Макс Алън Колинс
Греховният град (17)

17

В края на смяната Гил Грисъм покани Катрин Уилоуз у тях на гости и предложи да й направи нещо за закуска. Тя прие.

Катрин седеше със свити под себе си крака върху малък кафяв кожен диван до прозорец с щори, които не пропускаха ранните утрешни слънчеви лъчи, и гледаше как Грисъм бърка яйца, обут в сандали. Кухненският бокс беше с дървен под, хладилникът бе от неръждаема стомана, както и плотът, който свързваше кухнята и всекидневната в просторно и функционално общо помещение. Онези отрязъци от белите стените, които не бяха покрити с рафтове за книги или електроника, приютяваха рамкирани пеперуди — красиви мъртви същества, на които Грисъм се наслаждаваше.

Катрин си пийваше портокалов сок, или по-точно скрюдрайвър, в който сокът по нейна молба беше гарниран с водка.

— Искаш ли и препечени филийки? — попита той, наведен над яйцата със същата тиха напрегнатост, която излъчваше и при опитите си.

— С удоволствие. Но ако може без масло.

Той потръпна при мисълта, че някой може да яде препечените филийки без масло, но продължи да действа.

— Знаеш ли, приех тази работа, защото обичам да решавам загадки — каза тя.

— Аз също.

— И обичам да разбирам кой е виновен за безсмисленото насилие, което изглежда е навсякъде около нас, подкопавайки това, което на майтап наричаме цивилизация.

Беше леко пияна. Грисъм каза:

— И тук мислим еднакво. — Той обаче не беше пиян. В чашата му имаше само портокалов сок.

— Никога не съм очаквала — каза тя, — че при тази работа, където нося оръжие само защото съм длъжна… където се занимавам с последствията от престъпленията… не на улицата като толкова много ченгета… никога… никога… но както и да е.

Той вдигна глава от яйцата и я погледна.

— Ти спаси живота на Сара… и на Конрой. Трябва да се чувстваш доволна от себе си.

— А ти щеше ли да се чувстваш доволен, ако беше убил човек?

— Не.

С плоска лъжица сипа яйцата в чиния. Половин филийка — без масло, леко препечена — вече лежеше там.

Въздъхвайки, тя протегна краката си изпод себе си и изправи гръб.

— Не ми направи услуга, като ме върна обратно в онзи свят.

Грисъм се приближи с нейната чиния в едната си ръка и прибори и салфетка в другата.

— Говориш за ония стриптийз клубове ли?

— Да, за тях. За младата жена, която застрелях… — Очите й се напълниха със сълзи и Катрин покри лице с ръка.

Грисъм, потресен седна до нея, но не прекалено близо. Продължаваше да държи чинията й с яйца в ръка. Изчака я търпеливо да спре да плаче и когато го погледна, й подаде чинията.

Тя я пое, но той задържа ръката си и в този момент, докато държаха чинията заедно погледите им се срещнаха и най-накрая те и двама леко се усмихнаха… отново приятели.

След малко той отиде да вземе и за себе си яйца и филийка, непрепечена, намазана с масло. После седна до нея на дивана, където започнаха да ядат мълчаливо, като изключим отделните комплименти за храната, които Катрин правеше, а той не им обръщаше внимание.

— Тоя тип Пиърс — каза тя и отпи от питието си.

— Какво за него?

— Не знам, просто съзнанието ми не го побира… Той не е изверг. Искам да кажа, сигурно обича дъщеря си, опита се да поеме вината вместо нея. Но също така хладнокръвно нарязва жена си с трион.

— И ние гледаме мъртви хора безстрастно — каза Грисъм. — Телата за нас се превръщат в улики. Някои биха ни сметнали нас за хладнокръвни.

— Може би. Но този мъж някога е обичал тази жена… Лин Пиърс е била жизнена, щастлива жена, която Оуен Пиърс е обичал. Как така дори и хладнокръвен мръсник като него свиква да живее с мисълта за това, което е направил? И за това, че дъщеря му е убила собствената си майка, жена му, жената, която някога сигурно е обожавал? Как може да го понесе? Как може да го приеме?

— О, не знам — каза Грисъм и отхапа от филийката. Задъвка, преглътна и, дарявайки Катрин с ангелската си усмивка, добави: — Може би в затвора ще стане религиозен.