Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (17)

16

Личният кабинет на президента се намираше на втория етаж на Белия дом. Хейс си беше свалил обувките и бе вдигнал крака на бюрото. В едната ръка държеше чаша, а в другата книга. По природа бе ранобуден, затова се канеше да си ляга, след като изпие питието си.

На вратата се почука, но преди Хейс да се обади, вътре влезе агентът от Сикрет Сървис Бет Йоргенсън, която тази вечер отговаряше за охраната му.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но изникна нещо важно. — Йоргенсън прекоси кабинета, отиде до бюрото му и вдигна слушалката на защитения срещу подслушване телефон. Подаде я на Хейс и добави: — Директорът Кенеди иска да говори с вас.

Хейс още държеше книгата и чашата, изненадан от събитията. Нещо изключително необичайно се случваше и той имаше неприятното усещане, че никак не е на добро. Остави чашата и взе слушалката.

— Здравей, Айрини.

— Господин президент, смятам за необходимо да ви съобщя, че ситуацията рязко се промени. — Кенеди предаде информацията, научена от Рап, и повтори накратко доклада, който беше изнесла пред президента предната сутрин.

Когато свърши, Хейс остана замълчан. След известно колебание заразсъждава на глас:

— Това не ми звучи никак добре.

— Не, не е добре, сър. — Кенеди направи пауза. Знаеше, че президентът няма да хареса предложението й, но трябваше да го убеди. — Като превантивна мярка бих ви посъветвала заедно с първата дама да пренощувате в бункера.

Президентът си представи бетонното убежище под сградата. Веднъж беше изкарал в бункера няколко дни и нямаше желание кракът му отново да стъпва там.

— Почакай малко, Айрини. Една карта все още не означава нищо.

— Не, сър, но тази карта не е обикновена.

Още трима агенти на Сикрет Сървис влязоха в кабинета и Хейс разбра, че вече всички се раздвижват.

— Айрини, само не ми казвай, че си наредила евакуация.

— Не, сър, не съм, макар че разполагам с правомощията да го сторя, без да искам вашето одобрение. — Кенеди внимателно бе подбрала думите си. Тя имаше право да пристъпи към Продължаване на управлението, което предвиждаше евакуация на ключовите политици и държавници от града. Прилагането на подобен план не беше толкова лесно, тъй като се знаеше, че скоро след като започне, медиите ще се усетят и ще предизвикат общонационална паника.

— Какво искаш да кажеш, Айрини?

— Сър, аз не съм готова да приложа операция Ноев ковчег, но мисля, че за вас и първата дама ще е най-разумно да слезете долу и да прекарате нощта там.

— Айрини, според мен много прибързваш.

Кенеди не смяташе да се предава лесно.

— Сър, изправени сме пред реален проблем. И вие, и вицепрезидентът се намирате в града, председателите на конгреса и на сената — също, както и целият ви кабинет с изключение на вътрешния министър.

— А… разбирам. — Ако в този момент избухнеше бомба, вътрешният министър щеше да стане президент. И макар да бе достатъчно порядъчен, той едва ли щеше да вдъхне у народа увереност във време на национална трагедия.

— Сър, съгласна съм, че е малко преждевременно да прибираме хората от леглата и ресторантите. Мич ще знае повече до няколко часа. До тогава ще се чувствам много по-спокойно, ако вие не сте толкова лесна мишена. — Тя нарочно избра думата „мишена“.

След неловко мълчание, президентът даде да се разбере, че той командва парада:

— Ще се разходя до Ситуационната зала и ще следя развитието на ситуацията.

Когато оценяваха степента на евентуалната заплаха, те разгледаха и подобен вариант. Ситуационната зала не беше противоатомно убежище, но подсиленият бетон, от който беше построена, можеше да издържи на взрив от бомба, избухнала пред самите му врати. Тя си даваше сметка, че няма как да го притисне повече, нито да го спре да си изпълнява задълженията.

— Ами първата дама?

— Айрини… Познаваш я много добре. Никой, дори ти, не е в състояние да я накара да нощува в бункера.

— Поне я помолете.

— Ще опитам и ще ти се обадя след петнайсет минути. — Хейс затвори и погледна към още неизпитата си чаша. Мразеше хубавият бърбън да отива на вятъра, но тази нощ може би щеше да е доста дълга. Чашата остана върху малката масичка, а той отиде да съобщи на жена си, че ще е в Ситуационната зала. Въпреки обещанието, което даде на Кенеди, не си направи труда да я кара да спи в бункера. Изобщо не хранеше илюзии, че ще успее.