Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (37)

36

Поради голямото значение на мисията му генерал Харли разполагаше с телеконферентна връзка, за да може да комуникира с шефовете си от Централното командване, Командването за специални операции, Обединеното командване за специални операции и дори с Пентагона, ако се наложи. Сега Рап щеше да се възползва от връзката. Много добре разбираше как работи механизмът във Вашингтон, страхуваше се, че без неговото участие някои ключови думи и изречения ще се окажат недоразбрани. Затова каза на Кенеди, че иска до пет минути сам да докладва пред Съвета по национална сигурност. Кенеди се поколеба единствено защото се притесняваше от прочутия избухлив характер на своя служител.

Рап и президентът се разбираха добре. Той нямаше проблем с генерал Флъд, с министъра на отбраната Кълбъртсън и със съветника по националната сигурност Хейк. Но станеше ли дума за началничката на президентския кабинет, двамата направо се ненавиждаха един друг. Освен това Рап не хранеше никакво уважение към вицепрезидента и едва търпеше държавния секретар Бърг. Гледаше да не се мярка пред очите на който и да е от министерствата на вътрешната сигурност и на правосъдието. От една страна, ако той изнесеше доклада пред Съвета, най-вероятно щеше да се получи стълкновение на самочувствие и различни приоритети. От друга страна, поради цялата сериозност на ситуацията и времевите ограничения, Рап без всякакви заобикалки щеше да принуди президента да предприеме бързи и решителни действия.

Това, в крайна сметка, наклони везните в полза на Мич. Президентът беше похвалил публично саможертвата му и неговите подвизи, но отношенията им бяха много по-дълбоки. Когато Хейс наистина се нуждаеше да се свърши нещо, той се обръщаше към Рап. Най-ценният кадър на ЦРУ беше доказал своята стойност и ефективност многократно и ако някой бе способен да накара президента да действа решително и да затвори устите на останалите, то това беше именно Рап.

Този път големият екран в командния център на обект „Р“ не беше разделен на три, а на шест отделни картини. Беше добавен Рап от Кандахар и, по негово искане, Пол Раймър в обекта на Министерството на енергетиката в Джърмантаун.

Кенеди бързо обяви четиримата нови участници и даде думата на Рап.

Облеклото на Мич се отличаваше фрапиращо от това на другите присъстващи. Макар че бяха дошли на пожар и нямаха време да си сложат костюм или други подходящи официални дрехи, така или иначе всички с изключение само на генерал Флъд бяха цивилни. Рап на свой ред носеше бойна униформа и тактическа жилетка. Не се беше бръснал повече от два дни и лицето му беше покрито с гъста черна четина.

— Преди няколко часа — започна Мич — непроверена информация ни накара да повярваме, че вчера в страната, някъде на Източното крайбрежие, е било вкарано ядрено устройство по въздуха. — Рап направи пауза и вдигна някакви документи. — Изправен пред противоречиви данни, терористът, който ни даде тази информация, призна, че е излъгал. — Той нямаше намерение да навлиза в подробности как е накарал Абдула да си признае, пък и се съмняваше, че някой от тези хора биха искали да научат неприятните детайли по разпита.

— Сега разполагаме с добра и сигурна информация, че въпросното устройство е отплавало с контейнеровоз от Карачи преди двайсет и два дни.

— Мич — обърна се към него президентът — моля те, не ми казвай, че корабът е стигнал до бреговете ни.

— Генерал Флъд нареди на Бреговата охрана да провери, но според откритите коносаменти корабът трябва да пристигне в пристанището на Чарлстън днес. Освен това има още три кораба, които ни разтревожиха. Всичките са тръгнали от Карачи преди около три седмици и днес трябва да влязат в пристанищата на Маями, Балтимор и Ню Йорк.

Преди Рап да продължи, министърът на вътрешната сигурност Макелън го прекъсна:

— Господин президент, трябва да затворим тези заливи незабавно.

— Съгласен съм с това — включи се главният прокурор Стоукс.

Рап се беше срещал с Макелън и преди. Бившият двузвезден генерал от морската пехота беше пълната противоположност на нерешителния си съименник от Гражданската война.

— Господин президент — намеси се Рап, — тази идея не е никак добра.

— Моля, я повтори, синко? — реагира зачервилият се министър Макелън.

Рап беше поискал срещата по две причини. Първо, знаеше как важни нюанси от една информация се губят, когато тя преминава през отделните звена на командната верига. Второ, убеден бе, че все ще се намерят такива, дето ще настояват да използват булдозер за работа, която изисква най-обикновена лопата.

— Затварянето на заливите в момента ще е най-погрешният ни ход.

— Позволете ми да не се съглася — отвърна Макелън. — Наша първостепенна задача е да защитим американските граждани.

Рап не се смути ни най-малко.

— И най-добрият начин да го сторим е като дадем на хората от НЕСТ и ФБР да открият устройството.

— Господин Рап, вие сте добър във вашата професия, но в момента се намирате на тринайсет хиляди километра оттук. Не съм убеден, че имате пълна представа за ситуацията тук, във Вашингтон. Господин президент, репетирали сме подобни случаи…

— Министър Макелън — прекъсна го Рап, — вие си седите в проклетия противобомбен бункер под планината, на два часа път от Вашингтон. — Дръзката забележка на Мич накара всички да настръхнат. — Затова не ми казвайте, че имате по-пълна картина от мен. Ситуацията във Вашингтон е същата като всяка сряда сутрин през годината. Хората след малко ще станат и ще отидат на работа. Ако се опитате да затворите което и да е от споменатите пристанища, ще предизвикате паника в национален мащаб, която първо, ще попречи на хората от НЕСТ да открият тая проклетия и второ, ще предупреди терористите, че сме по петите им.

— Господин президент, позволете да се намеся. — Беше Пол Раймър, бивш командир от „тюлените“, който сега командваше екипите НЕСТ. — Напълно съм съгласен с Мич. Всякаква блокада или затваряне само ще възпрепятства нашето издирване.

— Моля за вашето внимание! — обади се генерал Флъд. — Бреговата охрана току-що установи местонахождението на четирите съда, които ни интересуват. — Флъд четеше от лист. — Тези за Маями и за Ню Йорк са още в открито море и няма да пристигнат до обяд. Корабът с назначение Балтимор току-що е влязъл в залива Чесапийк, но… — Той въздъхна. — Четвъртият съд вече е на доковете в Чарлстън.