Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (3) (Как децата медиуми променят света)

Въведение

Нашите деца, всички деца на този свят имат нещо общо помежду си: те се раждат чисти и през първите си години не знаят нищо за политика, раси, религия, граници, рай и ад, война и мир, ляво и дясно, добро и зло и всичко останало, което възрастните смятат за толкова важно.

Децата имат друго отношение към физическата смърт, парите, властта, загубата и болката и понякога думите им могат да са болезнени с прямотата си. Често те не мислят, когато изказват мнението си.

Детската реакция към хората е много подобна на тази на животните — например кучето или котката. Децата често се чувстват привлечени от хора, които виждат за кратко, и спонтанно сядат в скута им, въпреки че родителите им едва понасят дадения човек. Друг път изпитват страх и не искат да са близо до приятели на семейството или хора с добра репутация.

Въпросът е: какво вижда и чувства едно дете?

Възможно ли е да вижда в сърцето, в душата на човека? Възможно ли е да не обръща внимание на привидното и да познава истинското АЗ; да не се заблуждава от модерния и разпространен вече навсякъде привиден свят на доброто облекло („Дрехите правят човека“), изискано поведение и какви ли не звания?

Или децата са напълно нормални и просто изразяват усещанията си, които все още не са изгубили? Повечето възрастни са научени да са не само политически, но и обществено „коректни“. Хората не казват какво мислят и какво чувстват.

Децата наричат нещата такива, каквито ги виждат, т.е. напълно директно, а при децата медиуми това обикновено е потенцирано многократно.

Ето един елементарен пример, валиден за повечето деца с ясновидски способности:

Семейството на петгодишната Рита от Регенсбург било много опечалено от смъртта на баба й. На въпроса защо са толкова тъжни, й казали, че умрелите хора отиват или на небето, или в преизподнята. На погребението малката Рита задърпала ридаещата си майка за ръкава и учудено я попитала, защо всички продължават да са тъжни, след като баба й стояла отстрани на гроба и наблюдавала случващото се. Тя дори била оградена от красива сияйна светлина, която преди нямала.

Как реагирала майката? „Дете мое, ти и твоите фантазии. Когато хората умрат, вече не са между нас. Сигурно си гледала някакъв филм, където е имало нещо такова. Потърпи още малко, погребението скоро ще свърши и ще можеш да си играеш с децата.“

Не е ли това типичната реакция на средностатистическия човек? — Въпреки че видяното от детето вероятно е абсолютно реално, може би дори е истинската реалност, която майката не е осъзнала. Нали трийсет години е вярвала в нещо напълно погрешно. Не, не, по-добре да се придържаме към старата, доказаната представа, няма защо още да се объркваме в това и без друго объркано време.

Именно дарбата на децата медиуми да виждат поне още едно по-високо вибрационно ниво на съществуване от физическото, както в случая с малката Рита на гробището, предизвикват безпокойството сред родителите.

Нека още веднъж бъдем по-общи. Днес човек без много усилия може да констатира, че децата, родени през последните години и най-вече тези, които се раждат сега, са „различни“ от другите — дори да е трудно да кажем каква точно е разликата с предишните поколения. И това се отнася до всички деца, не само до тези с медиумни способности. Не, с децата наистина става нещо различно! Няма как да не споменем феномена на съвременното „компютърно дете“, което не само е по-самостоятелно и по-схватливо, но дори често превъзхожда родителите си. Бихте ли могли да си спомните друг период от историята, когато се е случвало нещо подобно? Естествено някои неща могат да се обяснят с техническия прогрес, социалните условия на живот, водопада от медии и информация и известния феномен, че генетично наследяваме уменията на нашите прародители. Рупърт Шелдрейк пише повече за морфогенетичните полета и дава просто обяснение за тях. Ние обаче, ще проникнем много по-надълбоко и заедно ще видим какво ще ни кажат децата, за да открием за какво става дума и какво се разиграва пред очите на всички ни.

Преди да започнем бих искал накратко да разясня композицията на книгата, за да вникнете в концепцията и начина, по който ще изложа темата:

Първо, накратко ще видим какво се крие зад понятията духовни способности и спиритизъм, за да получим поне груба представа за това, за което ще става дума по-късно. Много често ясното виждане и ясното чуване се слагат в един кюп с окултизма, поклонничество на дявола, лошия поглед или викането на духове. След това повече или по-малко накратко ще обясня (като давам и примери) различните способности и екзерситии (методи).

Ще чуем и житейската история на ясно- и аури-виждащата Сузана, която има дарбата си по рождение. С нея се сприятелих преди няколко години. Това, което ми каза, съвпада с казаното от други ясновидци, с които се запознах в живота си. Добавил съм и историята на вече порасналия и изключително опитен британски медиум Пол Мик, за да ви покажа колко подобни са уменията и опитностите на ясновидците — най-вече в детството им. През пролетта на 2001 г. прекарах няколко вълшебни дни на канарския остров Ла Палма (където живеят родителите ми) с изтъкнатия медиум от Великобритания Елзи Пойнтън, която познава не само мен, но и много членове от семейството ми. Тя вече е описала историята си в книга, която има намерение да издаде. Многото разговори и сеансите, отнасящи се до мен, както и тези, на които превеждах симултантно, показаха, че в основата на феномена, наречен естествено ясновидство, наистина лежи общ модел, а преживяванията в детството — с малки изключения — са подобни при всички.

Вероятно се питате защо в книга за деца-ясновидци говоря за възрастни? Ще ви кажа. Най-голямата трудност, с която се сблъсках, откакто реших да я напиша, беше да представя преживяванията на децата така, че всеки да ги разбере и да се постави на тяхно място.

Да накарам палавниците между 3 и 12 години да водят по-дълъг и целенасочен разговор обаче, се оказа непосилна задача. Успях да наблюдавам някои от уменията им, но когато станеше дума за това как се чувстват те, как е започнало всичко, как се справят в детската градина, в училище, как общуват с приятелите, родителите или роднините… се оказа, че колкото са по-малки, толкова по-бързо губят интерес към разговора. И е разбираемо. Някога ние също не сме се интересували кой знае колко от духовни въпроси. Затова помолих родителите им да запишат всички дати и случки, които си спомнят (някои от тях вече бяха описани в дневници). Бях безсилен да разбера как се чувства подобно дете в училище между другите малчугани без такива способности, как се е научило да борави с дарбата си и т.н. За повечето деца е почти непосилно да изразят чувствата и преживяванията си с думи. В много от случаите на въпроса ми как се справят в училище и как се разбират със съучениците си, отговорът беше: „Ами, не е много лесно, не говоря почти с никого…“ и т.н. Много от тези деца са толкова затворени, че човек има чувството, че крият някаква тайна.

Ето защо единствената възможност бе да интервюирам колкото се може повече възрастни — и то такива, които са имали дарбата от деца — за да разбера какво им се е случило до сега, какви според тях са преимуществата и недостатъците на способностите им, как си служат днес с тях и какво биха направили, ако самите те бяха родители.

От общо 13 разказа на възрастни медиуми съм избрал два — на един германец и един англичанин — които смятам, че са най-подходящи да ви накарат вас, скъпи читатели, за малко да се превърнете в дете медиум, да, поне за миг да се почувствате като него.

Въоръжени с тези предварителни знания, ще насочим вниманието си към следните групи нови деца:

• деца ясновидци и медиуми, които имат контакт с духовния свят — отвъдното;

• деца, които си спомнят своето последно прераждане;

• деца индиго, които понякога имат ясновидска дарба, но преди всичко се отличават със своята необичайност, остър ум, висока интелигентност (IQ) и упоритост на характера да не се приспособяват;

• супердецата медиуми от Китай, които могат да четат с ушите и ръцете си и да материализират предмети от „нищото“ и

• деца, които не само са резистентни към заразена кръв и рак, но имат и различна ДНК.

Във втората част на книгата подробно ще видим какво представлява светът за едно дете ясновидец и медиум и какъв е смисълът на живота за него; ще ги оставим да разкажат как проникват в отвъдното, каква е връзката му с нашия свят и в крайна сметка как да променим светогледа си за наше добро.

Естествено, трябва да поставим въпроса какво да правим и ние, родителите, в случай че имаме такова дете. Ще ревизираме сегашното общество, училищната система и образованието, за да се изправим пред това, което би могло да се крие зад новия феномен и да си отговорим кои са тези деца, какви послания носят, какво да правим с това, което ни казват, какво означава то за ежедневието, за възпитанието на децата ни и за нашия личен живот.