Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Fires, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 122 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Сандра Браун. Скрити огньове

ИК „Хермес“, Пловдив, 1995

ISBN: 954–459–439–6

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Докато Оливия очертаваше плана, който щеше да изиграе драматична роля в живота на Лорийн, девойката лежеше в леглото си и напразно се опитваше да заспи. Тя неспокойно се въртеше от едната на другата страна, през ума й минаваха какви ли не мисли и непрекъснато атакуваха и малкото спокойствие, което бе успяла да запази, откакто бе пристигнала в дома на семейство Локет.

Оливия и Карсън бяха загадка, която тя не можеше да разгадае. В един момент чувстваше, че я приемат такава, каквато е, а в следващия й се струваше, че представляват заплаха за нея. Карсън се държеше любезно, но той бе роб на Оливия. А отношението на Оливия към Лорийн бе, меко казано, хладно и сдържано.

Двамата Вандайвър бяха уплашили Лорийн. Не бе свикнала да присъства на бизнес разговори и безсърдечието на Паркър я бе ужасило. А Кърт беше без съмнение също така алчен и амбициозен, както и баща му.

Мисълта за този млад мъж накара Лорийн да потрепери дори и под топлите завивки. Беше някак си брутално хубав, но тежкото му и мощно тяло я отблъскваше, а мазният му глас и примирителните маниери я дразнеха. Чувстваше го като някаква смътна заплаха, но това бе тревога от по-друго естество, отколкото тревогата, която изпитваше винаги щом погледнеше към Джаред Локет.

Джаред. Синът на Бен се бе оказал един негодник, пияница и женкар, но защо въпреки това продължава да занимава мислите й? Защо дългото и стройно тяло на Джаред толкова я интригуваше? Защо винаги едва потискаше желанието си да го докосне?

Откак на единайсетгодишна възраст бе въведена в женските тайнства от свадливата Доротея Харис, икономката й бе разкрила съвсем елементарни познания относно функциите на женското тяло и сексуалното образование на Лорийн бе, меко казано, недостатъчно, почти несъществуващо. Тъжно, но факт.

Бе на петнайсет години, когато разбра, че нещо странно и непознато за нея, някакви мистериозни химични реакции привличат мъжкото и женското тяло едно към друго. Веднъж бе ходила на пикник, организиран в чест на ветераните, завърнали се от Испано-Американската война в Куба. Седнала в сянката на едно дърво, Лорийн бе вдигнала поглед от книжката, която четеше, и го бе отправила към един млад войник и симпатичната му млада жена. Лорийн ги познаваше и двамата. Бяха се оженили само няколко седмици преди той да постъпи в армията.

Бяха седнали съвсем близо един до друг, в сянката на съседно дърво. Не говореха, но въпреки това общуваха. Гледаха се в очите, без да помръдват. После младата жена бе сложила ръка на бедрото на съпруга си и леко го бе погалила с пръсти. Наблюдавайки ги скришом над ръба на очилата, Лорийн видя как той вдигна ръката й към устните си и нежно целуна дланта й. След това я върна бавно в скута си и леко я притисна.

По някаква необяснима причина сърцето на Лорийн започна да бие ускорено и тя почувства как цялата пламва. Странно чувство обхвана долната част на тялото й. Гърдите й започнаха да парят, зърната се втвърдиха и болезнено се притиснаха към комбинезона. Тогава бе изпитала неудобство и срам, че толкова интимни части от тялото й реагират по такъв начин.

Мъжът се бе навел и бе прошепнал нещо в ухото на жена си. Тя се бе усмихнала и кимнала в отговор. Тогава той се изправи, протегна ръка на жената, за да й помогне да стане и трескаво я целуна в устата. Лорийн не можеше да си поеме дъх.

Те се усмихнаха един на друг, огледаха се наоколо и скришом напуснаха пикника. Не си взеха довиждане с никого и явно Лорийн бе единствената свидетелка на измъкването им.

Това неспокойно, но прелестно чувство, изпитано преди толкова години, когато бе наблюдавала интимните жестове на младата двойка, бе почти забравено. Но сега внезапно се бе завърнало с главозамайваща яснота, когато бе видяла Джаред, нехайно облегнат на касата на вратата. Защо?

Долови презрението му към нея по кехлибареното огънче в очите му и дълбоко се обиди. Какво бе направила, за да предизвика такова отвращение? Дори омразните и грозни думи, които Уилям й бе запратил в лицето, не бяха проникнали толкова дълбоко, колкото онази разбираща и неприятна усмивчица, потрепнала върху чувствените устни на Джаред.

През цялата вечеря той не бе откъснал втренчения си поглед от нея. Кърт също я бе наблюдавал. Но неговият поглед бе студен и пресметлив, докато очите на Джаред я прогаряха като огнени езици.

Цялото й тяло потрепери под нощницата. Затвори очи, но образът на Джаред сякаш се бе отпечатал от вътрешната страна на клепачите й.

Тя още веднъж преживя момента, когато ръката му се притисна към гръдта й. Почувства дъха му върху лицето си и се опита да си представи какво ли ще е да почувства и устните му върху своите. От гърдите й се откъсна дълга пресеклива въздишка и тя изстена с притисната във възглавницата уста. Искаше да разбере.

Но знаеше, че ако успее да разбере, това би я довело до опасна близост с ада… или с рая.

 

 

В кабинета стенният часовник с махалото удари осем часа. Бе сутринта след посещението на двамата Вандайвър. В ушите на Лорийн осемте удара прозвучаха зловещо, докато седеше с Карсън и Оливия, чакайки Джаред да се присъедини към тях.

Оливия, изпълнена с решителност и целенасоченост, седеше на стола зад бюрото с изправен гръб и строг поглед. Карсън бе нервен и неспокоен и непрекъснато бършеше челото си с бяла кърпичка. С фини движения Лорийн отпиваше от чая си.

След неспокойно прекараната нощ тя се бе събудила рано. Тежката светлокафява пола и бежовата блуза бяха набързо облечени без помощта на Елена. Лорийн бе събрала косата си в отпуснат на врата кок и бе излязла от стаята. Бързината, с която се приготви, за да направи добро впечатление на закуска, бе може би ненужна, но не искаше домакинята й да я сметне за мързелива.

Преди да влезе в трапезарията, пред вратата я пресрещна Карсън и я помоли да дойде при тях двамата с Оливия в кабинета, където се бе състоял първият им разговор. Тя винаги в мислите си го бе наричала кабинета на Бен, защото във въздуха все още се чувстваше присъствието на този забележителен мъж.

Лорийн отиде зад Карсън и бързо си наля чаша чай, като щедро го подслади, интуитивно усещайки, че ще има нужда да се подкрепи и подготви за тази необичайна среща рано сутринта. Докато Карсън й отправяше поканата, която всъщност, както Лорийн се досети, не би никаква покана, а заповед, бузите му силно се изчервиха и погледът му отбягваше да срещне нейния. Явно безпокойството и нервността на Карсън бяха свързани с нея.

Нещо щеше да става. И то очевидно засягаше нея. Но по какъв начин? Нямаше никаква представа. Може би, в светлината на събитията от снощи, те се канеха да я помолят учтиво да си тръгне. Известно време всички щяха да бъдат заети с тази железопътна линия и тя не можеше да ги обвини, че не искат в семейния им бизнес да надничат странични хора.

Защо тогава и Джаред трябва да чуе присъдата й? Би предпочела той да не присъства на разговора. Да, но на Джаред несъмнено би му доставило удоволствие да се наслади на нещастието ми, помисли си тя разстроено.

Лорийн се стресна, като чу шума от тропането на ботушите му по паркета в коридора. Той влезе с трясък в кабинета и погледна мрачно майка си.

— Дано да сте ме измъкнали от леглото толкова рано за нещо важно, защото снощи се прибрах късно и се чувствах толкова ужасно, че повече няма накъде. Ще си налея малко кафе.

С твърда крачка той излезе от кабинета, без някой да го спре, и след малко се върна, понесъл димяща чаша. Отпи от нея, кафето го опари и той тихо изруга.

За разлика от безукорния войнишки вид на Оливия, Джаред бе доста раздърпан — кестенявата му коса бе разчорлена, измачканата риза — небрежно натъпкана в също така измачкания панталон, а ботушите, излъскани снощи до блясък, сега бяха прашни. Той се тръшна в един стол и зае поза, в която Лорийн бе започнала да свиква да го вижда. На нея и на Карсън той изобщо не обърна внимание.

— Ако не беше важно, Джаред, въобще нямаше да те безпокоя. — Оливия говореше така, сякаш първите му груби думи бяха отправени към нея току-що. — Снощи, след като Вандайвър си отидоха, Карсън и аз проведохме дълъг разговор. Стигнахме до някои заключения и искаме да ви уведомим за действията, които ще предприемем, за да разрешим проблема с Паркър.

Карсън отново попи изпотеното си чело, навлажни нервно устните си с език и погледна към Джаред от другата страна на стаята. Ако се канеха отново да подхващат съшия спор, Лорийн би предпочела да се върне в стаята си и да се заеме с кореспонденцията на Оливия. Или да започне да си стяга багажа.

— Защо ми се струва, че „действията, които ще предприемем“, няма никак да ми харесат? — попита Джаред студено. — Знаеш мнението ми за тези тъпаци. Не бих ги пуснал да стъпят дори на един квадратен сантиметър в земите на Локет.

— Аз също не ги харесвам кой знае колко, а доверието ми към тях е още по-малко, но имам нужда от линията, Джаред. Карсън също. Баща ти също имаше нужда от нея.

— Да, но нуждата на Бен от линията не беше чак толкова голяма, че да позволи на крадец като Вандайвър да му върши сделките.

— Джаред, това, което майка ти се опитва да ти втълпи, е, че ние ще дадем съвсем малко, за да спечелим твърде много. — Карсън гледаше младия мъж с почти умолителен поглед. — Знам защо се колебаеш да преградиш дори такава малка рекичка като Рио Кабайо. Някои от фермерите и животновъдите наистина ще понесат загуби, но ние ще се опитаме да им помогнем с каквото можем. Няма да ги оставим на сухо. — Той се засмя оживено на собствения си каламбур, но Джаред дори не се усмихна.

Лорийн бе наблюдавала Джаред от началото на този разговор и видя същото примирено изражение, което се бе появило и снощи. Стискаше зъби и челюстите му мърдаха конвулсивно. После той наведе глава и разклати кафето в чашата. Впери вглъбен поглед в него и между веждите му се вряза дълбока отвесна бръчка. Когато отново вдигна глава, изражението му бе изцяло променено. Отправи обвиняващ поглед към майка си, погледна Карсън с отвращение и лицето му прие израз на пълна незаинтересованост. Вдигна рамене с безразличие.

— Правете каквото искате. Изобщо не ми пука. Двамата ще бъдете чудесни партньори на Вандайвър.

Сложи чашата с кафето на масата пред себе си и се изправи, готов да си тръгва, но майка му го спря:

— Джаред, почакай. Опасявам се, че не е толкова просто. Седни.

На лицето му се изписа нетърпение, но той отново се отпусна на стола и неспокойно преметна крак върху крак.

— Изглежда, Джаред, някои от инвеститорите на тази наша линия са твърде заинтересувани от твоето отношение по въпроса. Ако се разчуе за поведението ти снощи, сигурна съм, че това ще затвърди лошото им мнение за теб. Трябва стопроцентово да застанеш зад този проект или поне да се престориш, че го правиш. Електростанцията, както и линията, се нуждаят от публичната ти подкрепа, и то особено сега, когато ти поемаш бизнеса на баща си.

— Поемам? Стига смехории — промърмори той язвително.

Оливия не му обърна внимание.

— Разбира се, Карсън и аз ще движим въпросите вместо теб, докато се почувстваш готов сам да поемеш отговорността. Но дотогава светът трябва да се е убедил в твоята надеждност и зрелост. — Тя направи драматична пауза и остави последните думи да бъдат добре осмислени, после продължи: — Ето защо ти трябва да се ожениш колкото е възможно по-скоро. Ожени се за мис Холбрук.

Думите увиснаха във въздуха и се завъртяха из стаята като паяжини, понесени от есенния вятър, предизвиквайки различни чувства у тези, които ги чуха.

Ушите на Лорийн зашумяха от яростния прилив на кръв в главата й — дори не шум, а грохот заглуши за момент всичко останало, страните и очите й запламтяха, тялото й се обля в студена пот.

Нищо обаче не можеше да смути Оливия. Седеше спокойна и величествена като кралица, нетърпеливо очакваща поданиците да й поднесат почитанията си, за да може да продължи с държавните дела.

Очите на Карсън отскочиха към Джаред, после към Оливия и накрая пак се спряха на Лорийн. Нямаше представа какво си мисли момичето. С втренчен поглед, тя не можеше да дойде на себе си.

Реакцията на Джаред обаче изненада всички. Той избухна в смях, изправи се и подпрял ръце на бедрата си, започна да се клатушка, смеейки се из стаята, докато най-накрая, изтощен до крайност, се подпря изнемощял на перваза на прозореца. Пое няколко пъти въздух и каза смаяно:

— Не говориш сериозно! Да се оженя за мис Холбрук! Боже господи, не съм се смял така от месеци насам.

Той започна да бърше сълзите от очите си и с това напомни на Лорийн за Бен. Само този спомен успя да проникне в шокираното й съзнание.

Оливия заяви съвсем спокойно:

— Не се шегувам, Джаред. Говоря сериозно и ти ще разбереш защо, ако ме оставиш да ти обясня.

— Нямам нужда от никакви обяснения, майко! — извика Джаред и насочи пръст към Оливия. — Та тя още има жълто около устата си!

— Мис Холбрук е на двайсет години. Бен ми каза.

— Нямах предвид възрастта й, по дяволите. Исках да кажа…

— Знам какво искаше да кажеш — каза Оливия. — Първоначалното ти мнение за нея е много далеч от истината. Помня в какво обвини Бен, когато той ни каза за нея — че си водел „хубавата курва“ у дома.

Лорийн щеше да се пръсне от гняв, възмутена от тази с нищо неоправдана и несправедлива обида от страна на Джаред. Та той тогава дори не я е познавал! Преди да успее да изпълни свитите си дробове с достатъчно въздух, за да изрази протеста си, Оливия продължи:

— Съчинихме доста убедителна история за това, че е сестра на твой състудент. Ще я доукрасим и ще кажем, че си се влюбил в нея при едно от гостуванията ти у тях. Баща ти те е изненадал, като я довел тук, и ти сега не можеш да понесеш мисълта, че трябва пак да се разделяте. Ще ви оженим веднага. — Тя вдигна ръка, за да спре възраженията, приготвени от Джаред. — Очакваме да бъдеш по-дискретен с… другите си интереси, Джаред, но не очакваме от теб да промениш начина си на живот. Лорийн е добре образована и възпитана и ще допринесе много за новия ти имидж на бизнесмен с чувство за отговорност.

Джаред се облегна на стената, кръстоса глезени и скръсти ръце на гърдите си. С глас, от който личеше, че ситуацията явно го забавлява, той каза:

— Не бих казал, че снощи изглеждахме като влюбена двойка. Как, по дяволите, смяташ онези хитреци да се хванат на този малък фарс?

— Ще кажем, че Лорийн е смятала за неприлично да се прави сватба толкова скоро след смъртта на Бен и че двамата сте се скарали по този въпрос. Нищо особено, обикновено скарване между влюбени. — После, пресичайки всякакви опити за по-нататъшно обсъждане, продължи: — Ще се ожените незабавно. Ясно ли се изразих?

Джаред гледа майка си известно време, без да трепне. Когато проговори, в гласа му нямаше и капчица хумор:

— Всяко проклето решение в моя живот е вземано от теб. Съгласен съм с плана ви за линията, но в никой случай не можеш да ме накараш да се обвържа с една нежелана съпруга. Няма начин, по дяволите!

Оливия се усмихна скъпернически.

— Мисля, че има, Джаред. Случайно подслушах спора ви с Бен онази нощ, преди той да умре. Би ли искал да кажеш на мис Холбрук защо Бен уреди пристигането й тук?

Бледното от снощното преливане лице на Джаред забележимо побеля. Очите му изразяваха болка, юмруците му се свиха безпомощно отстрани, но той не проговори.

— Не?

Оливия се обърна към Лорийн:

— Е, Лорийн, изглежда, Бен ви е избрал за Джаред. Довел ви е тук с надеждата, че преди да умре, ще види сина си женен, с дом и семейство.

Тя пак се обърна към сина си.

— Не е ли ирония на съдбата, Джаред, че поне веднъж желанието ми е същото като на баща ти? И точно енергичните ти възражения, както и обещанието ти да направиш престоя на Лорийн колкото е възможно по-непоносим, му докараха сърдечния удар. Мисля, че трябва да изпълниш последното му желание, какво ще кажеш? — Оливия се облегна назад и се усмихна заплашително. — Да, мисля, че му дължиш това.

Челюстите на Джаред станаха твърди като скала, зъбите се стискаха и отпускаха, юмруците мърдаха конвулсивно, отпуснати от двете му страни. Той се обърна към прозореца и отправи заслепен от безсилна ярост поглед навън.

Ако Лорийн не бе така смаяна от стремително развиващите се събития, досега да бе скочила в яростен протест срещу такова безподобно отношение. Да не би да е глухоняма или им прилича повече на някой непотребен предмет, отколкото на човек? Значи Бен я бе довел тук, за да се омъжи за този развейпрах! Как е могъл да прояви такова коравосърдечие? А Оливия и Джаред са го знаели през цялото време, и може би Карсън също! Та те просто са заговорничили срещу нея, чудели са се как да я измамят, дори си позволиха да изразят някои съмнения относно добродетелите й.

Оливия обърна твърдите си зелени очи към Лорийн и каза:

— Лорийн, все още не сме чули твоето мнение.

Очевидно това беше просто една формалност. Оливия нямаше да допусне никаква съпротива.

Тъй като Лорийн явно не можеше да проговори, вместо нея внимателно се намеси Карсън.

— Оливия, може би не действаме правилно. Нека да им дадем малко време да…

— Не — каза Оливия. — Колкото по-скоро, толкова по-добре, Карсън. Сигурна съм, че след като Лорийн чуе и останалата част от предложението ни, тя с готовност ще се съгласи.

Лорийн отново погледна Оливия в очите и изведнъж почувства прилив на смелост. Тази жена никога не би успяла да я принуди да встъпи в брак. Никога.

Преди Лорийн да успее да каже на Оливия какво мисли за цялото семейство, Оливия продължи:

— Лорийн, не очакваме да се съгласиш на всичко това безвъзмездно. Искаме само да те помолим да бъдеш законна жена на Джаред, докато линията не бъде построена и заработи както ние искаме. После, след като прережем лентата, можеш да си отидеш, когато пожелаеш. За всичкото време, прекарано тук, както и за главоболията, когато си тръгнеш, ще ти платим двайсет хиляди долара в брой.

— Не искам пари от теб, Оливия! — успя да проговори Лорийн.

Дори не усети, че я нарече на малко име. Унижението в последното предложение бе твърде голямо. Фактически Оливия й предлагаше пари, за да се омъжи за Джаред!

Тя не обърна внимание на ироничното изсумтяване, долетяло откъм прозореца. Очите й бяха приковани в Оливия и прошепна с хриплив глас:

— Това е невъзможно. Ти сигурно се шегуваш.

Оливия само я гледаше невъзмутимо. Лорийн погледна към Карсън, който енергично бършеше чело с кърпичката си. Мъжът при прозореца остана неподвижен и замислен. Оставя я сама да води битката, а трябваше да бъдат съюзници в нея. Гневът я направи по-силна.

— Няма да се омъжа за никого! Не искам да се омъжвам за никого! — заяви тя, предизвикателно повдигайки малката си остра брадичка.

Оливия се засмя снизходително.

— Моя скъпа Лорийн, не ти предлагам да се омъжиш в духовния смисъл на думата. Не е необходимо бракът да се консумира. — Тук Лорийн отново чу подигравателно изсумтяване откъм прозореца. — Бих казала, че предложението ни е доста привлекателно. Сигурна съм, че не искаш веднага да се върнеш в онази скучна енория, нали? А когато си тръгнеш оттук, ти ще бъдеш напълно независима жена.

— Но ще бъда и омъжена жена — възрази Лорийн.

С нетърпелив глас Оливия поясни:

— Един неконсумиран брак може да се разтрогне много бързо. Не се тревожи за това. В положението си на съпруга на Джаред тук ще се чувстваш много добре.

Зелените очи се присвиха, фиксираха Лорийн с обезпокоителна настойчивост и Оливия запита натъртено:

— Да нямаш някого в Северна Каролина, в когото да си влюбена? Може би някаква любов е именно причината за съпротивата ти.

— Не! — задъха се Лорийн и потрепери, когато в съзнанието й изникна противният образ на Уилям. — Не — добави тя твърдо и почувствала се още по-смела, предизвикателно запита: — След като сте знаели защо Бен ме е довел тук, защо не сте ми казали?

— Нека това ти послужи за урок, Лорийн. Събирай колкото можеш повече информация и я дръж в себе си, докато не настъпи подходящ за използването й момент. Ако не беше изникнала тази нужда от теб, след два месеца щяхме да си те изпратим обратно, все едно че нищо не е било. — Тя се усмихна пестеливо. — Без съмнение с романтичната си душа Бен се е надявал между двама ви с Джаред да се появи някакво влечение. Бен винаги си е бил малко глупав по тези въпроси.

Лорийн бе шокирана от омразата, прозвучала в гласа на жената, и вместо отговор, само продължи да я гледа втренчено.

Оливия се изправи и с бърза стъпка прекоси стаята.

— И така, ако повече няма какво да обсъждаме, искам да започна веднага с подготовката.

Тя погледна към Джаред, после към Лорийн и тъй като никой от двамата не възрази, направи знак на Карсън да я последва. Преди да излезе от стаята, той мина покрай Лорийн и успокоително я потупа по рамото. После се спусна подир шумящите поли на Оливия.

В съзнанието на Лорийн цареше пълна бъркотия. Защо продължаваше да седи тук? Досега трябваше да си е в стаята, трескаво опаковайки багажа си. Трябваше веднага да напусне тази къща. Тя се взираше с празен поглед пред себе си, опитвайки се да подреди мислите си.

Какъв избор имаше? Не би могла да се върне в Северна Каролина и да погледне в очите Уилям и бившите си настойници. Тази глава от живота й можеше да се смята за приключена. Или по-скоро те я приключиха вместо нея.

Оставаше перспективата да се омъжи без любов за един непознат. Да, но не завинаги. След това щеше да има средства да започне отново, като напусне Локетови и преживее някак си перипетиите на развода. Дори би могла да мине за вдовица, ако се отдалечи достатъчно от Тексас. А дотогава щеше да живее в удобство.

Какво друго й оставаше да направи? За момент си помисли за Ед Травърс и за любезното му предложение за помощ. Може би Ед би могъл да я уреди като сервитьорка в Харви Хаус. Лорийн бързо отхвърли идеята. Опитът й да забавлява салонни гости не я бе подготвил за ресторантски зали, където се налагаше да сервира храна с тежки подноси. Освен това не би могла да живее в общежитие, където моментите на усамотяване бяха толкова редки, ако изобщо съществуваха.

Аргументите за и против се въртяха като вихрушка в главата й, но в основата на решението й лежеше същият онзи мотив, който Оливия така умно бе използвала срещу Джаред. Това бе желание на Бен.

Накрая всичко опираше до Бен. Бен я бе избрал за съпруга на сина са. Защо? Мисълта, че никога няма да научи причината за този избор, направо я убиваше.

Лорийн бе толкова погълната от мислите си, че до този момент бе забравила за присъствието на Джаред. Той стоеше сковано в същата поза пред прозореца, обърнал гръб към нея. Защо не бе казал нищо?

Гледаше мъжа и се опитваше да анализира мислите му в момента. Би ли могъл бракът за него да е толкова ужасен? Оливия ясно бе дала да се разбере, че младоженката му няма да бъде нищо повече от една обикновена фигурантка. Щеше да си остане младоженка и никога нямаше да му стане жена. Защото бракът нямаше да бъде консумиран. Сърцето на Лорийн пропусна един удар и запърха тревожно в гърдите й. Механизмът на една такава интимност все още не й бе ясен, но се досещаше, че думата означава и някакво физическо потвърждение на клетвата пред олтара.

Трябваше да говорят. Преди да се съгласи с такова едно абсурдно предложение, трябваше да знае какво мисли той по този въпрос. Тя се прокашля.

— Мистър Локет?

Като чу гласа й, тялото му автоматично се стегна. Когато треперенето отмина, той изправи рамене, бавно се завъртя на пети и се обърна към нея. Не каза нищо, само я гледаше със студено и отнесено изражение. Сочните чувствени устни бяха стегнати в сурова и твърда линия.

— Аз… аз бих искала да знам… — заекна тя и той я прекъсна:

— Налапа стръвта им заедно с кукичката, кордата и плувката, нали? Едва дочака тоя шанс, нали? Толкова пари! И съпруг в добавка! Леле-е, колко бързо хлапето на стария свещеник се изкачва по стълбата на живота.

Думите му бяха жестоки и злобни, изречени с намерение да я наранят. За такава ли наистина я мисли? И дали не си мисли, че тя предварително е знаела за плана на Бен? От гняв и унижение в ъгълчето на очите й избиха нежелани сълзи и тя го погледна умолително.

— Мистър Локет, вие трябва…

Той рязко се наведе напред и силните му ръце я сграбчиха за раменете. Главата й болезнено отхвръкна назад и кокът й започна да се разпуска. Стиснал зъби, но с глас, нелишен от известен чар, той изръмжа:

— Мисля, че по силата на създалите се обстоятелства ще се наложи да изхвърлим разните „мистър“ и „мис“. Името ми е Джаред. Кажи го! — заповяда й той.

Ръцете му бяха безжалостно впити в нейните и зъбите й тракаха от страх, но успя да каже едно плахо „Джаред“, преди една огромна сълза да се търкулне по бузата й като блестящ скъпоценен камък.

Тази единствена сълза вбеси Джаред още повече и той изсъска:

— Не знам по какъв начин си успяла така успешно да омагьосаш и завъртиш главата на такъв умен човек като баща ми, но не си мисли, че с помощта на сълзи и заклинания ще омаеш и мен. Тези бездънни сиви очи са безсилни срещу мен, ясно ли ти е? — Той я разтърси леко. — Заедно участваме в това. Просто не се изпречвай на пътя ми и може би ще успеем да го понесем. Старият Бен бе прочут с номерата си и, изглежда, последния голям номер е погодил на мен. И ти с готовност си му помогнала.

— Не! — извика тя. — Нямах никаква представа за намеренията му. Той само веднъж спомена мимоходом за теб. Не зна…

— Значи си била по-голяма глупачка, отколкото си мислех. Помислила си, че Бен те иска за себе си? Е, в такъв случай и ти си включена в номера, нали? Дали не си хукнала подир един хубав, позастарял и богат съпруг, който по всяка вероятност съвсем скоро е щял да те направи богата вдовица? Това ли е?

Последните думи той изкрещя само на сантиметри от лицето й. Бе я притиснал здраво към себе си и тя чувстваше как всеки напрегнат мускул на тялото му се впива в нея.

Кехлибарените му очи просветнаха за момент, когато погледна надолу към умолителното изражение на лицето й. Изненаданият израз, появил се на лицето му, след като си даде сметка, че телата им са притиснати едно до друго от пръстите на краката до гърдите, бе точно отражение на нейния. Бе нежност срещу твърдост, слабост срещу сила, женственост срещу мъжественост. Контрастът бе твърде очебиен, за да не се забележи.

Джаред не бе мислил да го прави, но не можа да се въздържи да не установи пълен контрол върху устните й, смазвайки ги в жестока целувка. Искаше да я обиди още повече, да я унижи още повече и да смаже тази нейна проклета поза. Но тялото й бе толкова женствено, устните — толкова нежни, топли, девствени, че това, което трябваше да бъди грубо и брутално, се превърна в нещо нежно, търсещо, отгатващо.

Ръцете му бавно я обгърнаха и той я притисна още по-силно към себе си. Изобщо не обърна внимание на опрените в гърдите му длани — слаб и безплоден опит да го отблъсне. Едната му ръка се плъзна по тила й и обхвана главата отзад, задържайки я неподвижна в това положение, докато устните й бавно се отвориха под несекващия натиск на устата му. Пръстите му инстинктивно се заровиха в разплелите се от кока къдрици.

С неописуема сладост, бавно и методично, езикът му обходи вътрешността на устата й — чувството бе неповторимо, никога не бе изпитвал такова удоволствие от целувка. Той стегна прегръдката си, докато гърдите й се сплескаха в неговите. Усетил твърдите й зърна през тънката материя на блузата, съзнанието му се замъгли и устата му стана още по-алчна.

Съзнанието на Лорийн попиваше като пясък новите усещания — стърженето на брадата му, вкуса на кафе в устата, едва доловимия аромат на тютюн, търсещите му устни, зъби и език, тихия стон, долетял от… къде?

Джаред я отблъсна от себе си толкова рязко, че тя за малко не падна по гръб. С мъка запази равновесие и се опита да асимилира случилото се. Двете й ръце се вдигнаха и покриха устата й. Над треперещите си пръсти тя погледна към Джаред, който също май не беше съвсем наред.

Вперил поглед в нея, той дишаше учестено, после спря и преглътна с усилие. Когато най-сетне успя да възстанови нормалното си дишане, той захвърли маската на безразличие от лицето си и оголи зъби в презрителна усмивка.

— Много добре, Лорийн, но както вече ти казах, тия номера пред мен няма да минат. — Устните му се свиха жестоко и гъстите му ресници се спуснаха върху вперените в нея преценяващи очи. — Ти без съмнение си сравнявала сексуалните ми умения с тия на Бен, нали? — Изсмя се с къс лаещ смях. — Проклет да съм, ако седна да се занимавам с огризките от трапезата на баща ми!

Стори й се, че всичките й кръвоносни съдове избухнаха едновременно, защото изведнъж целият свят наоколо се оцвети в яркочервен цвят. Без да мисли за нищо друго, освен за отмъщение, като изпаднал в боен транс воин, тя пристъпи към него и с все сила го плесна по бузата.