Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (4) (Как децата медиуми променят света)

Глава 1
Разликата между спиритизма и естественото ясновидство

Контакти с отвъдното, живот преди и след смъртта, разговори с мъртви, общуване с духове — за мнозина това са пълни глупости и измишльотини. За други — бълнуване, а за християнската църква дори поклонничество на дявола.

Но нима не всички религии вярват в живота след смъртта, т.е. в това, че духът и душата надживяват тленното и преминават в отвъдното? Ако се появи някой, който разговаря с духове на умрели, го смятат за луд. Мъртвите са в отвъдното или „на небето“, но връзката с тях са „козни на дявола“. Ама че работа!

От една страна всички искат да знаят от къде идваме, какво има преди живота и какво следва след него, но ако някой на практика се опита да разбере, се оказва, че не е стъпил с двата си крака на земята.

За мен обаче, е точно обратното. Аз не бих могъл да приема насериозно хората, които не се опитват да си отговорят на съществените житейски въпроси — и то с цялото си сърце — т.е. какво има преди и след смъртта.

От същото нещо се опасяват и учените, които понякога надълго и нашироко изследват отвъдното, но умишлено не изнасят резултатите си от страх да не ги сложат редом до спиритистите и да компрометират името си. Със специална везна например беше установено, че след физическата кончина тялото внезапно олеква с няколко грама. Възможно ли е това да се дължи на душата, която напуска тялото?

Всъщност хората винаги са се интересували дали има живот след смъртта. Но как да си представим отвъдното? „Светото писание“ на християните описва небето различно от Корана. Талмудът пък почти изцяло мълчи за отвъдното…

Как се стига дотам? Наистина ли продължаваме да живеем както тук на Земята или е съвсем различно?

Е добре, съгласен съм, че малко хора си задават подобни въпроси и вместо това се посвещават на далеч по-недуховни неща — спорт, търсене на партньор, правене на пари, кариера, клюкарене…

Консуматорът се присмива, ако някой му каже, че се интересува от отвъдния свят. И не е сам. Подкрепят го не само атеистичните, но и наричащите себе си „християнски“ организации, за които умъртвяването на неродения живот не е убийство и чиито бундесканцлер не смята за нужно да завърши клетвата с думите „Нека Бог е с нас“. Останалото е работа на масмедиите. Те са най-важното оръжие на властимащите от тази планета.

Не разбирате какво имам предвид? Ами, Süddeutschen Zeitung например писа: „Няма значение дали Джордж У. Буш ши Ал Гор ще стане президент, шеф на емисионната банка е Алан Грийнспан…“ А Оскар Лафонтен се въодушевява от следното изказване: „Световната политика се диктува от империята на високите финанси.“ Сега разбирате ли?

Добре. И тъй като същите тези хора имат намерение да продължават да управляват в бъдеще, имат голям интерес масата да остане непросветена и да се занимава с всичко възможно, но не и с важните житейски въпроси. Всеки, който се опитва да даде някакъв отговор извън „глобалните секти“ (религиите), е подиграван и обявяван за шарлатанин, последовател или дори инициатор на опасна секта. Всичко, което не пасва на манипулирания дух на епохата, се осмива. Всъщност масата винаги е била такава и в това отношение само думите на Христос звучат малко по-смислено: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Ако обаче, някой е тежко болен или на смъртно легло, нещата моментално стават различни и на помощ са викани тези, които допреди са били осмивани и оплювани — свещеници, духовни лечители, духовни учени и хора, които твърдят, че са преживели „клинична смърт“. Всички внезапно започват да се интересуват какво става след физическата кончина и искат да разберат — ако е възможно по най-бързия начин — с какво са се занимавали останалите в живота си. Такива предимно едностранчиво и материално ориентирани хора лесно забравят, че само знаенето няма да им помогне. Както ще стане ясно по-късно, става дума не само да разберем, но и да приложим знанието на практика. Това е решаващото нещо при заминаването ни в отвъдното. Но за това по-късно.

Всъщност, всички се вълнуват от въпроса за отвъдния свят, но кой може да даде окончателен отговор? Кой — религиозните водачи, наизустили пасажи от някакви текстове, за които никой не знае дали са измислици, дали са преписани от други източници и манипулирани за техния народ или са напълно изопачени? Едва ли. Не мислите ли, че свещените текстове са създадени така, че да възхваляват духовните лидери, да затвърждават позицията им, а в същото време зарязват хората с нерешените им проблеми?

За разлика от много пантеистични религии утвърдените църковни системи отричат общуването с духовния свят. Защо ли? Може би търсещият би могъл да намери нещо, което противоречи на ортодоксалната догма и да я постави на карта? Става дума за борба за собствената властова позиция. Христос е бил разпънат, защото е предизвикал духовно неподчинение. На неговото учение на любовта е обявена война, защото то се е различавало и продължава да се различава от това, на което днес учат в онзи край на света.

И точно тук е противоречието: нима големите пророци, мормоните и всички останали не са получили религиозното си знание чрез контакти с духовния свят и духовните същества? Нима всички световни религии не се основават на изказвания, пренесени от „другия“ свят?

Мнозина хитри църковници обаче, опровергават това с „аргумента“, че по онова време духовете — ангели и архангели — били добри, а днес хората общували само със злите. Тази „логика“ наистина няма смисъл да се коментира. Значи преди две хиляди години Бог е говорел с хората, а сега не! Да не е умрял? Или заспал? Или може би няма желание да общува повече с нас?

Ако някога е говорил с хората чрез ангелите и останалите посредници, днес трябва да е същото. Неприятното при църквите, синагогите и джамиите е в това, че те притежават свещени писания, които с течение на вековете са били значително редактирани — от тях са изваждани и прибавяни части, които да затвърдят властта им. Това наистина е проблем.

Днес Бог, който учи хората посредством медиумно общуване, е същият както в миналото. Сегашните текстове се отнасят до нашето време, те са актуални и не са отживелица. Става дума за изказвания, които засягат съвременните вероизповедания и тяхната цензура. Много ясно, че за утвърдената религия и нейните висши пастири те ще са лоши, нали разклащат вярата на покорните и готови да плащат овчици.

Може би в този дух трябва да разбираме пасажа от Новия завет, който цитирах в предговора: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват…“

Това, което днес наричаме „религия“, е атавистична концепция, която автоматично се нахлузва на новородените. От своя страна, те, независимо на коя религия принадлежат, продължават да повтарят все едни и същи фрази и молитви с упованието, че вероятно са правилни, защото някой някога ги е записал черно на бяло. Днешните религии са се превърнали в човешки религии и заслепяват търсещите. Почти всяка от тях твърди за себе си, че казва единствената истина и осъжда останалите вероизповедания и духовни пътища. Дори в християнството, което има много привърженици, ежедневно се проклина и съди, а в черепните кутии на висшите църковни пастири — от всички религии — не може да проникне идеята, че Творецът е любящ Бог — едновременно баща и майка.

Мога да добавя само едно: в книгите и каменните светилища човек може да срещне истината единствено в ограничена форма, защото тя е в сърцето и то отваря пътя към духовния свят и към това, което наричаме „Бог“.

Истинският търсач, или още по-добре намирач на истината иска да знае лично и търси директната връзка, а не буквоядната вяра. Знанието може да бъде пренесено, но не и истината, която човек трябва да открие сам.

Църквите не могат да отрекат съществуването на духовния свят, защото това би означавало да отрежат клона, на който седят. Те често обвиняват в поклонничество на дявола противника си, който твърди, че има връзка с небето, опровергавайки го с пасажа от Библията: „Ще прибегнете ли при мъртвите заради живите?“

Тези думи често се използват от пиетистите, свидетелите на Йехова и разни други фанатици. Според тях да си езотерик и да се интересуваш от живота след смъртта е „дяволска работа“; само тяхното учение било правилно. Ама че нахалство и каква странна форма на любов към ближния!

С „мъртвите“ Библията вероятно има предвид не физически, а „духовно“ умрелите хора, т.е. тези без вяра, „духовете на мрака“, които са се откъснали от божественото. Тя забранява човек да се допитва до падналите, „злите духове“, демоните и тъмните същества (с които писанието се занимава), но не и до ангелите и починалите ни любими хора. Ясно е, че „запитвачите на мъртви“, които се споменават, са тези, които общуват с безплътни същества, за да задоволят алчността и властта си. Това е нещо, което днес се нарича класическа „черна магия“; тя не служи в полза на другите — да речем, за лекуване или повишаване на съзнанието — а за умножаване на личната власт и собственост, т.е. за напълно себични и произволни цели.

Пред търсещия духа и любовта човек е отворен друг („добър“) път и в това няма нищо нередно. По тази причина Библията казва човек да насочва въпросите си към Бога и свитата му, а не толкова към хората — точно обратното на папата, който призовава: „Не искайте опрощение на греховете си от Бога, а от мен!“ (Папа Йоан Павел II на 12 декември 1984 г. в Los Angeles Times.)

За мен нещата са ясни. Няма защо да се допитвам до човек, който никога не е прониквал в отвъдното (по време на сегашния си живот). Хипотезите не са ми достатъчни, а още по-малко интелектуално-научните превземки на шепа самопровъзгласили се „гении“. Не, нещата са ясни: като истински жив и мислещ човек аз трябва на практика да се опитам да разбера нещо за отвъдния свят, трябва да се допитам до него. Ако там живеят нашите починали близки и другите безплътни същества, е близко до ума да се обърнем към тях, нали? Кой по-добре би могъл да ни открие нещо повече освен тези, които го обитават?

Следователно трябва да насочим вниманието си към хората, които вече са получили своите доказателства: към посредниците между духовния и нашия материален свят — т.нар. „медиуми“. Те са инструментите, които могат (по рождение или с практика) да осъществяват комуникация и да препращат послания.

Грубо можем да различим два вида общуване с отвъдния свят:

 

а) спиритизъм, при който дадено същество обладава медиума и действа чрез него (пише или говори) и

б) естествено ясновидство, при което още от раждането си човек има способността да чете мисли, да вижда и да общува с духовния свят.

 

(Указание: Това е най-трудната част от книгата; не се притеснявайте, ако веднага не разберете всичко за контактите с отвъдния свят. Тя е само основа за по-доброто разбиране на това, за което ще става дума при децата; по-нататък всичко напълно ще ви се изясни.)

Спиритични медиуми и техники

На планетата ни е имало период, в който хората — имам предвид всички — са притежавали ясновидски способности и рязката граница между този свят и отвъдното, каквато я познаваме днес, не е съществувала. Това, което наричаме ясновидски способности, е било по-скоро нормално и човек не се е нуждаел от медиум или други подобни „междинни звена“, за да стигне до източника (не е бил откъснат от „божественото-в-нас“).

Тъй като днес повечето хора нямат такива способности, прибягват до спиритизма, за да контактуват с безплътните същества. Според метода на работа можем да разделим спиритичните медиуми в следните категории:

 

1. Сигнал чрез почукване

Духовните същества или починалите заявяват присъствието си с почукване, повдигане или разклащане на масата; почукването се използва като език за комуникация (подобно на морзова азбука) за предаване на послания от духовния свят. Говорим за най-ниската форма на общуване, която в голямата си част принадлежи на миналото.

В тази група влизат физикалните медиуми. Съществата, които се появяват, карат столове и други тръбести обекти да се реят във въздуха. Не е изключено по време на сеанса от един участник към друг да се местят най-различни предмети.

По принцип този метод не е нещо невиждано и е по-скоро детинщина. Чрез него се проявяват само нискостоящи същества. Висшите не се нуждаят от „фокуси“, за да удовлетворят човешкото търсене към необичайното.

 

2. Дъска Уиджа, махала и други…

Тук става дума за местене на стъклени чаши и Дъска Уиджа, т.нар. планшета. Това е дъска, на която има изписани числа, символи и всички букви от азбуката. Върху нея има малка дървена пластина със закрепена стрелка. Очите на питащия са завързани и той докосва пластината с един пръст, която започва да се движи от буква на буква, образува думи и след това цели изречения.

Подобна е и техниката на местене на стъклена чаша. Тя също се движи с един пръст към буквите и числата, изписани върху гладка маса. Двата варианта не се препоръчват, тъй като почти без изключение става дума за низки същества.

Същото се отнася и до махалото. Ако например човек го използва, за да избере подходящо хомеопатично или от Баховата цветотерапия средство, или търси подпочвена вода, съществото, което „управлява“ махалото обикновено е с по-висша природа, тъй като водещата причина е изцелението, което е благороден импулс.

Въпреки всичко висшият духовен свят не използва този начин на комуникация. Повечето хора си служат с махало, за да получат отговор на ежедневни въпроси, като: „Кое кисело мляко да купя?“ Ясно е, че няма да получат отговор от кой знае колко висше създание.

 

3. Пишещи медиуми

Хората, които разкриват духовния свят чрез писане, се наричат пишещи медиуми. Различават се два типа:

 

• при първия посланията се приемат и записват в пълно съзнание;

• при втория ръката е водена и човек знае, че пише, но не знае какво пише.

 

При автоматичното писане например често се случва да се води духовен разговор и внезапно да почувстваме остра необходимост да вземем химикалка или молив. Обикновено записаното е нещо, което е свързано с темата и преди това за нас е било непознато.

През последната година интервюирах Патрик, шестнайсетгодишно момче медиум от Мюнхен, който пише автоматично и обяснява случващото се по следния начин:

„Чувствам внезапен подтик да взема молив. Може да се случи и посред нощ — да се събудя и някакъв вътрешен глас да ми каже, че трябва да стигна до масата и да взема нещо за писане. След това изписвам няколко страници. Думите са залепени една за друга и текстът често е разкривен, това не е моят почерк. Усещам как невидимата сила, срещу която не мога да се съпротивлявам, ме завладява. По-късно върху хартията винаги намирам мисли, свързани с Бога, спиритизма и поведението на хората. Родителите ми не знаят какво да мислят. Винаги подписвам текстовете с името Дориан. Това е духът, който пише чрез мен.“

Световноизвестен пример за автоматично писане е например Якоб Лорбер (1800–1864), роден в Щайермарк. Той е бивш учител по музика, концертиращ музикант и композитор в Грац. Нарича себе си „пишещия слуга на Бога“. На 40-годишна възраст чул вътрешен глас, който му казал: „Вземи калема си и пиши!“ Гласът го съпътствал до края на живота му. За 24 години Лорбер създава уникална и обемиста творба, която днес обхваща 25 тома по 500 страници (без допълнителните по-кратки текстове).

Съвременни книги, възникнали с автоматично писане, са например класиките „Пътешествие в света на чудесата“ и „Разговори с Бога“ от Нийл Доналд Уолш.

 

4. Рисуващите медиуми са художници, които рисуват картини, инспирирани от някакво духовно същество — както и тези, които могат да виждат починали или ангели от отвъдните селения и духовните сфери и ги пресъздават в творбите си.

 

5. Говорещи медиуми

Те също могат да бъдат разделени в две групи:

• медиуми в полутранс и

• медиуми в дълбок транс

 

Първо за медиумите в полутранс (медиуми на инспирацията): днес те обикновено са наричани ченъл медиуми (от английски — канал), тъй като са „канали“ за духовните същества и приемат техните послания. Мислите, предавани по този начин, са толкова силни, че изцяло заглушават техните собствени. Съществото, така да се каже, се вселява за известно време в тялото, като медиумът запазва пълно съзнание и си спомня всичко.

В студията си, озаглавена „Прогнози за бъдещето от науката на духа“, Карл Шнелтинг пише:

„Има и един преуспяващ бизнесмен, който е объркан от факта, че неочаквано започва да чува вътрешен глас, който му говори за промяна на личния живот и за живота изобщо. Наложи му се да разбере, че се е превърнал в «медиум». След известно време той започна да дава съвети на хората като им предаваше това, което чуваше «вътрешно».

Днес почти във всеки град човек може да си запази час при медиуми, които изпадат в частичен или пълен транс и изумяват клиентите си с изказвания за бъдещето и миналото им. Особено търсени са сензитивите, които поставят посетителя в контакт с неговия духовен водач (на религиозен език — «ангел-хранител»). Той познава довереника си интимно и най-добре може да го посъветва по светски и духовни въпроси. […] Медиумите, считащи себе си за «канал» (channel) към други нива на съзнание, получават вдъхновение, пишат обемни ръкописи, в следствие на което по цял свят се разпространиха т.нар. ченълинг-книги. Качеството на казаното зависи от нивото, от което идват посланията. От своя страна нивото, към което медиумът може да се включи, зависи от степента му на чистота и неутралност. Някой центриран в Егото си или емоционално зареден медиум не може да предаде ясни и чисти послания.“^{(13, S. 3)}

През последните десет години книжният пазар наистина се наводни от ченълинг-книги. Едни до други се редят послания от Христос, Дева Мария, индийски гурувци и морално високо развити извънземни цивилизации. Между тях има много ценни неща (послания, разяснения, призиви, предупреждения), както и тривиални, субективни брътвежи, според това какво духовно същество се крие зад тях. Ето защо не е излишна малко предпазливост или дистанцията и обективна гледна точка, за да не изпаднем във фалшива зависимост.

Другият проблем при ченъл медиумите или медиумите в полутранс е, че те винаги са в непълен транс, т.е. остават в съзнание и могат да „заразят“ посланието със собствените си мисли.

Вторият вид говорещи медиуми са т.нар. медиуми в дълбок транс. Той възниква, когато душата изцяло излезе извън тялото — и остане свързана само чрез сребърната нишка — след което в него се вселява друго същество. То говори чрез тялото. Поведението и гласа са различни от тези на медиума в нормално състояние, те принадлежат на другото същество. Когато сеансът завърши, медиумът не си спомня нищо от случилото се и научава за него от евентуално направения аудио или видео запис.

При медиумите в дълбок транс е сигурно, че няма никаква лична намеса в предаваното съобщение, но веднага трябва да допълним, че днес те почти не съществуват, защото духовните същества не желаят да общуват с „човешки радиоапарати“, а съзнателно да работят с медиума.

Бих искал да дам два примера с класически медиуми в дълбок (пълен) транс, за да разберете за какво става въпрос, да видите възможностите на тези контакти и след това да ги сравните с децата на новото хилядолетие.

Първият от тях се отнася до католическия свещеник Йоханес Гребер и класическото му произведение „Общуване с божествения свят — преживяванията на един католически духовник“, в което подробно описва подготовката на много младежи за медиуми и техните сеанси.

Той обичал да работи най-много с едно обикновено момче, което чиракувало в работилница. Когато веднъж сеансът започнал, то седяло на един стол; след това изведнъж се наклонило напред, а след няколко секунди отново се изправило и заговорило на свещеника с променен глас. По думите на Гребер става дума за много напреднало същество, което съобщава, че ще бди над срещата. То щяло да позволи на различни същества да говорят чрез момчето, за да може Гребер (който по онова време още не бил толкова опитен в комуникацията с духове) да разбере какви типове същества населяват отвъдното и какво се случва там.

Всъщност, съществото, което свещеникът нарича „ангел“, заговорило през устата на детето:

„Медиумът, през когото говоря, е готов за мен, но по Божия воля ще има и други духове, зли и добри, нисши и висши, които ще дойдат в него и ще говорят. Така ти се дава възможност да изучиш различните видове същества. Според това, което говорят и правят, ти ще преценяваш на кое място в отвъдното се намират. Преди всичко трябва да добиеш представа за пътя, по който минават нисшите духове, докато го завършат. За теб личните изживявания в духовния свят са от огромно значение и умножават знанията за отвъдната област много повече от устните поучения. Духовете, които ще се проявят през сегашния медиум, не са тук по свое желание. Те се подчиняват на един друг дух, който определя кой да се появи и колко да остане. При всички контактьори, служещи на доброто, има подобен контрол. Както и при всички сеанси, в които срещата с духовете става по Божия воля. Там където той липсва, не се случва нищо хубаво и добро. Те се появяват само, където всичко става според казаното от Бога и където има дух, който да контролира реда. При повечето контакти днес липсва подобен контрол, поради което те са станали сборище на нисшите духове. Още сега ще ти кажа кои духове ще се вселят в медиума и как да се държиш с тях. По-късно ще можеш сам да ги различаваш и ще знаеш как да постъпваш във всеки един случай.“^{(5, S. 36–37)}

В момчето започнали да влизат безплътни същества и да говорят на Йоханес Гребер. Между тях имало висши същества, които се вселявали с думи на благодарност към Бога, казвали някои важни неща и благославяйки, отново изчезвали. Имало и страдащи духове, които разстроено искали от Гребер да се моли за тях.

След това дошли низките духове, които проклинали съдбата си, ругаели Гребер и хулели всичко свещено. Когато свещеникът ги подканвал да се помолят заедно с него, те с омраза и подигравки отказвали. Когато настоявал да произнесат думата Бог, те моментално напускали медиума. По-късно свещеникът забелязал, че обикновено нисшите същества идват на сеанси, в които присъстващите са с низши подтици — т.е. със съвсем прозаични намерения като пари, секс, наследство и други подобни.

След това в момчето се вселяват духове, които изобщо не знаят, че вече не са между живите. Те още вярвали, че са на Земята и продължавали да вършат това, с което приживе са се занимавали. Гребер ги нарича привързани към Земята духове.

Най-ужасяващото нещо, което свещеникът вижда, са духовете на престъпниците. Те не се откъсвали от местата на престъпленията и постоянно преживявали сцените, които някога са извършили — като непрекъснато повтарящ се филм. Престъпникът виждал жертвата си, която го гледала и го тласкала към отчаяние. Същото се случвало и с душите на лихварите, които докарали съгражданите си до глад и мизерия. Накъдето и да се обърнели, те виждали жертвите си.

Самоубийците от своя страна непрестанно били преследвани от чувства на отчаяние и усещания, съпътствали тяхната смърт. Появили се и т.нар. закачливи духове, които изпитвали удоволствие да развеселяват свещеника с шеги и лъжи.

Различните преживявания по време на сеанса карат Гребер да осъзнае света на отвъдното и различните условия там. Когато говори висше същество, той и присъстващите получават ценни указания, а понякога и конкретни упреци. Някои от хората се просълзявали, защото съществата познавали мислите им и най-дребните детайли на случилото се. Никога обаче, не са унижавани. Всъщност една от отличителните страни на доброто отвъдно, както го нарича Гребер, е това, че упреците винаги са поднесени по начин, който не наранява, а показва грешките; вместо да редят думи на утешение съществата окуражават хората и ги свързват с любовта.

„Добрите духове“ не повтарят предупрежденията и съветите си. Когато някой не направи нужното, те му обръщат внимание най-много още веднъж и само в изключителни случаи повече от два пъти. Ако видят, че даден човек наистина полага усилия да промени живота си — в мислите си и на практика — те винаги се връщат и го подкрепят, докато стигне целта си.

Не е необходимо медиумът в пълен транс непременно да е в седнало положение; той би могъл да лежи или да се движи. Гребер наблюдава това по време на друг сеанс в църквата си, когато след като духът се вселява в момчето, заявява, че иска да се разходи из нея.

Когато доближава олтара, той отбелязва че в основата му има скелет — което по-късно се потвърдило — а след това сяда на органа и изсвирва една песен. На въпроса на свещеника коя е тя, духовното същество (чрез момчето медиум) отговоря, че това е „песента на живота на Гребер“ и пояснява, че човешкият живот е нещо като картина. Той може да се нарисува с цветове, но може да се нарисува и със звуци. Всеки цвят представлява определен тон и всеки тон — определен цвят; има ясновидци, които могат да виждат тоновете като цветове и не определят хармонията (или дисхармонията) по слух, а с виждане на цветовете на звуците. Така всяка „картина на живота“ може да бъде изсвирена, сякаш от партитура⁽⁵⁾.

Достатъчно за свещеника Гребер.

Друг не по-малко прочут медиум с дълбок транс е американският терапевт Едгар Кейси (1877–1945), наричан „спящият пророк“. Той е роден във ферма близо до Хопкинсвил, Кентъки. Неговите таланти остават сравнително незабелязани в детството и по-скоро са смятани за бурна фантазия. Едгар все пак успява да впечатли родителите си с фотографската си памет. Когато веднъж като малък се разхождал в гората, имал видение: той трябвало да посвети целия си живот на другите. Учел уроците си като спял над учебниците, но е наистина добър ученик. Кейси виждал аурите (жизнената енергия) на всички живи същества и често говорел с починали приятели и роднини.

Американката Мойра Тимс пише:

„Много по-късно, като млад продавач на канцеларски материали гласът му е засегнат от прогресираща парализа на мускулите на ларинкса. Лекарите не могат да открият причината, а хипнозата дава само временен резултат. Едгар си спомня детската си способност за учене и моли свой приятел да го запознае с метода на хипнозата, за да се постави сам в дълбок транс. За негово голямо учудване след това вече знаел какви лекарства и терапия са му нужни — и скоро оздравява напълно.

Местните лекари научават за необикновената му способност и Едгар Кейси скоро започва да поставя диагнози на пациентите им. Трансовите му способности се развиват толкова бързо, че можел да поставя диагнози и да назначава лечение дори в отсъствието на пациента, достатъчни били само името и адреса. Новината за изкуството на г-н Кейси бързо се разпространява и след като New York Times публикува статия, започват да се стичат хора от цялата страна.“^{(27, S 146–147)}

Въпреки успехите си, Кейси се натъква на неразбиране при опитите си да контактува с известните лекари от онова време. Пробивът идва след едно положително изказване на хомеопата д-р Уесли Кечън. През 1931 г. е основана Association for Research and Enlightment, която събира всички сведения за изцеленията на Кейси. За период от 40 години той е диагностицирал над 14 000 души без да допусне нито една грешка. Това е само една от способностите му. Кейси прави безчет предсказания за световни събития, развитие на човечеството и духовно израстване.

В случая нас ни интересуват не толкова пророчествата му за смяна на хилядолетията, за които предрича катаклизми и катастрофи, а че още като дете (т.е. по рождение) е имал ясновидски способности. От една страна е надарен с ясновидска и контактьорска дарба, а от друга е най-известният медиум с дълбок транс на Америка. Това е рядка комбинация.

Поради факта, че днешните сеанси са движени най-вече от любопитство, жажда за власт или финансови интереси, духовните същества са предимно от по-нисша природа, защото „Подобното привлича подобното“. (Начин да се познае какво същество се е отзовало, може да бъде и състоянието на медиума след сеанса — по-зареден или по-изтощен.) Независимо от това днес има все по-малко медиуми с дълбок транс, тъй като начинът, по който духовният свят общува днес с хората, се е променил (виж изказванията на децата по-нататък). Ето защо аз споделям мнението на критиците, които препоръчват да се въздържаме от този метод на работа (спиритичните сеанси). Както ще видим по-нататък, ние повече не се нуждаем от тях.

 

6. Апорт медиуми (пренасящи медиуми)

Те също са медиуми в пълен транс, които духовният свят използва, за да внасят предмети отвън в затворени пространства или да ги изнасят навън. Понякога транспортират нещо от затворени съдове върху масата или го връщат обратно. В случая съществото, обладало медиума, използва неговата жизнена сила, наречена Од. Следователно предметите, които се местят, в даден момент трябва да се дематериализират (да станат субтилни), а след това отново да се материализират (от латински: материализация, обличане в материя).

Има и такива, които са в състояние да правят това в пълно съзнание, например личности като Сай Баба, или — за да не се отклоняваме от основната тема на книгата — китайските супердеца, на които подробно ще се спрем по-късно.

Феноменът в случая се изразява в това, че медиумно надарени хора могат за малко или за продължително време да създават определени неща от фини субстанции или да преоформят познатата ни материя (миризми, цветове, скъпоценни камъни, пепел и др.). Почти всички култури имат име за „фината субстанция“, която аз лично смятам за жизнена енергия — Од, ектоплазма, биоплазма, прана, оренда, мана (по ХУНА), етер, ки, чи, оргон (по Райх), флуид, астрална светлина, Акаша, жизнен дъх, Врил, биофотони (по Поп) космическа жизнена интелигентност (по Лорбер), Materia prima и др. Процесът на сгъстяване на „божествения праелемент“ чрез духовните сили се нарича преципация.

Космическата „субстанция“ е и храната на известната със стигмите си Тереза Нойман от Конерсройт, за която е доказано, че живее в продължение на 35 години без никаква храна и вода. Единственото нещо, което приемала сутрин, е една тънка оризова католическа нафора. Тя преживява състояния на билокация (физическа поява на две различни места) и левитация по време на молитва. Известни са много подобни примери.

Извън църквата също се случва хора да живеят без физическа храна и да се „изхранват“ само с фина енергия. В книгата си „Светлинна храна“ австралийката Ясмухеен твърди, че до момента на отпечатването на книгата й не е яла и понякога не е пила вода в продължение на две години. Посланието й е, че човек не трябва да присвоява енергията на растенията и на животните. Който изпълни нейният 21-дневен процес, би трябвало да може да живее от енергията на етера. Аз лично познавам четири доверчиви личности, които не са яли нищо повече от една година и живеят от космическата прасубстанция — светлинната храна.

Биофизикът Петер Ферейра съобщава за едно германско момче, което междувременно е на четири години и до ден-днешен не е поемало никаква храна. (До отпечатването на книгата не успях да намеря време, за да открия детето.)

 

7. Медиуми на материализацията

Духовните същества използват енергията на този тип медиуми, за да се материализират пред очите на присъстващите. Понякога само отделни части на тялото, например очите или главата, а понякога целите. Това може да продължи, докато съществото стане напълно видимо и материално.

В такива моменти, тялото на медиума олеква почти наполовина, както са установили учените, присъствали на подобни сеанси, с помощта на везна.

Като най-ярък пример бих искал да спомена бразилският медиум Карлос Мирабели (данните са от 1925–1930 г.), който извършва невероятни неща пред очите на стотици свидетели. Очевидци на следващите примери са 557 човека, между тях 2 университетски професори, 72 лекари, 18 аптекари, 12 инженери, 36 адвокати, 8 преводачи, 3 селски стопани, 5 химици, 20 писатели, 89 държавници (между тях и тогавашният президент на републиката, който е председател на съдебен състав в процес срещу Мирабели), 25 офицери, 52 борсови посредници, 128 търговци, 9 индустриалци, 18 журналисти и много други.

Мирабели е смятан за универсален медиум, защото владее всички феномени, познати на спиритизма. Като говорещ медиум в пълен транс освен майчиния си език и различни местни диалекти той говори 24 чужди езика без никакъв акцент. Между тях са китайски, еврейски, африкански диалекти и арабски. Държи лекции на различни теми, за които в съзнание не знае нищо — например медицина, право, социология, икономика, политика, философия, музика… — и винаги заявява, че получава информацията от духовните същества, които говорят чрез него и ги нарича по име.

Мирабели е и пишещ медиум. В състояние на транс той пише на 38 различни езика и то с бързина, която е непостижима за нормален човек. За 15 минути например изписва пет страници на полски на тема Възраждането на Полша, за 20 минути — четири страници за Велика Германия — нейното разрушение и възстановяване, за 40 минути двадесет и пет страници на персийски на тема Несъстоятелността на великите империи, за 12 минути пет страници на японски за Руско-японската война, за 15 минути осем страници на китайски за Защитата на будизма, за 15 минути на сироегипетски за Основите на законодателството и за 23 минути три страници с египетски йероглифи, които до днес не са разкодирани.

Всичко това се случва при най-строги мерки за сигурност и пред много свидетели. Наблюдавалите го учени го описват по следния начин:

„Изпаднал във върховен екстаз медиумът с висок глас умолява за божествено присъствие и в транс започва да пее религиозен химн. Ръката улавя молива, пуска го, после отново го хваща и започва трескаво да пише. Моливът препуска по хартията без да спре. Без да забавя писането Мирабели обръща глава нагоре. С грейнал поглед поглежда над себе си, където твърди, че вижда духовния си наставник, който движи ръката му и нежно му говори.“^{(5, S. 236)}

Мирабели е и физичен медиум: в негово присъствие в една аптека стъклата на витрините излизат от рамките си, един подвижен в челюстта череп долита от лабораторията, застава във въздуха, лети насам-натам и пада на земята. Мирабели играе билярд без да докосва щеката.

Всичко това е потвърдено от очевидци.

На сеанс в Сао Висенте, на който присъстват повече хора, той седи на стол, който преди това щателно е претърсен; столът започва да се движи и накрая заедно с Мирабели, който е протегнал ръце встрани, се понася във въздуха и лети в залата.

Той е и пренасящ медиум. От куфар дематериализира един револвер, който по-късно се появява в друг дом. Но не само предмети се разтварят във въздуха и по-късно се появяват на километри от мястото. Самият той също става невидим пред очите на присъстващите и минути по-късно се появява на 90 км по-далеч, откъдето се обажда до мястото на изчезването си. При един от сеансите го завързват на стол, той изпада в транс и без да докосва превръзките, изчезва пред очите на зрителите. Когато започват да го търсят, го намират в една от съседните стаи, където все още в транс пее химните си.

Още по-впечатляващи са уменията му като медиум на материализацията. До ден-днешен те се смятат за най-силните в тази област, което е документирано и недвусмислено потвърдено.

При сеанс в лабораторията на студентска комисия в Сантос, на който присъстват редица известни личности, Мирабели изпада в пълен транс. Изведнъж очите му се опулват, сякаш някой го задушава. В залата се чуват три последователни удара и един детски глас казва „Татко“.

Д-р Ганимед де Соуса, един от присъстващите, развълнуван заявява, че е разпознал гласа на наскоро починалата си от грип дъщеря. Докато останалите седят в очакване, до Мирабели се появява малко момиченце. Не на себе си бащата напуска кръга, заговаря дъщеря си, отива при нея и я прегръща. Хлипайки, д-р Соуса непрестанно повтаря, че това е дъщеря му и че роклята е същата с която са я погребали.

Присъстващите се доближават и лично се уверяват, че могат да докоснат момичето. Един от тях, Корнел Виана, пристъпва до нея, хваща я за ръката, измерва пулса и й задава въпроси, на които тя отговаря с механичен, тъжен глас, но все пак вярно. Привидението е фотографирано.

След това момичето започва да се рее във въздуха, мята се като риба във вода, присъстващите я последват, а когато се приземява отново се уверяват, че е от плът. Ръцете на Мирабели извършват същите движения като на детето. После то ненадейно изчезва. Привидението трае 36 минути на дневна светлина, в присъствието на образовани мъже, които потвърждават, че пред тях е имало човешко същество от плът и кръв, което наскоро е починало. Малко по-късно, материализирайки се от облак, се явява и починалият отец д-р Хосе де Камарго Барос, който поздравява присъстващите със силен глас и сваля баретата си. Той също можел да бъде докоснат и е прегледан от д-р Ганимед де Соуса — гърло, зъби, докторът преслушва сърцето и дишането…

Пасторът поговорил с някои от присъстващите на чист португалски, след което се стопил във въздуха.

Предполагам, някои си мислят, че това са пълни глупости. Докладът на разследващата комисия обаче, съдържа 34 фотографии, от тях 18 с образи на явили се духове, между които е и момичето. На някои от снимките ръцете на Мирабели липсват, на други зад него се вижда сянка^{(5, S. 234 ff)}.

Вероятно част от читателите не вярват на казаното. Но веднъж баща ми е посещавал медиум в пълен транс и също е видял фигура, оформила се от облак, която не е била от твърда материя. Въпреки това, когато се опитал да я докосне, усещането било като за вода, но по-жилаво.

Както и да е. Видяхме, че в спиритизма са възможни много неща. Ако някой е станал свидетел на екзорсизъм, вероятно вече гледа на света с други очи. Аз продължавам да твърдя, че независимо от възторга на хората от каквато и да било форма на спиритизъм, трябва да стоим далече от него. Да се общува с духовния свят чрез медиуми винаги е екзотеричен път, т.е. външен. Човек е зависим от медиума! Ако той не прихване нищо, няма да получим никаква информация. Във всички случаи това е половинчато решение.

Тъй като присъстващите са информирани от същество, което не виждат, то би могло да е някое „дяволче“, което си преправя гласа и част от казаното да е дезинформация.

Съответно целта е сами да постигнем описаните способности, за да сме свободни. Разликата между спиритичните медиуми и хората с вродени ясновидски способности е, че на медиумите се явява чуждо същество, а ясновидецът борави със собствения си дух. В крайна сметка ние трябва да развиваме собствения си дух.

Естествено ясновидство

Нека поговорим за хората, които се раждат с ясновидски способности или ги получават по-късно по естествен път. При ясното чуване, ясното виждане и ясното усещане те обикновено не се нуждаят от посредници, за да получат информация от финия свят, за разлика от спиритизма, където тя се дава от невидимо същество и може да отговаря или да не отговаря на истината.

Медиумно надарените хора обикновено имат жива вътрешна връзка — независимо дали ще го наречем дух, висше Аз или божествена искра, в следствие на което, колкото повече работят над себе си, способностите им се засилват.

 

Различни видове медиумност

Не всяко дете с дарба трябва да вижда аури или духове на починали. Областите, в които тя може да се прояви, са толкова, колкото и самите деца. Формата на медиумност зависи от задачата на душата в настоящата инкарнация. Бих искал да дам няколко примера:

 

1. Разчитане на аури и ясновидство

Силата, която ни оживява, от която сме съставени и тече през нас, т.е. финото тяло, не свършва с границите на физическото тяло, а излиза (се излъчва) от него. Това, което ясновидецът вижда, наричаме аура. Тя е известна още от древността като свещено сияние (ауреола, глория).

Финото тяло (енергийното тяло), което по принцип се нарича душа, трябва да бъде подразделено поне в две различно трептящи енергийни полета, които с годините са носили различни имена. Днешните духовни учени говорят за емоционално енергийно тяло (астрално тяло, защото остава в астралното ниво, наричано още междинен свят) и ментално енергийно тяло (или етерно тяло), което като безсмъртен дух-тяло (от латински mens: дух) преминава в по-висшия „духовен свят“, „царството на светлината“ или „небето“. Етично високо развитите души имат допълнително високовибриращо духовно енергийно тяло, което се развива в сегашната смяна на епохите или някои деца, които се раждат днес, притежават. Всички заедно образуват многократно споменатата аура, която обединява тези различно вибриращи и проникващи се едно в друго енергийни тела.

За да е по-ясно в бъдеще ще говоря просто за аура.

Какво вижда ясновидецът в аурата?

Хората, които умеят това, разпознават в хармоничната аура хармоничното същество на човека. Ако тя е дисхармонична, значи той е дисхармоничен. Душевните настроения се отпечатват в аурата с различни цветове. Ако сме ядосани, тя става червена, ако сме завладени от религиозни чувства, става виолетова.

Ясновидецът вижда и чете това, което е запечатано в енергийното поле. Бихме могли да сравним аурата с компютърния хард диск. Който знае как, може да получи достъп до цялата информация. За ясновидеца са видими всички причини, които човек някога е заложил — мисли, действия, надежди и желания — и затова донякъде може да прецени какво ще е следствието. Или казано по друг начин, ако види семето, може да предположи реколтата — в случай, че съответният човек не промени нещо с избор. Точните прогнози се правят трудно. Ако причините вече съществуват, те ще доведат до съответните последствия, но ясновиждащият обикновено има на разположение само отделни картини, за които не може да каже точно кога ще се изпълнят.

Иска ми се много накратко да обясня и понятието чакра, тъй като ще стане дума за него, когато говорим за децата. Освен цветовете, структурата (в периферната й част плавна или назъбена) и консистенцията (разредена, замъглена, с ясни цветове или тъмни петна) ясновиждащите съзират в аурата и лъчисти енергийни завихряния, които са наречени чакри (от санскрит: колела).

За да живее, тялото се нуждае от космическа енергия, която постъпва в него чрез тях. Всъщност, всяка чакра е фин енергиен център. Различават се седем основни и пет второстепенни чакри.

Съвременните духовни науки разбират чакрите като вибриращи тела, които приемат, трансформират и разпределят всякакъв тип енергия — космическа, животинска, растителна и минерална. Те буквално са смятани за колела (чекръци), през които влиза енергията. Колкото по-бързо тече тя, толкова по-бързо се въртят чакрите. Има левостранно и дясностранно въртене. Когато енергията на чакрите се върти по посока на часовниковата стрелка, се приема космическа енергия, която се разпределя в тялото. Когато тя се върти обратно на часовниковата стрелка, най-фините енергии навлизат в съзнанието. Тъй като всяко от енергийните тела трепти по различен начин, чакрите имат различен цвят. В тялото постоянно навлиза нова енергия, излишната се отдава и благодарение на цветовете в аурата може да се провери състоянието на всяка една чакра. Ако някоя от тях работи („излъчва“) по-силно или по-слабо, това води до неравновесие в общата система и енергийни блокади.

Основните чакри са:

 

1) коренната чакра, между половите органи и ануса, на перинеума;

2) сексуалната чакра, в областта на половите органи;

3) пъпната чакра, в областта на пъпа;

4) сърдечната чакра, в областта на сърцето;

5) гърлената чакра, в областта на гръкляна;

6) третото око, в средата на челото между веждите и

7) връхната или коронната чакра, на върха на главата (фонтанелата), т.е. над по-грубите тела.

 

Освен тях има и второстепенни, които са важни най-вече за съвременната езотерика: чакри по дланите, коремна чакра, далачна чакра и тимусна чакра⁽²⁸⁾.

 

Виденията (пророчествата) и четенето в хрониките на Акаша също се смятат за част от ясновидството:

Видението „се случва“ на определен човек. То идва отвън или отвътре. Пример за външни видения са, например, появите на Богородица (по-късно отново ще се срещнем с тях), т.е. когато човек „видимо“ получи послание от нефизическо същество, което трябва да предаде на останалите.

Вътрешните видения понякога идват насън, при дълбока медитация, често пъти при нещастни случаи или клинична смърт. За хората с такива преживявания е трудно хронологично правилно да подредят картините, които виждат. Например човек вижда някой, който се качва в червена кола. Следващият образ е на колата, която пътува по селски път на фона на някаква църква. Третата картина е на обърнатата кола, а до нея има линейка.

Човекът, имал видението, няма как да знае кога ще се случи това. Той само може да каже: „Внимавай, когато се возиш в червена кола…“

Друг случай например е четенето в хрониките на Акаша, при което ясновидците получават достъп до информации за другите хора. За разлика от пророците те не виждат картини, а проникват в самите хроники.

Как е възможно?

Както вече казах, всички живи същества имат енергийно поле, в което са запечатани техните мисли, чувства и действия — подобно на компютърен хард диск — и което ясновидецът вижда като аура. Земното магнитно поле от своя страна съхранява информация за всички земни същества и следователно случващото се тук е отражение на онова, което съществата носят в себе си. Хрониките на Акаша са световната памет, съхраняваща всички данни за живите същества.

Енергийният модел на всяка една мисъл е като база данни. В случая няма значение дали запечатването е било предизвикано от природно бедствие, животно или човек. Тъй като всичко е енергия, нещата зависят от необходимото количество активирана енергия, която се запечатва. Колкото по-силен е избликът от чувства, толкова по-силен е записът на модела в хрониките на Акаша.

Има хора, които не виждат само аурите на хората — т.е. личното енергийно поле — а имат достъп и до информацията в земните хроники, откъдето черпят знания за състоянието на даден човек или на света изобщо.

Ако едно духовно същество представи пред някой картина от бъдещето, също говорим за хроники на Акаша. Тя би представлявала моментна снимка на колективната база данни за мига, в който е била показана. Ясновидецът вижда последствията (предизвикани от заложените причини), които ще се реализират, ако хората не поемат по друг курс.

Чрез виденията на пророците висшите духовни същества ни показват какво сме „сътворили“ до момента, за да ни накарат да станем по-съзнателни за последствията от нашите действия. Изобщо Земята може да се сравни с игрално поле, където се развиват душите под въздействието на различните преживявания: нещо като училище на живота. С подкрепата на съществата от духовния свят, които пребивават извън времето и пространството и следователно имат много по-широк поглед от нас, пророците описват виденията си, за да ни предупредят, защото изглежда, че творенията ни са станали прекалено едностранчиви и деструктивни.

В това се състои двойственият характер на пророчествата — те едновременно са предсказание и предупреждение: ако подействат като предупреждение, ще се окажат неточни като прогноза. В случай че предсказанието накара човек да осъзнае начина си на действие и от този момент той го промени, се залагат нови причини, които променят данните в хрониките на Акаша. Последствията ще бъдат различни, което значи, че предсказанието е изиграло роля на предупреждение.

От тази гледна точка бъдещето прилича на постоянно променящ се виртуален модел, променим от мислите, чувствата и действията на хората. Бъдещето ни не е произволна съдба, планирана от някакъв Бог и съответно непроменима, а е следствие на причините, които залагаме!

Както по-късно ще научим от едно момче медиум, което прониква в хрониките на Акаша, всеки починал, когато премине в отвъдното, има възможност да чете в тях и да види предишните си животи, фазата на развитие и общото състояние на нещата, за да реши дали още веднъж да слезе „долу“ или не. Може би ще е привлечен от родната си планета, а може би го очакват съвсем други неща.

Тъй като децата често имат видения, искам да се спра на варианта на ясновидството, наречено явяване на Богородица.

То се случва на много места по света. Пред деца, а понякога и пред възрастни стигматици (хора, които носят раните на Христос от кръста) се явяват същества, които наричат себе си Дева Мария, архангел Михаил или Исус Христос. В случая не е важно дали привиденията са тези, за които се представят или са маскирани извънземни, или същества от по-висшите сфери… Целта на подобни явявания винаги е да се предаде важно съобщение и да се покаже, че егоистичното и себичното поведение не остават без последствия.

Прави впечатление, че в повечето случаи Дева Мария е виждана от деца.

Най-известното Богоявление е това във Фатима. На 13 май 1917 г. пред три деца (Лусиа, Франциско и Хасинта) в Кова да Ирия, близо до португалското село Фатима се явява Дева Мария, която съобщава важни неща за състоянието на света и предстоящите последствия от егоистичното човешко поведение.

На 18 юни 1961 г. в малкото планинско градче Сан Себастиан де Карабандал в Северна Испания пред четири около 11-годишни момичета се появяват две същества, които се представят за Дева Мария и архангел Михаил. При това и много от следващите видения (до 18 юни 1965 г.) те пророкуват и Дева Мария предупреждава за „божие наказание“, ако хората не се отдръпнат от пътеката на деструктивността. Ако животът продължава да не се зачита, ще последва радикална смяна на курса. Пораженията зависели от усилията на отделните хора.

Във франкофонската територия Херолдсбах, където често се явява Богородица, между 1949 и 1952 г. пет момичета отправят подобни настоятелни предупреждения.

Защо съществата се явяват пред деца и то най-вече пред момичета? Отговорът е ясен. Ако бяха възрастни, много скептици щяха да коментират, че всичко било нагласено и че са казали това, което им се иска да бъде.

А защо пред момичета, а не пред момчета? Ами, момчетата мислят само за лудории, докато момичетата не са толкова безскрупулни. В тях — най-вече в тези от откъснатото планинско село — има нещо невинно и чисто. Това оказва много по-силен ефект върху вярващите.

Възможно ли е ясновидските феномени да имат физическо изражение? Италианският лекар Джузепе Йозеф Калигарис се е интересувал от духовни въпроси и прави революционно откритие. В германското списание Matrix 3000 бе публикувана статия от Норберт Цирхут, който разказва невероятни неща за професора.

Калигарис, роден през 1876 г. като син на видно лекарско семейство, първоначално е професор по неврология към университета в Рим. Запален от един свой пациент, който твърди, че когато притиска кожата си на определени места, получава ясновидски способности, той се посвещава на работа, която след време го прави известен. За 30 години изследвания той открива фина координатна система от точки, които нарича „прозорци към космоса“. Ако човек стимулира тези точки, развива паранормални способности. Калигарис разяснява прецизната координатна система от активни точки, които нарича Plaquen, на 7000 страници в 15 тома. Както казах, той ги нарича „прозорци към космоса“, а в същото време Plaquen като „магични огледала“ отразявали космическите събития в безброй рефлекси, в които Калигарис вижда влиянието на космоса върху земния живот.

Това съвпада с теорията на квантовата физика и гледната точка на Рупърт Шелдрейк за морфогенетичните полета, на които подробно ще се спрем малко по-късно.

Калигарис доказва, че по повърхността на човешкото тяло има „радари“ към космоса, които едновременно действат като приемници и предаватели. Той развива уреди, които стимулират и по собствените му думи „запалвали“ тези Plaquen. Когато дадена точка се запали, човек можел да види например Земята преди нейното възникване, хора на други планети, обратната страна на Луната, центъра на нашата галактика и много други… Стимулирайки активните точки — например върха на средния пръст — човек би могъл да развие ясновидски способности и да види миналото и непосредственото бъдеще. Стимулирането на други Plaquen събуждат паранормални способности като телепатия, четене на мисли и т.н.

Калигарис открива, че съществува директна връзка между органите, системите, психиката и мисленето. Изследователската му работа анализира влиянието на мисълта върху функцията на определени органи и факта, че от кожата чрез мозъка съществува директна връзка с човешките органи, с което подкрепя т.нар. Нова медицина на д-р Райк Гирд Хамър.

Д-р Хамър, теолог и лекар (полага държавен изпит на 24 години), притежател на редица медицински патенти, заболява от рак след убийството на сина си и в последствие открива радикално нова терапия, която нарича „желязното правило на рака“ и се оказва успешна в около 80% от случаите. Тъй като убиецът е не само виден аристократ, но и Велик майстор на италианската масонска ложа P2 („Пропаганда Дуе“), а от друга страна, развитото от д-р Хамър лечение засяга медицината като цяло (затова е наречена Нова медицина), той става „враг на благородниците“ и е масирано преследван от полицейски служби, съдилища, преса и онкоболни. След задържането му в Германия, присъди в други европейски държави и отнемане на правото му на лекарска практика, се оказва, че след 60 години той е вървял по стъпките на професор Калигарис. След дългогодишната си работа като доктор, доцент и университетски професор Калигарис също е наречен „шарлатан“; професурата му е отнета и му е наложена забрана да упражнява професията си. Ясно е и в двата случая защо.^{(20, S. 31–32)}

 

2. Ясно чуване

Под това се разбират най-вече три неща:

 

1) долавяне на вътрешния глас, като той би могъл да е ангелът-хранител;

2) долавяне на чужди гласове — т.е. не на собствените мисли — които разказват и предават послания и

3) чуване на случки и ситуации, ставащи някъде надалеч. Например чуване на разговор между двама души (от семейството или приятелския кръг), които се намират в друг град.

 

3. Ясно мирисане

Жизнената сила на всяко същество, наречена Од, има специфична миризма. Тя е различна при всеки. Както двама души никога не могат да имат напълно еднакви лица, така не съществува еднакво ухание. Болестта или наближаващата смърт например имат характерна миризма.

По миризмата на Ода животното може да открие своя господар навсякъде по света, стига той да не се разболее, защото в противен случай тя избледнява. Може да се каже, че и аурата има своя миризма. Така полицейските кучета улавят следите на престъпника.

В крайна сметка по миризмата на Ода на всяко живо същество „маркира“ един вид карта и дори десетилетия по-късно медиумът може да открие къде се е намирал човекът.

Думите „Не мога да търпя нечия миризма“ не се отнасят толкова до потта, колкото до миризмата на аурата (Ода). Днес тя е маскирана от индустриални благовония (дезодоранти, парфюми и други подобни).

 

4. Ясно чувстване/психометрия

В случая става дума за възможността/умението от даден предмет да се научи нещо за притежателя му. В черната магия това се нарича „причинител“ — например коса, пръстен или парче от дреха — чрез който се осъществява контакт със съответния човек. Как е възможно?

Тъй като всеки предмет, до който човек се е докоснал, носи неговия енергиен „пръстов отпечатък“, ясночувстващият може да получи информация за човека, който някога го е държал в ръце.

Често пъти ясночувстващите помагат на полицията. За да може медиумът да влезе в контакт с търсеното лице, е достатъчен някакъв негов предмет. При някои хора дарбата е толкова силна, че дори могат да виждат през очите на другия. Те се озовават на престъплението, виждат как някой умира, разхождат се в далечен град или преживяват събития, случили се векове или дори хилядолетия преди това, само като докосват определени предмети — например древна ваза или камък от антична постройка.

Както ще видим от следващите страници, интуицията и предчувствието също могат да бъдат причислени към ясното чувстване.

 

5. Медиумно музициране

Под това в общия случай се разбира някой човек да изпадне в трансово състояние и да се остави дадено същество да композира от негово име. Но в случая става дума по-скоро за спиритизъм.

Има и хора, които чуват музика, които просто изпълняват. Йохан Себастиан Бах например, винаги е казвал, че не е нужно да записва нотите, защото музиката била в главата му. Докато още свирех в една група и пишех текстовете и музиката, постоянно се будех през нощта, а в главата ми звучеше определено парче, което бързо изсвирвах на клавиатурата, поставена близо до леглото ми, за да не го забравя до сутринта.

Нека споменем също и медиумното изкуство. Някои художници сънуват картините, си — може би пейзаж, геометрични фигури, отвъдни сфери, цветове, които никога преди това не са виждали — и се опитват след това да ги възпроизведат. Вероятно има и режисьори, които по подобен начин предават на екрана свои сънища, видения или концепции.

 

6. Пътувания на душата/астрални пътувания

Нека още веднъж съвсем за малко се върнем на понятието астрално тяло, което заедно с етерното е наричано душа. Душата (в случая астралното тяло) може да се отдели от физическото тяло още по време на земния живот — не само със смъртта: по време на съня или със съзнателно влизане в транс. Това може да се случи със или без загуба на съзнание и спомняне. Много пъти подобни астрални пътешествия се превръщат в сънища; например в сънищата, в които човек сънува, че лети. Има хора, както и деца, които в това състояние прекосяват цели континенти и дори други планети.

Тази енергийна област, в която душата пътува, се нарича астрална област или междинно царство. Това отвъдно ниво е между физическия и духовния свят („небето“). То е място за престой на много починали, които все още не осъзнават, че не са между живите. Там пребивават и много самоубийци, тъмни души, природни духове и елементали (гноми, елфи, феи…), а понякога и духовни същества, които приемат формата на хора и се явяват на спиритични сеанси. Не става дума за висша енергийна или казано с други думи „сияйна“ област. Някои от спиритистите вярват, че контактуват с „ангели“ и други висши духовни същества, но реално това са създания от астрала.

Хората, избродили тази междинна „територия“, я описват със странни местности и неестествени геометрични форми. Аз лично многократно съм влизал в астралната област и мога да потвърдя думите им.

 

7. Изкривяване на вилици/сила на мисълта

Вероятно повечето от вас са чували за Ури Гелер. Той е човекът, който може да изкривява вилици със силата на мисълта, но използва уменията си и за друго. Гелер търси залежи на злато, диаманти, въглища и петрол, което му донесе значително богатство. Тестван е в различни университети и изследователски институти, които научно доказаха дарбите му.⁽²¹⁾

Способностите на Ури Гелер дремят във всеки човек. Всичко е въпрос само на концентрация, вяра и упражнения. Забелязал съм, че децата по-лесно могат да изпълняват такива „чудеса“. Вероятно причината да движат предмети със силата на мисълта е убедеността им, че го могат и не се вкопчват в ограниченото рационално-разумно мислене на възрастните — „Това е невъзможно, не го вярвам!“

Всичко е възможно! Проблемът на съвременния консуматор е, че вече не вярва в чудеса, не вярва и не се доверява на себе си. Той вярва на уверенията, на банките, политиците, папата… Все ще намери на кого. Самостоятелното мислене не е цел на сегашната политическа система, а още по-малко на религиите.

Хора, които със силата на мисълта изкривяват лъжици, карат чаши да се реят във въздуха и затварят открити рани, са опасни за този свят. Нещата могат да се объркат. Ние не искаме да тласкаме народа към глупави идеи; в един момент хората ще решат, че не им се работи и като Гелер ще започнат да търсят злато и петрол.

„Това което правя, е реално! Може би затова някои хора на всяка цена искат да замълча!“

Ури Гелер

Сещам се за един интересен пример по темата. Друнвало Мелхизедек — американец, който преподава техника — комбинация от медитация, знания и чувства — за активиране, дематериализиране и след това материализиране на светлинното тяло (наречено Меркаба) на друго място, разказа следната случка на един семинар:

При пътно произшествие момче загубва единия си крак. След няколко седмици обаче, родителите и лекарите забелязали, че кракът му отново започнал да расте. „Невъзможно“, реагирали всички. Ставащото няма обяснение и единственото, което оставало, е растежът да се заснеме на видео. Друнвало твърдеше, че когато той научил за случая, вече растели пръстите. Какво се е случило?

В някакъв момент родителите се сетили, че като дете момчето постоянно играело с гущери. Както всички знаят, откъснатата опашка на гущера израства наново. Родителите и лекарите не казали на момчето, че кракът му няма да израсне отново, и според наблюденията му то било сигурно, че и при хората е така.

Виждате, че силата на мисълта и представата може да предизвика истински чудеса. Или вероятно не чудеса? Може би е нормално крайниците да израстват, но това не се случва заради ограниченото ни мислене?

Преди десет години в Нова Зеландия се запознах с една учителка, която ми разказа нещо подобно. В час по трудово обучение малко момиченце си отрязало половината от пръста. Закарали го в болница и след няколко дни то отново отишло на училище. Учителката го дръпнала настрана и много поверително му разказала, че пръста му отново ще израсте, но само в случай, че не каже на никого. Тя споделила, че това е нейна лична голяма тайна и не трябва да я издава при никакви обстоятелства. Какво се случило? За две години пръстът отново пораснал.

Защо учителката е искала детето да не казва на никого? Защото реакцията на другите би повлияла отрицателно и дори пагубно върху убеждението на малката. Другите деца и възрастните биха й казали, че пръстът й никога няма да порасне и тя вероятно повече нямаше да го вярва.

Естествено силата на вярата може да се използва и негативно. Много хора се разболяват или пострадват от рак от страх да не им се случи нещо подобно; други са дори убедени, че ще заболеят от рак, защото брат им е имал, и леля им…

В случая отново виждаме действието на Принципа на засмукването (за който с най-голяма радост ще ви разкажа) — защото колкото повече се страхуваме от нещо, толкова по-бързо то идва до нас. Интензивността на енергията привлича в живота ни болестта или нещастието.

Не бих искал да анализирам телепатията — която е обичайният начин за общуване между духовните същества, а някога ще стане такава и за нас, хората — защото е твърде позната. С това ще сложа край на тази уводна и малко сбита част за различните възможности на комуникация с невидимия свят.

Тя беше най-уморителната. Нека преди заедно да преминем към следващите вълнуващи разкази, обобщя нещата, които ще са ни нужни за следващите, колкото приключенски, толкова и реални истории.

Обобщение

Въз основа на казаното дотук, вероятно е станало ясно, че освен този свят има и отвъдно, в което продължаваме да живеем след физическата си кончина, и че е възможно да се общува с духовните същества, които са в него.

Комуникацията може да бъде разделена в следните категории:

 

1) Спиритизъм, предизвикан от хора — клатене на масата, дъска Уиджа, почукване и т.н., от които по мое лично мнение и практическия ми опит е по-добре да се въздържаме, защото те не придвижват хората от новата епоха напред. Това се практикува най-вече от младежи и то най-вече от любопитство. На подобни сеанси се отзовават нисши духове, които често остават при питащите дори и след това. Последствието: обсебване от духове, което води до заболявания, мания за преследване, нервност, мисли за самоубийство и емоционални разстройства. Принципът е: „Никога не мога да се освободя от духовете, които викам.“ Съществата не идват от само себе си, а са призовани от хората. Оставете това настрана!

2) Спиритизъм, предизвикан от духовния свят. Даден човек започва спонтанно да пише автоматично и получава послания от отвъдното или от други същества. В случая е необходима подготовка за медиум с дълбок транс, който се ръководи от финия свят. Духовното същество обучава дадения човек и го използва за пренос на информация.

Тук също сме изправени пред проблема, че доколкото медиумът не е ясновидец, не знае кое е съществото, което говори през него. Възможно е то да се представи за друг и да казва неистини.

 

 

Колкото и привлекателна да изглежда идеята да се получава невидимо знание чрез медиум с дълбок транс, аз отново ви съветвам да не прибягвате до него. Освен ако не се случи с вас самите, т.е. да започнете да пишете автоматично или нещо подобно. Ако това стане, има съответните места и адреси, където обучението ви ще бъде подпомогнато от духовна и човешка страна. Подкрепата от хора става чрез медиуми с дългогодишна практика, които познават опасностите, изкушенията и хитрините на медиумната работа (виж написаното за Пол Мик).

Това, което изцяло се препоръчва, са нещата, които разгледахме за последно и то само в общи линии: естествените медиумни способности на ясното виждане, ясното чуване, ясното чувстване… Тъй като в повечето случаи те са вродени и не са повлияни отвън, аз малко патетично ще ги нарека „дадени от Бога“. Надареният по този начин човек не се нуждае от помощно средство, за да разбере нещо за другите или за да влезе в контакт с духовния свят. И преди всичко: ясновидците виждат с кого общуват. Както по-късно ще видим, тук също е нужна трезвост, защото медиумите често интерпретират нещата погрешно. За това по-късно.

Наш дълг е да проверим всички невероятни истории, с които ни предстои да се срещнем — т.е. дали духовното същество, с което детето медиум или възрастен влиза в контакт принадлежи на светлината и следователно е изпълнено с любов или обитава нисшите селения (астрала). Да не забравяме, че нито на децата, нито на възрастните липсва фантазия и склонност за преувеличаване.

 

Забележка

Тяло, дух и душа

Телеграфно ще отбележа три аспекта на живота. Тялото е смъртният аспект на живота. Сама по себе си душата е емоционален носител на информация. Тя складира всичко, което някога сме преживели, всички мисли, думи, дела и познания. Духът е нещото, което оживява душата, той е в основата на всичко. Духът е материята на живота, на космоса. Той е жизнената сила, от която всичко е съставено и която се крие във всички нас. Излиза, че душата е „таратайката“ на духа, а тялото е „таратайката“ на душата. (В този смисъл душата също е смъртна, но тя умира в отвъдното (някога), след което остава само безсмъртният дух.)

Можем да го кажем и по друг начин: ако тялото е ледено кубче, водата е душата, а парата е духът.

За да не правим нещата още по-сложни и да се отклоняваме от същественото, по-нататък ще се огранича с понятията тяло (за материята) и душа (за надживяващото смъртта).