Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (75)

74

Вирджиния

Щеше да убие учения, но чакаше подходящ момент. Силите му бяха на свършване. Ал Ямани седеше на дивана и почиваше. Болестта беше навлязла в крайната си фаза. Слабостта, умората, повръщането бяха станали почти постоянни. Колкото и вода да пиеше, устата му продължаваше да гори. Болеше го гърлото, а носът, венците и задните му части бяха започнали да кървят. По ръцете му се бяха появили открити рани. Целият горен слой на кожата му се свличаше. Част от него, по-слабата част, искаше просто да заспи и повече да не се събуди никога. Но не можеше да си го позволи.

Много нощи подред той беше сънувал един и същи красив сън. Плаваше с лодка по река и винаги завиваше наляво. Небето беше обагрено във величествено светлосиньо, на хоризонта нямаше никакви облаци. Беше пълно с лодки и кораби, големи и малки, някои с платна, други задвижвани с двигатели. На речния бряг се бяха събрали големи тълпи. Настроението беше празнично. Отвъд очертаните с дървета брегове се виждаха куполите и кулите на голям град. Столицата на неговия враг. Това беше неговата съдба и посока. Ето затова той се мъчеше да остане жив поне още един ден. Искаше да влезе в този град, да погледне нищо неподозиращите лица на неверниците, да нахлуе в сърцата им и да разпали джихада, за да им покаже истинският път към вярата.

Хасан и Халед щяха да са неговата сила, неговите мускули. Беше оставил слабохарактерния учен да им нарежда. Когато те приключиха със сглобяването на оръжието и го качиха на лодката, Зубаир ги накара да се съблекат голи в двора и ги изми с маркуч. После сложи всичките им дрехи в сандъка и ги хвърли зад гаража. Дребният пакистанец им нареди да отидат в къщата, под душа, и хубаво да изтъркат телата си със сапун. Зубаир не знаеше, че всичките му старания да запази живота на неговите братя мюсюлмани са напразни.

В момента двамата воини бяха облекли дрехите на седемдесетгодишния старец, който умря от инфаркт. Ризата и панталоните седяха добре на Хасан, но Халед беше по-висок и по-мускулест и трябваше да се примири с анцуг, от който ръцете и краката му стърчаха като на смешник. Двамата събираха храна и вода в кухнята за предстоящото пътуване.

Ал Ямани беше гледал новините. Мохамед помръкна, когато фотографията му се появи по телевизията, придружена с неговото описание. Решението му да помогне на стария си приятел го бе довело до катастрофа. По едно време дори каза, че е съсипал живота си. Малко по малко ал Ямани осъзна, че приятелят му вече не е толкова отдаден на каузата, колкото преди. Окончателното разочарование обаче тепърва предстоеше.

Хасан дойде в хола и каза, че всичко е готово. Провизиите и допълнителното гориво бяха натоварени на лодката. Тъй като бяха сами, ал Ямани помоли Хасан да му помогне да стане. Когато саудитецът се изправи на крака, в хола влезе Мохамед и поиска да говори с него насаме. Ал Ямани се съгласи.

Мохамед заговори, без да гледа събеседника си в очите.

— Знам, че искаш да дойда с вас, но аз предпочитам да остана тук.

— Сигурен ли си?

— Да. Така или иначе някой трябва да остане и да наблюдава жената.

Ал Ямани кимна, сякаш обмисляше предложението.

— Какво ще кажеш на полицията?

— Ще се престоря, че не съм знаел нищо. Мой стар приятел ми се е обадил и ме е помолил да се срещнем. Що се отнася до цялата тази работа… не съм знаел нищо.

Мохамед явно бе мислил по въпроса, но не достатъчно. Някои неща той нямаше как да обясни на властите. А в такъв случай полицията щеше да тръгне отново по петите им, което ал Ямани не можеше да позволи. Чакаха ги още почти триста и двайсет километра, а според Хасан пътят щеше да им отнеме около четиринайсет часа.

— Жалко, че няма да ни придружиш във финалния стадий на мисията. — Ал Ямани сложи ръка на рамото на Хасан и двамата бавно отидоха в кухнята. Бяха преместили жената на горния етаж, в спалнята.

— Мисля, че стигнах достатъчно далеч. Ще ви споменавам в молитвите си.

— През нощта тук ли ще останеш? — попита саудитецът, в същото време направи едва забележим жест на Хасан.

— Да, така мисля.

Ал Ямани спря и го погледна в лицето. Хвана го с две ръце за рамената и добави:

— Нека Аллах те закриля. — С крайчеца на окото си видя как Хасан се прокрадва зад жертвата.

— А ти си моят… — Мохамед не довърши изречението. Хасан го беше намушкал в гърба с един от кухненските ножове.

Жертвата се свлече на пода и умря точното на същото място, на което и собственикът на къщата преди него. Ал Ямани погледна лицето на стария си приятел и поклати глава. Дори тези, които някога бяха силни духом, с течение на времето се разколебаваха. Мохамед беше поредното доказателство за способността на Америка да разваля хората.

— Качи се горе — нареди той на Хасан — и убий жената. После качи труповете на лодката. Ще ги хвърлим в реката, след като отплаваме.