Кен Годард
Двойно прикритие (41)

37.

След сковаващото мъжествеността им появяване на жената и страховитото й домашно животно членовете на Избраната седма бригада не успяха да стигнат до единомислие как да отговорят на последните излияния на Мъдреца.

Някои от мъжете си помислиха, че е неблагоразумно да престъпват дългогодишната си безопасна практика и да разрешат на някакви непознати да влязат в техния полеви лагер, без значение колко примамлива е причината.

Други се съмняваха, че изобщо трябва да позволяват повече на побъркания стар пророк да се намесва.

Но тези, които бяха против, представляваха малцинство и наистина не се чувстваха напълно уверени в собствените си аргументи.

Така в осем часа на онази съботна сутрин, когато старата моторетка на Мъдреца се изкачи по тясната лъкатушеща пътека, всичките шестнадесет офицери на Бригадата чакаха нервно с оръжия, готови за стрелба, пред обраслия с дървета вход на добре прикритата в планината тренировъчна база.

За изненада на повечето от бригадата, след стария мъж караха в колона петима облечени в камуфлажни дрехи мъже, възседнали пет нови свръхмощни зелени четириколесни мотори — всеки един натоварен с по няколко дървени сандъка на багажника.

Командирът на Бригадата, белокос мъж на неопределена възраст, който парадираше с пагоните на полковник върху избелялата и парцалива камуфлажна униформа, напрегнато изчака, докато и шестимата мъже слязат от моторите си.

После, когато разбра, че Мъдреца се безпокои повече как да почисти черните си очила, отколкото да ги запознае, командирът на групата въздъхна, пое си дълбоко въздух и пристъпи напред.

— Добро утро, господа. Аз съм полковник Райе, командир на Избраната седма бригада на тюлените. — Той полагаше хладнокръвно усилие да скрие нервността си, като говореше бавно, с равен глас и протегна ръка. — Добре дошли в нашия полеви лагер.

— Благодаря, полковник. Радвам се, че се срещнахме, сър. — Сержант Аран Уинтърсоул застана мирно, бързо отдаде чест, после пристъпи напред и стисна ръката му.

Отдаването на чест изненада командира. За момент той се поколеба дали да поеме ръката на другия мъж, да отговори на отдадената му чест, или просто да продължи, сякаш нищо необикновено не се е случило. Обаче това остана спорен въпрос, когато той установи контакт със студените бледосиви очи на мъжа, изпънат пред него като струна, защото изведнъж почувства страшен напън в пикочния си мехур.

— А вие сте? — Той доблестно се бореше да запази гласа си спокоен.

— Главен сержант Аран Уинтърсоул, сър.

Командирът на групата замига, когато се вторачи в малките черни отличителни знаци върху яката на Уинтърсоул и после в емблемата на частта върху лявото рамо на мъжа.

— Армейски рейнджъри?

— Да, сър. Трети батальон, 54-та дивизия, сър. Командирът на военизираната група моментално разпозна, че пред него стои професионален войник, който безспорно владееше далеч повече бойни умения и опит, отколкото той би могъл и да мечтае. И фактът, че този мъж — Боже господи, главен сержант от рейнджърите — беше видимо невъоръжен, както и придружаващите го четирима войници, правеше всичко в него по-страшно и опасно.

— Какво ви води насам, сержант? — неуверено попита командирът на групата, като се почувства неловко, че не е направил абсолютно нищо в живота си, за да получи нашивките с орли върху яката на бойната си униформа.

— Попълване на резервите, сър.

— Попълване на резервите?

— Тъй вярно, сър. Бригадата ви е включена в списъка за попълване на резервите от наличните бойни запаси на Националната гвардия. Вашият дял включва двадесет нови автоматични карабини М16-А1; сто хиляди патрони с калибър 5,56; двеста двадесетпатронни пълнителя и двадесет дезактивиращи комплекта, сър. Устата на полковника зейна.

— А… — Той успя да изрече думите след няколко опита. — …Националната гвардия ни дава автомати М-16?

— Тъй вярно, сър.

— Но… — Полковникът разтърси глава няколко пъти, за да успее да подреди неразбираемите факти в мозъка си.

— Предполагам, че беше неочаквано, сър? — любезно се усмихна Уинтърсоул.

— Ами да… — Командирът на групата кимна объркано.

— Сър, ако мога да се изразя така, вероятно ще се изненадате колко много хора подкрепят патриотични групи като вашата.

Мигновен проблясък на разбиране заблестя в очите на командира на групата.

— Искате да кажете…

— Сър, нямам право да говоря за тези хора — информира го Уинтърсоул. — Наредено ми е да снабдя с оръжия и боеприпаси вашата бойна единица и да проведа допълнително обучение и тренировки, от които вие и вашите мъже вероятно ще се нуждаете, за да можете да ги използвате.

— Обучение? — Полковникът просто не успя да задържи долната си челюст и тя увисна.

— Да, сър. Хората ми и аз сме готови да демонстрираме тактиките при стрелба и да запознаем всеки член от вашата бригада с основните възможности на М16-А1. Виждам, че имате тренировъчни съоръжения и огневи полигон, който можем да използваме.

— Ами… да, имаме — едва изрече обърканият командир на групата.

Главен сержант Аран Уинтърсоул погледна часовника си.

— Тогава с ваше разрешение, сър, да започваме.

— Искате да кажете сега?

Уинтърсоул закова студените си бледосиви очи в тези на полковника.

— Да, сър — спокойно отвърна водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника. — Моите хора ще започнат веднага с демонстрацията и тренировките. Подгответе се.

Тридесет минути по-късно шестнадесетте членове на Избраната седма бригада — вече плувнали в пот и останали без дъх след разтоварването на сандъците — се струпаха около масите за пикник, където мъжете на Уинтърсоул подредиха двадесет черни, матови оръжия и купчина мукавени кутии с боеприпаси и принадлежности.

После членовете на Бригадата внимателно наблюдаваха как един от рейнджърите отиде в края на огневия полигон и небрежно подреди на земята осемнадесет пълни с пясък тенекиени кутии и върху неравната им повърхност шест грубо залепени мишени. После всички отстъпиха назад и в унисон си поеха дъх, когато Уинтърсоул вдигна едно от смъртоносните оръжия, небрежно издърпа и пусна затвора със силен тропот, за да провери дали е празен.

— Джентълмени — започна той с глас, добил тежест след стотиците часове инструктаж във Форт Браг, — оръжието, с което ще ви запознаем днес, е американската автоматична карабина модел М16-А1 с пълнител за 5,56-милиметрови патрони. М16-А1 поразява с единичен и автоматичен огън. Тя е способна да нанесе поражение в целта със скорострелност 700 изстрела в минута на разстояние от триста метра. Обаче в ръцете на добре обучен войник куршумите, изстреляни от M16A1, могат да попаднат точно в целта на около петстотин метра. Днес обаче ние ще се съсредоточим във възможностите на това оръжие на стандартното близко огнево разстояние.

След като се увери, че всички са поставили звукоизолиращите наушници, Уинтърсоул вдигна един от заредените пълнители, мушна го на мястото му и отиде до центъра на стрелковата позиция с маркирана бойна линия на двадесет и пет метра.

Заедно с другите четирима рейнджъри видимо уплашените членове от военната бригада образуваха свободен полукръг около огромния главен сержант.

— По заповед на вашия инструктор ще преместите предпазителя на оръжието си на позиция „СТОП“ — каза Уинтърсоул с висок заповеднически глас. После прещрака предпазителя и издърпа затвора, за да зареди първия патрон, като държеше десния си показалец извън спусъка.

— Когато ви се даде заповед, ще използвате палеца на дясната ръка, за да преместите лоста в позиция „ПОЛУАВТОМАТИЧНА“ стрелба. — Уинтърсоул прищрака малкия предпазител, като вдигна оръжието с една ръка с цев право нагоре, така че всички да могат да видят какво прави.

— Никога не трябва да поглеждате към лостчето на предпазителя — наблегна Уинтърсоул. — Ще гледате право в целта и ще проверявате положението за стрелба на оръжието с палец. Ясно ли е?

Шестнадесетте глави рязко кимнаха.

— Прицелът на М16-А1 се регулира. Не мога да не наблегна на факта, че един добре обучен войник може да прицели оръжието си едва патрона.

Като извъртя лице към хартиената мишена, Уинтърсоул вдигна М16-А1 на рамо и изстреля два куршума.

Първият се заби приблизително на два сантиметра вдясно от централния кръг на мишената. Вторият куршум попадна точно в центъра, в черната точка.

— След като огледате попадението — спокойно продължи Уинтърсоул, — трябва да коригирате прицела и да ударите мишената.

Водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника плавно вдигна оръжието и със стабилни крака и бедра, извъртайки само рамене, започна бърза стрелба на къси серии…

БУМ-БУМ-БУМ-БУМ-БУМ…

Изстреляните куршуми пръснаха тенекиените кутии, във всички посоки се разхвърча пясък, докато накрая затворът на М16-А1 прищрака срещу празния пълнител.

Секунди по-късно последната от осемнадесетте пробити тенекиени кутии се търкулна и се спря в натрупаната купчина метал.

Всички членове на Бригадата стояха зашеметени, когато Уинтърсоул насочи цевта на М16-А1 обратно нагоре, бутна предпазителя на позиция „СТОП“ и подаде все още димящото оръжие на един от своите войници.

— А сега, джентълмени — обърна се той към зашеметените мъже, — моите хора ще ви демонстрират как точно да използвате М16-А1, ако вашата мишена се движи. Моляви, бъдете внимателни.

Както ще забележите, по време на сражение ситуацията може много бързо да се промени.