Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (89)

88.

И така, тази сутрин пак висях в магазина на Уаян, а тя се чудеше как да накара косата ми да расте по-бързо и по-гъста. Тъй като самата тя имаше великолепна, гъста, лъскава коса, която стига чак до дупето й, малко ме съжаляваше за моята тънка сламена бърсалка. Разбира се, като лечителка разполага със средство, с което да сгъсти косата ми, но няма да е лесно. Първо, трябва да намеря бананово дърво и лично да го отрежа. Трябва да „хвърля горната част на дървото“, после да издълбая от дънера и корените (които си стоят в земята), голяма, дълбока купа „като басейн“.

След това трябва да сложа една дъска върху вдлъбнатината, така че дъждът и росата да не могат да влязат вътре. Като се върна след няколко дни, ще открия, че купата е пълна с богатата на хранителни вещества течност от банановите корени. Тогава трябва да я събера в бутилки и да я занеса на Уаян. Тя ще благослови в храма моя сок от бананови корени, а после ще го втрива в кожата на главата ми всеки ден. След няколко месеца и аз като Уаян ще имам гъста, лъскава коса, дълга чак до дупето.

— Дори и да си плешива — каза тя, — от това ще ти порасне коса.

Докато говорим, малката Тути — която току-що се е прибрала от училище — седи на пода и рисува къща. Напоследък Тути рисува предимно къщи. Умира си да има своя. На фона отзад винаги рисува дъга и усмихнато семейство — с баща и така нататък.

Това правим по цял ден в магазина на Уаян. Седим, говорим си, Тути рисува картинки, а аз и Уаян клюкарстваме и се подкачаме една друга. Уаян има циничен хумор, винаги говори за секс, побърква ме, че съм сама, и размишлява колко е надарен всеки мъж, който мине край магазина. Продължава да ми повтаря, че ходи в храма всяка вечер и се моли в живота ми да се появи добър мъж и да ми стане любовник.

Тази сутрин пак й казах:

— Не, Уаян, няма нужда. Сърцето ми е разбивано толкова пъти.

— Знам лек за разбито сърце — отговори. Властно и по докторски Уаян преброи на пръстите си шестте елемента на своето средство за лекуване на безнадеждно разбито сърце: — Витамин Е, трябва повече да спиш, трябва да пиеш много вода, да заминеш далеч от човека, който си обичала, да медитираш и да научиш сърцето си, че това е съдба.

— Направила съм всичко без витамин Е.

— Значи вече си излекувана. И сега имаш нужда от нов мъж. Ще ти доведа такъв мъж от молитвите.

— Ами, аз не се моля за нов мъж, Уаян. Единственото, за което се моля напоследък, е да съм в мир със себе си.

Уаян завъртя очи, сякаш мислеше: „Даа, точно така, каквото искаш приказвай, побъркана жено“, и каза:

— Така е, защото имаш проблем с лошите спомени. Вече не помниш колко е приятен сексът. И аз имах проблем с лошите спомени, когато бях омъжена. Всеки път, когато видех по улицата да минава красив мъж, забравях, че вкъщи имам съпруг. — Тя едва не припадна от смях. После се взе в ръце и заключи: — Всички имат нужда от секс, Лиз.

В този момент в магазина влезе невероятна жена с усмивка като маяк. Тути скочи и се хвърли в прегръдките й, като викаше: „Армения! Армения! Армения!“, което както се оказа, беше името на жената, а не някакъв странен, националистки боен вик. Представих се на Армения и тя ми каза, че е от Бразилия. Тази жена — тя беше толкова енергична, истинска бразилка. Беше великолепна, елегантно облечена, с невероятен чар и привлекателност и на неопределена възраст, просто ужасно секси.

Армения също е приятелка на Уаян и често идва в магазина за обяд и за различни традиционни лечебни и разкрасяващи процедури. Тя седна и говори с нас около един час, като се включи в нашата бъбрива момичешка компания. Ще остане на Бали само още една седмица, преди да отлети за Африка, а може би за Тайланд, за да се погрижи за бизнеса си. Оказва се, че тази жена Армения е водила наистина бляскав живот. Преди е работила във Върховния комисариат на ООН за бежанците. По-рано, през 80-те години, е била изпратена в джунглите на Салвадор и Никарагуа в разгара на войната, за да води мирни преговори и да използва цялата си красота, чар и съобразителност, за да накара всички генерали и бунтовници да се успокоят и да се вслушат в разума. (Здравей, хубава сила!) Сега ръководи многонационален маркетингов бизнес, наречен „Новика“, който подпомага местни художници по цял свят, като продава произведенията им по Интернет. Говори седем или осем езика. Има най-фантастичните обувки, които съм виждала от Рим насам.

Уаян изгледа и двете ни и попита:

— Лиз, ти защо никога не се опитваш да изглеждаш секси като Армения? Толкова симпатично момиче си, богатството ти е в хубавото лице, в красивото тяло, в красивата усмивка. Но все носиш една и съща вехта фланелка, все едни и същи вехти дънки. Не искаш ли да си секси като нея?

— Уаян — отвърнах аз, — Армения е бразилка. Нейното положение е съвсем различно.

— Как така различно?

— Армения — обърнах се аз към новата си приятелка, — обясни, моля те, на Уаян какво означава да си бразилка.

Армения се засмя, но после, изглежда, прие сериозно въпроса и отвърна:

— Ами, винаги съм се опитвала да изглеждам добре и да бъда женствена, дори във военните зони и в бежанските лагери на Централна Америка. Дори в най-страшните трагедии и кризи няма причина да подчертаваш нещастието на всички, като самият ти изглеждаш окаян. Това е моята философия. Затова винаги съм носила грим и бижута в джунглата — не нещо прекалено екстравагантно, но все пак златно синджирче и някакви обици, малко червило и хубав парфюм. Колкото да покажа, че все още имам уважение към себе си.

По някакъв начин Армения ми напомня на онези велики британски пътешественички от викторианската епоха, които казвали, че няма извинение в Африка да носиш дрехи, които няма да са подходящи за една английска гостна. Тя е пеперуда, тази Армения. И не можа да остане много дълго в магазина на Уаян, защото имаше да върши работа, но това не й попречи да ме покани на парти вечерта. Каза ми, че познава още един бразилски изгнаник в Убуд и тази вечер той е домакин на специално събитие в един хубав ресторант. Щял да готви фейхоада — традиционно бразилско ястие, което се състои от купища свинско и черен фасул. Освен това щяло да има и бразилски коктейли. И много интересни изгнаници от целия свят, които живеят на Бали. Дали съм искала да отида? По-късно можело да отидат и на танци. Не знаела дали обичам партита, но…

Коктейли? Танци? Купища свинско?

Естествено, че ще дойда.