Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (11) (Как децата медиуми променят света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Kinder des neuen Jahrtausends, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Децата на новото хилядолетие. (Как децата медиуми променят света)

Немска, първо издание

Превод: Светослав Коев

Редактор: Йордан Димитров

Художник: Огнян Илиев

Формат 16/60/90

Издателство „Дилок“, 2009 г.

ISBN: 978-954-9994-91-9

История

  1. — Добавяне

III част

Глава 8
Как да постъпват родителите?

Ако забележите, че детето ви е „по-различно“ от тези на вашите приятели и познати, има различни варианти за действие.

Хиперактивността може би е един от най-трудните случаи. Деца с подобни проблеми изискват съвсем определено отношение, те имат нужда от повече обяснения, от повече грижи, повече игри и повече смях. Избягвайте медикаментите с всички средства. Много родители предпочитат да изпращат децата си на училище, но по мое мнение това е неправилно. Пробвайте първо с хомеопатия, тя принципно е изключително подходяща за деца и най-вече за хиперактивни деца. Промяната в храненето също е ефикасно. (Повече информация можете да получите в съответната литература, както и в Интернет на посочените адреси под точка 6.)

Не е задължително различните деца непременно да са „по-добри“ или „по-лоши“. В повечето случаи те имат по-високо IQ, което показва, че изискванията към тях са занижени, а не че не могат да се приспособят. Убеден съм, че много от малчуганите, изобщо нямат място в помощните училища; те по-скоро трябва да развиват дарбите си, но в повечето случаи потенциалът им остава незабелязан. Съвременната методика за това кой е „глупав“ и кой „умен“ е изцяло материалистична и ориентирана към все по-безбожното консуматорско общество. Как да разпознаем малките гении, след като титулярите са духовно осакатени?

Тъй като тези деца са устроени по друг начин, по мое мнение имат нужда от друг тип учебни заведения и образование. Трудно е да правим обобщения. Някои са толкова самостоятелни, че се обличат сами, приготвят закуската си сами, сами играят, сами ходят на детска градина и рядко говорят. Други имат нужда някой да им обясни ясно границите. За някои е важно сами да планират деня си, за други — да им дадем ясен план как да действат — това най-вече важи за децата с невродермит. Логично е, че не можем да подведем всички под един знаменател, всяко дете е различно. И точно това е нашата жизнена задача, защото детето ни не ни е избрало случайно за негови родители. В случая ние също има какво да научим.

Дитер Вирговски, издател на списанието по парапсихология „Другата реалност“ и организатор на много конгреси на тема прераждане, карма, ясновидство и други подобни, споделя собствения си опит:

Когато дъщеря ни Ребека стана на около две и половина години, можеше да говори сравнително добре. Тя разказваше за предишната си майка, която била с черни коси. Съпругата ми Корни е руса. Казваше, че много я е обичала и се е чувствала добре с нея. „Но теб те харесвам още повече“, беше комплиментът към жена ми. По онова време почина баща ми. Няколко седмици по-късно дъщеря ми го видя да седи в края на нашата пейка. Погледнахме посоката на малкото пръстче, което сочеше празното място: „Дядо е тук.“ Естествено ние повярвахме, че тя вижда нещо, а ние не. Феномените при нея нямаха край. Докато ходеше на детска градина например й се явяваше безплътна котка, с която играеше. Това, с което вече не можехме да се съгласим, беше, когато един ден постави пакет котешка храна в пазарската ни количка. Обяснихме й, че духовната котка не може да яде физическа храна и в духовния свят никой няма нужда от ядене. Тя прие казаното.

Преживявахме феномени и със сина ни Кристиан — докато беше в началното училище до леглото му се явяваше шотландец с пола. Той естествено се боеше, въпреки обясненията ни, че в това няма нищо страшно. Тъй като страхът му остана, шотландецът повече не се появи.

Днес дъщеря ни е на четиринайсет години, а Кристиан на единайсет и половина, феномените при Ребека престанаха и забелязахме, че с училищното ежедневие в живота й навлезе едно разочарование, което изместваше радостта й. Кристиан разви умение да вижда аури. При всеки човек той забелязва основния цвят.

Всяка неделя провеждахме ден на детето, където семейният съвет решаваше какво ни предстои да правим заедно. В такива моменти съзнанието на децата се освобождаваше от училищните проблеми, но вечерта отново започваха да ги тормозят.

Аз самият съм дипломиран педагог и добре познавам училищните програми. Това ме накара да се откажа от всякаква училищна дейност, когато веднъж възнамерявах да стана преподавател от 5-ти до 9-ти клас. За себе си установих, че духовното развитие на децата е невъзможно. Изискванията на учителите са прекалено жестоки и мисленето им клони в друга посока. За мен например най-добре би било за няколко години да поверя децата си на някой вещ индианец — но това е невъзможно заради законодателството. Като последствие, след училище недоволните деца навлизат в професионалния живот с недостатъчно истинско самочувствие, любов към самите себе си и околните, както и към Майката-Земя като цяло. Реално погледнато, те не са научили много от нужното за бъдещия живот. За себе си помня, че след седем-осем години училище можех да пиша и да смятам. Всичко, което последва, съм го забравил, за да не се обременявам и за да съм отворен за това, което истински ме интересува.

Разберете ме правилно: само училището не е виновно, че в повечето случаи децата ни не намират смисъл в живота. Най-отговорно в случая е семейството. Ето защо трябва да се подкрепят родителските усилия за духовно образование в училище. Но това не се случва. Напротив, критикува се. Естествено знам, че общественият хаос, в основата на който лежи остарялата, материалистична представа за света, води до редица сложни проблеми. Въпреки това в случая исках да подчертая слабостта на училищната система.(7, S. 1)

 

На страница 143 съм посочил един Интернет-адрес за вариант[1]. Възможно е да изберете алтернативен начин на обучение вместо да тъпчете детето си с лекарства или да го принудите да посещава училище, което превръща малките ангелчета в роботи, които впоследствие пропадат в общността на фалшивите ценности. Ако сме недоволни от предлаганите алтернативи, тогава трябва да се раздвижим и да основем собствено училище. Подобно нещо вече се случи — за да може децата им да получат „по-човешко“ образование, родителите се организираха и създадоха частно училище, където преподават общопризнати учители, но избрани заедно от тях и децата. Има достатъчно учители, недоволни от училищната система, които вероятно чакат подобна възможност. Нека сме креативни!

Ако имате чувството, че детето ви има медиумни заложби в някаква форма, не го потискайте, а просто слушайте какво ще ви каже. Оставете го то да решава. Говорете с него. Попитайте го дали нощно време не го „посещават“ или не вижда цветове около хората; дали през нощта стаята му не става светла или някой не седи до леглото му, дали сънува неща, които по-късно се сбъдват… Просто говорете с децата, попитайте ги например: „Ти знаеш ли кой си бил преди днес да станеш… еди-кой си?“ „Познаваш ли някой от семейството или приятелите ни отпреди?“ или „Нощно време виждаш ли някой да седи до леглото ти?“

Ако детето действително е посещавано от духовно същество, това би могло да го подтикне да разпитва кое е то, откъде идва, как се казва, защо го „посещава“ и т.н. Ако например вижда починала приятелка или баба си, психическата бариера ще е по-слаба, тъй като духът е познат и детето е по-доверчиво.

Но бъдете внимателни. За децата границата между фантазия и реалност не е толкова добре очертана, както при възрастните. Може би някои наистина виждат гноми и елфи, но във въображението им всичко се смесва.

Не е изключено някои от тях да са достатъчно хитри и да забелязват, че когато говорят за „духовни“ неща, родителите ги слушат. Тъй като всяко дете иска точно това, е възможно те да разиграват подобни сцени, за да станат център на внимание и да се радват на повече обич от страна на родителите си. Моля, внимавайте. Не вземайте всичко, което детето ви разказва за духовния свят, за чиста монета. Това би било крайност.

Ако нещо подобно се случи, ви съветвам да се обърнете към ясновидец, който да „види“ и сам да прецени дали детето ви наистина има медиумни способности или само си фантазира.

Когато децата ни разказват какво „виждат“ или какво „чуват“, можем да използваме случая да си обясним неща, които не сме разбирали до момента. Забелязах също, че много от децата се затварят и не искат да говорят, или защото смятат всичко това за нормално и разбиращо се от само себе си (представете си ято, прекосяващо небето, за което всички знаем, че е там), или защото за тях това е тайна. Те често премълчават, когато между тях и отвъдното има някаква връзка. Ако не искат да разговарят, можем да опитаме нещо като игра: например да рисуваме.

Изобщо вариантът с рисуване и игри е най-добрият. Чрез играта много неща излизат наяве и способностите се забелязват по-ясно. Още Платон е знаел, че: „В един час игра разбираш за човек повече, отколкото ако прекараш една година в разговори с него.“

Ако например, играем на Memory, би могло да се окаже, че детето винаги печели, защото „вижда“ картите. Ако постоянно печели на шах, вероятно предвижда следващия ход на опонента си.

Племенницата ми Луиза една сутрин седеше заедно с тригодишния си брат и четиригодишния ми син на канапето в Ла Палма и четеше детска книжка. Учудих се, защото е на четири и половина години и още не можеше да чете. Застанах до тях и започнах да гледам. И действително, тя четеше написаното дума по дума (книжката беше А4, а текстът заемаше около 1/3 от страницата). Когато изчиташе текста до края, тя просто обръщаше страницата. „Добре де, но тя изобщо не може да чете!“, помислих си аз. Извиках сестра ми, която също невярващо започна да ги гледа. Луиза успя да разкаже цялата детска книжка наизуст. Заедно с мъжа на сестра ми се опитахме да намерим обяснение за случилото се. Те бяха купили книжката две седмици по-рано и бяха чели на децата от нея около десет пъти преди лягане. Луиза малко или повече може синхронно да рецитира и аудио-приказки от касетата за Биби Блоксберг.

Ето един пример как способностите на децата биха могли да привлекат вниманието на родителите. Не е задължително всяко дете веднага да започне да вижда аури или починалия си дядо. Луиза не вижда „ясно“, но е надарена с друго — с „ясна главица“. Може би и вашето дете е с подобна дарба. Казвам това, за да помислите как да насърчавате развитието на подобни заложби.

Аз самият често съм мислил да създам нещо като места за срещи или консултации, където родителите на деца медиуми биха могли да обменят опит и да се информират, децата да се запознават с възрастни медиуми, нормалните деца също да бъдат „изследвани“ за по-особени дарби и т.н…

По-късно отново отхвърлих идеята, защото за мен личната свобода е много по-важна. Подобни места биха могли бързо да се превърнат във верски организации, където някой се опитва да се налага, защото естествено знае кое е „най-доброто“…, което изобщо не подкрепям.

Аз лично смятам, че всеки привлича в живота си подходящите хора. Ако искате да намерите някой, който да помогне на вас или детето ви, ще го намерите. Нали в крайна сметка всички имат ангели-хранители. По-добре повярвайте в себе си и се оставете в ръцете на духовното братство, отколкото на някоя земна организация…

Флавио, малкият аржентинец, разкрива началото и на друга промяна:

„Малките деца плачат, защото им е трудно да живеят на тази планета. Бебето се опитва да се свърже с нас телепатично, но това не се получава, защото тук всичко е плътно […] Новороденото се бои, то е затворено в реалността на физическото тяло. На него му липсва есенциалната цялост, която познава там, откъдето идва, и вместо това е свързано с хора, които се грижат за него. Ролята на висшето същество се изпълнява от родителите. Ако те вярват само в материалното, въвличат детето все повече в материалното съществуване. Учейки го да говори, родителите ограничават мислите му. Когато децата пораснат, малко по малко губят връзката със своя произход […]

Възрастните са тези, които трябва да помогнат на детето. Когато родителите са отворени, те се грижат за него, без да присаждат собствените си идеи и представи. Най-важното е да не бъде накърнено собственото му пространство, да му се дава време и свобода да мисли и да говори. Важно е да разговаряте с него за Бог, за духовното, но без да упорствате, че непременно сте прави.“(31, S. 6)

Какво друго можем да направим?

Преди всичко не се присмивайте на това, което говорите на детето. Някога, т.е. преди 300 или 400 години, такива малчугани моментално щяха да бъдат убити или набедени, че са „деца на дявола“, че имат „лош поглед“ или „второ зрение“. Днес нещата са по-добре — но невинаги: днес, в нашето толкова „просветено общество“ много скоро бихме могли да се окажем в килия с меки стени.

При родители, които не се интересуват от духовното — или ако това е валидно за единия от тях — често се случва първо да се учудят, а после да се шокират и да се държат грубо в присъствието на други „недуховни“ хора, когато детето им спомене нещо, което е видяло в духовния свят, но по-късно отричат държанието си, защото думите са се сбъднали, и започват да уважават или дори да се гордеят с децата си.

За да изразя още веднъж най-важното, ще повторя, че очевидно човек наистина трябва да се е родил медиум. Известни са случаи, в които хора на по 20–30 години придобиват медиумни способности вследствие на духовно въздействие, йога-практики или нещастен случай, но като цяло дарбата трябва да е дадена, т.е. вродена, и след това да се развива и усъвършенства — както например е при музикалните заложби. Те също трябва да се развиват, защото в противен случай изчезват.

Как се изграждат тези способности?

Във Великобритания например има различни училища, където децата, младежите и дори възрастни се обучават за професионални медиуми. Курсовете се водят от хора с ясновидски способности, които понякога имат десетилетна практика зад гърба си. Колкото повече връзката с духовните ни спътници се засилва, толкова по-малка е нуждата от земни учители.

Там надарените хора се учат да контактуват правилно с духовния свят и най-вече със своя ангел-пазител и духовен водач, които продължават обучението. Така зависимостта от учител или училище отпада. Не е задължително с един медиум да работи точно духовният водач. В класическите английски училища за медиумно образование наистина е така, но традициите принципно са различни. Понякога ръководството се поема от починалия дядо или сестра, какъвто е случаят със Сузане.

През последните години нещата малко се промениха. На Земята започнаха да се инкарнират души, които никога преди не са били тук. Те идват от други планети и сфери, имат не само различна аура, но и съвсем други същества в качеството им на ангели-пазители или духовни водачи, които объркват дори медиуми с опит. Лично за себе си знам от собствен опит, че от десет души само един може да види моята аура, да не говорим дали изобщо може да я тълкува. Как да обясниш нещо, което никога преди не си виждал? Това е материал за друга книга и в случая би объркал повечето от вас.

Вероятно някои от вас очакват, че ще поместя дълъг списък с адреси, за да могат просто да позвънят в даденото училище и да поверят детето си в сигурни ръце. Естествено, аз имам няколко адреса на разположение, най-вече за Великобритания, както и една приятелка от такова училище. Между тях обаче, няма нито едно, в което бих изпратил собственото си дете с чиста съвест и препоръчвам същото и на вас. Допълнителен проблем е, че в английските училища трябва да се говори английски, т.е. те са неподходящи за германски деца. В Германия познавам няколко медиуми, които предлагат подобно обучение, но дори и на тях не бил поверил детето си.

Съветът ми е следният: доверете се на собственото си водачество, помолете се за най-доброто образование за детето си и ще го получите.

Бележки

[1] http://www.paritaet.org/bfas/adressen.htm