Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (95)

94.

Попитах Кетут, моя стар шаман:

— Какво знаеш за романтиката?

Той отвърна:

— Какво е романтика?

— Няма значение.

— Не, какво е това? Какво значи тази дума?

— Романтика е — дефинирах аз, — когато жените и мъжете се влюбват. А понякога мъже се влюбват в мъже или жени се влюбват в жени. Целувки, секс, сватба — всички тези работи.

— Аз не правил секс с много хора в моя живот, Лисс. Само с моя жена.

— Прав си, това не са много хора. Но кого имаш предвид — първата или втората си жена?

— Имам само една жена, Лисс. Тя вече мъртва.

— Ами Ньомо?

— Ньомо не точно моя жена, Лисс. Тя жената на моя брат. — При вида на обърканото ми изражение той добави: — Това типично за Бали.

И обясни, че по-големият му брат, който отглежда ориз, живее в съседната къща до Кетут и е женен за Ньомо. Имали заедно три деца. Кетут и неговата жена, от друга страна, не можели да имат деца, затова осиновили един от синовете на брат му, за да се сдобият с наследник. Когато жената на Кетут умряла, Ньомо заживяла и в двете семейни общности, като разделяла времето си между двете домакинства, грижела се и за мъжа си, и за брат му и наглеждала двете семейства на децата си. Тя е жена на Кетут във всяко едно отношение според обичаите на Бали (готви, чисти, грижи се за религиозните церемонии и ритуали в домакинството), с изключение на това, че двамата не правят секс.

— Защо не? — попитах аз.

— Прекалено СТАР! — отвърна той. После извика Ньомо, за да й предаде въпроса, да я уведоми, че американката иска да знае защо те двамата не правят секс. Ньомо само дето не умря от смях при мисълта за това. Приближи се и здраво ме удари по рамото.

— Имах само една жена — продължи Кетут. — И сега тя мъртва.

— Липсва ли ти?

Тъжна усмивка.

— Беше й време да умре. Сега разкажа как намерих моя жена. Когато съм на двайсет и седем години, срещам едно момиче и я обиквам.

— Коя година беше това? — попитах аз, както винаги горяща от желание да разбера колко е възрастен.

— Не знам — каза той. — Може би 1920 година?

(Което значеше, че в момента е около сто и дванайсет годишен. Мисля, че се доближаваме до решение…)

— Обичам това момиче, Лисс. Много красива. Но не добър характер, това момиче. Иска само пари. Хуква след други момчета. Никога не казва истина. Мисля, че имаше таен ум вътре в нейния ум, никой не може да види там вътре. Тя спира да ме обича, бяга с друго момче. Аз съм много тъжен. Разбит в моето сърце. Моля се, моля се на моите четири духовни братя, питам защо тя вече не ме обича. Тогава един от моите духовни братя ми казва истината: „Това не е жената за теб. Бъди търпелив.“ Тогава аз съм търпелив и после намирам моята жена. Красива жена, добра жена. Винаги мила с мен. Нито веднъж не се караме, винаги имаме хармония вкъщи, винаги тя се усмихва и казва колко е щастлива да ме види. Когато тя умира, аз много тъжен в моя ум.

— Плака ли?

— Само малко, в моите очи. Но аз медитирам, за да изчистя тялото от болка. Медитирам за нейната душа. Много тъжен, но също щастлив. Посещавам я при медитация всеки ден, дори я целувам. Тя единствена жена, с която аз някога правя секс. Така че не познавам… каква е новата дума от днес?

— Романтика?

— Да, романтика. Не познавам романтика, Лисс.

— Значи не си експерт в тази област, а?

— Какво е експерт? Какво означава тази дума?