Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Капитан Блъд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captain Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 64 гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (януари 2003)

Източник: http://bezmonitor.com

Няколко „избягали“ от скенера страници продиктува Мирела.

Хартиената книга предостави Мито Павлов.

 

Издание:

Рафаел Сабатини

КАПИТАН БЛЪД

роман I том

Преведе от английски Александър Хрусанов

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Снежана Бошнакова

Английска. Четвърто издание. Дадена за набор м. XI, 1986 г. Подписана за печат м. XII.1986 г. Излязла от печат м. 111.1987 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 18,5, Издателски коли 18.5. УИК 19,72. Цена 2.40 лева

Издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“, 1 ДП „Георги Димитров“, София, бул. „Ленин“, 117

c/o Jusautor, Sofia

 

RAFAEL SABATINI CAPTAIN BLOOD Pan Books Ltd. London 1961

История

  1. — Корекция
  2. — Преместване на бележките под линия в текста

Глава XXI
НА СЛУЖБА ПРИ КРАЛ ДЖЕЙМЗ

На следната сутрин мис Арабела Бишоп беше събудена много рано от металическите звуци на тръба и настойчивия звън на корабната камбана. Тя лежеше с отворени очи и лениво гледаше набръчканата зелена вода, която сякаш струеше покрай позлатения илюминатор. Постепенно започна да долавя шума на някаква суматоха — тропот от много крака, прегракнали викове и преместването на тежки предмети под пода на каютата. Тя съобрази, че тези шумове не произтичат от нормалната дейност на кораба, изправи се леко разтревожена и събуди прислужницата си.

В своята каюта на десния борд, обезпокоен от същите шумове, лорд Джулиън беше вече станал и бързо се обличаше. Когато излезе на палубата, той видя над себе си планина от платна. За да бъде хванат утринният бриз, по мачтите на „Арабела“ бяха накачени толкова платна, колкото беше възможно. Пред тях и от двете им страни се простираше безбрежният океан и водите му святкаха в златистите отблясъци на слънцето, което се беше подало едва наполовина над хоризонта право пред тях.

Около него в средната част на палубата, където предната нощ бе така спокойно, сега работеха трескаво към шестдесет души. До перилата, точно над главата на лорд Джулиън, капитан Блъд спореше с едноокия гигант с червена забрадка и разтворена до кръста синя риза. Негова светлост тръгна към тях, те го видяха, престанаха да разговарят и капитан Блъд се обърна да го поздрави.

— Добро утро — каза той и прибави: — Направих твърде голяма грешка. Трябваше да знам, че не бива да се приближавам толкова много до Ямайка през нощта. Но бързах да ви сваля на брега. Елате при нас. Ще ви покажа нещо.

Лорд Джулиън беше заинтригуван и се изкачи по стълбата, както го бяха поканили. Застана до капитан Блъд, погледна по посока на протегнатата към кърмата ръка на капитана и възкликна удивено. На около три мили се виждаше земя — неравна стена от ярка зеленина закриваше западния хоризонт. А на около две мили встрани плаваха след тях три големи бели кораба.

— Нямат никакви отличителни знаци, но са част от ямайската флота. — Блъд говореше спокойно, с известно безразличие. — Когато се разсъмна, открихме, че плаваме право срещу тях. Обърнахме курса и оттогава се надбягваме. Но „Арабела“ е в открито море от четири месеца и дъното му е твърде обрасло, за да развие необходимата скорост.

Волверстон затъкна палци в широкия кожен пояс и въпреки че лорд Джулиън не беше нисък, го погледна иронично отвисоко.

— Така че, милорд, изглежда, ще трябва да изживеете още една битка, преди да се отървем от тези кораби — процеди гигантът.

— Точно по това спорехме — каза Блъд. — Аз поддържам, че не сме в състояние да се бием при подобно превъзходство.

— По дяволите превъзходството! — извика Волверстон и издаде напред масивната си долна челюст. — Ние сме свикнали да се бием и при по-неблагоприятни условия. Та условията при Маракайбо бяха още по-лоши, а ние все пак се измъкнахме и пленихме три кораба. Те не бяха по-добри и вчера, когато влязохме в бой с дон Мигел.

— Да… но те бяха испанци.

— А какви са тези? Да не си се изплашил от този тромав барбадоски плантатор? Какво ти става, Питър? Никога досега не съм те виждал такъв.

Зад гърба им изгърмя оръдие.

— Това е сигнал да легнем в дрейф — каза Блъд все така безразлично и въздъхна.

Волверстон се изправи предизвикателно пред капитана си.

— Преди да легна в дрейф по негова заповед, ще се постарая да изпратя полковник Бишоп в ада. — Той се изплю, за да подчертае твърдото си намерение.

Негово превъзходителство се намеси:

— Но ако разрешите, смятам, че няма защо да се опасявате от полковник Бишоп. Като се вземе предвид услугата, която направихте на неговата племенница и на мене…

Пресипналият смях на Волверстон го прекъсна.

— Чуйте какво каза този джентълмен! — подигра се той. — Ясно е, че не познавате полковник Бишоп. Той няма да се откаже от кръвта, която смята, че има да взема, нито заради племенницата си, нито заради дъщеря си, нито дори заради собствената си майка. Той е кръвопиец. Отвратителна гадина. Ние с капитана го познаваме добре. Били сме негови роби.

— Но нали и аз съм тук? — заяви лорд Джулиън с достойнство. Волверстон отново се изсмя, а негова светлост почервеня. Почувствува нужда да повиши обикновено спокойния си глас.

— Уверявам ви, че моята дума има известна тежест в Англия!

— О, да… в Англия. Но тук не е Англия, дявол да го вземе!

Разнесе се втори изстрел и едно ядро плесна във водата на около половин кабелт зад кърмата им. Блъд се наведе над парапета към русия младеж, застанал точно под него до кормчията.

— Нареди да се приберат платната — каза той спокойно. — Ще легнем в дрейф.

Но Волверстон се намеси отново.

— Почакай малко, Джереми! — изрева той. — Почакай! И се извърна с лице към капитана, който бе сложил ръка на рамото му с печална усмивка.

— Спокойно, Стари вълко! Спокойно! — укори го Блъд.

— Ти се успокой, Питър. Ти си полудял! Нима искаш да ни изпратиш всички в ада заради това студенокръвно девойче?

— Спри! — извика Блъд, обхванат от внезапен изблик на ярост.

Но Волверстон не можеше да спре толкова лесно.

— Това е истината, глупако. Тази фуста те е направила страхливец. За нея се страхуваш — за дъщерята на полковник Бишоп! Господи, не разбираш ли, че на борда ще избухне бунт. Лично аз ще предпочета да застана начело на бунта, отколкото да бъда обесен в Порт Роял.

Погледите им се срещнаха; в единия имаше мрачно предизвикателство, а в другия тъп гняв, изненада и болка.

— Не става въпрос за предаването на никого от борда на този кораб освен на мен самия — каза Блъд. — Ако Бишоп може да докладва в Англия, че съм хванат и обесен, той ще се покрие със слава и в същото време ще утоли личната си ненавист спрямо мен. Това би трябвало да го задоволи. Ще му изпратя съобщение, че съм готов да се предам на борда на неговия кораб, като взема със себе си мис Бишоп и лорд Джулиън, но само при условие че бъде разрешено на „Арабела“ да продължи безпрепятствено пътя си. Доколкото го познавам, той ще се съгласи на подобна сделка.

— Тази сделка няма да му бъде предложена — отвърна Волверстон още по-разгорещено от преди. — Ти си полудял, Питър, щом можеш да измислиш подобно нещо!

— Но не съм луд като тебе да говоря за бой с тези кораби. — Той посочи с ръка към преследващата ги флота, която бавно, но сигурно ги настигаше. — Преди да изминем още половин миля, ще бъдем в обсега на оръдията им.

Волверстон изруга и внезапно замлъкна. С края на единственото си око забеляза стройната фигура, облечена в сива коприна, която се изкачваше по стълбите. Толкова погълнати бяха от спора, че не бяха забелязали мис Бишоп, когато излезе от вратата на коридора за към каютите. Тримата мъже на кърмата и Пит под тях не бяха забелязали и нещо друго. Преди няколко мига Огл, последван от своята оръдейна команда, беше излязъл от главния люк и говореше сърдито с напусналите постовете си канонири, които се тълпяха около него.

Дори и сега Блъд не ги забелязваше. Той се обърна да погледне мис Бишоп и се учуди, че е дошла на кърмата, при все че вчера го беше отбягвала. Присъствието й в този момент, представил характера на спора му с Волверстон, беше крайно неудобно.

Тя застана пред него мила и изящна в рокля от блестяща сива коприна. Бузите й бяха леко порозовели, а в кафявите й очи, които гледаха така откровено и честно, блестеше възбуда. Не носеше шапка и утринният бриз развяваше къдриците на златистокестенявата й коса.

Капитан Блъд свали шапка и се поклони мълчаливо, а тя отговори сдържано и церемониално на поздрава му.

— Какво става тук, лорд Джулиън? — попита тя.

В отговор от корабите, към които беше отправила учудено очи Арабела, се разнесе трети изстрел. Тя сбърчи чело. Погледът и се премести последователно върху всеки от мъжете, които стояха мрачно пред нея и се чувствуваха твърде неловко.

— Това са кораби от ямайската флота — отговори негова светлост.

Обяснението беше достатъчно. Но и никой не можа да прибави нещо повече, защото в този миг вниманието им беше привлечено най-после от Огл, който се изкачваше бързо по широката стълба, последван от своите хора. Инстинктивно всички почувствуваха някаква неясна заплаха.

На върха на стълбата Блъд се изправи срещу Огл и му прегради пътя. Лицето и цялата му фигура изразяваха строгост и непреклонност.

— Какво е това? — попита рязко капитанът. — Мястото ти е на оръдейната палуба. Защо си го напуснал?

Рязкото обръщение накара Огл да се спре и от израза му изчезна всякаква следа от нападателност. Прояви се силата на стария навик към подчинение и естественият авторитет на Блъд, в който се криеше тайната за властта на капитана над неговите хора. Но това не отклони канонира от намеренията му, а само увеличи неговата възбуда.

— Капитане — каза той и посочи преследващите ги кораби. — Ние сме в ръцете на полковник Бишоп. Не можем нито да бягаме, нито да се бием.

Блъд сякаш стана още по-висок, а лицето му доби по-суров израз.

— Огл — рече той с рязък и студен като стомана глас, — мястото ти е на оръдейната палуба. Веднага ще се върнеш там заедно с командата си, защото в противен случай…

Но Огл го прекъсна с възбуден жест:

— Заплахите няма да помогнат, капитане.

— Няма ли да помогнат?

За първи път в цялата му кариера на пират негова заповед не беше изпълнена и за първи път един човек не му се подчиняваше въпреки клетвата, положена от всички, които се присъединяваха към него. Неподчинението идваше от човек, в когото имаше доверие — един от старите му барбадоски приятели. Това го изпълни с горчивина и го накара да се поколебае, преди да прибегне до мерките, които инстинктът му подсказваше, че трябва да бъдат взети. Ръката му хвана дръжката на пистолета, затъкнат в пояса.

— И това няма да ти помогне — предупреди го Огл още по-ожесточено. — Хората са на едно мнение с мене и настояват на него.

— А какво е то?

— Че има начин да се спасим. Докато има друга възможност, не искаме нито да бъдем потопени, нито да ни обесят.

Тълпата от седемдесет-осемдесет пирати, застанали зад Огл, шумно одобри неговите думи. Погледът на капитан Блъд обходи редиците на решително настроените хора и се спря отново върху Огл. Във всичко това имаше някаква неясна заплаха, някакъв бунтовен дух, който капитанът не можеше да разбере.

— В такъв случай ти си дошъл да ми дадеш съвет, така ли? — попита той с предишната си строгост.

— Точно така, капитане. Един съвет. Ето това момиче. — Той посочи към Арабела с голата си ръка. — Момичето на Бишоп, племенницата на губернатора на Ямайка… Искаме я за заложница.

— Правилно! — зареваха в хор пиратите, а един-двама дори потвърдиха с повече думи.

Капитан Блъд веднага разбра мислите им. Външно той никак не се измени, но сърцето му се сви от страх.

— Нима си въобразявате — попита той, — че мис Бишоп ще се окаже толкова ценна заложница?

— Имаме щастие, че е на борда. Да легнем в дрейф, капитане, да им сигнализираме да изпратят лодка и да се уверят, че мис Бишоп е при нас. Сетне да им съобщим, че ако се опитат да възпрепятствуват отплаването ни, ние най-напред ще обесим момичето и сетне ще се бием. Може би това ще охлади желанието на полковника.

— А може би няма — отвърна му провлеченият и подигравателен глас на Волверстон и неочакваният съюзник се приближи до Блъд. Той посочи презрително с палец към хората в средата на кораба, чието число се увеличаваше от непрекъснато прииждащите моряци. — Някои от тия гарги може да повярват на приказките ти. Въпреки че между тях има известен брой от бившите роби на Барбадос и те трябва да бъдат по-разумни, защото познават полковник Бишоп не по-зле от мене и тебе. Ако смяташ да повлияеш върху чувствата на полковник Бишоп, значи си още по-голям глупак, Огл, отколкото съм те смятал по всички други въпроси, освен когато се отнася до оръдията ти. Затова не трябва да се ляга в дрейф, освен ако искаш да бъдем потопени. Дори да бяхме натоварени догоре с племенници на полковника, това нямаше да го възпре. Току-що казвах на негова светлост — понеже и той като тебе мисли, че щом мис Бишоп е на борда, ние сме в безопасност, — че мръсният робовладелец няма да се откаже от разплащане на дълговете си дори заради собствената си майка. И ако не беше такъв глупак, Огл, нямаше да става нужда аз да ти казвам всичко това. Трябва да се бием, момчета…

— Как можем да се бием? — избухна Огл, като се опита да разсее впечатлението, произведено сред пиратите от доводите на Волверстон. — Може да си прав, а може и да не си. Трябва да опитаме. Това е единствената ни възможност…

Остатъкът от думите му беше заглушен от рева на моряците, които настояваха момичето да бъде задържано като заложница. В това време откъм подветрената страна едно оръдие изгърмя по-силно от преди и всички видяха как ядрото плисна вода зад десния им борд.

— В обсега на оръдията ни са — извика Огл, наведе се над парапета и изкомандува: — Дай кормилото по вятъра!

Пит стоеше до кормилото и се извърна безстрашно към възбудения канонир.

— Откога си започнал да командуваш и на горната палуба, Огл? Аз приемам заповеди само от капитана.

— Този път ще приемеш и моята заповед или кълна се в бога…

— Почакай! — прекъсна го Блъд и хвана ръката му. — Струва ми се, че има много по-добър начин.

Той погледна през рамо към приближаващите се кораби, предният от които беше едва на четвърт миля. Плъзна взор по мис Бишоп и лорд Джулиън, които бяха застанали един до друг на няколко крачки зад него. Забеляза, че Арабела е побледняла и напрегнато е втренчила развълнуван поглед в него. С разтворени уста тя следеше как се решава нейната съдба.

Блъд обмисляше бързо всички възможности, ако застреля Огл и предизвика бунт. Беше уверен, че някои от хората ще се присъединят към него. Но беше също така уверен, че мнозинството ще му се противопоставят и ще победят въпреки всички негови усилия, разчитайки на възможността да се спасят, като задържат мис Бишоп за заложница. А ако това стане, то при всякакво развитие на събитията мис Бишоп ще загине. Защото, дори да се съгласи полковникът с искането им, те пак ще я задържат като заложница и в края на краищата ще се разправят с нея.

Междувременно нетърпението на Огл нарастваше. Блъд все още го държеше за ръката и той навря лице в неговото.

— Какъв е този по-добър начин? — попита той. — Няма по-добър начин. Не можете да ме залъжете с приказките на Волверстон. Той може да е прав, а може и да не е. Ще опитаме. Казах вече, че това е единствената ни възможност и трябва да се опита.

По-добрият начин, който имаше предвид Блъд, беше предложеният вече на Волверстон план. Той не знаеше дали хората, обхванати от паника благодарение на Огл, щяха да се съгласят с мнението на Волверстон, или не. Но виждаше съвършено ясно, че и да се съгласят с предложението му, няма да се откажат от намеренията си спрямо мис Бишоп; щяха да използуват доброволното предаване на капитана като допълнителен коз в играта против губернатора на Ямайка.

— Заради нея попаднахме в клопка — продължи да се гневи Огл. — Заради нея и заради тебе. Ти рискува живота на всички ни, за да я отведеш в Ямайка, и сега нямаме намерение да умираме, щом има възможност чрез нея да подсигурим безопасността си.

Той понечи отново да се обърне към кормчията под него, но ръката на капитан Блъд го стисна още по-силно; Огл се освободи с ругатня. Но Блъд беше взел вече решение. Той беше открил единствения възможен изход и въпреки че не му беше твърде приятен, налагаше се да се възползува от него.

— Това, което предлагате, е отчаяна работа — извика той. — Аз знам напълно безопасен и лесен изход. Почакайте! — Той се наведе над парапета и заповяда на Пит: — Дай кормилото по вятъра! Нека корабът легне в дрейф и сигнализирай да изпратят лодка.

При тази внезапна отстъпка на кораба се възцари мълчание, изпълнено с учудване и подозрение. Пит не правеше изключение от общото настроение, но веднага изпълни заповедта. Гласът му прозвуча, за да даде необходимите нареждания, и след кратко изчакване двадесетина моряци се впуснаха да ги изпълняват. Скрипците заскърцаха, корабът се обърна по вятъра и отпуснатите платна зашумяха. Капитан Блъд се извърна и повика лорд Джулиън. Негова светлост се поколеба за миг и след това се приближи с изненада и недоверие — недоверие, което се споделяше от мис Бишоп. Подобно на негова светлост и на всички останали тя също беше поразена от ненадейната отстъпка на Блъд, но поради съвсем други причини.

Капитан Блъд застана до парапета заедно с лорд Джулиън и обясни своето държание. Накратко и ясно той съобщи на хората за целта на пътуването на лорд Джулиън в Карибско море и за предложението, което негова светлост му бе направил предишния ден.

— Негова светлост може да потвърди, че аз отхвърлих това предложение като оскърбително. Тези от вас, които са пострадали от владичеството на крал Джеймз, ще ме разберат. Но сега, когато положението ни е отчаяно, когато не можем да избягаме и може би ще бъдем победени, както каза Огл, аз съм готов да тръгна по стъпките на Морган, да приема офицерско назначение на кралска служба и с това да ви предпазя.

За миг всички се вцепениха, сякаш беше паднал гръм. След това се повтори вавилонското стълпотворение. Мнозинството, като хора, приготвили се да умрат и получили внезапно нова надежда за живот, посрещнаха възторжено това съобщение. Но много от тях се колебаеха да вземат окончателно решение, докато не им бъде отговорено на няколко въпроса и главно на един, който беше зададен от Огл.

— А Бишоп ще зачете ли кралската заповед, когато я получиш?

На това отговори лорд Джулиън:

— Ще му се види тесен светът, ако се опита да не зачете кралската власт. И дори да се опита, можете да бъдете сигурни, че собствените му офицери ще му се противопоставят.

— Да — каза Огл, — това е вярно.

Въпреки това няколко души открито се възпротивиха на подобно решение. Един от тях беше Волверстон и той веднага изказа ненавистта си.

— Предпочитам да изгния в ада, отколкото да служа на краля! — изрева той вбесен.

Но Блъд го успокои, както и всички, които мислеха по този начин.

— Никой, който не иска, не е длъжен да постъпи заедно с мене на кралска служба. Това не влиза в сделката. Аз приемам службата заедно с тези от вас, които пожелаят да ме последват. Не мислете, че приемам с охота. Аз самият напълно споделям чувствата на Волверстон. Приемам службата като единствен изход, за да се спасим от сигурна гибел, към която ви подведох може би със собствените си постъпки. А тези от вас, които не пожелаят да ме последват, ще се възползуват от същата неприкосновеност като другите, а по-късно ще бъдат свободни да ни напуснат. При тези условия ще се продам на краля; Нека лорд Джулиън, представител на държавния секретар, да каже дали е съгласен.

Негова светлост даде незабавно и ясно съгласието си и с това въпросът беше приключен. Лорд Джулиън се видя прицел на добросърдечни шеги и насмешливи приветствени възгласи. Той се втурна към каютата си, за да вземе заповедта. Изпитваше тайно задоволство от обрата на събитията, защото той му помогна да изпълни мисията, с която беше изпратен.

Междувременно боцманът сигнализира на ямайските кораби да изпратят лодка, а моряците се пръснаха шумно край парапета, за да гледат приближаването на големите, величествени кораби.

Когато Огл напусна кърмата, Блъд се извърна и се изправи лице с лице срещу мис Бишоп. Тя го наблюдаваше със светнали очи, но когато видя отчаяния му израз и набръчканото чело, собственото й изражение бързо се промени. Приближи се до него с необичайно за нея колебание и леко докосна ръката му.

— Вашият избор е мъдър, сър — похвали го тя, — въпреки че не отговаря на желанията ви.

Той погледна мрачно Арабела, заради която беше направил тази жертва.

— На вас дължа това или поне така си мисля — каза той тихо.

Тя не го разбра.

— Вашето решение ме избавя от ужасна опасност — призна Арабела и дори само от спомена потръпна. — Но не разбирам защо в началото сте се колебали да приемете. Та това е съвършено почтена служба.

— Служба при крал Джеймз? — насмешливо попита той.

— Служба на Англия — поправи го тя с лек укор. — Страната е всичко, сър, а суверенът — нищо. Крал Джеймз ще си отиде, други ще дойдат на негово място и ще си отидат, но Англия остава и нейните синове трябва да й служат честно, независимо от това дали одобряват, или не хората, които я управляват по тяхно време.

Блъд остана леко изненадан и след това се усмихна.

— Умела защита — одобри той. — Трябваше да го кажете на екипажа. — В гласа му се засили насмешливата нотка. — А предполагате ли, че тази почтена служба може да възстанови доброто име на човек, който е бил пират и крадец?

Тя отвърна поглед и отговори с леко треперещ глас:

— Ако… въобще този човек се нуждае от възстановяване на доброто си име. Може би… може би са се отнесли с него твърде сурово.

Сините очи на Блъд блеснаха, а здраво стиснатите му устни се отпуснаха.

— Е… щом мислите така — каза той, загледан в нея с някаква странна жажда в погледа, — то животът може да не е чак толкова лош и дори службата при крал Джеймз да се окаже търпима.

Блъд погледна към морето и забеляза една лодка да се отделя от големите кораби, които бяха легнали в дрейф и се поклащаха леко на около триста метра. Държанието му се промени изведнъж. Върна си самообладанието. Приличаше на човек, оздравяващ от тежка болест.

— Ако слезете и вземете вашите вещи и прислужницата си, веднага ще бъдете изпратена на един от корабите на флотата — каза той и посочи лодката.

Арабела си отиде, а той остана с Волверстон, облегнат на парапета, да наблюдава приближаването на лодката, карана от дванадесет моряци под командуването на един облечен в червено човек, застанал неподвижно на кърмата. Той насочи телескопа към тази фигура.

— Предполагам, че не е самият Бишоп — полувъпросително, полуутвърдително забеляза Волверстон.

— Не — каза Блъд, като прибра телескопа. — Не знам кой може да бъде.

— Ха! — възкликна с ирония и презрение Волверстон. — Въпреки своето нетърпение Бишоп не проявява голямо желание да дойде лично. Вече се е качвал на нашето корито и тогава ние го заставихме да поплува. Сигурно не е забравил и затова праща свой заместник.

Този заместник се оказа един енергичен, самонадеян офицер на име Калверли, наскоро дошъл от Англия. Държанието му показваше ясно, че е бил инструктиран подробно от полковник Бишоп как да се отнася с пиратите.

Той стъпи на палубата на „Арабела“ с надменен, суров и презрителен израз на лицето.

Блъд с кралската заповед в джоба беше застанал до лорд Джулиън и чакаше да посрещне пратеника. Капитан Калверли леко се изненада, когато видя пред себе си двама души, отличаващи се твърде много по своята външност от това, което бе очаквал. Но неговата надменност не намаля и той едва благоволи да хвърли поглед върху тълпата свирепи, полуголи хора, които стояха в полукръг зад Блъд и Уейд.

— Добър ден, сър — любезно го поздрави Блъд. — Имам честта да ви приветствувам на борда на „Арабела“. Името ми е Блъд — капитан Блъд на вашите услуги. Може би сте чували за мене.

Капитан Калверли Се вгледа навъсено в него. Веселостта на прочутия пират едва ли отговаряше на представата му за отчаян човек, принуден да се предаде позорно. По надменно стиснатите устни на офицера плъзна лека, кисела усмивка.

— Без съмнение ще можете да важничите колкото си искате на бесилката — каза той презрително. — Предполагам, че такъв е обичаят сред вашите кръгове. Междувременно, драги мой, на мене ми е нужна вашата капитулация, а не нахалството ви.

Капитан Блъд доби изненадан и огорчен вид. Обърна се към лорд Джулиън:

— Чувате ли? Чували ли сте някога подобно нещо? Не ви ли казах аз? Виждате сам, че младият джентълмен е изпаднал в заблуждение. Може би ще се избягнат неприятностите, ако ваша светлост обясни кой съм и какво е моето положение.

Лорд Джулиън пристъпи напред и се поклони небрежно и донякъде презрително на високомерния доскоро офицер, който сега беше съвършено объркан. Пит е наблюдавал тази сцена и ни разказва, че негова светлост е бил сериозен като поп при изпълнение на смъртна присъда чрез обесване. Но аз подозирам, че тази сериозност е била само маска и под нея лорд Джулиън е прикрил забавлението си.

— Имам честта да ви уведомя, сър — каза той надменно, — че капитан Блъд е офицер на кралска служба, за което свидетелствува заповедта с печата на лорд Съндерланд, държавен секретар на негово величество.

Лицето на капитан Калверли почервеня, а очите му се облещиха. Сред тълпата пирати се разнесоха възклицания, ругатни и смях, с които те изразяваха своето удоволствие от комедията. Калверли се загледа продължително и мълчаливо в лорд Джулиън и забеляза скъпите му, елегантни дрехи, спокойното му и уверено държание и студения му, отчетлив глас. Всичко това говореше, че принадлежи към висшето общество.

— А кой сте вие, дявол да ви вземе? — избухна той най-после.

Гласът на негова светлост стана още по-студен и отчужден.

— Не сте много добре възпитан, сър, това поне забелязах вече. Името ми е Уейд — лорд Джулиън Уейд. Аз съм посланик на негово величество из тези варварски краища и близък роднина на лорд Съндерланд. Полковник Бишоп е бил предизвестен за моето идване.

Внезапната промяна в държанието на Калверли при споменаване името на лорд Джулиън показа, че предизвестието е било получено и че той знае за това.

— Аз… аз вярвам, че полковникът е осведомен — отвърна Калверли, като тонът му изразяваше и съмнение, и подозрение. — Искам да кажа, че е бил известен за идването на лорд Джулиън Уейд. Но… но… на този кораб?… — Офицерът безпомощно махна с ръка и млъкна окончателно объркан.

— Аз пътувах на „Роял Мери“…

— Така ни беше съобщено и на нас.

— Ала „Роял Мери“ стана жертва на испанските пирати и може би нямаше въобще да стигна до Ямайка, ако не беше храбростта на капитан Блъд, който ме спаси.

Сред хаоса в мозъка на Калверли проникна лъч светлина.

— Виждам, разбирам.

— Ще ми позволите да се усъмня в това. — Гласът на негова светлост оставаше все така суров. — Но и това ще стане след време. Може би, ако капитан Блъд ви покаже заповедта на своето назначение, всички съмнения ще бъдат разсеяни и ще можем да продължим. Ще бъда доволен да стигна по-скоро в Порт Роял.

Капитан Блъд тикна пергамента право под облещените очи на Калверли. Офицерът внимателно го разгледа, особено печатите и подписа. Отдръпна се напълно озадачен и обезкуражен. Поклони се безпомощно.

— Трябва да се върна при полковник Бишоп за заповеди — съобщи той.

В този момент сред тълпата пирати се образува пътека и през нея мина мис Бишоп, придружена от своята прислужница мулатка. Капитан Блъд погледна през рамо и забеляза приближаването й.

— Понеже полковник Бишоп е с вас — каза той на Калверли, — може би ще се съгласите да съпроводите при него племенницата му. Мис Бишоп също беше на борда на „Роял Мери“ и аз я спасих едновременно с негова светлост. Тя ще може да запознае своя чичо с подробностите около това събитие и с положението в настоящия момент.

Капитан Калверли попадаше от една изненада в друга и нямаше какво друго да стори, освен да се поклони.

— А що се отнася до мене — подчерта лорд Джулиън, за да предотврати всякаква намеса от страна на пиратите в заминаването на мис Бишоп, — аз оставам на „Арабела“, докато стигнем в Порт Роял. Предайте моите привети на полковник Бишоп. Кажете му, че очаквам с нетърпение да се запозная с него.