Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (17)

Глава 17

Клио се постара да отсъства от къщи в деня, когато Люк се нанесе.

— Ако имаш нужда от мен, у Джасмин съм — информира тя лаконично майка си.

Аманда не я спря. Не можеше да насили Клио да приветства Люк, а освен това при настроението, което я беше обзело през последните дни, за всички щеше да е по-леко, ако наистина я нямаше.

— Добре, но се върни за вечеря. Замислила съм нещо специално.

Клио видимо се канеше да отговори грубо, но се сдържа.

— Слушай, защо не излезете някъде с Люк? Аз ще се грижа за Шон — измайстори бледа усмивка. — Дори няма да ти взема пари.

Аманда посегна да погали дъщеря си по рамото. Досети се, че момичето гледаше да избегне събирането на всички около масата.

— Ще има пълнено пиле с печени картофи. Любимото ти ядене.

— Мамо! — Клио гневно бутна ръката й. — Знам, че искаш да бъдеш щастлива, че дори имаш право да бъдеш щастлива след начина, по който татко се отнасяше с теб. Въпросът е, че тук е и мой дом, а аз не познавам Люк. Виждала съм го няколко пъти и всичко това ми изглежда доста прибързано. И ти не го познаваш добре. Ами какво ще стане, ако се окаже някой насилник или има тъмно минало? Искам да кажа, бил ли е някога женен, живял ли е някога с жена? Не ти ли се струва странно, че вече е надхвърлил тридесетте, а още не си е осигурил собствен дом и се нанася при теб като някой студент?

Аманда прехапа устни. Наистина беше прибързано, доста по-прибързано, отколкото й се бе искало. Но не беше ли, защото Люк бе съвсем сигурен в чувствата си, дори тя да се нуждаеше от малко повече време да свикне с идеята?

— Клио, той ме обича и не искам да го загубя.

— Но не те ли е страх, че ще загубиш мен, че ще се чувствам неловко в собствения си дом?

— Разбира се, че се страхувам. Но след по-малко от две години ти ще навършиш осемнадесет. Ще отидеш в колеж. Няма вече да имаш нужда от мен.

— И несъмнено ти ще направиш от стаята ми кабинет за Люк.

— Клио, това не е честно. Може би ще е най-добре да останеш да вечеряш у Джасмин.

— Не се тревожи. Ще остана да спя у Джасмин! — тръшна вратата зад гърба си, без да погледне назад.

Като си тръгна, Аманда седна на кухненската маса и се разплака, заобиколена от торбите от супермаркета, същинска Рут, ридаеща сред чуждото жито. Вече нямаше желание да готви. Печеното пиле беше символ на щастливия семеен живот. То носеше представи за Коледа, Великден и безбройни вечери около масата, при които всички се смееха и шегуваха един с друг.

— Всичко е наред, мамо — дребничката фигура на Шон се появи на вратата. — Аз обичам печено пиле. Особено както го приготвяш ти, с чесън.

Тя му се усмихна измъчено.

— Не се връзвай на Клио. Просто я тресе пубертетът. На тази възраст са като бебета. Винаги вдигат патърдия, за да им обърнеш внимание. Да ти помогна ли да обелиш картофите?

Взе го в прегръдките си. Обикновено той реагираше със „Стига де, мамо!“, когато се опитваше да го целуне, но днес сякаш разбираше, че се налага по-голяма тактичност.

— Какво бих правила без теб? — запита тя, рошейки меката му руса коса, косата, която той искаше да обръсне, за да заприлича на гологлавия Бекъм.

— Вероятно щеше да се катериш някъде в Непал или да обикаляш пирамидите, яхнала камила — обяви мъдро детето. — Това се кани да направи майката на Бен, когато той постъпи в университета.

— Е — тя отметна назад косата му и го целуна по челото, — това ще е нещо, което си струва да очакваш — извади тавата и започна да чисти скилидките чесън, които щеше да опече с пилето, докато станат точно както ги обичаше Шон — меки и сладки.

В интерес на истината вечерята мина по-добре, отколкото очакваше. Люк се появи с един малък куфар, който остави дискретно в спалнята й, а като слезе, завари маса, украсена със запалени свещи и цветни хартиени салфетки, които Аманда беше изровила от чекмеджето.

— Съжалявам, че са надписани с „Честит рожден ден“ — извини се тя, — но нямах други.

— Прекрасни са — понечи да я целуне, но осъзна, че това може да смути Шон, и се спря. — Благодаря и на двама ви за старанието — тя забеляза, че той дипломатично не споменава отсъствието на Клио.

След вечеря раздигнаха заедно масата и измиха чиниите, а после Шон запита:

— Искаш ли да ти покажа папката ми за „Манчестър Юнайтед“?

Настъпи секунда мълчание. „Моля те, кажи да“, мълчаливо му внушаваше Аманда.

— Чудесно — отвърна Люк и леко докосна ръката й, като мина покрай нея.

Шон разпростря съдържанието на скъпоценната папка върху кухненската маса. Имаше програми за мачове, снимки на отбора и престарял билет за мач, предоставен за колекцията от нечий дядо.

— Алекс Фъргюсън, това е треньорът на „Манчестър Юнайтед“ — обясняваше Шон високо и бавно, сякаш Люк едва разбираше английски, — е привърженик на схемата четири-четири-две.

— Е, все пак съм чувал за Алекс Фъргюсън — отбеляза Люк. — Той е шотландец, нали? По правило не си падам много по шотландците — намигна на Аманда, за да не пропусне намека за Ангъс.

— Не виждам какво общо има това с футболното треньорство — възрази Шон, възмутен от странността в поведението на големите. — Много от най-великите треньори са шотландци.

— Просто личен предразсъдък — приканващият му шоколадовокафяв поглед се спря на Аманда. — Не ми обръщай внимание.

Тя ги наблюдаваше с нежност. Беше готова да разцелува Шон, задето полагаше усилия да опознае Люк. Само че той не би го допуснал.

— Не си ли играл футбол в училище? — обърна се Аманда към Люк.

— Футболът беше за плебеите. А ние бяхме каймакът и играехме ръгби. Всъщност бях доста добър.

Аманда се загледа в него. Фигурата му беше висока и стройна, а не с дебел врат и огромен гръден кош, както при играчите на ръгби.

— Не те виждам като нападател.

— Бях крило. Исках да си опазя ушите. Играчите от предната линия имат гадния навик да ти ги изтръгват. А сега — усмихна й се той с любов, а тя усети, че сърцето й е готово да се разтопи и разтече по плота — да се върнем към „Ман Юнайтед“

Аманда приготви кафе. За всички присъствието на Люк беше някак чуждо. Самата тя се почувства особено, когато направи място за дрехите му в гардероба, който беше споделяла с Джайлс, а стоеше и въпросът от коя страна на леглото обича да спи.

— Отдясно ли предпочиташ или отляво? — запита тя, докато той си разопаковаше багажа. Тя винаги спеше отдясно, за да е по-близо до вратата, ако се наложи да става заради децата през нощта. От друга страна, защо нещата трябваше винаги да остават едни и същи?

Отговорът на Люк беше напълно обезоръжаващ.

— Надявам се и двамата да сме в средата.

Протегна ръце към него.

— Наистина се радвам, че се събрахме.

— Не, не се радваш — рече той и я привлече към себе си. — Ти би предпочела нещата да продължават както преди — да ме виждаш от време на време и да обявяваш родителска вечер, ако не ти се иска да си с мен, но навиците съществуват, за да бъдат разрушавани. Виж, знам, че всичко това е необичайно за теб, всъщност и за мен е необичайно. Ще се приспособим заедно, нали?

Аманда усети топла вълна на благодарност и облекчение, че Люк очевидно разбира нещата толкова добре. Беше най-милият, най-чувствителният мъж на света. Да не говорим, че беше и най-сексапилният. Усети, че очите й се спират на леглото.

— Ей! — той потърка ухото й с носа си и внезапна тръпка на удоволствие прониза тялото й. — Да не уплашим децата. Кога си лягат?

— Клио вероятно няма да се прибере тази вечер. Шон си ляга към девет.

— Тогава среща в девет — очите му преливаха от закачливи обещания.

— А, и не забравяй котката. Много е вероятно да се нахвърли върху теб. Крайно е ревнива към стопанката си.

— Значи затова все ходи по петите ти. Обича да участва в тройки.

Аманда огледа стаята. Халатът на Люк редом с нейния изглеждаше добре. Не видя никаква пижама.

— С какво спиш?

— Познай.

— Хммм — изкикоти се Аманда, — това е опасно.

— С копринени боксерки, подарък от благодарна обожателка — вдигна чифт долни гащи, обсипани с десетки малки боксерчета.

— Нали не са наистина…

— Купих си ги сам. Поръчах ги по пощата. Стават ли за предградията?

Думите на Клио, че не знае нищо за него, просветнаха в ума й.

— Някога бил ли си женен?

— Не.

— А живял ли си с жена?

Люк придоби вид, сякаш искаше да смени темата.

— Няколко пъти.

— И защо не потръгна?

— Защо морето е синьо? Дълга история. Пък и това е минало. А сега е сега. Наистина съм щастлив, че съм тук, Аманда.

Аманда усети прилив на щастие.

— И аз се радвам, че си тук.

 

 

— И какво толкова имаш против него? — запита Джасмин, когато двете се настаниха да прекарат нощта в приказки — тя на тясното си легло с красивата завивка на цветчета, а Клио — върху дюшек на пода до нея.

— Истината е, че почти не го познаваме. Мама излиза с него съвсем отскоро и изведнъж хоп, той вече живее у нас. Има нещо гнило. Освен това съм сигурна, че мама всъщност не го искаше у дома. Струва ми се, че той я принуди да се съгласи, точно както правеше татко. Никога няма да обикна мъж, който ще ме кара да се чувствам виновна. А мама е толкова склонна да изпитва вина за какво ли не.

— Да не би да твърдиш, че никога не я караш да се чувства виновна, за да получиш нещо от нея?

— Разбира се, че го правя, но това е различно. Аз съм й дъщеря и съм в трудна възраст. Пубертетите винаги карат родителите си да се чувстват виновни, за да получат каквото искат. Лошото при мама е, че изобщо няма нюх към мъжете.

— А какво казва тя? Забелязва ли, че е като баща ти?

— Ами, забелязва. Смята го за мил и грижовен. От типа „нов мъж“. Пълна противоположност на татко.

— А той не е ли?

— Единственото, което е направил досега, е да й купи няколко пъти цветя. Но по външност е различен. Готин, лъскав, чаровник.

— Звучи ми като голямо подобрение в сравнение с баща ти.

— Да, ама кой иска баща му или дори вторият му баща да е такъв? Предпочитам да носи жилетка и да се грижи за нея.

Мисълта за Ангъс Дей, който наистина носеше жилетки, което страшно забавляваше Клио, но все пак успяваше да изглежда сносно в тях, нахлу в ума й. Защо майка й не можа да хлътне по него вместо по Люк?

— Мислиш ли, че майка ти го обича?

Клио мрачно се замисли.

— Вероятно. Така ми се струва.

— Тогава няма мърдане. Освен ако — Джасмин се развесели при мисълта за предстоящата евентуална драма — не решиш умишлено да ги разделиш.

— Не — Клио въздъхна. — Аз обичам мама. Няма да е честно.

— Тогава защо не се опиташ да бъдеш мила с него?

По някаква причина това предложение изпълни с паника Клио. Не желаеше да бъде мила с него. Не го искаше там. Домът й вече нямаше да е неин. Дори използването на банята щеше да е смущаващо. Отсега нататък трябваше да крие всичките си лични неща и никога да не се мотае вкъщи по хавлия или нощница.

Истината беше, че самата представа за постоянно присъствие на Люк у тях предизвикваше гадене някъде дълбоко в стомаха й, по-лошо и от онова, когато бе неразположена.

И все пак нямаше никакво понятие защо.

 

 

— Чухте ли? — запита Луиз останалите членки на читателската група. — Рицарят в блестящи доспехи се е преместил у Аманда.

Беше ред на Рути да бъде домакиня на сбирката и всички седяха в гостната й, украсена с ярко оцветените възглавници за под, които беше използвала при курсовете си по естествено раждане. Ан винаги твърдеше, че легне ли на такава, веднага започва да се упражнява да диша.

— Какво? Новият мъж? — Ан беше шокирана. — Но тя го познава едва от няколко месеца.

— Е, значи са оползотворявали пълноценно времето си — похотливо отбеляза Симон.

— Предполагам, на нашата възраст нещата се движат бързо — заяви Ан. — Ние сме по-зрели, по-самоуверени. Знаем какво искаме от една връзка.

— Секс — отсече Симон и всички отново се разкикотиха.

— За Бога. Сигурна съм, че Аманда е достатъчно разумна, за да не хлътне по някого само заради секса — отвърна Ан.

— Шшшт — намеси се Джанин. — Май идва.

Аманда пристигна задъхана от тичането до магазина с евтин алкохол, стиснала бутилка газирано австралийско вино.

— Най-добре ще е да я изчакаме сама да ни каже — изсъска Симон.

Аманда се тръшна на последната свободна възглавница на пода — яркочервената. В нея се впериха пет въпросителни погледа.

— Започнахте ли вече? — тя взе да рови в огромната си чанта, за да открие „Спомените на една гейша“, книгата за този месец. — Е, стори ми се направо блестяща. За първи път усетих, че съм в състояние да разбера естеството на еротичното обсебване.

От Симон се изтръгна тих кикот, който се разпространи като горски пожар сред групата, докато всички се затъркаляха от смях по пода и едва не изритаха чашите си с вино.

— Какво има? — запита озадачената Аманда. — Какво толкова казах?

— Изглежда — заобяснява Симон, като отметна дългата черна коса и избърса саждено черния туш за мигли от бузите си, докато се мъчеше да спре да се смее, — всички решиха, че говориш за себе си и Люк.

— Е, знаете — добродетелно отвърна Аманда, — че животът не е само секс, нали?

В този момент бутилката газирано вино до нея внезапно изхвърли тапата и наоколо се поръси пенлива течност. Аманда също започна да се смее.

— Макар да съм длъжна да призная, че все пак помага.

Луиз, замаяна от липсата на обяд и двете чаши шардоне — не че се нуждаеше от допълнителна дързост, — сръга Аманда в ребрата.

— Значи приятелката ми се оказа права? Приказен ли е като любовник?

— Приказен — съгласи се Аманда. — По-точно в сравнение с Джайлс. Но от друга страна, почти всеки би бил приказен в сравнение с Джайлс. Представата на Джайлс за любовна игра беше да потърка члена си в бедрото ми и да каже: „Искаш ли малко цуни-гуни?“ А след пет минути спеше дълбоко.

Всички отново гръмко се разсмяха.

С изключение на Рути. Някъде дълбоко в паметта й започваше да изплува причината, поради която бе чувала името на Люк Найт.

И тя не беше, че е невероятен любовник.