Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (7)

Глава 7

— Джайлс! По дяволите, какво правиш тук?

Ангъс внимателно я постави на пода, загубил по изключение привичната си самоувереност.

— Дадоха прогноза за лошо време — захили се Джайлс. — Голям снеговалеж и затваряне на летището. Затова звъннах няколко телефона и се измъкнахме по-рано.

— А не ти ли мина през ума да звъннеш да ме предупредиш?

— Всъщност — засия Джайлс, очевидно наслаждаващ се на положението — мисля, че ще откриеш няколко съобщения на телефонния си секретар — Аманда виждаше, че проклетата машинка присветва. — Вероятно умът ти е бил зает с друго — протегна ръка на Ангъс. — Радвам се да се запознаем. Аз съм Джайлс Уелс, бившият титуляр.

Аманда беше готова да извие самодоволния му врат. Как беше успял да направи положението толкова гнусно? Сякаш бе заварил Ангъс в гардероба с панталони около глезените.

— Ангъс Дей. С Аманда тъкмо се връщаме от новогодишно празненство.

— Виждам, виждам. Карнавал?

Ангъс сви рамене.

— Дълга история.

— Както и да е — Джайлс местеше поглед от единия към другия. — Мога да отгатна новогодишните ви намерения. Съжалявам, че ги прекъснах. Будоарът й е най-горе, втората врата вляво.

— Всъщност — усмихна се Ангъс мило, без да трепне дори — време е да напоя камилата си. Лека нощ, Аманда. Вечерта беше възхитителна. Ще ти се обадя в по-подходящ момент.

— Надявам се, че не си тръгвате заради мен? — иронично запита Джайлс. — Аз си отивам, а децата няма да се събудят от нищо. Макар че веднъж… помниш ли, Аманда? Как Шон се вмъкна точно когато бяхме…

Ако имаше подръка брадвичка, Аманда би я запратила по бившия си съпруг. Ясно виждаше как се наслаждава на положението. Нямаше начин крехкото пламъче между нея и Ангъс да оцелее при този набег.

— Гледай ти каква палавница си била — отбеляза Джайлс, когато Ангъс си тръгна. — Заминаваме за пет минути и ти веднага се сваляш с лукав арабин.

— Всъщност — прекъсна го разтрепераната от яд Аманда — той е шотландец.

— Знаеш какво имам предвид. Въпреки че, като се позамисля, наистина изглеждаш страхотно, всъщност от години не си изглеждала така — тръгна към нея с пламъче в очите, което добре помнеше от брака им, макар тогава най-често да не беше насочено към нея.

— Я стига, Джайлс! Вземи се в ръце. Ще ставаш баща. На близнаци. Дръж се подобаващо.

— Устата както винаги — с известно задоволство възкликна Джайлс. — Надявам се шейхът ти да не го разбере прекалено рано. Дори нова прическа и рокля за стотици лири не могат да компенсират опърничавостта.

Ако не беше толкова ядосана, щеше да се разсмее. Истината за техния брак се свеждаше до печалната истина, че тя не беше достатъчно опърничава, че бе прекалено, прекалено търпелива. Но присъствието на Джайлс оказа и един положителен ефект. Ако не й беше напомнил в единайсетия час и петдесет и деветата минута, че е в опасност да се свърже с още един чаровен, но неверен мъж, щеше да падне в капана. Ангъс имаше някаква връзка и тя го знаеше. По дяволите, щеше ли някога да се научи?

— Добре, добре — Аманда рязко измести темата от неочакваната среща. — Как мина ваканцията?

— С грандиозен успех. Шон се оказа един прекрасен малък скиор. Срещнах случайно Саймън Лангъм от „Слънчев туризъм“, помниш ли го?

Аманда прегледа наум списъка с безкрайните приятелчета на Джайлс от туристическите агенции, незабравима група, която изглеждаше отдадена най-вече на кариерата си, защото не можеха да разберат какво друго им харесваше да правят, освен да пътуват. Саймън Лангъм беше едър, тромав като мечка мъж, когото Аманда не можеше да си представи на ски.

— Знаеш ли, оказа се, че нашият Саймън изпитва същите чувства към снега като мен. Тъпа работа. Мокър и студен. Кой би искал да гази навън, когато наблизо има прекрасно уютно барче с греяно вино и студена бира?

— Може би децата ти? Къде ходеха Клио и Шон, докато вие двамата по цял следобед сте обръщали халбите с бира?

— Шон си играеше с другите деца от ски училището, а Клио… — Джайлс изведнъж гадно се захили. Ако изобщо се беше променил след раздялата им, бе станал още по-злобен. — Клио преживя малко приключение.

— Какво приключение?

— Имаше едно много хубаво момче, французин, учител по ски, който я хареса. Имаше желание да й покаже повече неща от слалома, ако питаш мен.

— Но Клио никога не е проявявала дори минимален интерес към момчетата.

— Нито пък те към нея. Необикновеното беше, че тя се промени. Порасна пред очите ни. Знаеш, че винаги е била плоска като дъска за гладене. И изведнъж да вземе да се сдобие с наченки на бюст! Всички момчета започнаха да се заглеждат в нея.

Горе на площадката внезапен шум ги накара да осъзнаят, че ги бяха подслушвали. Аманда се надяваше да е Шон, но краткото хлипане, което долетя, потвърди, че е била Клио и че тя положително е чула най-новия изблик от прословутата тактичност на баща си.

— Джайлс, най-добре е да си тръгваш. Благодаря, че ги заведе.

— Надявам се сега, когато изпълних задълженията си, да станеш по-мила с мен. Когато ми се обаждаш в службата, всички разбират, че бившата пак ми опява.

Аманда примижа. Мразеше тази представа за себе си — гадна дърта кранта, — най-вече защото не беше справедлива.

— Обаждам се само за издръжката. Знаеш, че заплатата ми не покрива всички разходи.

— Тогава може би е време да си потърсиш нещо по-добре платено.

Аманда беше толкова бясна, че едва не го изблъска през вратата.

На прага Джайлс се поколеба. Старата, леко хищна усмивка се върна и без никакво предупреждение внезапно я погали по лицето.

— Тази вечер наистина изглеждаш страхотно. Съвсем различна Аманда. Направо завидях на шейха.

Аманда усети как я засърбяха ръцете да зашлеви самодоволната му физиономия. Бившият й съпруг флиртуваше с нея, нещо, което не беше правил от години. Побесня и се заоглежда за нещо, с което да го замери, но откри само една купичка с парфюмирани цветни листенца — коледния й подарък от Луиз. Грабна я и я изсипа на главата му.

Споменът за възмутеното лице на Джайлс, надничащо изпод водопада от зелени и червени изсушени цветя и изкуствената елхичка, закачена за ухото му, щеше да я топли до смъртта й. Бог знае какво щеше да се случи, при положение че Стефани беше в напреднала бременност, а после щеше да е заета с близнаците. Никоя жена в страната нямаше да е в безопасност.

Когато Джайлс си тръгна, тя поразтри врата си, схванат от умора, и свали обиците, които й убиваха цяла вечер, но бяха прекалено красиви, за да ги махне. После отиде да види Клио.

Дъщеря й лежеше по корем на леглото, с глава под възглавницата.

— Мразя ги! — трагично обяви Клио, без да сменя позата.

Аманда седна на леглото и я помилва.

— Кого мразиш? Баща си и Стефани?

— Не — долетя сподавен отговор.

— Кого тогава? — нежно запита Аманда.

— Не кого, а какво — момичето се обърна по гръб, хубавото му лице беше зачервено и подпухнало. — Тия! — злобно изрече то и погледна надолу към гърдите си, където две ясно открояващи се издутини повдигаха тънката нощница.

Аманда едва сдържа усмивката си. Знаеше, че най-лошият възможен отговор, особено след нетактичността на Джайлс, щеше да бъде да напомни на Клио стотиците случаи, когато жално се вайкаше, че е единственото, ама единственото момиче в класа, което няма нужда от сутиен.

— Вероятно си се стреснала от това внезапно порастване — Аманда я помилва по косата.

— О, мамо, беше ужасно! През деня, когато бях със скиорския екип, всичко беше наред, но вечер всички ония момчета направо ми се хилеха подигравателно.

— Но все пак си успяла да се запознаеш с приятен младеж — започна Аманда и веднага съжали. В края на краищата го беше чула само от Джайлс, който не бе сред най-чувствителните източници на информация.

Ново, още по-сърцераздирателно хълцане се изтръгна от Клио.

— Жил! — изхлипа тя. — Също като името на татко, но на френски, той страшно се изкефи.

— Какво стана? — Аманда продължаваше нежно да я милва по главата.

— Заряза ме, мамо. Последния ден. А дотогава беше толкова мил. Непрекъснато ми звънеше, купуваше ми цветя, въпреки че във Вал д’Изер един букет струва цяло състояние. Момини сълзи. Каза, че са сладки и свенливи като мен, най-близкото до дивите цветя в долината през пролетта.

Аманда вече не харесваше как звучи.

— Често ли се виждахте?

Клио отново зарови глава.

— Питаш дали съм спала с него? — произнасяше поотделно всяка дума, като тръшкаше глава във възглавницата.

Аманда не знаеше дали пита точно това. Вероятно.

— Тъпа съм, нали? Истински, гадно тъпа. Глупачката Клио, която ляга с първия мъж, който я заговори.

Сърцето на Аманда прескочи. Момичето изглеждаше толкова невинно. Бяха провеждали обичайните разговори между майка и дъщеря за чувствата и за нуждата от предпазни мерки, но с Клио всичко бе изглеждало толкова академично. А сега тя очевидно беше предприела първата стъпка към секса.

— О, миличка. Трябва да е било ужасно за теб.

— Да. Но всичко е наред. За да отговоря на следващия ти въпрос, взехме предпазни мерки. Беше страшно делови. Всъщност точно когато се канехме да… ами хрумна ми, че вероятно го е правил стотици пъти със стотици глупави момичета, които си пазеха своите момини сълзи, за да им напомнят за него.

До леглото имаше малка вазичка, съдържаща почти увехнал букет от бели цветя. Ароматът беше силен до гадене и леко зловещ като от венци в погребален дом.

— Не можеш да си сигурна в това — опита се да я утеши Аманда. — Убедена съм, че те е смятал за много специална.

— Толкова специална, че последния ден ми би дузпата — обидата изостри гласа й. — И го прекара с шестнадесетгодишна от Щутгарт. Баща й беше богат, та може да е получила и по-голям букет.

На Аманда й се прииска да прегърне Клио и да я защити от всичко лошо, което можеше да я сполети. Но си напомни с горчивина, че не беше опазила дъщеря си дори от болката на родителската раздяла.

— А знаеш ли как реагира татко, когато се опитах да му разкажа?

Аманда се стегна.

— Каза: „Така става с малките жабета…“, и отиде в бара, заливайки се от смях на собствената си шега.

„Проклетият Джайлс — мълчаливо започна да ругае Аманда. — Проклет, проклет Джайлс. Ако мислите можеха да убиват, щеше вече да е труп.“

— Заспивай сега, миличка. Искаш ли да легнеш при мен? — това беше върховната противоотрова, използвана само в критични случаи, но чиято могъща магия обикновено правеше чудеса.

— Не, мамо, благодаря — Аманда не повярва на ушите си. — В края на краищата съм на шестнадесет години.

Това беше точно толкова показателно за порастването й, колкото епизодът с учителя по ски.

— Добре, миличка. Защо сутринта не звъннеш на приятелката си Джасмин и не си поговориш с нея?

Ако имаше лек за разбити младежки сърца, един дълъг, съвсем откровен разговор с най-добрата й приятелка щеше да е от голяма полза за Клио.

Аманда внезапно осъзна колко е изтощена физически. Късният час, шампанското, неочакваната среща с Ангъс Дей, така разочароващо и все пак разумно прекъсната, я бяха изцедили.

Изправи се и хвърли последен поглед към Клио.

Поне за едно Джайлс беше прав. Клио се беше променила. За Франция беше заминало непохватно, изчервяващо се дете, а се беше върнала свенлива, но красива девойка.

Промъкна се в стаята на Шон и се утеши от факта, че поне синът й си е същият. Същата къдрава руса коса, която толкова обичаше, същите големи очи, пълни със смях. Целуна го и усети как се топи от любов, когато той вдигна поглед и също я целуна. Седеше в леглото и четеше книга, озаглавена „Истинската история на футболен клуб Манчестър Юнайтед“.

— Здрасти, мамо. Страхотно беше. И открих тази страшна книга на летището. Има неща за „Ман Ю“, които дори аз не знаех!

— Тогава наистина трябва да е хубава — типично за Шон, да иде на ски, а да е най-възхитен от намирането на книга за футбола.

Най-сетне се върна в стаята си. Съблече красивата рокля и огърлицата и ги остави на стола. Прекалено уморена дори да си свали грима, тя се хвърли в леглото.

За частица от секундата, точно преди да заспи, си спомни трепета от устните на Ангъс върху нейните, докосването на ръката му върху гърдата й и начина, по който сръчно разкопча ципа й, без тя дори да забележи. „Дълга практика“, каза си, като потисна възбудата, която се стрелкаше в тялото й.

Ангъс очевидно беше опитен любовник. Може би като Джайлс или учителя по ски. Напомни си сурово как щастливо се беше отървала, но съжали, че не се чувстваше твърде доволна от този факт.