Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (16) (Как децата медиуми променят света)

Глава 13
Заключение и резюме

Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери

на копнежа на живота към себе си.

Те идват чрез вас, но не са от вас.

Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.

Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите,

защото те имат свои мисли.

Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им,

защото те живеят в дома на бъдещето,

в който не можете да влезете дори в сънищата си.

Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте

те да са като вас.

Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.

Бъдете лъка, от който децата ви,

като живи стрели, се изстрелват.

Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността,

и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му

да отлети бързо и надалеч.

Нека лъковете ви да бъдат опънати

от ръката на Стрелеца към радостта.

Джубран Халил Джубран

И така, скъпи читатели, знаейки казаното от децата — и възрастните — вероятно нещо във вас се е променило. Успяхте ли да погледнете на живота и невидимата му цел от малко по-друг ъгъл?

Нещо великолепно и грандиозно се разиграва в семействата ни, но много от нас не го забелязват.

Нека използваме тези моменти и се вслушаме в себе си, за да открием къде дремят талантите ни. Нека ги открием и помислим как да ги активираме! А след това да си представим какво бихме искали да постигнем и да го визуализираме пред духовните си очи.

При всички хора нещата опират до това да открият личното си призвание, т.е. да осъзнаят талантите и способностите си, които са взели със себе си в настоящата инкарнация. Нека призванието ни се превърне в професия и работим това, което ни доставя най-много удоволствие, радост и ни дарява с успех.

Вероятно някои си мислят: „Да, бе, ако беше толкова лесно…“

Не съм казал, че ще е лесно! Но каква е цената на свободата? Не само на финансовата, но и на духовната? Лично на мен животът ми е скъп. Ако ви доставя удоволствие всеки ден да ходите в някакъв завод или офис и да вършите работа, която е всичко друго, но не и интересна, изборът си е ваш. Ако карате кола, която не ви допада, изборът отново е ваш. Ако сте нещастен в семейството или с партньора си, нещата отново зависят от вас, в крайна сметка не сте в Ориента, където е задължително завинаги да сте с този партньор… Ако не ви интересува, че човекът насреща ви постоянно ви критикува, моля, изборът отново е ваш.

Много хора отдавна разбраха, че не желаят да си причиняват това и работиха много, мислиха, промениха се и днес са самостоятелни, и изпитват радост от дейността си.

Всички ние го можем! Нека сме смели и да рискуваме. Какво ще загубим? Парите, които така или иначе няма да ни ползват в отвъдното? Може би своя живот? Е, и? Както многократно се уверихме, в отвъдния свят без друго ще се чувстваме по-добре. Не трябва ли да приемем като шанс факта, че сме тук, на тази планета, и да използваме всеки ден, за да бъдем творци, да учим, да наблюдаваме и да вникваме по-дълбоко в живота? Не трябва ли да използваме възможността, да осъзнаем жизнените закони и с така възникналото разбиране да участваме в проекта на Бога и да действаме конструктивно?

Нека мислено се върнем в детството си, в младежките си години, във времето, когато сме били млади. Какво сме искали? Нима не да сме известни, велики, хора, които помагат на другите и правят добро…?

А днес? Днес дремем полузаспали до типове, които едва издържаме, или работим в задушни халета, завинтваме болтове или лакираме коли…, други проституират…

Какво е общото между трите неща? Знаем какво: вие сте продали душата си. Предали сте единственото нещо, което сте получили от Бога и за което е трябвало да внимавате. Ваша работа!

Смятате, че това са силни думи? Не се произнасяйте толкова бързо. Как бихте се чувствали, когато в отвъдното заедно с духовния си водач и семейството на душите наблюдавате току-що завършилия живот? И ви питат: „Е, какво стана? Имаше толкова много таланти, а постъпи на работа в тази фирма само от страх, че животът ти няма да е подсигурен? Нали искаше да станеш лекар и да помагаш на хората… Защо избяга?“

Когато един ден отново се върнем в отвъдното, ще е късно; ще се срамуваме, че не сме използвали възможностите, дори че често сме бягали. Ще трябва отново да чакаме да се инкарнираме и като деца ще започнем всичко отначало. Не е ли по-практично днес, когато така и така сме тук, когато евентуално училището и студентството вече са зад гърба ни, да вземем най-доброто от живота?

Представете си, че възрастен човек лежи на смъртно легло, спомня си живота и осъзнава, че реално е имал всичко, но не го е употребил…

Възможно е да изплува страхът от смъртта. Започвате да се чувствате гузно, че винаги сте потискали темата и всъщност не знаете какво ви очаква.

В този смисъл бих искал да ви издам защо написах настоящата книга. Предполагам, че повечето от вас мислят, че заради контактите при многото ми пътувания съм натрупал достатъчно материал за тези малки, изумителни същества. Това вероятно е поводът, но причината е друга. Бих искал да я споделя с вас: в сравнение с предходните години през последните шест месеца много хора от моето обкръжение напуснаха този свят; заради не рядката среща със смъртта осъзнах колко голям е страхът от нея — също и сред моите приятели и познати.

Незнанието за това, което е след живота, има много по-силно въздействие върху нас, отколкото предполагаме — особено в нашата западна култура, където страхът от смъртта се потиска през повечето време от живота ни. Да, погрешното отношение, или по-точно неестественото отношение към смъртта и отвъдното води до неестествено отношение към живота.

Ако човек познаваше отвъдния свят (или поне отчасти го познаваше), щеше да научи повече за взаимовръзките (дори само от медиумите) на живота и моментално щеше да промени гледището си за света и събитията. Логично поведението му към ближните, към растенията и животните, към децата, към благата, които няма да вземе в отвъдното, щеше да е различно.

От многото разговори с читатели, от писмата, които получавам, от нумерологичните съвети и контактите, които осъществих при разследванията си, осъзнах от колко много неща хората принципно се страхуват.

Страхът от смъртта е само един от тях. Страхът от живота би могъл да е по-голям! Толкова хора се страхуват да заявят мнението си за партньора, за шефа, за политическата система и за щастливите господа в сянка. Липсва им кураж да сменят професията или партньора си, с който постоянно се карат. Страхуват се да напуснат родината си, за да последват добро предложение, изобщо цари страх от промяна. Липсва смелост и готовност за риск. Ето, да речем, страха от самота, от височини или дълбочини, страха, че за някого се говори лошо, страха, че ще загубим парите, собствеността, дори детето си или друг член на семейството; страх от промяна на светогледа, от това да го защитим пред колегите и хората, с които се срещаме… Много от нас се боят дали ще отидат на небето или в ада; от това, че ще бъдат отхвърлени, от болести, болки, от възрастта, от разочарования, от това, че ще им се присмеят и няма да ги вземат на сериозно, от измяна…

Нима всички ние не се боим от нещо или от някого? И в повечето случаи неоснователно? Но страхът, трябва да знаем, е най-мощното средство за манипулация, както телесна, така и духовна. Хората най-добре се управляват и контролират чрез страх.

Страхът е противоположност на любовта! Отново чувам някой да казва: „Я, виж ти, и откога?“ Не съм допуснал грешка. Не омразата, а страхът е противоположността на любовта. Двете най-елементарни духовни сили, които определят земните събития, са любовта във финия свят и страхът в грубия. Любовта, безкористната любов, която не съди, е съвършена и може да се смята за божествена. Както най-големият страх при децата е да са разделени от майка си, така земно-човешкият страх на божиите деца е да са отделени от Бога-баща/майка. Той е в основата и в него се коренят всички останали хиляди страхове, чрез които „ни управляват“ ден и нощ.

Умните глави сега сигурно разсъждават кой ли пръв е внушил такова нещо на хората, какво е „разделило“ от Бога богоподобните му чеда, вероятно дори си припомнят легендата за изгонването от рая. Вие бихте ли изпъдили децата си? И защо? Христос отдавна го е прозрял и се е опитал да обясни, че Бог е в нас. Резултатът го знаем: дори днес в Северна Ирландия християни избиват „своите ближни“. Светът в по-голямата си част е белязан от страх, не от любов.

С духовното пробуждане — първо като познание и след това като действие — страховете постепенно изчезват. Важно е да научим нещо за живота преди и след смъртта, защото така ще разберем по-добре неговото значение. Важно е да се вслушваме в думите на децата си за отвъдното, финия свят и смисъла на живота, защото това стопява страховете. Ако знаем, че в духовното имаме ангели-пазители, духовни водачи и безброй приятели, които са с нас, които ни пазят и подкрепят, от какво има да се страхуваме? Виждате ли колко е важно да проучим из основи тези толкова елементарни въпроси откъде и накъде?

Ако се запитаме истински, може да се окаже полезно да се разочароваме от редица ситуации, събития и дори отношения в личния и професионалния ни живот. Разочарование, че човек би могъл да живее другояче. Обикновено се учудваме как толкова дълго време сме скромничели. Е, и? Вече сме скъсали с него. Най-накрая виждаме ясно: не това, което ни се иска да видим, а как изглежда реалността, дори понякога да боли.

Нека изхвърлим старите дрехи и станем по-внимателни за действителността, за да не изпадаме в измамни ситуации. Нека живеем с идеята да открием съмишленици, които не се мамят помежду си. Безсмислено е да се вкопчваме в старите спомени и страдания, които без друго не можем да променим.

Всички страхове се свеждат до липсващото упование в Бога! Има хора, които нито са чели Библията, нито ходят при медиуми, нито имат някакви ясновидски способности. Те никога не философстват за живота и никога не са мислили откъде идваме и накъде отиваме. Въпреки това притежават вродено доверие, че са естествена част от една вълшебна игра (но и тайнствена), дело на Създателя, който бди над нея. Те несъзнателно живеят това, което новите деца ще преживеят съзнателно…

Не става дума само за отвъдното, за което всеки би искал да знае повече. Някои хора се вслушват само във вътрешния си глас и са на прав път. Но заниманията с финия аспект на света е това, което ни свързва с невидимата страна и ни доверява неговите закони и правила, които всеки може да използва за себе си, ако знае как. Това кара децата на новото хилядолетие да се окриляват, да живеят и да споделят мнението си.

Когато казаното от тях — за прераждането, духовния свят и играта на живота — стане всеобщо достояние, ни очакват прекрасни времена!

Нека още веднъж си представим какво би станало, ако човек беше наясно с тази тематика.

От една страна, страхът от смъртта би изчезнал, защото хората щяха да знаят, че преди също са живели и вероятно ще живеят и в бъдеще — ако не на тази планета, то на някоя друга. Ако не, че ще останат в отвъдния свят и ще преминат в други по-висши сфери.

Скръбта и огорчението, че наш приятел или член на семейството е починал, щяха да намалеят, защото ще знаем, че той само е преминал в отвъдното и в бъдещето ще се срещнем отново.

Пренесено върху човечеството, знанието за прераждането би означавало, че човек някога се е инкарнирал в индианско тяло, друг път — в индиец или в бял и вече има тяхната опитност. Ето защо е безсмислено да презираме хората заради цвета на кожата им. (Човек не може да съди някого заради цвета, който е взел. Разликата не е в него, а в духа, който го управлява.) По тази причина повечето от нас многократно са сменяли пола си — веднъж са били мъже, друг път — жени, или са се инкарнирали в инвалидно тяло, което отново прави дискриминацията излишна. Същото е с богатството или бедността. В един живот човек е богат, в друг беден, според жизнения си план, за да има и такива преживявания и да израсне чрез опита.

Ако човек има дете, въз основа на знанието, че в него би могла да се крие древна и опитна душа, би могъл да опита да стимулира талантите, които тя носи със себе си, и да й помогне да изпълни жизнения й модел, така, както го е предвидила. Да притискаме децата с нашите собствени представи, е напълно безсмислено. Тъй като знаем, че всяко дете в някой друг живот е било възрастен, ще уважаваме личността в детското тяло по друг начин. Не е изключено в минал живот душата на детето да е била наш баща или наша майка.

Тъй като преди да се преродим се уговаряме с определени души да се срещнем отново „долу“ — например като съпруг и съпруга, като син, дъщеря, конкурент и т.н… — ще гледаме на околните с друго око и ще се опитваме да разрешим различията си по друг начин; винаги с едно наум: „Какво искам да науча от тази трудна ситуация?“

Понеже сегашното ни съществуване на планетата е само едно от многото, да, душите постоянно разбъркват картите, за да получат нова роля в играта на живота и да натрупат други опитности, ние израстваме духовно и от инкарнация в инкарнация се изпълваме с все повече любов, ставаме по-толерантни, разбиращи и зрели. Когато достигнем определено ниво, ние повече не се връщаме във физическата гъстота, а продължаваме да учим на друга планета или в духовните сфери, където цари още по-чиста и по-висша форма на любов.

От Закона за причина и следствие знаем, че всичко, което сме причинили на другите, един ден ще ни се върне, за да го компенсираме. Логично това означава, че занапред човек трябва още повече да обръща внимание на мислите, думите и действията си, да „сее“ дори по-осъзнато, за да отгледа хубави плодове в бъдеще.

Ако човек се сблъска с болест, загуба или страдание, трябва да се замисли защо е така, да се опита да разбере каква е причината, какво е направил някога, за да изпадне в ситуация като тази.

Обстоятелствата около едно събитие често съдържат решенията и показват определен модел, защото в перфектната игра на сътворение всичко подлежи на Закона за резонанса (т.е. не е „случайно“). Обръщайте внимание на указанията около вас! Всеки ден ние получаваме „знаци“, веднъж чрез хора, друг път чрез животни или събития, които се случват например на път за работа. В това число влизат всички т.нар. случайности и синхронности.

На всеки от нас се е случвало: мислим за някого и той скоро се обажда. Това по-скоро е телепатия, която е възможна само чрез резонанс. Друг пример: имате нова работа, например като детска учителка. Чакате реда си при лечителя и се заговаряте с жената до вас. Каква сте по професия? — Детска учителка. „Ама че съвпадение!“

Пускате телевизора и на какво попадате? Репортаж за нов детски център. „Толкова много съвпадения наведнъж, не може да бъде!“

Горе-долу така реагира масовият гражданин, който не е забелязал, че живеем в свързан свят, изграден върху ясни закономерности (вероятно е проспал часовете по физика), феноменът се дължи на Закона за резонанса: подобното привлича подобното, което означава, че всичко, което трепти със сходни трептения, се привлича; следователно всичко, което излъчим, ще резонира в нас и затова ни се пада това, което е наше и с което имаме еднакви трептения. Това е вариант за знак, който ни показва къде се намираме в живота си.

При синхронностите е малко по-различно. Понятието е на швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг. Когато един ден седял в кабинета си със своя пациентка и разговаряли за Египет, внезапно на бюрото му пропълзял египетски скарабей. Как е достигнал до Швейцария, не е ясно, но по-важното е, че в това Юнг видял доказателство, че вселената не е хаотична, а следва подреден, перфектен модел, който по думите му е синхронизиран.

Ето няколко примера за синхронност:

Закусвате, четете вестник, дъщеря ви се катери по стола, бъбри с мама, а за фон може би звучи радиото, по което вървят новините. Изведнъж осъзнавате, че дъщеря ви е казала същите думи, които току-що сте прочели във вестника. Или говорителят съобщава заглавието на статията, която в момента четете.

Или седите в ресторант и си говорите с някого. Той казва нещо, а в същия момент някой на съседната маса казва същото.

Или пътувате по магистралата и говорите със свой познат по телефона, който ви съобщава, че синът му изрисувал цялата стая със звезди, а в този момент изпреварвате тир „Мерцедес“, чиято каросерията е обсипана със звезди. Или разбирате от някого, че телефонният му номер завършва с цифрите 999, а вие тъкмо карате зад кола с номер 999.

Що за феномени са това? Какво трябва да видим в тях? Отново стигаме до модела на живот. Както казах, ние си създаваме матрицата — модела (шаблона) на живот. Така да се каже, зареждаме програмата за това, което искаме да постигнем в даден живот; Повечето от нас постигат около шестдесет процента от намеренията си. Само малцина се доближават до стоте процента.

Колкото повече правим това, с което сме се заели, т.е. колкото повече сегашният ни модел на живот се покрива с нещата, които сме начертали преди инкарнацията си, толкова повече синхронните вълни зачестяват. Защо? Защото ние все по-често сме на правилното място в правилното време. Защото това е изкуство.

Как обаче, да сме на правилното място в правилното време?

Като следваме интуицията си. Виждате, че се въртим в кръг. Винаги става дума за интуиция. Тя е ключът! Тя е божият глас в нас. Интуиция не може да се купи, не може да се даде, не можем да я глътнем като хапче, никоя църква не може да я обложи с данък и никоя секта не може да я експлоатира. С интуитивната работа ние се учим да сме на правилното място с правилните хора в правилния момент — само това. Застанали сме пред самите нас — така или иначе това винаги е така — и обратната връзка дали сме я последвали правилно идва директно от страна на живота във формата на подобни синхронности.

Синхронността е, така да се каже, „термометърът“ на нашата инкарнация и ясно показва точно къде се намираме. Колкото повече са случаите на резонанс (случай-ност) и на синхронност, толкова по-близо сме до матрицата на живота, до нас самите и до собствения си път.

Това, разбира се, може ежедневно да се променя. В зависимост от решенията, които вземаме. Във всеки случай оттук нататък наистина е вълнуващо, защото ясно усещаме как животът общува с нас, как сме привлечени към една перфектна система и постепенно започваме да чуваме мистериозния й глас. Формулата за движение се нарича оставете го да се случи!

Нека се върнем отново на последствията за планетата Земя, в случай че приемем начина на мислене, изложен от децата.

Знаем, че притежаваме медиумността и всички останали качества на децата и зависи само от нас колко бързо или бавно ще се развием духовно; никой друг не носи отговорност и нямаме нужда от друг, освен от самите себе си.

Според духовните закони ние сами сме ковачи на собственото си щастие. Повече не държим някого отговорен, защото сме отговорни за всичко, което се случва с нас. От тази гледна точка животът е подарък, с който при всяка глътка въздух се доближаваме до любовта и духовното разбиране. Удоволствие и радост е понякога да съпровождаме някого по този път, да помагаме (не е мисия!) и всичко да се връща в нас.

Ако това мислене в крайна сметка стане всеобщо достояние, войните ще изчезнат, защото повече няма да виждаме различията, а общото помежду си. Болници няма да има, защото хората все по-добре ще разбират, че човек не може да се бори с болестта, а симптомите искат да ни покажат нещо. Колкото повече се вслушваме във вътрешния си глас, толкова по-малко тялото ни ще реагира и ще се разболява.

Църквите ще станат ненужни по начина, по който ги познаваме днес, защото хората ще се обръщат директно към вътрешния си Бог (и към помощниците си, ангелите-пазители, духовните водачи…).

В професионалния си живот ще имаме друго отношение към клиентите или конкурентите си, защото е ясно, че ако мамим, някога също ще бъдем измамени. Ако отнемем нечий партньор, нашият също ще бъде отнет. Ако крадем, един ден ще ни окрадат… Ако пре… данъчната служба…

Ако наистина осъзнаем последствията от този тип светоусещане и то стане всеобщо, ще изчезнат затворите, полицията, съдилищата…, защото всичко, което направим на другите, ще го почувстваме на свой гръб, ако не в този, тогава в следващия живот; не като наказание, а като учебен процес и компенсация.

Бог вече няма да е виновникът за това, че се раждат увредени деца, че други гладуват или са слабоумни; човек ще научава истинските причини чрез учението за реинкарнацията или някой ясновидец. Узнавайки за тях, понякога те могат да бъдат поправени и да изчезнат. Подобни чудеса наистина са възможни. (Спомням си историята за отец Пио. Този францискански монах получава стигми на ръцете и краката. Пио е излекувал безброй хора — когато времето за това е дошло и те са готови. Един от случаите се е забил в паметта ми. Гема ди Джорджи се ражда сляпа в Адриа, североизточна Италия; тя няма зеници. В нейно присъствие баба й пише писмо до отец Пио, който отговаря, че ще се моли за нея. Един ден бабата и внучката се качват на влака, за да отидат при него, и бабата задрямва. Когато малко след това се събужда, малката Гема й казва, че намира за много интересни корабите в морето…

Внезапно тя е прогледнала и това е така до ден-днешен, въпреки че няма зеници — биологично невъзможно, но…!)

Отбележете си: „Всекиму се случва според вярата.“

Всичко е възможно, защото ние поставяме границите какво може и какво не!

Прераждането засегна темите за обсебване, алкохолна и наркотична зависимост и лечението на психично болните от друга гледна точка, защото и тук причината за това поведение стана известна (препоръчвам на заинтересуваните читатели да се запознаят с книгата на Карл Викланд „Тридесет години сред мъртъвци“, който в значителна степен е опразвал психиатриите).

Не малка е ролята и на замърсяването на околната среда; знаем, че ако замърсяваме планетата, в бъдеще ще живеем в мръсотията, която сме причинили.

Отношението към историята тотално ще се промени. В бъдеще медиумите, които могат да четат в хрониките на Акаша (т.е. имат достъп до диска, на който са записани всички събития на тази планета — без защита на данните!), еднозначно ще научават какво се е случило на дадено място в дадено време. Няма да има нужда да се позоваваме на цензурирани книги като днес, във време, когато критичните издания се забраняват… От медиумите ще разберем, че всяко кръвопролитие има своя причина, която се компенсира с последвалото събитие. Това, разбира се, не трябва да ни изкушава да посягаме някому, уж, за да компенсираме предишната карма. Не, нека разберем, че нещата, които засягат отделния човек, се отнасят до цялото семейство и до цели народи, по закона на аналогията „Каквото в голямото, такова и в малкото.“

Като последствие от това, че всички народи и религии ще положат за основа знанието на децата, ще възникне глобален мир — но отвътре. Днешните световни владетели със сигурност ще променят поведението си, ако знаеха, че един ден ще им се наложи да се инкарнират в техния Нов световен ред, но не като управляващи, а като обикновени граждани, които страдат от режима на глобалната полицейска държава. Ролите ще се разменят — сто процентово! (Ариан е на мнение, че „те ще преживеят това на друга планета, защото в бъдеще на Земята повече няма да има полицейска държава“.)

И най-накрая, като следствие от приложеното познание, ще се създаде човешки климат, който ще позволи да се срещаме с други развити космически раси като с братя, защото знанията и технологиите, които ще споделим, няма да се използват срещу една или друга страна или срещу конкурентите ни.

Въоръжени с това знание, трябва моментално да пристъпим към решаване на кармата, която сме създали в този живот. Как ли?

С извинения! Кармическите причини, които сме създали в настоящия си живот като сме наранявали, оскърбявали, крали или лъгали, лесно могат да бъдат разрешени; чрез извинения и компенсация. Обадете се на засегнатия човек или му напишете писмо! Ще се учудите от последствията. Да, не е изключено друг да ви дължи извинение — не бихме могли да го променим — но ние сме направили първата крачка и от духовна гледна точка това има своите последици и ни придвижва с една стъпка към любовта. Ако става въпрос за финансови щети, които сме причинили, нека се опитаме да ги компенсираме. Дори и на части. Да се опитаме…

Ако човекът междувременно е починал, ние, въпреки това можем да го помолим за прошка и да се извиним. Душата му ще почувства това. Най-важното в случая е да осъзнаем, че повече не искаме и не трябва да правим неща, с които умишлено сме накарали другите да страдат — това е основното, това е усилието и намерението ни! Да се из-_виним_ означава да компенсираме или скъсаме с вината. Когато го направим, гузните ни чувства изчезват, ние се освобождаваме, чувстваме се по-добре и по-здрави, както се казва в молитвата „… и прости ни дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си…“ Забравихте ли го вече?

В играта, наречена „живот“ в крайна сметка става въпрос за осъзнаване и развитие. Когато човек осъзнае, че нещо е неприятно и дори деструктивно, той го изключва от поведението си и това знание променя живота му. Такъв е учебният процес на този свят!

Повече смелост!

При всичките си занимания с езотерика, първично християнство, гностицизъм, конспирации, свободна енергия, НЛО, германски летящи дискове, подземни и земни катаклизми, Третата световна война и др. ми правеше впечатление, че хората, интересуващи се от такива теми, искаха да променят нещата глобално, но се проваляха при най-обикновени ежедневни неща. Като започнем от точността, минем през честността, коректността и стигнем до човешките взаимоотношения. Повечето имат проблеми във връзката си и постоянно са ангажирани със здравословни или парични проблеми. Но как ще решат проблемите на света, щом не могат да разрешат своите собствени?

Повечето от неуредиците се дължат на нерешителността, т.е. на липсващата готовност за експериментиране, действие, на това да оставим нещо да се случи или да се примирим с факта, че понякога губим. Но именно този опит, който по правило е болезнен (физически и душевно), най-често възнаграждава, т.е. в случаите, когато се сблъскваме с дадена ситуация, въпреки знанието ни, че ще ни се противопоставят или подиграват. Колко откриватели са били смятани за фантазьори преди да получат Нобелова награда? Разбирате какво искам да кажа.

Ако човек не събере смелост да каже на шефа си, че напуска работа, за да бъде самостоятелен, едва ли ще вкуси от опита да изкарва парите си с това, което му доставя истинско удоволствие. Естествено това може да не тръгне добре и да понесем загуби. Но каква е цената на свободата. Аз лично вземем предвид някои неща преди да стана зависим или да се подмазвам на някого.

Наистина лично от всеки зависи какво ще направи от инкарнацията си. Старата немска поговорка се оказва вярна: „Който не се осмелява, не печели.“ — Законът за причина и следствие: „Каквото посеем, това ще пожънем.“ Ако нищо не сеем, нищо няма да пожънем. С изключение на тези, които живеят на гърба на другите. Но и за тях важи законът за резонанса: „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“

Изследователят Петер Кумер е убеден, че по света има милиони живи мъртъвци. Той нарича така хората, които на 25 години вече стават безжизнени, но ги погребват чак към седемдесет и петата им година. Съгласен съм с него! На двадесет и пет години мнозина вече са избрали професията си, оженили са се и големите житейски предизвикателства са преодолени. За повечето това означава край с промяната. Вероятно вече са построили собствено жилище, естествено на кредит, за да е сигурно, че следващите десетилетия ще са обвързани с банката…

Все едно отивам на среща на класа (за да съм честен, вече не ходя). Повечето вече са спрели развитието си. На тридесет години изглеждат като на петдесет, говорят като старци, които си спомнят за младостта и оттогава не им се е случвало нищо съществено. Реално повечето са фиксирани в тази възраст. Добре, намират се и самостоятелни хора, но ми изглеждат с десетилетия по-стари от мен.

Защо повечето хора на 25 години са затънали? Защо средностатистическият човек не иска да се променя? За него няма предизвикателства, той бяга от всякакви проблеми и неудобства. Мнозина се предават още в младежка възраст.

Дори тези, които са завършили различни курсове за ментален тренинг, позитивно мислене и успешно манифестиране, се предават, защото успехът не е дошъл на секундата.

Мда, понякога е необходимо малко време. Същото като със семето в почвата — то се нуждае от време, за да покълне. Дали човек постоянно човърка от любопитство е все едно за посятата семка.

Моля, не се отказвайте веднага, ако позитивното мислене не сполучи от първия опит. Важно е да сме убедени в това, което желаем и искаме от живота. Нашите ангели-пазители ни помагат, те ден и нощ работят — само за нас.

Наистина ли животът е справедлив?

„Така, така, но какво да кажем за всички страдания? Ако ги нямаше тях, всичко щеше да е различно. Защо трябва да е толкова трудно…? Ако се замисля за всички удари на съдбата…“

Познато ли ви е това хленчене? Ужас, разбирам ви! Нека се спрем по-подробно на темата за болезнения опит. Какво ви е накарало да научите най-много в живота? Бъдете честни. Щяхме ли да променяме нещо, ако всичко беше наред, ако парите ни стигаха, ако домът ни е изряден и без дългове, ако децата и ние самите сме здрави? Ако всичко ни беше наред, в това число включвам и себе си, щяхме да се радваме непрекъснато, да се наслаждаваме на живота, да сме доволни и щастливи. „Защо да променят, нещо? Чувстват се добре.“

Така е нали?

Естествено хората, които се стремят духовно, се опитват да следват вътрешния си глас, да съблюдават импулсите на живота, които усещат, те променят живота си, прекратяват блокиращите ги връзки, преместват се…

Но тъй като човек здраво е затънал в своите навици и модели, имаме нужда от по-малки или по-големи „знаци“ — нещастни случаи, финансови загуби или болести — за да се пробудим, да намерим решение и да се променим.

Но за какво е всичко това? Защо да се инкарнираме и да държим изпити? Не е ли това лоша шега? Нима Бог не е съвършен и не ни е сътворил съвършени? Защо трябва той да се развива или да трупа опит? Това не е ли противоречие? Защо не сме положени в съвършения отвъден свят и Бога и не се наслаждаваме на тази форма на съществуване? Лесно е да говорим за отрицателните страни и за различните опитности в третото измерение.

Мда, точно в това е въпросът. В главата си човек знае много. Но прилага ли го? Какво ни ползва, ако сме научили наизуст цели пет готварски книги, но винаги се храним навън? Какво ни помага, ако сме изчели всички книги за Тантра и Кама сутра, но нямаме партньор?

Представете си, че сте син или дъщеря на богато семейство — дотолкова, че на никого не се налага да работи. Човек би се наслаждавал на хармонията, да си почива… но някога все ще му доскучае. Ще ни се прииска да правим нещо, нещо ново. Ето че вече сме поставили причината, в случая мисълта. Ако след това я претворим в практика, играта вече започва. Човек е заложил причината и скоро ще види последствията.

И така, какъв е изводът? Че без да живеем, без всеки ден да правим нещо ново, е относително скучно. Както тук, така и в отвъдното — „Каквото горе, такова и долу“.

Какво би било гениалното Творение без поле за експерименти?

Бихме могли да го кажем и по друг начин:

„Третото измерение съществува, за да може Бог да научи, че е щастлив с Творението си.“ Всеки от нас е част от тази опитност.

Всички зверства на тази планета са дело на хората — причинени и направени от хора. Разбирам да ни е страх от това. Но от Бога?

„Но тогава защо Бог допуска злото на хората? Защо позволява негърските деца да умират от глад, земетресенията в Южна Америка, атомната бомба над японския християнски град?“

Ще се опитам да го кажа символистично:

Бог е творил. В този случай ние сме Бог (което все повече души осъзнават) и вместо да създаваме нова вселена, предлагаме на четири деца да играят „Не се сърди човече“. Играта — както в земната природа и космоса — има ясни правила и закони и те са известни на малчуганите. Дотук всичко е ОК — „О, да, нека играем на «Не се сърди човече»!“

Малко по-късно ситуацията вече е друга. Две от децата са се хванали за косите, защото едно винаги елиминира другото. Не е нарочно — нали в крайна сметка не може да контролира зарчето. Третото дете, на което не му върви много, започва да се ядосва за цвета на пионките: „Ако бях със зелените вместо с жълтите, щях да съм победил. Аз по принцип винаги съм със зелените…“

То е увлечено от емоциите на другите две деца. Разстроено е от грубото отношение между тях и се опитва да изглади нещата, като се намесва в спора. Само четвъртото остава встрани. То гледа останалите и се забавлява. В крайна сметка играта се казва „Не се сърди човече“. Детето вижда всичко такова, каквото е — като игра.

В крайна сметка то не се е поддало на емоциите на другите три, защото помни, че това е игра и е научило много за тях, докато ги наблюдава. Играта разкрива характерите — дали някой иска да се наложи, дали търпи, дали е ревнив или се сърди, дали има нужда от одобрение и успех, за да се прояви или може да губи.

По същия начин бихме могли да си представим Творението. Бог е творил по ясни и разбираеми правила. Душите, инкарнирали се на определена планета, „играят“ играта на живота (на Изток се казва игра на илюзиите). Преди да се преродят, те познават законите, както децата преди да започнат да играят „Не се сърди човече“. Както ние не се месим в играта им, Бог също не се меси. Той наблюдава. Със сигурност ние също бихме започнали да се бием и нападаме, но целта не е такава. Следващият път отново ще се караме и отново, и отново… Играта „Не се сърди човече“ ще е постигнала целта си, когато както самото име подсказва — не се ядосваме, когато загубим. Тя е и си остава игра. Когато научим това и напълно го осъзнаем, когато имаме необходимата дистанция и неутралност, чак тогава ще изпитаме удоволствие. Наистина, дори загубилият би могъл да се радва, сякаш е спечелил. Защото това е игра. Следващият път победителят ще е друг и т.н.

Играта на живота е нещо подобно! Ако Бог се намесеше в нея, изобщо не би имало нужда да я започва. Целта за душите е да съберат опит — за себе си и останалите играчи — да постигнат известна дистанция и неутралност и никога да не забравят, че това е игра, да не смятат паденията и загубите за такива, а за етапи и учебни процеси. След тях със сигурност следват победи!

Колкото повече ни се отдаде да приемем живота като игра — със съответната невъзмутимост, обективност, обща преценка, нужната доза хумор и забавление, толкова по-скоро ще имаме мир на тази планета.

На Земята всъщност има не малко лоши губещи — и то, защото са забравили целта на играта. Както двете деца, които се карат, хората се разпиляват в живота. Те са загубили общия поглед.

Дошло е време отново да си припомним защо реално сме тук, какво искаме да постигнем, каква роля играем като играчи и какви точно са правилата; да си припомним този, който ни е предоставил играта, този, който я е изобретил. Дошло е време да му благодарим, че играем и можем да се учим.

 

„Къде беше моят ангел-пазител, когато…“

Вероятно някои от вас вече се питат къде са били ангелите и духовните ни помощници, когато сме преживели нещастие, разболели сме се, детето ни е починало…

Както обясних, хората учат много по-бързо чрез загуби и страдания, тъй като в грубата материя рядко си спомнят целта на живота и дори не желаят да си я спомнят. Получаваме указания толкова дълго, докато разберем и научим. В това ни помагат нашите ангели-пазители (и от време на време поемат мръсната работа, когато не чуваме), защото са по-прозорливи от нас и знаят кое е добре за нас и кое не.

Следният пример ще изясни нещата:

Човек от години работи нещо, печели нещо, семейството е добре, грижи се за децата и изведнъж се оказва, че е сполетян от тежка болест. Получава болничен лист и започва да линее вкъщи. Партньорът страда, спортният клуб отпада, а лекарят заявява, че трябва да се спазва диета и вероятно е нужно цялостно преустройство на храненето… Нищо не е както преди. Приятелите идват все по-рядко и той ненадейно разбира, че за пръв път има повече време за размисъл — за живота, за това какво прави тук, какво е искал като дете, като млад… Да обиколи света, когато има пари, да използва времето предимно за себе си и най-вече да е самостоятелен, независим. Разбира, че досегашният му професионален живот не е съвсем както трябва. Шефът непрекъснато критикува; отвратителният колега, чието поведение ежедневно търпи; графикът; следобедният сън, който отпадна… Какво остана? Ами, има приятелка, бабата се разболя, наскоро се премести, първата вноска е факт… изобщо един милион причини нещата да останат, както преди. Той все още е в старата фирма и… я търпи.

Може би човек трябва да е щастлив, че заради болестта се е наложило да остане вкъщи и се е оказало, че фирмата не му липсва кой знае колко. Спокойствието е от значение. Постепенно започва да мисли за други неща, за това какво би могъл да прави сега, може би ще избере да работи вкъщи, ще посещава курс, ще направи нещо напълно различно, на курса ще срещне човек, който ще му разкаже за новото си поприще, което ще го ентусиазира и вероятно ще го попита дали не и искал да опита и той. Вече ще работи от вкъщи, сам ще е господар на себе си… Ще се окаже, че новият му познат има различно отношение към живота. От разговорите с него се вижда, че хоризонтът му е много по-широк от този на бившите му колеги; забелязва, че той самият също донякъде се е променил. Вече не е същият.

Накратко: открива се нов път, нова професия, такава, за която преди не сме знаели. И за всичко това е виновна проклетата „болест“. Осъзнаваме, че тя и свързаните с нея страдания са се оказали спусък за тотална промяна на живота ни към добро. Но в началото те бяха нужни, защото не искахме да проумеем, че в живота не трябва да работим само за пари, да отглеждаме деца, да ходим в спортния клуб… Възможно е бракът да се разпадне, защото сме се променили, търсейки лечение за болестта. Това ни е открило нови пътища, трансформирали сме се, за разлика от партньора, който е останал на старото положение. След раздялата случайно срещаме настоящия си партньор, с който всичко е по-различно. Наистина ли е случайност? Или, може би, ангелът-пазител е бил с нас? А?

Можем да сме почти сигурни, че зад подобен сценарий се крие нещо. Ангелът знае, че имаме нужда от промяна на курса и прави това, което смята за най-подходящо и ще доведе до промяна.

От търсещ в намиращ

Заниманията с темите и изобщо съдържанието на настоящата книга би трябвало да ни подтикнат да станем майстори: чрез книги, семинари, регресивни спомняния и медиумност. Заниманията с тематиката трябва да ни учат, въведат и запознаят с духовните закони, да ни изяснят как функционира животът.

Духовното развитие е подобно на професионалното. Представете си начинаещ занаятчия. Той се учи от майстора как да използва различните инструменти. Учителят прави всичко възможно, за да му предаде и духовните инструменти, за да упражнява професията по-добре. Калфата преминава през различни етапи и изучава всички тънкости и трикове на занаята. Той донякъде сам си е господар, взема решения, но над него все още стои шефът му (майстора), който разпределя задачите и го праща при клиентите. В трудни моменти той винаги е на линия, нали в крайна сметка е майстор и носи своята отговорност. Възможно е ученикът да реши да остане помощник във фирмата. Няма проблем. Ако тя процъфтява, за него всичко е наред, ако западне — той също запада. Заплащането е повече или по-малко сигурно, но никога няма да бъде много повече.

Един ден ученикът решава да положи изпит за майсторска степен. Той постъпва на работа в друга фирма, където няма ръководител и вече е самостоятелен. Това слага край на безкрайното питане. Когато е шеф на фирмата, като майстор, той няма как да пита учениците или калфите как да постъпи. Трябва сам да намира решение за проблемите и да носи пълна отговорност за действията си. От този момент животът му става по-интересен. Сега започва да усеща силата на Закона за причина и следствие. Ако продукцията не струва, критиката няма да закъснее. Ако работи прецизно и обслужва клиентите си учтиво и прозорливо, похвалите също няма да закъснеят.

От момента, в който стане майстор, той започва да кове щастието си.

Нека погледнем на това от духовна гледна точка:

Духовното обучение може грубо да се раздели на три степени:

 

1) живот в хаос,

2) опознаване на физическите и духовните закономерности и прилагането им и

3) духът владее материята.

 

1) Живот в хаос

Повечето хора живеят с представата, че вселената е плод на Големия взрив и е възникнала на хаотичен принцип. Те признават само физичните закони и отричат всякаква фина реалност, смисъла на живота, отвъдното, Бог или висшата интелигентност зад плана на Творението и какво ли още не…

Говорим за тези, които изобщо не се интересуват и им е все едно дали има живот след смъртта, дали тъпчат останалите, дали някога правителството ще ги задължи да си имплантират подкожен чип, дали семействата се рушат… Принципно е така. Но в същото време те няма защо да се изненадват, че има кръгове, които използват агонията им, това „на тен ти е все едно“, и ги смятат — тези класически консуматори — за не повече от съвременни роби, към които се отнасят като с добитък. Човек, който нехае за околните, за това, откъде идва и накъде отива, няма защо да се изненадва, че светът и дори близките му не се интересуват от него, и не им пука дали той се чувства добре или не, и дали изобщо го има.

Тази част от човечеството е напълно невежа и аз не мога да преглътна усещането, че очевидно е мнозинство. Тя игнорира нуждите и духовните стремежи на останалите.

Става дума за хора, които не виждат никаква връзка, да речем, между една болест, удар от съдбата, нещастен случай… и себе си. Паралели между живота и тях не съществуват, всичко са празни приказки. Индивиди, които при главоболие не знаят нищо друго, освен да глътнат някое хапче; които никога не забелязват връзка с причината, а просто вземат таблетка, която елиминира сигнала, който мозъкът им подава. Все едно лампата за нивото на бензина в колата да свети, а в сервиза механикът да ви каже: „Аха, значи това било!“ — и да я отскубне от таблото.

Подобно отношение ни е до болка познато от школската медицина, където на пациентите просто се изрязва болният орган или раковата тъкан, но не се търси причината.

 

2) Опознаване на физическите и духовните закономерности и прилагането им.

В тази графа влизат хората, които се замислят за невидимите основи на живота. Хора, които се хранят съзнателно и купуват храни от екологични райони, обръщат внимание на източниците за вода, не използват пасти за зъби с флуор, защото разрушават устната флора, изрязват баркода на хранителните продукти, за да отстранят негативните му вибрации, не живеят близо до мачтите за усилване на сигналите на мобилните телефони, аранжират дома си според правилата на Фън шуй… Не гласуват, защото са проумели, че съвсем други кръгове диктуват властта на тази планета. (След въвеждането на ЕВРОТО хората най-накрая разбраха, че властта не е на народа, който не желаеше ЕВРОТО, но въпреки това беше въведено…) Хора, които осъзнават духовните закони (за причина и следствие, за резонанса…), спазват „умствена хигиена“, мислят позитивно… Отиват на откривателско пътешествие в Индия, медитират, обличат се в различни цветове, променят ежедневието си, възпитанието на децата си, връзката с партньора си, вероятно и професията и искат тя да е съвместима със съвестта и душата им.

Не ходят на лекар, а когато им се налага, предпочитат лечители и най-късно от този момент вече не чакат това отново да се повтори, за да потърсят алтернативна помощ, а живеят балансиран живот и се стремят да не се разболяват. Приятелите и познатите им са техни съмишленици, те не искат да са хора от масата, която се оставя да бъде вразумявана и управлявана, когато излезе от строя.

Въпреки това този тип хора все още са търсещи. Те търсят съмишленици, сменят групата по медитация, отново посещават медиума, подлагат се на регресивно спомняне, искат да знаят какви са били в предишния си живот…

 

3) Духът владее материята

Ако човек иска да намери, търсенето трябва да се преустанови в даден момент. Който търси отговорите навън, няма да ги намери в себе си. Става дума за майсторство! Времето за въпроси е отлетяло, за учене — също. Майсторът не може да пита ученика и калфата, ако има проблем. Трябва сам да намери решение.

По време на духовното обучение той е усвоил духовните закони; съобразил се е с тях; благославя храната си; разбрал е, че човек е това, което яде; че здравото тяло е обитавано от здрав дух… Той живее здравословно и се съобразява със законите. Урокът е усвоен и приложен. Пречките са преодолени, браво!

Но майсторството изисква още веднъж да отхвърли всичко това, защото тази стъпка отново променя нещата. Реално духовният майстор се отличава от калфата (съответно търсещия от намиращия) по това, че не следва законите, а създава свои закони.

Става въпрос за това да обърне света надолу с главата. Например съзнателно да яде (за кратко!) боклуците на бързото хранене (Junk-Food), да използва „фалшива“ паста за зъби, да спи под електрически стълбове или над подземни реки, да не му пука от амалгамните пломби… без да се разболее. Новият изпит се казва духът владее материята! Духовният свят иска той да докаже — въпреки че години наред е бил убеден в обратното — че отровите нямат власт над него. Става въпрос за това той да създаде свои закони.

От една книга за деца медиуми човек би могъл да научи, че има деца, на които са давани отровни разтвори и дори са инжектирани вируси, но въпреки това остават здрави. В случая не трябва да се ориентираме по индийските йогини, които пронизват телата си, без да кървят, а по-скоро по тибетските монаси, които сядат върху снега при минусови температури и го стопяват. Интересен е случаят и с хората, които със силата на мисълта повдигат камъни. Човек би могъл например да се „сприятели“ с огъня и след като мениджър или домакиня могат да вървят по тлеещи въглени, да реши, че и той го умее. Въпросът е да отмени за момент природните закони и да направи това, което е казал Христос: „Всекиму се случва според вярата“ или „Имайте вяра колкото синапено зърно и ще кажете на тази планина да се премести, и ще го сторите.“

По този начин духовният свят ще ни направи намиращи. Естествено нашият ангел-пазител не желае да се храним само с отрови, но това е част от майсторското свидетелство. Ако дадена ситуация го изисква, трябва да можем да го направим. А това изисква упражнения. За ужас на малкото си истински приятели човек започва да прави обратното на това, което години наред е твърдял — защото следващият изпит в образованието ни го изисква. По този начин, може би, ще се подготвим за задача, която трябва да разрешим като майстори. И вероятно тогава няма да имаме време да се безпокоим какво има за ядене или дали във водата няма бактерии. От нас се иска повече. Трябва да владеем материята.

Не изпитваме страх, защото осъзнаваме Бога-в-себе-си. Това вече не е вяра, а знание!

Когато човек достигне този етап от живота си, вратите пред него внезапно започват да се отварят, други бързо се затварят, защото е избрал своя път. Той би могъл да е универсален. Майсторството възниква по пътя навътре, когато реално намерим Бога-в-себе-си.

Мисията на майстора започва, когато отново се обърне навън, за да приложи познанието и мъдростта за вечната любов в тежката груба материя на нашия заплетен свят. На фронта, тъй вярно, на пазара и сред хората!

Въоръжени с духовни познания и способности, бихме могли да изберем политическа кариера, защото за нея се изискват личности (от духовна гледна точка). Бихме могли да учредим банка или да станем парламентьор, за да създадем нови и най-вече по-добри начини за общуване. Сега вече няма невъзможни неща! Във всички свои области животът има нужда от духовни майстори (естествено те не се идентифицират с табелка), които тайно и невидимо работят с присъствието си. Като майстори те вече нямат право да питат и трябва да намерят всички отговори в себе си. Когато един ден се опитат да ги отровят, те трябва да оцелеят, когато самолетът им падне, защото е бил саботиран, и се озоват в джунглата, трябва да могат да живеят без котлон и да съхранят здравето си дори без храна.

Да си майстор всъщност не означава да станеш гуру, напротив. В случая не са необходими страхотни изказвания, а големи дела, които биха могли да са дребни, но оказват огромно въздействие. Не бъбрене, а дела!

Христос е демонстрирал финес: той, великият майстор, е показал, че може да измие нозете на другите. Това е истинско майсторство!

Да манифестираме съдбата си!

Разликата между търсещия и намиращия е, че първият следва нещо — закон, гуру, вяра или идеология. Намиращият, напротив, създава собствени закони и води. Той сам решава дали да трепери от студ през зимата или да изгаря стъпалата си на тлеещи въглени. Той решава коя храна му вреди и коя напитка е изпълнена с божествен дух — защото го желае.

От съ-творен се превръща в творец. Задачата на Земята е да научим, че самите ние творим и можем да преместваме планини с вярата си. Ние решаваме дали нещо ни вреди или не. Ние сме част от Творението и имаме всичко, което Бог има — само че в по-малък мащаб; такъв, който можем да овладеем. Качествата обаче са същите. Както малката капка има същите свойства като океана. Тук сме, за да осъзнаем, че не сме само част от Творението, но и част от Твореца и един ден самите ние ще станем творци.

Нека забравим всичко, което сме чували или учили. Нека потънем в себе си и се запитаме какво искаме, какво ни нашепва интуицията. След това да се запитаме дали сме способни да го постигнем. Ако „Да“, нека последваме намерението си. Ще постигнем целта, ако вярваме. Никой не може да го направи вместо нас. Както никой не е вярвал, че когато Бил Гейтс е бил компютърен програмист, един ден ще стане един от най-богатите хора в света. Потенциалът е в нас! Всичко е заложено в нас, семето е посято. Дошло е време да го полеем!

Например, бихме могли да си зададем следния въпрос, за да конкретизираме нашия личен път към майсторство:

„Обогатявам ли живота на другите, с които общувам, или ги ограбвам?“

Преди години имах един много добър приятел, който обаче, не беше особено интелигентен. Стана така, че не се виждахме известно време, и когато се срещнахме, той имаше собствен бизнес. Това тотално ме обърка. Аз още учех и след това нямах намерение да вегетирам като работник в нечия фирма.

Чрез приятеля ми и обстоятелството, че той без образование и богатство беше станал самостоятелен, аз се мобилизирах и си казах: „Щом той може и аз мога.“ И така, постепенно започнах да предприемам стъпки в тази посока и най-накрая успях. Днес не мога да си представя нещата по друг начин.

Така стоят нещата и с мултимилионерите или милиардерите. Те също ходят до тоалетната, ядат, пият и някои от тях вероятно са започнали като миячи на чинии. Истинската и същевременно единствената разлика между един „прогресиращ“ човек и работника е вътрешният мотор, не интелектът. Не е и вярата, а по-скоро увереността, която ги различава. Той не само вярва, че може, той знае. Това е основното.

И тук — в края на книгата — вече знаем, че подобни кариери са били положени като жизнени програми и остава само да бъдат активирани в земния живот.

Може би трябва да пренапишем думите на Христос „Всекиму се случва според вярата“ на „Всекиму се случва според знанието“ или „Всекиму се случва според убеждението.“

Един пример:

Всички сме чували за нестинарите. Те не преместват планини с вярата си, но са убедени, че за известно време могат да отменят природните закони. Преди да минат боси по тлеещите въглени, водачът им ги подготвя ментално. Едва когато се убедят истински, т.е. отвътре, те са в безопасност. Но ако възникне и една „искрица“ съмнение, всичко се оказва напразно и те ще се изгорят — защото съмнението и колебанието са идеалните инструменти на тъмната страна, която е провалила толкова много човешки мечти.

Ясно е: въпрос на убеждение!

Чак когато сме напълно убедени в нещо и говорим от вътре за него — чудото става. Само главата не е достатъчна, трябва да е налице и чувство! Манифестацията е възможна само в тази комбинация.

И така: желая ви много удоволствие при манифестирането и коването на собствената си съдба!

Животът функционира на Принципа на засмукването

Какво е принцип на засмукването? Признавам си, че ми доставя удоволствие да ви казвам неща, които никога не бихте искали да узнаете.

Много просто: съществува „принцип на натиска“ и „принцип на засмукването“. Почти всички живеят на Принципа на натиска, който може да се сравни с този на волята и своеволието, но не го забелязват.

Понятието Принцип на засмукване всъщност идва от сферата на технологиите и то от гениалния австрийски конструктор на летящи дискове Виктор Шаубергер — пионер на хармоничните водни технологии. Шаубергер наблюдава различни процеси в природата, по-късно ги преобразува в механични и създава различни апаратури. Например наблюдава как пъстървите плуват срещу течението и правят скокове от по няколко метра срещу един водопад. Това, научно погледнато, не е възможно. Въз основа на комбинацията от големина на перките, сила на мускулите и други компоненти един физик може да пресметне мощността на придвижване, но резултатът не обяснява чудовищните подскоци на рибата. Същото виждаме при земните пчели. Според науката те не трябва да могат да летят — но все пак го правят, защото тайната на полета на една земна пчела се крие в създаденото антигравитационно поле, което се дължи на трептенето от замаха на крилата, формата и движението им.

Тъй като водовъртежът на природната енергия (ци, ки, етер, од, оргон, врил, прана…) се съединява спираловидно с водата, като използва противоположно въртящи се енергийни вихри, виждаме естествен пример за отмяна на гравитацията. Външната страна на вихрушката привлича, респективно засмуква, към дъното на водовъртежа, а вътрешната засмуква нагоре — както при торнадо; принципът е същият. Торнадото засмуква предмети, които се намират на земята, нагоре — противно на закона за гравитацията, но ако обектът е в центъра, в „окото“ му (неутралното място), той става абсолютно безтегловен и спокойно се рее във въздуха, без да се върти. Същото е и с водовъртежите. Пъстървата знае това и го използва като катапулт — просто доплува до неговата долна част и вътрешната му смукателна сила я изстрелва нагоре. Така тя, без дори да е замахнала нито веднъж с перките си, е отпратена няколко метра нагоре срещу течението.

Виктор Шаубергер дълго време проучва „феномена“ на пъстървата и през 30-те години използва същата техника за своя летящ пумпал. Същият принцип е разработен от други учени и препратен към електромагнетизма, с което противоположно ротиращите енергийни полета отменят силата на гравитацията. Пилотът на т.нар. летящ диск се намира в неутралния център, в „окото“ на диска, и е напълно изолиран от действащите сили. Не е чудо, а копие на природни закони. Тези летящи пумпали днес са наричани НЛО.

Следователно и Принципът на засмукването се базира на Закона за резонанса. Ще го обясня накратко. Тези летящи чинии (в случая мога да говоря само за германските, които не само лично съм виждал, но познавам и един техен пилот) създават изкуствено вакуумно поле пред себе си и са въвлечени в него — подобно на пъстървата във водовъртежа, с единствената разлика, че вакуумното поле на летящия диск се създава изкуствено и постоянно се произвежда пред диска. Летящите дискове не притежават мотор на Ото или нещо подобно. Те не летят с технология на експлозията, т.е. с реактивна сила, а се оставят да бъдат привлечени към целта, да бъдат засмукани. Представете си файтон, теглен от магаре, което следва закачен пред него морков. (Който иска да получи по-изчерпателна информация, с добавени инженерни планове и снимки, мога да му предложа книгата си „Проектът Алдебаран“.)

Ще се опитам да го кажа още по-разбираемо: фино-материалният Принцип на засмукването, пренесен в живота, с прости думи означава: колкото повече бягам от нещо, толкова повече то ме настига, и колкото повече искам да имам нещо, толкова повече то се отдалечава от мен.

Още един пример от областта на личните взаимоотношения:

Имаме партньор. Колкото повече разпитваме партньора си къде ходи, кога най-накрая ще си дойде вкъщи, с кого е бил/а…, толкова повече го отдалечаваме вътрешно от нас. Защо? Защото се чувства насилен. Това е класическата тема на ревността: трябва да знаем, че колкото сме по-ревниви и съответно ограничаваме личното пространство на партньора си, толкова повече той/тя ще дава повод за ревността ни, и — защото е изнервящо — ще иска все повече свободно пространство за себе си. Партньорът ни се чувства притиснат.

Напротив, колкото повече свобода му даваме, толкова повече се чувства привлечен от нас, защото свободата е това, което се цени.

При мен е същото — почти всеки десети позвънил или написал писмо ме пита: как така успявам всеки път да открия горещия материал, описан в книгите ми. И всеки път отговарям: „Аз не стигам, до информацията, а информацията идва до мен.“

Не правя нищо по-различно от летящите дискове: създавам вакуум, който (вместо диск) привлича знания или хора. В енергийното си поле създавам вакуум и заявявам пред вселената, че тази празнота трябва да се запълни. Знаем това от часовете по физика, когато в някакъв съд създадем изкуствен вакуум. Отворим ли го, вселената има свойството веднага да запълва тази празнота. Аз правя същото. (В духовната наука това се нарича Принцип на компенсацията.)

Да, но как? Ами, пожелавам си нещо. Не само с главата, а и със сърцето. После се опитвам да не се занимавам повече с темата. Малко или повече я избягвам. Така да се каже, развивам контра-воля срещу това, което всъщност желая, и се правя, че нямам нищо общо с него. Преведено: оставям го на мира! По-късно пожеланото съвсем автоматично идва при мен.

Вие можете да правите същото. Дори ви се случва по-често, отколкото осъзнавате. Колкото повече се страхувате от нещо, толкова повече го привличате.

Да, вие го знаете. Колкото повече някой ни притеснява (например често звъни на вратата), толкова по-малко желаем да имаме нещо общо с него… Разбирате ли какво имам предвид? Колкото повече някой упражнява натиск върху нас, толкова повече ние се отдалечаваме. С насилието винаги работим срещу творението. Трябва само да се оставим да бъдем привлечени от полето на резонанса, за да допуснем засмукване (и да оставим да се случи); тогава нещата стават автоматично.

Това, което исках да кажа, е, че през последните сто години ние бяхме абсолютно дезинформирани, и то съзнателно. Вселената работи според Принципа на засмукването, да, дори Бог работи според Принципа на засмукването, а не с Принципа на натиска. Бог не сграбчва нищо в творението, той го очаква да дойде.

Земята лети ли с експлозивен двигател през космическото пространство? Не, оставя се да бъде привлечена, и то от магнитни полета. Да сте чули Земята да има дизелов двигател?

Можем да преведем Принципа на натиска с: „Аз трябва, трябва, трябва…“ А Принципът на засмукването с: „Ще го оставя, оставя, оставя…“

В днешно време почти всеки се увлича по технологията, преди всичко по компютри и Интернет. За разлика от хората около мене, аз смятам това за перфектното изкушение. Със сигурност човек може да получи голямо количество информация, която е различна от тази на контролираните масмедии и е предлагана от политическите ъндърграунд формации. В този случай той е от полза. Аз виждам действителната заплаха в нещо съвсем друго!

Става дума за начина на мислене на повечето потребители на Интернет и за начина им на действие, който аз критикувам: „Искам тази или онази информация и ще си я намеря.“ Човек кисне безброй часове пред тъпия сандък и изобщо не забелязва как всъщност се отдалечава от реалния живот и човешкото битие. Хората все повече са интелектуализирани и обременявани и начинът им на мислене лицемерно се променя. Това е точно противоположният на моя начин на действие, защото потреблението на Интернет се базира на Принципа на натиска.

Още веднъж: колкото повече искаме да притежаваме нещо, толкова повече то ни се изплъзва. Колкото повече бягаме от нещо, толкова повече то ни догонва. Колкото повече се страхуваме от нещо, трябва да сме сигурни, че то ще ни стигне. Толкова е ясно! Колкото повече търсим нещо, толкова повече пропускаме факти, които са непосредствено до нас, защото сме фиксирани в друго.

Ето защо е важно да преустановим търсенето, за да можем най-накрая да намерим. По-точно да се оставим да намерим, защото според Закона за резонанса съдбата изпраща нещо на всеки от нас. Ако постоянно сме в процес на търсене, защото желаем еди-какво си, тогава лесно пропускаме решението на проблема, което обикновено е пред очите ни много отдавна.

Не е ли логично?

Нека с това ново познание (макар и древно) да се върнем на децата и да повдигнем въпроса:

„Какво искат да ни кажат децата?“

„За да живеем в този свят, се нуждаем от сърце и душа, от Бог и любов. Ако ги нямаш, всеки ден умираш по малко.“

Маркос (на четири години)

Прави впечатление колко много хора дискутират, спорят и се карат за световни проблеми, но никой от тях не се сеща, че би могъл да попита децата си, които току-що са дошли от небето.

Аз лично винаги се вълнувам, когато отново успея да видя колко ефикасно и рационално функционира Творението. То ни предлага духовни тайни, сполучливи изказвания за отвъдния свят, прераждането, причините за болестите, съществуването на природни духове, ангелите-пазители… Но не чрез облечени в разкошни роби висши свещеници, лекари, шамани, вещици, нови апостоли, философи и т.н… не, а директно от страна на децата. И забележете — какви фантастични послания! Изпълнени с радост и надежда. Без дяволи и наказващи богове, пред които сме коленичили.

Логично това означава, че трябва да се изправим и че евентуално бихме могли да си спестим някоя и друга книга и семинар. В същото време ни се дава възможност да надскочим сянката си с импулсите, получени не от някой прекрасен гуру или осенение, а от малките хора, които са най-беззащитни и лесно раними.

Мнозина изследват дадена религиозна книга, за която твърдо вярват, че съдържа единствената истина. В същото време се отнасят с жена си, децата си и себеподобните си като с боклук и ги притискат с наизустени пасажи, убедени, че това извинява примитивното им поведение.

Други дисциплинирано медитират сутрин и вечер или не се отделят от броеницата си, или знаят половината Библия наизуст и имат подходящ афоризъм за всяка ситуация. Познавате този тип мераклии, които се движат в живота като полусветци. Много от тях наистина полагат усилия добросъвестно, искат да изпълнят задачата си двеста процентово, но от „духовно великолепие“ (или дребнавост?) не им се отдава да променят и най-дребните ежедневни неща. Между тях се срещат и хора, които заради елитарното си отношение, са се фиксирали и фанатизирали до такава степен, че наистина са противни.

Като родители се оказва, че децата ни са малко „по-трудни“, за да ни накарат да се размърдаме — защото на тази планета е важно да действаме, да чувстваме и да учим. Баналните празнословия на интелектуалците и философите намират все по-малко почва, защото повечето от нас знаят, че те не правят това, което твърдят. („They don’t walk their talk.“ Или както казват индианците „Говорят с раздвоен език.“) И децата го виждат! Те препращат към нас всички тези слабости и ежедневни лъжи, всички ситуации, в които лъжем сами себе си! Към това се добавят и училищните зверства, защото се коренят в дома и родителите!

Относно децата ни има неписан закон, според който те отразяват това, което родителите не правят в живота. Ако непрекъснато са заети, детето им бездейства. Ако са прекалено словоохотливи, то е затворено.

Ето един пример от кръга на моите познати:

Родителите са предприемачи и още от млади работят здраво от сутрин до вечер. Работата приключва в шест, а след вечеря отново отиват във фирмата до десет. Имат три деца. Въпреки откритите отношения в семейството и многото пътувания, на първо място е дисциплината и животът им е доминиран от работа. Бащата е общински съветник, член на туристическия съюз и член на кооперативна банка. Майката е приказлива и отворена, за разлика от по-скоро мълчаливият си съпруг, който в малкото си свободно време чете книги.

Трите им деца въплъщават три важни качества, които родителите им не притежават или потискат. Най-голямата дъщеря се развиваше добре, докато не се появиха децата и не започна работа във фирмата на родителите си. Тя е много дискретна — следователно отразява дискретността.

Синът е бунтовник, на който не може да се каже нищо и винаги иска да мине с глава през стената. Винаги казва това, което мисли в момента — чрез него родителите получават директност.

Най-малкото дете е различно. То с удоволствие не прави нищо и не позволява нещо да наруши спокойствието му. То отразява спокойствието.

Това е един малък пример. Наблюдавайте себе си, семейството си и това на родителите си. Откривате ли подобни модели? Може би, децата ни демонстрират това, което предпочитаме да избягваме.

Може би, когато не са знаели как да постъпят, родителите ни някога са ни казали: „Внимавай, един ден и твоите деца ще са като теб и тогава ще разбереш какво ни е.“ И какво става? Децата ни наистина се оказват такива и се налага да се самонаблюдаваме и да споделяме чувствата на родителите си.

Следващият феномен е известен на всяка майка. Става въпрос за отношението майка-дете. Тя например може да е заета с какво ли не, да разговаря с някого, но изведнъж скача и хуква към спалнята, защото детето се е събудило. То още не е издало никакъв звук, но майката го усеща. Същото може да се случи и с бащата, но връзката с майката е много по-силна.

Енергийната връзка майка-дете е още по-силно изразена, когато детето е болно. Понякога тя взема по нещо от болестта му, понякога е обратното. Всяка майка ще ви го каже. Между тях не рядко има и телепатична връзка. Майката просто усеща какво иска детето, преди още да го е казало.

Случвало ли ви се е, когато детето ви кашля, вие също да започнете да кашляте? Или при зъбобол? Може би помните нещо подобно от собственото си детство?

Всички ние сме свързани кармически с родителите си и най-вече с майките си. Един друг можем да си отнемаме болестите, да страдаме заедно с тях и донякъде да споделяме съдбата им.

Но както майката знае какво става с детето й, така и детето знае как се чувстват родителите — дали бракът им е наред, дали тайно се карат, дали всичко е хармонично. Децата го усещат. И когато не могат да го изкажат с думи, го проявяват с болести.

Когато един брак е пред разпад, често се случва децата да се разболеят тежко, което кара родителите временно да забравят проблемите си и ден и нощ да се грижат за тях. С болестта си детето несъзнателно се опитва да спаси брака им, което в повечето случаи е невъзможно. Но дори и да е така, това би могло да накара родителите да се държат различно един с друг. Ето защо много от болестите нямат нищо общо с децата, а са огледало на родителските проблеми. Ако майката и бащата съумеят — дори след развода — да общуват приятелски, не рядко се случва за няколко дена детето да оздравее. Това ясно се вижда при случаи на невродермит, астма и алергии.

Виждате, че дори и да не са медиумно надарени, децата ни имат какво да ни кажат, дори само с поглед. Понякога използват и малките си юмручета.

Времето, в което живеем, наистина е много специално. Пътешествието, което сме предприели в този случай — също. По мое мнение се намираме в края на духовно-душевната еволюция, чието начало е поставено от един не случаен мъж преди около 2000 години, и днес е достигнала апогея си. Живеем във времето, за което се говори в Новия завет, във времето, когато Христовият дух се излива над хората — и най-вече над „малките хора“, децата.

Мнозина са кръстосвали света, за да открият Философския камък, чели са в препълнените с книги библиотеки, не са виждали гората от прозрачни дървета, а през цялото време духовните истини и божествените закони са били пред очите им.

Живеем във време, за което са говорили всички първобитни народи, всички мъдреци и пророци, всички повече или по-малко религиозни писания — времето на огромна промяна на Земята. Днес се случва нещо много специално — пред очите ни, в живота на всички ни. Посланието е ясно:

 

„Ако не станете като децата…“

По думите на великия Хермес Трисмегист „Каквото в голямото, такова и в малкото“, ние ще станем свидетели и на външни космически влияния. Технически погледнато, през последните 10 години човечеството, най-вече учените, са научили повече отколкото през последните 2000 години взети заедно, а през последната половин година — повече от предходните десет. Каквото става отвън, се случва и отвътре. Откриваме промени в структурата на ДНК, а това означава, че ние също се променяме. Променената ДНК е факт навсякъде по света.

Това, което доскоро учените наричаха мутации в нишките, реално е еволюционен процес: на планетата ни се заражда нова раса. Друнвало Мелхизедек дори говори за три нови раси. Възниква ново човечество. Най-интересното в случая е, че никой не забелязва — както винаги — какво става в нас. И никой не се оглежда в повърхностното ни общество.

В главата за децата индиго споменах за понятието „спонтанна генетична мутация“ и ще повторя още веднъж, че тя означава, че до генетична промяна може да се стигне в рамките на един живот, т.е. детето не се е родило с „мутация“. Това е едно от най-вълнуващите неща, които чух през последните години, и се потвърждава от сведенията, които аз лично получих от духовния свят. А именно — духът и материята се променят! Ако един човек успее да повиши духовния си потенциал, той ще промени и тялото си!

Нека навлезем в детайли:

Според не малко книги някога извънземните са се намесили в земното развитие — и са манипулирали генетично земните същества. Очевидно тогава хромозомите в нашата ДНК са били редуцирани от 50 плюс 2 на 44 плюс 2. (Обяснявам това по-подробно в книгата си „Проектът Алдебаран“.) Идеята ми е следната: ако една душа е прекарала последния си живот в тяло на друга планета, където хромозомите например са 46 плюс 2, то тя е съхранила тази информация. Казано по друг начин: тази 46-плюс-2-информация е запечатана в аурата, в енергийното поле на душата.

Когато тя отново се инкарнира в детско тяло — на Земята — където хората имат 44 плюс 2 хромозоми, в случай че трептенията на душата са достатъчно силни и детето добре осъзнава задачата си, ще предаде тези 46-плюс-2-хромозоми на цялото тяло и ще го промени.

Нека доразвием тази идея още малко:

Приемете, че същото нещо се отдаде на още едно дете, те двете се срещнат и им се роди бебе — то автоматично ще има 46 плюс 2 хромозоми, като наследство.

Ето защо учените забелязаха, че промяната в ДНК може да се случи в рамките на един живот.

Е, това не дава ли известна надежда?

Новото време започва

Ние живеем в нова епоха с много рискове (естествено), но и също толкова шансове! До сега на хората се казваше в какво да вярват и най-вече какво да мислят. Що се отнася до вярата в „Бога“, казаното от официалната църква не трябваше да се подлага на съмнение, но днес ситуацията е съвсем друга. Времето е такова, че моралът, традицията, културата и всичко останало нямат същата стойност. От една страна, това е голямо зло, защото нищо не е в ред, но от друга е шанс, тъй като старото изчезва и новото се заражда. Според стария кодекс на Шотландския ритуал на масоните Ordo ab chao, от хаоса възниква нов ред. Ако новото възниква, старото умира! Разпадането на стария свят би могло да е най-големият шанс за тази планета, но от друга страна и тотален крах, в зависимост в каква посока ще се насочи освободената сила — към светлина или тъмнина.

За хората, заседнали в дадена традиция или вероизповедание, краят на света е започнал. Краят на ограничената им представа! Но се поставя начало на нещо ново и свежо! Предъвкваниците на предишните поколения се топят и новото поколение е пред изпит. Ще използва ли шанса си, че за момент е свободно, че може само да решава и се е освободило от духовните окови? Или ще се провали?

Със способностите си децата и най-вече тези с медиумни способности ни учат да точим от вечнотечащия извор на Творението и да получаваме нови знания. В по-голямата си част те противоречат на това, на което са учени предишните генерации. Това включва религия и най-вече политика, медицина, вярата в задгробния живот, възпитанието и всичко останало.

До момента хората бяха водени от верските представи, набивани в главите им. Повечето се опитаха да повярват в тях. Сравняваха едното с другото и ги противопоставяха. Кое е приятно, кое е неприятно, кое е добро, кое е лошо? Опитвахме се да повярваме във външни неща (екзотерика — отвътре навън).

Оказа се обаче, че все повече се налага друг начин на мислене и възприятие — отвътре навън — езотериката. Тя (независимо какво се продава днес като езотерика) учи точно обратното на това, на което бяхме свидетели и приемахме за „истина“: тя учи, че трябва да търсим истината, любовта, сигурността и най-вече това, което наричаме „Бог“ в душите си. Днес във всеки от нас нещо избухва и ни кара да се пробудим!

Дошло е време, в което не можем като папагали да следваме буквоядната вяра и да преповтаряме ритуали, за които никой на Земята не знае откъде са дошли; да учим наизуст текстове, да отслужваме литургии, да призоваваме същества, за които не е ясно дали съществуват или не.

Ние все повече искаме да вярваме на това, което чувстваме в душите си вместо на това, което ни се внушава отвън. Вече не желаем да сме „добри граждани“, „добри членове на обществото“, „колелца в социалната машина“ и „овчици от стадото“. Не, ние искаме само едно: сами да сме отговорни.

Не желаем нито някой да ни спасява, нито да ни контролира. Просто искаме да сме осъзнати духовни същества в човешки тела, които живеят, колкото се може по-конструктивно и то ежедневно — за да бъдем пример без нуждата от унищожителни мисионерства.

Истинското учение идва отвътре. Бог говори чрез сърцата ни. Всички т.нар. световни религии са го забравили. А децата ни показват любовта всеки ден.

Флавио сполучливо изразява това с едно изречение:

„Хората търсят външно щастие, защото са загубили вътрешното.“^{(31, S. 7)}

Най-големият шанс остават децата. Чрез тях получаваме свежа, неизползвана информация, защото те идват непосредствено от отвъдния свят, и се докосваме до есенцията на живота, до това, кое е важно и реално и това, което те отразяват: любовта и смеха!

Това е нещото, което всички — независимо от коя раса, с каква вяра, дали са момичета или момчета, бедни или богати, глупави или интелигентни — ни припомнят и ни показват: любовта и смеха! Нека вземем пример от тях.

Ние обаче, също сме деца на Новото хилядолетие! Стари или млади, всички сме деца, които създаваме една нова общност — не на материалното, а на духа. Който вътрешно се е съхранил млад и е запазил детските ценности — смеха, радостта, въодушевлението, толерантността, честността, умението да подарява — той завинаги ще остане дете! Дори тялото да остарява — няма значение, нали то остава тук, а вземаме духа във финия свят, където продължава да се смее и радва!

Можете ли да си представите следното?

Едно от нещата, което ме вълнува още от самото начало, е идеята, че един ден децата медиуми ще започнат да учат други деца — не само медиумните. Представете си, че дете медиум на възраст, да речем, 12,13 или дори 18 години, е застанало пред останалите и им разказва за аурите на живите същества, за чакрите, за диагнозата на болестите, духовното лечение, ангелите, духовния свят…

Днес може би това изглежда химера, но това време ще дойде! След като днешните възрастни (естествено с изключения) независимо от коя раса, религия или нация, не успяха да променят нещата така, че да има мир, промяната може да дойде само от страна на децата ни. Това е най-голямото послание и същевременно най-голямото завещание за нашето време.

Представете си днешните властимащи, не само официалните — политици, религиозни водачи, икономически босове, историци, археолози, учени и професори — но и хората зад кулисите: тайни служби, ръководители на т.нар. „черни проекти“, глобалните играчи… и както там се наричат.

Те се страхуват от това! Да, страх! Че повече никой няма да ги слуша, никой няма да играе играта им на добро и зло, на ляво и дясно, на богати и бедни, на тази или онази религия; че никой повече няма да се доверява на простотиите на масмедиите, които се опитват да ни внушават слабоумния модел на бездуховната материя и техника…

 

 

Скъпи читатели, вероятно го знаете не по-зле от мен. Това е причината, поради която силните се страхуват — че биха могли да загубят властта си, както материалната, така и властта над мисленето на хората.

Затова се опитват да съсипят децата ни. Няма как да го кажа по друг начин, като гледам с какви боклуци ги бомбардират. (Токшоута, Интернет, филми с насилие, порнография, криминални филми, в които лошите побеждават, рок музика и скрити послания, наркотици, видеоигри…)

Ако децата имаха достъп до базата данни на планетата, т.нар. хроники на Акаша, можеха веднага да видят дали този или онзи политик е почтен, какъв е бил в предишния си живот, кога реално е потънала Атлантида и т.н…

Но! — Не трябва да подценяваме факта, който вероятно има не по-малък потенциал: че масата се страхува от знанието, пренесено чрез децата от духовния свят, защото може да разклати представите й за света. Всички религиозни или партийно обременени хора, учените, които са се фиксирали в някакви твърдоглави представи, психолози, учители…

А след това, о, тогава днешните капитани на световната политика просто няма да могат да продължават с лъжите си.

Помечтайте! Задръжте настроението си за момент и си представете, че всичко това е възможно — дори, че вече е станало! Децата вече са на Земята и могат да бъдат питани. Връщане назад няма!

Представете си проблемите, които такива деца биха предизвикали, ако изказванията им бъдат чути от другите? Представете си:

Учителката по история твърди нещо, по-точно се придържа към учебния план, и повтаря написаното. След като замлъква, децата се обръщат, да кажем, към Франк, който може да чете в хрониките на Акаша. Междувременно това вече се е разчуло и той е трън в очите на учителите. След като е съживил удавил се ученик по време на часовете по плуване, полагайки ръка върху него, Франк е спечелил уважението на учениците си. Не се е сдържал и е споделил на съученика си, че в предишния си живот е умрял от удавяне. Представяте си погледите на другите. Те не спират да коментират, че спасеният е признал, че често сънува как се дави.

За учениците случката е толкова невероятна и въздействаща, че започват да се срещат с Франк и да обсъждат духовни теми. Той отговаря на въпросите им, четейки от хрониките на Акаша. Един от съучениците е разбрал, че в съседното училище има момиче, което може да криви лъжици с мисълта си. Тя от своя страна заявява, че приятелката й полага ръка на членове от семейството си и ги лекува. Те започват да идват на срещите…

Но да се върнем в класната стая. Учителката е завършила урока по история. Но вместо учениците да й задават въпроси, се обръщат към Франк: „Е, Франк, така ли е, какво виждаш в хрониките на Акаша?“, го пита едно от момичетата, Франк поклаща глава. И не само това: той поправя учителката, позовавайки се на водопад от дати и цифри. Учителката почервенява.

Последствията са ясни! В един момент ще го изключат от училище, защото „нарушава реда“. Мда, той има директна връзка с източника — за разлика от учителката.

Е, добре, изключили са го от училище. Но какво би станало, ако имаше още деца като него и останалите внезапно открият в себе си сили, за които не са чували нито в училище, нито вкъщи?

Ще се почувстват измамени от родителите и учителите…

Окуражена от Франк, момичето от съседното училище вече не желае да си държи езика зад зъбите и прекъсва учителя, който тъкмо говори за Бога от Стария завет. Поправя го. Тя прекъсва дори пастора в църквата, защото нейният ангел-пазител е започнал да говори чрез нея. Представете си скандала в църквата! Мълвата се разпространява! Децата от селото също са научили и са станали любопитни…

Представяте ли си това, което аз си представям?

Бъдещето наистина ще е много вълнуващо, защото тези деца ще стават все повече и повече! И един ден ще си отворят устата! И какво, ако ги изгонят от училище? Ще постъпят в някое друго. Нещата ще продължат. Други деца медиуми също ще бъдат изключени, защото не си мълчат. Прогнозата е, че те ще се обединят…

С тези мисли ви оставям да се върнете във вашето ежедневие с надеждата, че децата, които познавате — естествено и вашите собствени — ще видят във вас пример и божествено същество в човешко тяло, което ги подкрепя и винаги чува въпросите им. Ако вие не им отговорите, тогава кой?

В този дух ви пожелавам едно вълнуващо пътешествие в необикновеното училище на живота и за днес ви казвам довиждане с едно силно, сърдечно:

Бог да ви благослови!