Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Капитан Блъд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captain Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 64 гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (януари 2003)

Източник: http://bezmonitor.com

Няколко „избягали“ от скенера страници продиктува Мирела.

Хартиената книга предостави Мито Павлов.

 

Издание:

Рафаел Сабатини

КАПИТАН БЛЪД

роман I том

Преведе от английски Александър Хрусанов

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Снежана Бошнакова

Английска. Четвърто издание. Дадена за набор м. XI, 1986 г. Подписана за печат м. XII.1986 г. Излязла от печат м. 111.1987 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 18,5, Издателски коли 18.5. УИК 19,72. Цена 2.40 лева

Издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“, 1 ДП „Георги Димитров“, София, бул. „Ленин“, 117

c/o Jusautor, Sofia

 

RAFAEL SABATINI CAPTAIN BLOOD Pan Books Ltd. London 1961

История

  1. — Корекция
  2. — Преместване на бележките под линия в текста

КАПИТАН БЛЪД, МОРСКИЯТ ЯСТРЕБ, СКАРАМУШ

Приключенските автори са завладели отдавна един кът от моята душа, още през годините на детството ми, на юношеството. Този кът напомня като че ли пространство с портрети на интересни хора. Само че там, където би трябвало да се намира лицето, изображението, откривам просто едно чувство… Трудно ми е да си спомня сега снимките на Карл Май, Майн Рид или Салгари. Всяко от тези имена обаче раздвижва у мен някакво специфично усещане, специфично вълнение. И веднага трябва да кажа, че сред класиците на приключенския роман името на Сабатини винаги ми се е струвало едно от най-загадъчните. Защо ли? Причините са навярно много и аз ще се опитам да си изясня някои от тях, докато пиша. Сигурен съм, от друга страна, че най-важното ще си остане както винаги неуловимо: то не е предмет на разума, а на сърцето.

Преди всичко ние свързваме класическия приключенски роман изключително с деветнадесети век. Сабатини е почти единственият голям автор от този тип, който пише пиратски романи и през първата половина на двадесети век. (Роден е в 1875 г., умира в 1950 г.) Просто не е за вярване, че е живял във времето, когато леките коли вече завладяваха планетата, когато Томас Ман е писал големите си философски романи, а Кафка и Джойс са поставяли началото на една свръхмодерна литература. Съзнанието на този писател живее с миналото — не само като тип действителност, а и като тип романтика. Мъчно определима е и неговата националност, както и творческото му самоопределяне: носи италианско име — баща му е италианец, майка му обаче е англичанка и той пише на английски. Учил е в Швейцария и Португалия, но в най-хубавия му роман — „Скарамуш“, се разглежда важен момент от историята на Франция. Нека го наречем все пак английски писател — езикът, на който се изразява авторът, е най-важното свидетелство за принадлежността му към една или друга литература.

Този странен човек е имал, изглежда, претенцията да пише доста сериозни исторически романи. За разлика от почти всички други приключенски автори, които боравят свободно с историческите факти, Сабатини изгражда своите произведения върху щателно проучената истина за мястото, времето и подробностите на изобразеното събитие. Стремежът му е да ни запознае и с епохата изобщо — политическите борби, социалните противоречия, човешките проблеми; всичко това предизвиква, разбира се, уважение. И все пак тези амбиции остават недооценени от читателя. Приключенското поглъща вниманието ни, а историческото отстъпва на заден план. Драматизмът, динамиката на действието доминират над всичко, тъй като Сабатини е роден приключенски автор. Авантюрното начало в образите на основните му герои засенчва историческия тип. (Тази констатация не се отнася единствено за „Скарамуш“.)

Романите за капитан Блъд в това отношение са съвсем типични. Те са три, но вие ще имате засега възможност да прочетете само два от тях — „Капитан Блъд“ и „Дневникът на капитан Блъд“. Действието се развива през бурния седемнадесети век, който интересува особено много Сабатини, а едно от събитията, белязали тогава съдбата на Англия, е борбата за престола между католика Джеймс II и протестанта херцог Мънмот. Попаднал в мелницата на тази династическа вражда, Блъд обърква живота си. Той е интересен образ — едновременно скептик и джентълмен, за когото от един момент нататък обаче пиратството остава единствения възможен изход. Характерът на Блъд му позволява да прозре напълно цинизма на епохата: как благородниците подлъгват бедните си събратя да се бият и да гинат за собствената им егоистична кауза, жестокостта и алчността, царящи в Англия и отвъдморските й колонии, фактът, че официалните военни флотилии на големите морски държави представляват също такива пиратски сдружения, каквото е и неговото и т. н. Спомнете си само куриозния спор между командващия френската флота барон Дьо Риварол и Блъд: адмиралът настоява да се извърши пиратски акт — нападението над Картахена, а пиратът, минал на служба при него, защищава честта и интересите на френската корона! Полека-лека разбираме, че истинско нравствено спасение човек може да намери само в една скромна и благородна работа и в личния си живот: безкористната лекарска дейност на Блъд в началото на романа, чистата му любов с Арабела Бишоп. Пиратството е за него изход дотолкова, доколкото го спасява от робство. Но в какви бездни само го въвлича то! Блъд е джентълмен, благороден човек, това е вярно. Той се отличава от цялото си обкръжение и е много чудно, че не се променя, не става звяр като другите. Само изключителните му качества и обаяние възпират понякога подчинените му от бунт, тъй като се случва той да действа по много странен за представите им начин. И все пак…

Не зная какво точно е мислил Сабатини, когато е създавал този герой, но ми се струва, че случаят с Блъд доказва нещо много важно: не е възможно да не се „окаляш“, донякъде макар, щом станеш съучастник в кърваво и мръсно дело. Вярно, неговите пирати избиват преди всичко жестоките испанци, но така или иначе, те избиват хора. А и не го правят в името на кой знае колко справедлива кауза… Да не говорим, че му се случва да наблюдава безпомощно как гинат невинните жители на някой завладян крайморски град.

Разбира се, съдбата на Блъд е много оплетена, за вината му може да се спори дълго и дори безрезултатно. Но аз си мисля, че най-важният извод, който можете да направите за себе си, е свързан с нещо много важно от тази съдба: човек не може да промени същността на някоя коварна или жестока дейност с единичните си усилия, ако се включи в нея. Чистите му намерения ще се разбият на пух и прах. Най-добре е да се стои встрани от „опасните игри“, с цената на всичко.

В четиритомника на Сабатини е включен и един друг пиратски роман — „Морският ястреб“. Почти безрезервната симпатия на писателя към капитан Блъд и Морския ястреб е все пак оправдана, защото гледната точка на този толкова особен човек не е всъщност съвременна… Светът е имал друго отношение към пиратството преди три века (или поне част от хората) и той се придържа към него, приема го; малко по-други са били нравите тогава и обикновените люде се люшкали между омразата и възхищението, когато говорели за корсарите. Човечеството преодолява трудно своето преклонение пред бойния подвиг, наследено от хилядолетията, не си дава често сметка за неговите цели. Но това преодоляване полека-лека става факт и е част от пътя на цивилизованото съзнание. От Наполеон, един масов убиец практически, се възхищаваме и до днес. Едва сега, когато се появи възможност следващите военни герои да затрият изобщо живота на планетата, хората започнаха да изпитват към въоръжения сблъсък нещо като отвращение.

Няма да се спирам по-подробно на „Морският ястреб“, тъй като този иначе хубав роман повтаря в общи линии мотивите и образите от „Капитан Блъд“, Сър Оливър Тресилиън по-специално, бъдещият пиратски водач, напомня до голяма степен лекаря каторжник. Същата физическа привлекателност, силна воля, смелост, интелигентност и находчивост: Морският ястреб превъзхожда околните и се отличава от тях със своя тип морал и своите принципи — съвсем като Блъд. Историческият момент пак е точно фиксиран — действието се развива няколко години след прочутата битка на английския военен флот с Великата армада на католическа Испания. От сюжетна и познавателна гледна точка идеята на Сабатини да се занимае в този роман с друг клан на морските разбойници — арабските корсари, разширява обсега на творчеството му, обогатява погледа на младите читатели върху света и историята. „Морският ястреб“ е мощна, наситена с енергия и приключения книга. И все пак (за това стана дума и преди) трябва много да се мисли за доброто и лошото, за техния съвременен смисъл, когато се четат такива произведения. Те удовлетворяват несъмнено вечния стремеж на момчето и юношата да изживее наяве или поне във въображението си бурни приключения, да предизвика възхищение, да възстанови потъпканата справедливост. Но към проблема за средствата, чрез които се постига всяко нещо, за неговата цена, трябва да се отнасяме много трезво — Сабатини не съумява да оправдае докрай кръвопролитията, излишните жертви в своите романи. Невинните умират наравно с виновните. Вярно, такава е често логиката на самия живот, но на нас поне ще ни стане ясно, че Питър Блъд и Оливър Тресилиън не са напълно положителни образи. (Крайният резултат от една творба често се разминава с намеренията на автора.) Обърнете внимание и на друг един образ от „Морският ястреб“ — Лайонел, брата на сър Оливър. По душа не е лош, но е страхлив и слабоволев. Проследите ли внимателно поведението му, ще видите колко лесно такъв човек става предател и престъпник.

Стига да не ви е попадало предишно издание на „Скарамуш“, ще имате сега щастието да прочетете и тази необикновена книга. Основните находки в „Скарамуш“ са две: от една страна изключително интересната съдба на героя, която минава през най-странни перипетии, и от друга, пълната обвързаност на тази съдба с едно от най-интересните събития в по-новата история на света — Великата френска революция от края на 18 век. Старателно изучените от Сабатини династически борби и междудържавни „търкания“, за които се говори във вече изброените романи, са нещо значително по-чуждо за съзнанието на днешния читател, а и не толкова оригинално като обществена и социална основа на една книга; еднакъв тип амбиции и интереси са движещата сила на подобни събития и през 13-и, и през 15-и век… Френската буржоазна революция е уникална. За първи път, откак свят светува, Третото съсловие (гражданството, занаятчийските слоеве преди всичко, водени от буржоазията) посяга на аристократическите и църковни привилегии, провъзгласява принципите на Свободата и Равенството, настъпването на века на Разума. Това предизвиква огромни сътресения във френското общество. Рушат се вековни представи, създава се ново човешко мислене; довчерашните господари поемат пътя на бягството и емиграцията, появяват се революционни водачи от нов тип, непознати за дотогавашния свят. Цяла Европа е разтърсена, угнетените надигат глава, а кралете, правителствата и привилегированите класи, изпаднали в паника, изпращат свои армии към френската граница, за да задушат тази толкова опасна революция.

Куриозното е, че Андре-Луи, главният герой на „Скарамуш“, е човек, който не се интересува практически от политика и се отнася скептично към революционното брожение. Една поредица от трагедии или пък невероятни обстоятелства обаче го въвлича в най-горещите събития на неговото време. Ще запазя в тайна перипетиите му, за да не „подбия“ интереса ви към романа. Ще кажа само, че става последователно адвокат, революционен агитатор, пътуващ актьор (изпълнител на ролята на Скарамуш от „Комедия дел арте“ — фарсово представление с постоянни герои, в чиято основа стои импровизацията), учител по фехтовка и депутат в Националното събрание… Той е не само скептик, но и чувствителна артистична душа (случва се тези две качества да се съчетаят), всяка нова професия е за него превъплъщение, роля, която играе с увлечение, без обаче напълно да й вярва. Животът на героя и неговият характер позволяват на Сабатини не само да изследва тогавашното френско общество, различните обществени слоеве и социални пластове, но и да им даде трезва преценка. Той вижда както голямата полза от революцията, така и нейните грешки. В романа се появяват исторически достоверни, но и измислени лица, образите са винаги колоритни и всичко, което се случва с Андре-Луи, е свързано по някакъв начин с духа на онова знаменито време. Щампите на приключенския роман, до които Сабатини прибягва в другите си книги, тук са избегнати напълно или почти напълно. Това се отнася дори и за традиционната голяма любов на героя.

Вече сте прочели един роман, пред вас са още три. Потъвайки между страниците им, вие добивате познания за самия живот, за амбициите, страстите и вътрешните противоречия на хората. Приключенската литература е преходът към голямата литература на характерите, която ще ви дари с много мъдрост и наслада, ще ви покаже най-скритите кътчета на човешката душа. Затова не спирайте дотук, навлизайте все по-дълбоко в изключителния свят на книгите. Душевното познание за човека ще ви отвори вратата и към едно друго познание — за природата, чувството за великата й тайна, защото ние сме част от нея, нейни деца, висше творение. Компютрите и видеото са необходими, но и те са измислени от нас. Техническите открития не бива никога да се поставят по-високо от човека. Където и да ни отведе животът, с каквото и да се занимаваме, дългът към него и природата е единственият ни истински пътеводител. Единственият пътеводен знак. Изгубим ли усещането си за този дълг, ще се превърнем в живи роботи, в същества със студен разум, способни само да управляват автомати. Но и в същества, изцяло зависими от автоматите. Мъка и радост, болка и възторг, кой друг ще ни напомня винаги за тях, ако не голямото изкуство? И какво всъщност значи същества със студен разум? Ами, представете си, един човек е паднал на улицата и… никой не му подава ръка, всички го отминават. Но и всички са забравили, че един ден същото може да се случи и на някой от тях… Безсърдечието настъпва от оня миг, когато болката на другия престава да бъде и наша болка.

Четете много; живейте истински, пълнокръвно, страдайте, но и се радвайте на този прекрасен свят. Ние всички трябва да си останем хора.

 

Димитър Коруджиев

Край
Читателите на „Капитан Блъд“ са прочели и: