташ супата. Ако не ти хареса, ще ти донеса якето и можеш да се прибереш да гледаш мача у вас.

Ема се отдалечи и отиде да разбърка супата. Когато я последва, тя само надникна през рамо.

— Наведи се, отвори уста.

Джак я послуша и тя поднесе лъжицата към устата му да опита.

— Хубава е — веждите му се повдигнаха изненадано. — Много е хубава даже. Защо не съм знаел досега, че можеш да правиш супа?

— Никога не си се отбивал да си вземеш сакото, когато си приключил рано с някоя среща. Искаш ли да останеш на вечеря?

— Да. Благодаря.

— Ще й трябва още около час. Защо не отвориш бутилка каберне?

— Добре — Джак се наведе и я целуна. Спря за миг и отново я целуна, бавно и нежно. — Радвам се, че се отбих.

— И аз.