Ян ван Хелсинг
Децата на новото хилядолетие (14) (Как децата медиуми променят света)

Глава 11
Морфогенетичните полета

Британският биолог д-р Рупърт Шелдрейк^[1] излага своя комплементарна теория и предлага нематериално обяснение за наследяването, еволюцията и паметта в органичните и неорганичните системи.

Хипотезата му за морфогенетичните полета поставя под съмнение досегашния светогледен модел и дава нов тласък на парапсихологията. Според теорията му вселената не е устроена според непроменливи модели. Тя не е фиксирана, а следва навиците, възникнали чрез повторенията във времето. В основата на всяка форма и поведение лежи т.нар. морфогенетично поле, което същевременно представлява един вид памет и гарантира, че процесът ще се повтори отново. Колкото повече са повторенията, толкова по-силно е полето.

Ако например човек промени поведението си и го задържи за дълъг период от време, той ще промени целия вид!

Парапсихологът и автор д-р Елмар Грубер описва нещата по следния начин:

„Шелдрейк е бюст на «Новата биология». Спорните му идеи, които предизвикват едновременно озлобена критика и ентусиазирана подкрепа, правят опит да върнат в биологията почти напълно изгубилата се тайна на живота. Опростено тезата звучи така: природата има памет. Това, което приемаме за природни закони, е по-скоро навик.

Според Шелдрейк всички природни форми, било то хора, животни, растения или неорганична материя, се контролират от т.нар. морфогенетични (формообразуващи) полета. Те пораждат не само цялостната форма на един вид, но са и паметта, която съхранява наученото от даден индивид през живота му. Складираната информация помага следващите поколения да се възползват от колективната памет. Това означава, че колкото повече хора се научат да карат велосипед, толкова по-лесно ще е на бъдещите поколения да усвоят същото умение. Информациите на морфогенетичните полета се пренасят върху отделните същества и обекти чрез «морфичен резонанс». Той се разпространява през времето и пространството, вследствие на което е възможно да научим неща отпреди хиляди години, които засягат предците ни. Шелдрейк предполага, че в големите морфогенетични полета са затворени други по-малки. Напълно възможно е при съответния резонанс с дадено място или предмет да бъдат «извикани» мисловни картини, имащи нещо общо с историята.

Тази еретична идея предизвика вълна на негодувание сред ортодоксалните учени, но броят на хората, които виждат в тезите на Шелдрейк нов и вълнуващ биологичен принцип, расте.

Впоследствие бяха развити находчиви експерименти за потвърждаване на допусканията му. В крайна сметка спорещите учени все повече се насочиха към феномена за пси-способностите при животните.“⁽¹¹⁾

Морфогенетичните полета могат да бъдат наречени колективна памет, която съхранява и въздейства върху формата и поведението на организмите.

Самият Рупърт Шелдрейк разяснява това, давайки пример с термитите:

„През 20-те години южноамериканският природоизследовател Йожен Мараи проведе експерименти, които подсказаха наличието на тези полета. Той наблюдава изумителни неща при вид термити (Eutermes), чиито работници отново изграждат тунелите, които той пробива в гнездото им. […]

Мараи взема стоманена плоча с малко по-голям размер от широчината и височината на термитната могила, забива я отвесно и разделя нея и пробития от него тунел на две. Бариерата прекъсва контакта между двете страни и част от могилата остава изолирана от клетката на царицата. Термитите-работници от едната страна няма как да знаят какво правят тези от другата. Въпреки това те изграждат сходни кули и арки. Когато изследователят маха стоманената пластина, двете половини затварят перфектно тунела. Не можем да изключим допускането за наличие на предварителен план, който термитите просто следват. Къде е душата, психиката, в които се съдържа той? […] Как се разпределя работата на отделните работници в цялата композиция? Бихме могли първо да забием пластината и после да пробием дупки, но въпреки това термитите от двете страни отново изграждат идентични структури. […]

Очевидно е, че ремонтните работи следват някакъв по-висш организационен модел. Мараи го приписва на «груповата душа», а аз го наричам морфогенетично поле […]

Тези експерименти показват наличие на организирано поле, което — за разлика от изследваното от Бекер — не може да се прекъсне от металната плоча и следователно не е електрическо.

Мараи продължава изследванията си и открива тясна връзка на организационното поле с царицата; то е толкова зависимо от нея, че смъртта й води до прекратяването му:

Докато работниците от двете страни на металната плоча са заети да възстановяват щетите, изследователят, колкото се може по-внимателно изкопава отвор до клетката на царицата. След това я убива. Внезапно в цялата държава, от двете страни на стоманената плоча, работата спира. Можем да разделяме термитите от царицата месеци наред посредством стоманената плоча, но те продължават да работят систематично, докато царицата е жива. Когато я убием или изнесем работата прекъсва.“⁽²³⁾

Друг пример, който съм описвал в други свои книги и вероятно ви е познат, е историята за стотната маймуна.

На един японски остров учени провеждат експерименти с група маймуни. В пясъка им подхвърляли сладки картофи, за да наблюдават поведението им. Животните ги вземали и изяждали, но усетили неприятния ефект на пясъка между зъбите. Една от тях се оказала по-умна и измила картофа си в близкото езеро. Любопитни, каквито са си, останалите я гледали какво прави. Когато видели, че вкусът на картофа очевидно е по-добър без примесите на пясък, направили същото. Когато след това учените им подхвърляли картофи, те директно ги носели до езерото и ги измивали. Всички маймуни, 99 на брой, повтаряли това постоянно, докато 100-ната от тях не отишла и не измила картофа си в морето. Тя скоро установила, че соленият картоф е дори още по-вкусен. След това се случва нещо наистина интересно. Всички останали маймуни на острова започнали да правят същото, както и тези от съседния остров, отдалечен на 90 км. Те отнасяли подхвърлените картофи на брега на морето и ги измивали. На континента ставало същото. Чрез стотната маймуна се натрупал достатъчно енергиен обем, за да може идеята да се разпространи сред останалите маймуни.

След като броят или определен енергиен потенциал имат способността да разпространяват знание сред маймуните, същото би трябвало да се отнася и до нас. Ако предположим, че се намерят достатъчно хора, които вътрешно не желаят да водят войни, това ще се пренесе и върху останалата част от човечеството. Същото важи и за ревността. Но и духовните познания могат да се разпространят сред другите, ако е налице достатъчен брой хора, които са ги преживели.

Този процес на предаване е известен в областта на откритията. Установено е, че често едни и същи открития се правят независимо едно от друго и то в различни точки на земното кълбо.

Преведено с по-прости думи: ако определен брой хора завършат даден духовен процес, за останалите ще е много по-лесно да го постигнат.

Ако свържем това твърдение с децата на новото хилядолетие, означава, че потенциалът ще се разпространи сред повече хора, ако има достатъчно деца с подобни способности, с които си служат. За възрастните изведнъж ще стане по-лесно да изкривяват лъжици, да четат мисли, да общуват телепатично, сами да се лекуват…

В частта за китайските деца казах, че учителите са забелязали, че когато те се смесят с обикновени деца, последните също придобиват техните способности. Споменах и за Ури Гелер и демонстрирания от него ефект, че след предаване по телевизията с негово участие децата започват да кривят лъжици, въпреки че го правят за първи път.

Вероятно на заден план отново имаме морфогенетично поле, което улеснява прехвърлянето на трептенията върху другите.

Представете си само какъв би могъл да е ефектът за човечеството! Естествено нашите „приятелчета“ зад кулисите на икономиката, политиката и банковата система добре знаят, че морфогенетичните полета могат да се използват и в „друга посока“. Съответно телевизията, печата и съобщенията все повече се приобщават към тяхната идеология, също и храненето, езика, начина на общуване — и все повече се доближаваме до декаденцията, до културния упадък (някои го наричат „мултикултура“). Развитието в тази посока бързо набира скорост. Колкото повече хора позволяват безкритично да приемат мнението на другите, да се определят от другите и да им предават своята отговорност, толкова повече това ще се разпростре върху масата.

Може би отрицателната ми прогноза не е вярна — дай Боже! Но все пак тя е още едно основание да се активираме и да живеем по-осъзнато.

Тенденцията на децата медиуми обаче, не може да бъде възпряна и ако се посветим сериозно на нея, би могла да се разпространи като пожар.