Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (79)

78

Вирджиния

Когато излязоха от затвора, поеха на запад по магистрала 50, после отбиха по магистрала 28 на север. Макмахън караше с близо сто и трийсет километра в час. По едно време някакъв щатски полицай тръгна да ги преследва. Макмахън включи специалните светлини, които бяха скрити отпред зад решетката и отзад на стъклото. Скоростта остана същата. Рап го предупреди, че са се отправили към място, което официално не съществува и че не трябва да разказва на никой за него.

Доктор Акрам обичаше да повтаря, че заплахата от мъчение често има по-голям ефект от самото мъчение. Съдейки по досегашното поведение на ал Адел, тази теория щеше да излезе вярна. Рап се беше консултирал набързо с Акрам как да процедира. Акрам му изреди цял куп съвети: да не показва с нищо пред ал Адел, че е отчаян; да го заблуди, че е търпелив, честен и знае много за него и за операциите му; да остави мисълта и страха от мъчение да витаят в ума на терориста; да го убеди, че е незначителен.

Единствената част от плана, която затрудни Рап, бе да не докосва наглеца. Макмахън беше прав, че ал Адел е доста безочлив. През двайсетте минути, които Рап прекара в компанията му, роденият в Саудитска Арабия имигрант непрекъснато искаше среща с адвоката. Всеки път, когато отправеше смешният си апел, Рап едва се сдържаше да не му счупи носа. Успокояваше го мисълта, че щом прибегнат към мъченията, ще разполагат с къде-къде по-елегантни начини да му нанесат болка. До един бяха неприятни за жертвата и (което беше по-важно) напълно неоткриваеми.

Никакви физически следи не оставаха след тях. Ако тази втора бомба се окажеше само параноичен сън, щеше да се наложи да предадат ал Адел отново на Министерството на правосъдието. Останеха ли видими следи от изтезания, разследването не им мърдаше. Ако обаче липсваха, физическият натиск беше трудно доказуем. На кого щяха да повярват — на Рап или на ислямски радикален фундаменталист, който беше замесен в заговор за взривяването на ядрена бомба във Вашингтон? Обществото без съмнение щеше да повярва, че Рап е способен на подобна бруталност, но всички с изключение на пресата и шепа левичари щяха да застанат на негова страна. Дори да оставеха следи по ал Адел, болшинството от американците щеше да си затвори очите заради Рап, предвид евентуалните последици. Засега обаче Мич предпочиташе да се придържа към съветите на Акрам.

Седеше на задната седалка до саудитския имигрант и говореше с него на родния му език. Каза му неща, които знаеше, че ще го шокират. Говори му за семейството и дори призна, че е говорил с баща му.

Ал Адел не можа да скрие изненадата си.

— Лъжеш ме.

Рап поклати глава.

— Говорих с него само преди час. Преди това пък се обадих на шейха престолонаследник и го помолих да разпитат цялото ти семейство. Дори жените.

Изражението на ал Адел бе смесица от шок и неверие.

— Шейхът и аз през годините сме правили доста съвместен бизнес.

— Какъв бизнес? — попита скептично настроеният ал Адел.

— Елиминиране на заплахи, Ахмед. Шейхът има изгода от бизнеса си с Америка. Ликвидирането на хора като теб му подсигурява притока от пари. Той вижда във вас, уахабитите… шайка ретроградни религиозни фанатици, които не желаят да си признаят, че грешат за много неща. Фанатици, които искат да живеят в Средновековието.

— Не ти вярвам. Ти не познаваш шейха.

— Помисли малко, Ахмед. Шейхът престолонаследник и саудитската кралска фамилия са инвестирали милиарди долари в американската икономика. Ако ти и малката ти банда хаховци успеете да взривите ядрено оръжие във Вашингтон… — Мич направи пауза, когато видя как в очите на събеседника му проблясват пламъчета. — Да, Ахмед, знам, че имате втора бомба и част от мен иска да успеете.

Ал Адел отново бе хванат неподготвен.

— Не разбирам за какво говориш.

Рап го изгледа напрегнато. Вдигна ръка и го придърпа към себе си, след което прошепна на ухото му:

— Да, наистина се надявам да успеете. Знаеш ли защо?

Ал Адел поклати глава.

— Защото в такъв случай Съединените американски щати ще ви пометат и ще приключат войната веднъж завинаги. Ще бомбардираме с ядрено оръжие любимото ти кралство и ще го върнем обратно в Каменната ера. Мека, Медина, всичките свещени места ще се изпарят просто ей така. И цялата вина ще тежи върху теб, Ахмед. Ти ще влезеш в историята като човека, разрушил религията. Човекът, погребал завинаги чумата на уахабизма.

Единственото, което ал Адел стори, беше да поклати глава.

— Ахмед — Рап се изсмя, — тази нищо и никаква двайсеткилотонна бомба, която вкарахте през Чарлстън, е прашинка. В момента в Арабско море се е притаила наша подводница, която носи на борда си достатъчно ядрени ракети да унищожи цяла Саудитска Арабия. И тя представлява само нищожна част от ядрения ни арсенал.

Ал Адел се опита да демонстрира увереност, дори да се усмихне, но и в двете не бе убедителен.

— Вашият президент е слаб, безволев. Той никога няма да разреши подобно нападение. А дори и да го одобри, Организацията на обединените нации и Европа никога няма да допуснат подобно нещо. Ами петролът? Никога няма да бомбардирате нашата страна. Това е равносилно на самоубийство за вас.

— О, Ахмед, ама ти наистина си много глупав. ООН и Европа изобщо няма да се противопоставят на решението на президента. Франция и Германия публично ще призоват към въздържане, но само толкова. Това събитие ще промени историята. Те негласно ще се съгласят, че е време да се сложи ред, да се даде възмездие на тези, които се занимават с тероризъм. А що се отнася до петрола, ние няма да бомбардираме петролните полета. Над осемдесет процента от населението ви живее по брега на Червено море и в столицата Рияд. Петролните полета ще останат непокътнати и шейхът го знае. Затова в момента по негова заповед измъчват семейството ти, докато ние с теб си говорим. Той знае, че ако вие, глупаците, успеете, с кралството му е свършено.

— Баща ми е уважаван човек. Шейхът никога не би дръзнал да го подложи на изтезания.

— Първо, шейхът ще направи всичко, което е по силите му, за да спаси задника си. Включително и изтезанието на твоя смотан баща. За щастие обаче, баща ти се е съгласил да съдейства. Казал е, че си позор за фамилията.

— Лъжец! — Ал Адел отказа да погледне Рап в очите.

— Ще видим кой е лъжец. — Рап блъфираше от началото до края, с малки изключения. Той познаваше шейха и знаеше, че ако президентът му се обади и постави всички карти на масата, онзи с удоволствие ще нареди да заловят и измъчват семейството на ал Адел. Също така знаеше, че ако терористите задействат ядрена бомба на американска земя, президентът ще се окаже под огромен натиск да бомбардира виновника, а Саудитска Арабия щеше да е първа в списъка.

Пътят до обекта беше блокиран от три и половина метра висока стоманена врата с монтирана отгоре й охранителна камера. Вратата се отвори и те продължиха напред. Основната сграда беше на два етажа, от червени тухли. Спряха пред входа — доктор Акрам ги очакваше на стълбите, облечен във вездесъщия си черен костюм с червена вратовръзка.

Рап, Макмахън и ал Адел слязоха от колата. Рап не си направи труда да представи хората един на друг. Доктор Акрам любезно поздрави ал Адел на арабски, но не каза нищо на Макмахън. После се обърна и влезе в сградата, останалите го последваха. Минаха през целия етаж и излязоха през задната врата. Озоваха се върху леко повдигната тераса, която гледаше към дълъг правоъгълен басейн. Акрам отиде до някаква маса, на които бяха оставени храна и гарафа с вода.

Той покани затворника да седне.

— Господин ал Адел, моля, заповядайте. — Акрам погледна към Рап и Макмахън. — Бих искал да остана насаме с господин ал Адел.

Рап и Макмахън се отдалечиха на другия край на терасата. Там Макмахън го попита:

— За какво, по дяволите, е този цирк и кой е този със смешния костюм?

— Не питай, само гледай. Той ще го накара да проговори. Ако не успее да извлече нищо ценно, ще ни го даде на нас. — Рап се ухили. — Тогава с теб ще играем „лошите ченгета“.

— Супер, нямам търпение.

Рап не разбра дали колегата му говори сериозно или се шегува.

— Скип, не е необходимо да участваш в това. Дори предпочитам да се оправям сам.

Макмахън погледна към затворника и мъжа с костюма.

— Не, няма да те карам да правиш нещо, което самият аз не бих могъл.

— И без да ме караш ще го направя.

— Знаеш какво имам предвид.

— Нещата може да загрубеят.

— Аз не съм невинно ангелче.

Телефонът на Мич звънна и той го извади от джоба си. След като видя кой го търси, известно време се поколеба дали да вдигне, но накрая се реши.

— Да? В момента съм зает. Ще ти се обадя после. — Затвори телефона и се обърна към Макмахън: — Налага се да работим бързо.

— Кой беше?

— Айрини. По някакъв начин се е разчуло, че съм извадил ал Адел от затвора във Феърфакс.

— Та ние го изведохме едва преди половин час!

Рап сви рамене.

— Айрини каза, че в Министерството на правосъдието направо са побеснели. Тръгна да ми казва нещо за Валъри Джоунс, но аз затворих.

Телефонът му отново иззвъня. Пак беше Кенеди. Той се замисли, накрая изключи звука на апарата и го остави настрани.

— Трябва да побързаме. Нямаме много време.