Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (28)

Глава 28

Аманда не можеше да повярва на кошмара, в който беше връхлетяла. Ако всичко чуто беше вярно, дъщеря й бе обвинила Люк, че й е посегнал, и бе избягала с Ангъс. Тъй като се беше представила зле при проверката с балончето, сега седеше в полицейския участък и чакаше резултатите от химическата проба.

— Госпожа Уелс? — към нея се приближи мъж на средна възраст в сако от туид с кожени кръпки на лактите. — Аз съм полицейският лекар.

Приличаше на добродушен училищен директор, готвещ се да съобщи съкрушителна новина на двойка родители.

Аманда поведе борба да сдържи чувствата си. Искаше й се да се тръшне на пода и да заридае. Дали е смекчаващо обстоятелството, че никога досега не беше го правила? Че животът й, току-що започнал да се подрежда след три нещастни години, внезапно отново се беше разпаднал?

Мъжът размаха към нея някаква хартия.

— Фактът е, че в този случай извадихте късмет. Тестът на урината ви е точно под допустимата граница. Но бих искал да помислите колко сериозно нарушение е това. Ако пред колата ви изтича дете, може да не успеете да реагирате достатъчно бързо. А сега ви съветвам да изпиете чаша силно кафе и да отидете да си легнете. А следващия път, когато излезете да си пийнете, вземете такси. Или ходете пеша. Полезно е и за здравето.

Аманда му благодари.

— Така ще направя. Непременно.

Прие чашата с кафето и тръгна към колата си. Някакъв инстинкт й подсказваше да послуша доктора. Но инстинктът да намери Клио се оказа по-силен. В битката със здравия разум майчинският ужас победи. Щом не беше надхвърлила границата, а и току-що бе изпила чаша кафе, значи е достатъчно трезвена, за да шофира при такъв спешен случай. Наистина щеше да кара бавно и внимателно.

Аманда не беше ходила в дома на Ангъс, но знаеше приблизително къде се намира, точно извън Лейнтън в района, известен като Възвишенията.

Наоколо беше съвсем пусто, имаше съвсем малко къщи. Никой не би повярвал, че многолюдният крайморски град Лейнтън се намираше на крачка отвъд хълма.

Стигна до къщичката на пазача. При доближаването й веднага блесна прожектор, който освети градината около къщата в радиус от седем метра с ослепително бяла светлина. Положително едва ли имаше нужда от такъв волтаж. Но пък къщата беше усамотена и може би понякога бе страшничко.

Аманда заудря с юмруци по вратата, после зачака. Навсякъде наоколо цареше тишина, която, въпреки яркото осветление, й действаше угнетяващо, все едно се намираше пред дулото на пистолет. Потропа отново, смътно очакваща да се появи Ангъс по халат, опасно усмихнат като Рет Бътлър след вечер, прекарана с бутилката.

Но човекът, който най-сетне се приближи до вратата, беше невзрачна женица на средна възраст с начумерен и неразбиращ вид.

— Търся дъщеря си Клио. Разбрах, че е тук.

Жената отстъпи назад, все още замаяна от дрямката.

— Влезте. Ще питам госпожа Дей какво да правя.

Аманда последва жената в малка гостна и се опита да проумее какво става. Щом Изобел беше тук, едва ли можеше да става дума за някакво непристойно поведение.

Стаята, в която я оставиха да чака, беше тиха, усещаше се лек мирис на лекарства. Не приличаше на сцена на необуздано прелъстяване, нито на секс с малолетна. Аманда объркано се огледа.

Трепна, когато очите й се спряха върху два предмета на перваза на прозореца, осветени от все още бликащата прожекторна светлина навън. Двете ухажващи се чапли.

Разгледа внимателно и останалата част от стаята. Върху дъбова полица над камината гордо се извисяваше лебедът. Земята внезапно се залюля под краката на Аманда, когато проумя истината. Получателката на тези фигурки не беше приятелка на Ангъс. Бе майка му.

— Надявам се да ме извините — заговори зад нея тих глас, — но не смятам, че трябва да будим Клио. Тя преживя нещо ужасно и може би ще е най-добре да я оставим да спи колкото може по-дълго.

Аманда се завъртя, замаяна от смущение. Изобел Дей приличаше почти на призрак, толкова бледа и прозрачна изглеждаше в дългия бял халат.

— Какво ужасно нещо е преживяла?

— О, Божичко, не знаете ли?

— Какво трябва да знам? От Люк разбрах единствено, че е излязла с Ангъс, и аз дойдох да му кажа, че всяка връзка между него и дъщеря ми е изключена. Тя е само на шестнадесет, а той на четиридесет.

— Госпожо Уелс… Аманда… — Изобел я гледаше, сякаш говореше някакъв чужд език и имаше нужда от преводач. — Не може наистина да мислите, че между сина ми и Клио има нещо. Тя е дете. Освен това той е влюбен във вас. Не може да не го знаете, дори да не е посмял да ви го каже открито. Не би и сънувал да посегне на дъщеря ви.

Страх връхлетя сърцето на Аманда и го сви на топка.

— Тогава за какво ужасно преживяване говорите?

— Аманда, скъпа, мисля, че трябва лично да поговорите за това с Ангъс. Той може да отговори на всичките ви въпроси. Ще го намерите в къщата на края на алеята.

— А Клио добре ли е?

— Добре е. Пийна малко топло мляко с няколко от бисквитите на госпожа Нортъм, всъщност хапна доста бисквити. Можете да я видите, ако искате.

Аманда изтича нагоре по стълбите и отвори вратата на малката стая за гости. Както винаги Клио се беше свила на топка, прегърнала бутилка с гореща вода в лилава пухкава калъфка. Дългата й коса бе разстлана около нея, а лицето бе леко почервеняло от съня. Устата й беше полуотворена и откриваше горните зъби. Изглеждаше толкова спокойна, че бясното сърцебиене на Аманда започна да затихва.

— Благодаря, ще ида да намеря Ангъс.

Изобел изчака да чуе пърпоренето на двигателя и веднага вдигна телефона. Ангъс откликна на мига.

— Маме! Какво има? Добре ли си?

— Добре съм — не беше съвсем вярно, тъй като изпитваше доста силна болка в стомаха. — Аманда Уелс идва към теб и изглежда абсолютно бясна. Може това да е моментът за теб.

— А може и да не е. Никога не си имала усет за тези неща.

— Поне не съм ги отлагала от страх да не ме отхвърлят.

— Благодаря за милите думи, маме. А сега се връщай в леглото.

— Само се опитай да ме спреш.

Ангъс вече чуваше колата на Аманда да приближава. Тя спря за миг, сякаш да огледа огромните размери на къщата и да укрепи предразсъдъците си срещу него като капиталистическа акула.

Звънецът издрънча.

Ангъс набързо навлече кадифени панталони и фланелка и отвори след третото позвъняване.

— Ти си облечен — обвини го Аманда.

— Обади се майка ми. Каза, че идваш насам.

— Искам да знам какво, по дяволите, става.

Лицето на Ангъс беше като гранит.

— За Люк ли говориш?

— Не, не за Люк. За теб и Клио.

— Между мен и Клио не е ставало нищо. За Бога, тя е дете!

— Тогава защо си я извел от къщи в десет и половина вечерта?

Лицето на Ангъс стана по-мрачно, отколкото го беше виждала някога. Почти я уплаши с начумереното си неодобрение.

— Значи Люк Найт не те уведоми защо тя избяга от къщи? Защо ли не се учудвам?

Аманда изпита такава умора, че едва се задържа на крака.

— Разправи ми някаква небивалица как Клио го обвинила, че й се нахвърлил.

— Изобщо не е небивалица. Защо не повярваш на дъщеря си? Люк наистина й се е нахвърлил.

Аманда усети, че й призлява. Това не можеше да бъде вярно.

— О, Ангъс. Люк не би го направил.

— Съжалявам, Аманда. Но не му е за първи път — той се подвоуми. Ненавиждаше Люк, но знаеше колко ще я нарани истината. — Очевидно се е случвало и преди. В предишна връзка. Майката го изхвърлила на улицата.

— О, Боже! Но откъде знаеш всичко това?

— От Луиз. Рути чула някакъв слух и накарала Луиз да обещае, че ще ти каже. Само че Луиз предпочела да забрави. Когато тази вечер отидох у вас, тъкмо беше направил опит.

— На защо изобщо си отишъл у дома? — запита Аманда. Прокара уморено ръка през косата си. Очите й бяха червени и подпухнали от изтощение.

— Защото обещах на майка ми.

— На майка ти? Какво общо има Изобел?

— Тя е много болна. Накара ме да й обещая нещо. Нямах възможност да го изпълня, което е добре за мен, тъй като очевидно си дошла тук, повярвала в историята на Найт, че съм се опитал да съблазня дъщеря ти.

Никога досега не беше виждала подобно изражение в очите му, смесица от ярост и отвращение.

— Люк й се нахвърлил, Аманда. Опитал се да я целуне и сложил ръка на гърдите й. Нищо чудно, че Клио бе направо смазана.

Аманда се вцепени. В думите на Ангъс се долавяше нещо, което звучеше като истина. Напоследък Клио се бе държала крайно особено по отношение на Люк. Не искаше да остава насаме с него и си измисляше какви ли не извинения да отсъства от къщата, когато той беше там. Аманда го бе отдала на негодуванието, че Люк отнема майка й. Ами ако беше нещо далеч по-лошо?

— Най-добре да се прибера и да обсъдя това с него.

— Щом не си сигурна, че казвам истината, обади се на Рути. Май тя знае всичко.

— Може и да го направя.

По обратния път караше като зомби, тресеше я от студ и умора. Но преобладаващото й чувство беше убийствен, неукротим гняв.