Кен Годард
Двойно прикритие (35)

31.

В 8,05 сутринта същия петък с тръпнещо сърце помощникът на конгресмена Кийт Бенингтън се препъваше към пощата в странноприемницата „Смъртоносен огън“. Вътре измъкна от джоба си ключа и после замига от изненада, когато видя дебел кафяв плик и още един много по-тънък да лежат в кутия петнадесет.

— Господи, време беше някой да сложи нещо тук — измърмори той.

Бенингтън идваше за трети път до странноприемницата „Смъртоносен огън“ след онази съдбоносна нощ, когато опитът му да изпрати досиетата на федералните агенти приключи с ужасния сблъсък с бродещото в тъмнината чудовище, чиито искрящи жълти очи продължаваха да навестяват сънищата му. Всъщност всяка частица от разума му беше обладана от тях, така че младият помощник на конгресмена едва се владееше, докато влизаше в пощата.

Той се надяваше да разговаря с Марла Кордовиан, която да поеме поне половината пътувания за изпращане и прибиране на писмата. Обаче поразително красивата стажантка не беше му проговорила и три думички след лова с Ръстман. А из офиса се носеха клюки, че Смолсрийд я иска за офиса си във Вашингтон.

Бенингтън не искаше да се замисля за другите, по-дълбоки причини за този слух.

„Защо ли Уотли не ме послуша“ — мрачно си помисли Бенингтън, като измъкна плика от пощенската кутия, бързо заключи малката метална вратичка и още по-бързо се върна до колата си.

След безсънния си полет до Вашингтон предишната сряда настроението на Саймън Уотли се колебаеше между безумно, неконтролируемо оглупяваш и маниакална депресия, факт, който не бе пропуснат от нито един служител в областния офис.

„Като се сетя какво се случи точно след онзи полет — помисли си Бенингтън, дишащ вече по-леко, след като заключи всички врати на колата и завъртя ключа на стартера. — Господи, нима ще бъде същото и тази вечер?“ Толкова смъртоносно или самоубийствено?

Бенингтън, като форсира двигателя, натисна педала за газта и излетя с голяма скорост от паркинга… После възложи всичките си надежди на „самоубийствено“ като по-добрия избор от двете.