Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (2) (Как децата медиуми променят света)

Предговор

Скъпи читатели,

Вероятно всеки от нас е чувал за хора с второ зрение и за такива, които могат да виждат аурите на другите. Днес обикновено ги наричат ясновидци, поради способността им да възприемат светлинната енергия на живите същества. Ясновидци обаче, са и тези, които имат видения за човешкото бъдеще и дори за планетите. В много случаи те са в състояние да узнаят болестите на даден човек. Ако подведем всичко под общ знаменател, можем да кажем, че „ясновидците“ имат способността да „вникват“ в човека.

Между тях има хора, които твърдят, че виждат духове на починали и приемат послания от отвъдното, предадени им от ангели или дори от извънземни. Наричат ги медиуми, защото стават проводници (посредници) на по-фините същества — на съвременен език: channel (от английски: канал). Подобно на радиото или телевизора, които улавят вълните и ги правят чуваеми/видими, спиритичният медиум става посредник между финия и физическия свят — между видимото и отвъдното, откъдето пренася послания.

Добре де, но книгите по темата и свързаните с нея познания са предостатъчно. Книжарниците са препълнени с подобна литература. Какво ново има за казване, което си заслужава да бъде описано в книга?

Така е, но какво бихте казали, ако научите, че във Филипините живее 12-годишно момиченце, което благодарение на ясновидските си способности диагностицира болести и лекува като полага ръка над болните? Да, и дори е подкрепяна от класически лекари?

Или че 9-годишният Джеймс има дарбата да открива вода и петрол и вече е милионер? Какво бихте си помислили, ако някой ви каже, че Мария, която скоро стана на пет, си играе не с деца като нея, а с джуджета и елфи? Или Никол — тя е дъщеря на банкер и ще навърши 14 години — която казва на баща си кой ще го посети на следващия ден? Ангелика пък е едно малко съкровище от провинцията и е доста мълчалива, но може да предсказва близката смърт на непознати хора.

Не сте ли заинтригувани? Вероятно вече виждате разликата с другите книги — тук става дума за деца!

Как мислите? Дали това са само изключения, случайности, грешка на природата или чудеса (!) — или може би е дошъл моментът, предсказан от Новия завет:

И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам Духа Си. В ония дни ще пророкуват. (Деян. 2:17-18)

Признавам, че споменатите примери наистина не са от най-често срещаните, въпреки че на следващите страници ще се запознаем с много подобни истории. А може би вече сте забелязали, че детето ви е „малко по-различно“ от другите? По-различно и от самите вас, когато сте били на неговата възраст? Или вероятно отрочето на сестра ви, което понякога стои в градината и говори с растенията, от време на време се взира във въздуха и твърди, че има невидим приятел? Може би ви разказва за голям мъж или ангел с бели дрехи, който вечер седи на леглото му?

Нима набързо не приключвате темата, защото смятате, че всичко е само детска фантазия?

Вероятно все пак си спомняте, когато колегата ви е идвал на гости и дъщеря ви е казала, че трябва да сте предпазлив и да не му се доверявате? Нямала ли е право? Или, след гости при ваш приятел синът ви лаконично е отбелязал, че той е много болен, въпреки че все още не го знаете? Нима неговата забележка не се е оказала вярна? Не приемате ли подобни събития за „случайност“, след което отново потъвате в ежедневието си, което и без друго е доста напрегнато? Възможно ли е детето ви да е видяло нещо, което се изплъзва от вашето зрително поле, но все пак съществува? Нещо невидимо, което вие като по-здравомислещ и „образован“ човек не сте в състояние да забележите?

В настоящата книга съвсем съзнателно ще се спрем на редица детски твърдения, ще се вслушаме в тях и ще проверим дали в някои отношения децата не знаят повече за живота от нас — най-вече за „преди“ и „след“.

Естествено има не малко „граждани“, според които подобни неща са фантазии или празни приказки, с които малчуганите искат да привлекат вниманието на възрастните, а хората, които наричат себе си „ясновидци“ били шарлатани, чиято единствена цел е да измъкнат парите на наивниците от „просветеното ни общество“. Несъмнено има хора, които желаят да подведат всичко под един знаменател и е тяхно право да изразяват мнението си. Всеки е свободен да бъде материалист, атеист или нихилист и да мизерства по съответния начин. Аз едва ли ще успея категорично да докажа, че децата притежават ясновидски дарби, а още по-малкото да намеря научно обяснение за тях, но това не е толкова важно. В крайна сметка никой учен, професор или носител на Нобелова награда не е успял да обясни научно любовта, но въпреки това всеки знае, че тя съществува. Да, някои от нас я чувстват дори ежедневно. Нима въпреки научната „несериозност“ ще се присмеете на някого, който твърди, че е влюбен?

Темите в книгата, които засягат фината област на живота ни, са свързани с феномени, които са валидни за всички хора и са напълно реални — реални и древни като самата любов.

Естествено между скептиците и тези, които правят физиономии при споменаването на такива неща, има хора, които ако са наистина откровени, признават, че са преживели подобни ситуации, но въпреки това предпочитат да не говорят за тях и се опитват да избегнат темата, като наричат случилото се „изключение“, евентуално го свързват с някакво „необикновено устройство на тялото“ или просто прибягват до „случайността“.

Е, в такъв случай в бъдеще постоянно ще им се налага да правят същото нещо.

Но кой го е грижа? Как консуматорът, чийто светоглед се диктува от „коректните“ световни и политически представи и образи на телевизията и пресата, ще започне да мисли критично? Не можем да отречем, че не липсват сведения за хора с ясновидска дарба, но едва ли бихме могли да ги наречем обективни. В повечето случаи те изобщо не се споменават — поне не в „сериозните“ книги и предавания; в случай че вече не могат да бъдат загърбени, всичко се обявява за измама, а самите те — за шарлатани. Съзнателно и целенасочено подобни неща се държат настрана от масите, тъй като става дума за развитие, което вече не може да бъде спряно и което ще промени човечеството из основи. А някои хора изпитват неистов страх от това.

Аз обаче, няма да правя път на критиците и веднага ще пристъпя към темата.

Вероятно дори атеистите биха се позамислили, ако разберат, че тригодишно германско момченце изведнъж започна да говори гръцки без никакъв акцент, едно друго дребосъче се интересува от археология, а един петнайсетгодишен младеж от околностите на Щутгарт положи матура с 6.00, с което стана най-младият студент в Баден-Вюртемберг. Как ще обясните факта, че шестгодишно момче свири така, сякаш години наред не е правило нищо друго, а самото то не е от семейство на музиканти?

Хората, занимавали се по-дълго и по-задълбочено с пророчества, гранични науки, спиритизъм, религия и други подобни, вече знаят, че има много деца с необикновени дарби. В някои култури те са наричани деца с две зрения или лунни деца, но рядко имат нещо общо с буквалното понятие. Техните видения често са свързани с Третата световна война или Богородица (най-известните са случаите във Фатима и Грабандал). Когато обаче, имат контакти с духовни същества, починали, природни духове или дори извънземни — което естествено не съвпада с християнската система и изобщо с религията — тогава били обладани от „дявола“, практикували „черна магия“, имали „лош поглед“ или били „вещери“.

Ето защо рядко някой им обръща внимание и дори се вземат мерки срещу тях. Същото естествено важи и за възрастните, защото децата-ясновидци в крайна сметка някога порастват (какъвто например е случаят с детето Исус, което още като малко било „по-различно“).

Винаги е имало деца медиуми, т.е. такива, които общуват с финия свят (наричан още отвъдно или духовен свят). Днес ситуацията е по-различна. Както ще видим по-нататък, преди около 20 години изследователите са забелязали, че на земното кълбо има друг тип деца. С всяка изминала година — и по-специално през последните 5 — се раждат все повече деца с необикновени дарби. Всички хора, занимавали се с това, са единодушни, че феноменът има съвсем ново измерение.

При днешните младежи „разликите“ са наистина видими.

Вероятно вече сте забелязали отрицателните страни — агресивността, нахалното поведение, наркотичната и алкохолната зависимост, просташкото поведение, липсата на респект към по-възрастните, родителите, учителите и към природата, която наистина няма как да се защити. Всичко това се увеличи неимоверно. Сещам се за подвижните стерео-платформи, в които се возят странно облечени същества с обици на устните и очите, а когато погледна към тях, виждам как от прозорците политат остатъци от fast food. Такива примери са ни до болка известни и при подобна гледка наистина едва се въздържаме да не поставим пътниците на мястото им.

Не, в случая нямам предвид това. По-нататък отново ще се върна на този модел на поведение и евентуалните причини за него.

Имам предвид другата крайност — положителната:

Например усещането, че когато погледнете малката си племенница в очите, пред вас стои непознат древен мъдрец. Понякога човек наистина се учудва от точните изказвания и констатации, излезли от детските уста.

Спомням си следното за собствения си син: когато бях дете беше достатъчно баща ми да ме заплаши, че няма да гледам телевизия и заради някой филм аз с „удоволствие“ правех това, което се иска от мен. През годините наблюдавах как собствения ми син, а и децата (общо шест) на братята и сестрите ми, които понякога гледах, „опипват“ границите, в които могат да се наложат. Вероятно ви е познато. Мога да кажа, че почти всички злояди палавници се съгласяват да правят това, което възрастните искат, когато ги лишим например от „Пчеличката Мая“ или „Пясъчният човек“. При сина ми това не подейства. Направих един-единствен опит, когато една вечер вместо да си опразни чинията, той се разсейваше и играеше. Когато се опитах да го сплаша, че няма да гледа „Пясъчният човек“ преди лягане, реакцията на двегодишния беше: „О, татко, днес и без това не ми се гледа.“ Какво да отговори човек? (Принципно се въздържам от заплахи, защото смятам, че не са адекватно средство за възпитание на деца, но понякога — всеки би го потвърдил — се изплъзва по нещо такова.) Случката ме накара да се замисля, че очевидно нямаше толкова лесно да накарам малкия хитрец да яде.

Имаше и други негови изказвания, които ме караха да размишлявам. Например малко преди Великден вече четиригодишният малчуган казал на майка си: „Мамо, знаеш ли защо не искам да се прибирам вкъщи след детската градина? Защото ми се играе, а ти си готвила и трябва да ям. Това ме ядосва! Да го променим.“

Със сигурност и вие понякога сте оставали с отворена уста пред собственото си дете или внук, когато най-неочаквано изтърси нещо подобно. Човек само поклаща глава.

Една майка ми каза, че малката й дъщеря легнала на леглото с баща си, който й четял приказка, и вдъхновена от безоблачното небе казала: „Вече съм била там. Веднъж много за дълго и веднъж много за кратко.“

Друг път, когато съседката им лежала на смъртно легло, а семейството говорело помежду си дали като почине, ще срещне майка си на небето, момиченцето казало: „Не, само мъжа си (починал наскоро). Майка си не. Тя ще е едно небе по-високо. Точно когато съседката ще отиде на небето, майка й ще се качи едно небе по-нагоре.“

И накрая казала на майка си: „Когато умреш, ние също няма да се срещнем. Винаги ще си едно небе по-високо от мен. Чак когато отново стана бебе, може би, ще се видим.“

Какво мислите? Детски бръщолевения? Или много повече? Възможно ли е в малкото телце да се крие много стар и мъдър дух?

Е, ще видим. На следващите страници съм събрал много подобни истории, които със сигурност няма да ни подтикнат само към размисъл.

Каква е разликата между изказванията на едно дете медиум и един възрастен медиум?

Повечето възрастни освен влиянието от образованието и следването (промиване на мозъци?) четат много литература, получават уроци от духовния свят, посещават семинари, водят разговори с интересуващите се хора и вследствие на това са силно повлияни от външна страна. Те често са склонни към лични интерпретации. Един медиум е добър, ако е в състояние да изключи собствения си разум и подсъзнание и се превърне в „канал“ за финия свят.

Детето от своя страна, което още не е повлияно от външния свят и не знае нищо за обществото, духовното, прераждането (учението за странстването на душите), Бога, мнимия дявол, политиците, Ватикана… вероятно ще опише по друг начин това, което вижда в човешката аура. То няма да интерпретира посланията от отвъдното, защото няма да знае с какво да ги сравни, а ако го прави, ще е минимално.

Аз твърдя, че изказванията на такива деца медиуми могат да бъдат по-показателни, отколкото на един възрастен.

По тази причина на следващите страници съзнателно ще се спрем на много изказвания на деца, надарени със силни ясновидски способности. Нека непредубедено приемем описанията и преживяванията им от техния медиумен детски свят и за момент забравим с какъв цвят на кожата сме, какви са произходът и образованието ни, към каква религиозна общност принадлежим и всичко, което сме философствали за смисъла на живота. Нека оставим децата да разкажат своите преживявания, да кажат какво чувстват и „възприемат“ в своето ежедневие и как виждат финия свят.

Те твърдят, че извън света, който ние като „трезви“ и „просветени“ възрастни хора познаваме, има и друг свят, за който митовете, приказките за духове и свещените книги на различните култури от тази планета разказват.